ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 361
гр. Перник , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500196 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД против разпореждане № 262794/04.02.2021г. по ч.гр. д. № 410/2021 г. на РС -
Радомир, в частта за отхвърляне заявлението по чл. 410 ГПК срещу С.Т. за сумите: 726,04
лв. - възнаграждение по гаранционна сделка и 27лв. - разходи и такси за извънсъдебно
събиране. В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС, че
възнаграждението по гаранционна сделка не се дължи, тъй като има за цел за преодоляване
забраната на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗПК, както и че сумата за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението не се дължи по аргумент на чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за
изпълнение за сумите.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, приема следното:
Процесното заповедно дело е образувано за суми за главница, договорна лихва,
мораторна лихва по кредит, включително и вземания за 27 лв. - разходи и такси за
извънсъдебно събиране и 726,04 лв. - възнаграждение по гаранционна сделка, твърдени като
плетени от заявителя като поръчител на длъжника по договор за паричен заем № ******* от
29.10.2019 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт" АД, съответно дължими
от заемателя. Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната част по подробни мотиви, че
1
претенциите се основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми,
респ. имат за цел заобикаляне на ЗПК.
Относно сумата 726,04 лв., според индивидуализацията в заявлението, на 29.10.2019 г.
е сключен договор за поръчителство между длъжника и "Файненшъл България" ЕООД
/поръчител/ с уговорено възнаграждение от 103,72 лв. месечно за срока на договора за
кредит или общо 726,04 лв., платимо на вноски на падежа на плащане на погасителните
вноски по договора за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД. Поръчителят е
заплатил сума общо от 1832,66 лв. на "Изи Асет Мениджмънт" АД на 01.06.2020 г. и
встъпило в правата на удовлетворения кредитор, като съгласно рамков договор от
02.03.2020 г. между заявителя и поръчителя, вземането е цедирано на първия, ведно с
всички обезпечения и принадлежности.
От прочита на договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 29.10.2019 г. и
договор за паричен заем № ******* от 29.10.2019 г., следва, че двата процесни договора в
цялост съставляват източника на облигационното задължение на длъжника /сключени са на
една и съща дата, имат един и същ номер/, като от съдържанието им е видно, че размерът от
726,04 лв. за възнаграждение, дължимо от потребителя по гаранционната сделка е в размер
на 80,67 % от заетата сума, която е в размер на 900 лв., както и че кредитополучателят не е
имал реална възможност за избор на "поръчител" по договора за паричен заем. Въведен е
изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3-дневен от сключване на
договора, което задължение не е уговорено предварително, а едва след сключване на
договора, което лишава заемателя от предварителната яснота за възможните тежести, които
би понесъл ако сключи договора. Въведени са редица и изключително обусловени и сложни
условия, на които да отговарят тези поръчители, в голямата си част несъобразени с
конкретния размер на предоставения заем, като договорът за поръчителство е сключен на
същата дата и със същия номер като договора за заем - едновременно с него, т. е.
сключването на "договора за предоставяне на поръчителство" от кредитополучателя е било
ултимативно условие за предоставянето на кредита. Налице е неравноправно третиране на
клиенти на кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението за не/посочилите, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което и следва да е одобрено от
кредитодателя. Изискването за обезпечение в малък срок е и злоупотреба с лошото
финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата.
Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно
чл. 16 ЗПК /за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация
(чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума/, а с
акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника,
то последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на договора за
поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за
която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2
ЗПК.
2
Вноските по договора за предоставяне на поръчителство са били включени в
месечните вноски по договора за кредит, което води до оскъпяване на кредита, без това да е
изрично отбелязано в СЕФ за предоставяне на информация за потребителския кредит. Така
кредитополучателят дължи възнаграждение за поръчител, което общо възлиза на 726,04 лв.
при заета сума от 900 лв., за която заета сума се дължи и възнаградителна лихва от 40%,
като тази вноска не е включена в ГПР, съгласно ЗПК. От договора за кредит следва, че
"възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита
и са едно цяло, тъй като задължението към поръчителя е неделимо от задължението по
кредита и е известен на кредитора при подписването му, т.е. възнаграждението е "общ
разход по кредита" по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия
размер на плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за
кредит. След като разходът за допълнително ежемесечно възнаграждение за поръчител е
пряко и неотменно свързан с договора за кредит, в който обаче той не е включен в ГПР, то
очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита,
което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна информация. Размерът на
възнаграждението за поръчител е и необосновано висок и се доближава почти изцяло до
размера на главницата по задължението по договора за заем, която уговорка излиза извън
обичайните рамки на размер за възнаграждение.
От данните в ТР се установява, че поръчителят е сто процента собственост на
кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД. Двете дружества се намират в такава икономическа
свързаност, която сочи на недобросъвестност с оглед обективираните права и задължения по
договора за предоставяне на поръчителство, които представляват на практика разделяне на
приходите от кредита между две свързани, формално отделно обособени юридически лица,
с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба. Така създадените
допълнителни възнаграждения за поръчителя, които не са и надлежно описани в договора за
паричен заем, макар да са включени в месечните вноски, води до недобросъвестно
оскъпяване на кредита в ущърб на потребителя, който е поставен в неравноправна и
неизгодна позиция.
Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на
кредитора, което е разход пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР по кредита, а
представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън договорната лихва,
което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на максимума от 50
% по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на
негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по
договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този
собственик, се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33
от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с усвояването и управлението на кредита. Това правно положение е недопустимо
3
по см. на ЗПК, тъй като по този начин и кредитодателят и поръчителят се домогват да
заобиколят изискванията на ЗПК, което е забранено с чл. 21 от ЗПК.
Идентични на горните са и изводите за сумата 27 лв. - разходи и такси за извънсъдебно
събиране. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано и доказано
реалното му извършване, но в заявлението по чл. 410 ГПК разходите са посочени общо като
липсва посочване и данни дали въобще и дали именно в този размер от 27 лв. са направени
някакви конкретни разноски по събиране на вземането, поради което претендирането му в
този вид отново противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на
страните, което води до недължимост от длъжника и за тях. Освен това в договора липсват
клаузи за дължимост на такива разходи и такси за сметка на кредитополучателя, а дори и да
бяха уговорени- ще са евентуални разходи, а изброените в заявлението такива „изпращане
на напомнителни писма, покани, провеждане на разговори и др.", както се прие по-горе не е
обосновано и доказано реалното им извършване. На следващо място, съгласно съображение
8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР на ЗИД на ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) "Обхватът на
същата следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по
търговски сделки ...". Съобразно приложното поле, предвидено в чл. 1, т.2 от директивата -
да се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки и
предвид дадените определения в чл. 2, т.1 и т.3 от директивата за "търговска сделка" и
"предприятие", съдът намира, че обезщетение за разноски е неприложимо при сключен
потребителски договор с физическо лице. Правилото на чл. 78 ЗЗД е неприложимо, тъй като
касае разходите, направени от страната която изпълнява, а не от тази която търси
принудително липсващо изпълнение.
С оглед гореизложеното, възнаграждението по гаранционна сделка и разходи и такси
за извънсъдебно събиране противоречат на добрите нрави и в равна степен са
неравноправни клаузи, съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1
и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК. В
съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията,
предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262794/04.02.2021г. по ч.гр. д. № 410/2021 г. по
описа на Районен съд - Радомир в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5