МОТИВИ
към присъдата по НЧХД № 352/2019 г. по описа на РС - гр. Провадия, четвърти
наказателен състав.
В Районен съд - гр. Провадия е постъпила
тъжба от Ю.О.Х., ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение срещу:
Б.М. Б., ЕГН **********, за това, че:
На 27.06.2019 г. в с.О., обл. Варна, причинил
на Ю.О.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци и
кръвонасядания в областта на лицето, разкъсно-контузни рани в областта на
лицето, ожулвания в областта на лявото рамо, контузия на дланнопръстната става
на първи пръст на дясната ръка, междуфалангеалната става, ожулвания в областта
на горната и долната фаланги на първи пръст на дясната ръка, обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
В съдебно заседание частния тъжител се явява
лично и с адв. Б.Б.,***, надлежно упълномощен. В хода на съдебните прения, процесуалния
представител на частния тъжител поддържа обвинението, като счита същото за
безспорно доказано. Твърди, че в хода на съдебното следствие безспорно е
установено, че подс. Б. е нанесъл удари в лицето и по части от тялото на
частния тъжител и му е причинил описаните в частната тъжба телесни повреди.
Твърди, че в подкрепа на твърденията на пострадалия са както показанията на по-
голяма част от свидетелите по делото, така и заключението на вещото лице по
назначената КСМПЕ. Моли съда, да наложи на подс. Б. справедливо наказание и да
уважи изцяло предявеният гр. иск в размер на 3 000 лв.Претендират се разноски
по делото и адвокатско възнаграждение.
Пострадалото лице и частен тъжител Ю.О.Х.,
желае да бъде конституиран като граждански ищец, като предявява граждански иск
срещу подс. Б. в размер на 3 000 лева, представляващ обезщетение за нанесени
неимуществени вреди.
Подсъдимия Б.М. Б. се явява в съдебно
заседание, представлява се от адв. А.Д.,***, надлежно упълномощен. Дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, не се признава за виновен.
Защитника на подс. Б., моли неговият
подзащитен да бъде оправдан. Твърди, че в хода на съдебното следствие не са
събрани достатъчно убедителни доказателства, че подс.Б. е нанесъл удари на
пострадалото лице Ю.О.Х.. Твърди също така, че и неговият подзащитен е получил
удари от страна на частния тъжител, моли съда подсъдимия да бъде оправдан, като
бъде прието че действията на подсъдимия са извършени при условията на чл.12,
ал.1 НК- неизбежна отбрана и предявеният гр. иск да бъде отхвърлен изцяло. В
условията на алтернативност моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК и да освободи подсъдимият и частният тъжител от
наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. Б.М.
Б. и частния тъжител Ю.О.Х. *** и се познавали тъй като били братовчеди и
съседи, но не били в близки отношения.Преди около година и половина подс.Б. бил
казал на тъжителя, който се занимавал с обработването на земеделски земи,
повече да не обработва неговите дворни места и парцели в с.О. и от тогава
двамата не си говорили. На 27.06.2019 г. около 13.30-13.40 часа частния тъжител
Ю.О.Х. отишъл да вземе охлюви от домът на К. Н. К.ов от същото село, които последния
му бил обещал. Минавайки в близост до дома на подс.Б., Х. изсвирил с клаксона
на автомобила си.Б. помислил, че свири на него и излязъл на улицата.Звука от
клаксона чул и неговия съсед, свид.З. В.З., който също излязъл на
улицата.Двамата се заговорили и подс.Б. казал на свид. З., че напоследък Х.
така свирел с клаксона като минавал покрай дома му.Двамата седнали на пейката
пред дома на свид.З., който се намирал срещу къщата на подс.Б., от другата
страна на улицата. След малко докато подс.Б. и свид.З. били още на улицата, Х.
отново минал в обратна посока с автомобила си по улицата.Виждайки го, че се
приближава към тях, подсъд.Б. тръгнал към него и Х. спрял автомобила си пред
къщата на Б., управлявайки автомобила си в насрещната лява лента за движение на
пътното платно.Подс.Б. идвайки от дома на свид.З. заобиколил автомобила на
тъжителя и отишъл до вратата на водача.Х. отворил вратата и слязъл от
автомобила.Двамата с Б. започнали да се разправят помежду си.Подс.Б. попитал Х.
защо винаги когато минава покрай домът му силно свири с клаксона на автомобила
си. Двамата започнали си разменят удари с ръце в областта на главата, дори
подс. Б. ухапал тъжителя по първи пръст на дясната ръка.Свид. З. видял, че
двамата се бият и започнал да им вика да престанат.На улицата излязла и майката
на подс.Б., свид.Н.К.Ю..Тъжителя Х. взел от автомобила си дървена сопа, с която
посегнал да удари подс.Б., но не успял и паднал на земята. Х. изпуснал
дървената сопа и свид.КарахЮ. успяла да я вземе и я хвърлила в двора си.Тогава
тъжителя Х. извадил метална тръба от колата си.Щом видял това свид.З. казал на
подс.Б. да бяга и да се предпази от Х..При опита си да догони подсъдимия,
тъжителя залитнал и паднал върху предния ляв калник на автомобил марка „Опел
Омега“ собственост на свид.З., който бил спрян пред дома му, при което се било
образувала побитост по калника.Подс. Б. избягал и отишъл в дома на свид.В. П. В.
***, където се измил и изчакал известно време.Междувременно Х. тръгнал с
автомобила си да обикаля из селото и да търси подс.Б..Металната тръба и
дървената сопа, свид.К.Ю. прибрала в двора си, но когато се върнал тъжителя Х.
влязъл в двора на подс.Б. и ги взел.Свид.З. се обадил в полицията и съобщил за
случилото се. Подс.Б. се прибрал в дома си, заедно със свид.В., където били
свид.З. и свид.К.Ю..На улицата се били събрали и други хора, съседи.Те стояли и
чакали да дойде полиция.На место пристигнали полицейски служители от РУ
Провадия, свидетелите М.Ж. М. и Т.А.Х..Разговаряли със свид.З. и подс.Б.,
отишли до дома на тъжителя Х., но последният не им отворил.
На 09.07.2019 г. частния тъжител Ю.Х. подал
жалба за случилото се в РП- Варна, ТО- Провадия и посетил на 01.07.2019 г. кабинет
по съдебна медицина в МБАЛ "Св. Анна" Варна, бил прегледан и му било
издадено медицинско удостоверение. Подс. Б. също бил прегледан от лекар в кабинет
по съдебна медицина в МБАЛ "Св. Анна" Варна на 30.06.2019 г. и му
било издадено медицинско удостоверение от Отделение "Съдебна
медицина" при МБАЛ "Св. Анна" Варна, където били описани
нанесените му телесни повреди. Нанасянето на ударите между частния тъжител и
подсъдимия било възприето от свидетелите З. В.З. и Найля Ахмед КарахЮ.- майка
на подсъдимия, които по това време се намирали в близост. Състоянието на
частния тъжител Ю.Х. след инцидента било възприето от неговият син- свид. О. Ю.О.,
който отишъл да види баща си в с.О., след като свид. М. М. му се обадил по
телефона и го информирал за случилото се. В хода на съдебното производство е
назначена и изготвена Комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза /от
в. л. д-р К.Д.К. и в. л. д-р Д.А.Д. / от чието заключение е видно, че съгласно
данните по делото и приложените към него медицински документи на 27.06.2019 г. Ю.О.Х.
е получил следните травматични увреждания: травматични отоци и кръвонасядания в
областта на лицето, разкъсно-контузни рани в областта на лицето, ожулвания в
областта на лявото рамо, контузия на дланнопръстната става на първи пръст на
дясната ръка, междуфалангеалната става, ожулвания в областта на горната и
долната фаланги на първи пръст на дясната ръка.Описаните ожулвания в областта
на първи пръст са резултат на действието на предмети с подчертан ръб,
респективно действието на нокти и други.
Описаните травматични увреждания са в резултат
на удари с или върху твърди тъпи предмети. В своята съвкупност описаните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.До момента на 27.06.2019 г. освидетелствания Х. е здрава в психично
отношение личност. Като характер, т.е. в своята биологична основа е стабилна и
хармонична личност с изградена личностова идентичност, самостоятелност и
самочувствие, с добра социална реализация и семейна ангажираност. Не се
диагностицира агресивна готовност – физическа или косвена агресия.В ситуация на
фрустрация освидетелствания е готов да защити своята гледна точка, но и да бъде
справедлив, да оценява в контекста на морала и обективността обстоятелствата,
произтичащи от ситуацията, в която е попаднал.Към момента на освидетелстването
той възпроизвежда с леко емоционално напрежение фактите от преживения инцидент.Към
момента на освидетелстване е без клинични данни за психично
разстройство.Събраните по делото свидетелски показания не дават основание да се
приеме, че поведението на Ю.О.Х. е в резултат на алкохолно повлияване / налице
са противоречиви свидетелски показания за употреба на алкохол от Ю.Х. към
момента на инцидента/.
В хода на съдебното производство е назначена
и изготвена СМЕ /от в. л. д-р Д.А.Д. / от чието заключение е видно, че съгласно
данните по делото и приложените към него медицински документи Б. М. Б. на
27.06.2019 г. е получил следните телесни увреждания-контузия на лявата
подчелюстна става, травматичен оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна
мида, ожулвания по долните крайници. Описаните травматични увреждания са в
резултат на удар с или върху твърди тъпи предмети реализирани в областта на
главата, лицето и долните крайници.
В
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Съгласно тях съдът
приема че деянието описано в частната тъжба е извършено от подс. Б. Мехмедов Б..
Съдът прие също така, че частния тъжител Ю.О.Х. е отвърнал на подс. Б. също с
нанасянето на лека телесна повреда. Относно така установената фактическа
обстановка и авторството на престъплението, съдът приема и изцяло кредитира
гласните доказателства, каквито са показанията на свидетелите очевидци З. В.З.
и Найля Ахмед КарахЮ.. Всеки един от тези свидетели е възприел случилият се
инцидент между частния тъжител и подсъдимия и нанасянето на ударите помежду им.
Показанията на тези свидетели кореспондират както помежду си, така и със
заключението на вещите лица по КСМЕ и СМЕ назначени по делото. Те са
последователни, непротиворечиви, логични и взаимосвързани и кореспондират
напълно и със заключенията на вещите лица по назначените и изготвени КСМЕ и
СМЕ, както относно вида на телесните повреди, така и относно начина и времето
на причиняването им. Посочените в назначените КСМЕ и СМЕ увреждания на
пострадалия и на подсъдимия, отговарят напълно на начина и механизма на
причиняването им описан в частната тъжба и в медицинското удостоверение на
подсъдимия Б. Мехмедов Б..
В хода на съдебното следствие показания е дал
и свид. О. Ю.О. – син на частния тъжител Ю.Х., но той не е възприел факти и
обстоятелства като очевидец, а в последствие, като описва състоянието на
частния тъжител след инцидента с подс. Б..Следва със същата доказателствена
тежест да се ценят и показанията на свид.В. Петров В., които описва състоянието
на подсъдимия след инцидента.Подсъдимият и неговото състояние е било възприето
и от посетилите произшествието полицейски служители свид. М.Ж. М. и Т.А.Х.,
които показания съдът кредитира като достоверни и обективно дадени.
С оглед на събраната по делото
доказателствена съвкупност съдът достига до категоричния извод, че деянието за
което е повдигнато обвинение от частния тъжител Ю.О.Х. е осъществено от
подсъдимият Б.М. Б..
Писмените доказателства, потвърждаващи
приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по реда на чл. 283 НК
документи: свидетелство
за съдимост, СМЕ, КСПЕ, съдебномедицинско
удостоверение- два броя.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
С действията си на 27.06.2019 г. подсъдимият Б.М.
Б. осъществил от обектнивна и от субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като в с.О., обл. Варна, причинил на Ю.О.Х. лека телесна повреда,
изразяваща се в травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето,
разкъсно-контузни рани в областта на лицето, ожулвания в областта на лявото
рамо, контузия на дланнопръстната става на първи пръст на дясната ръка,
междуфалангеалната става, ожулвания в областта на горната и долната фаланги на
първи пръст на дясната ръка, обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал, че с нанасянето на удари с ръце по главата
на пострадалия ще му причини телесно увреждане и въпреки това е целял
постигането на този резултат.
Причини за извършване на престъплението- грубо
незачитане на установените норми за неприкосновенност на здравето на човека.
От обективна страна изпълнителното деяние се
изразява в нанасяне на удар с ръка в областта на главата и лицето на
пострадалото лице, довели до причиняване на разкъсно- контузна рана, травматичен
оток и ожулване по лицето, ожулвания в областта на лявото рамо, при падане на
тъжителя на земята, контузия на дланнопръстната става на първи пръст на дясната
ръка, в резултат на захапване на първи пръст на дясната ръка,
междуфалангеалната става, ожулвания в областта на горната и долната фаланги на
първи пръст на дясната ръка.
След като обсъди събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съдът прие, че следва да приложи института
на реторсията по отношение на подсъдимия и на частния тъжител. Този особен
институт е уреден в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК и визира случаите, в които пострадалият е отвърнал
веднага на дееца със също такава телесна повреда. В този случай законодателят е
предвидил и двамата да бъдат освободени от наказание. В основата на този правен
институт е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като
на причинителя на леката телесна повреда е отвърнато с причиняването на същата
телесна повреда. В този случай няма значение коя от двете страни е причинила
първа престъпното посегателство против личността и коя първа е сезирала съда. В
конкретния случай подсъдимия Б. и частният тъжител Х. са си причинили взаимно
леки телесни повреди, които са обусловили за всеки един от тях временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Този институт на реторсията по чл.130, ал.3
от НК в наказателното право съдържа в себе си редица отклонения от
материалноправен и процесуален характер от принципни положения в правото. Едно
от тях касае наказателната репресия. Извършването на престъпление обосновава
наказателна отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в
налагане и евентуално изтърпяване на съответно наказание. В основата на реторсията
е идеята на законодателя, че след като страните са изравнили позициите си, като
на причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато със същата телесна
повреда, то и двете страни са се поставили в еднакво положение пред
наказателния закон. Законодателят е съобразил още и по-ниската степен на
обществена опасност на деянието и репарирането на моралните вреди чрез
причиненото взаимно телесно увреждане.
С оглед на това, на съда е предоставена
възможност да освободи от налагане на наказание и двете страни. Това съответно
поражда и задължение за преценка наличието на законовите изисквания за
приложението на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК.
В тази връзка, съдът е длъжен да провери и
анализира не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и всички
обстоятелства, свързани с насрещното деяние, тоест, с поведението на самия
пострадал, независимо от факта, че в това производство срещу последния не е
повдигано обвинение. В това се състои всъщност и едно от процесуалните
изключения при реторсията, която се прилага само в предвидените от закона
случаи, какъвто е настоящия. Без
значение е, кой първи е извършил престъпното посегателство и кой е съзирал
съда, ако на двамата са причинени еднакви по степен телесни повреди.
Тъжителят е понесъл увреждания, които вещото
лице по назначената Комплексно съдебно медицинска и психиатрична експертиза
приема за такива, довели до временно разстройство на здравето, извън случаите
на тежка и средна телесна повреди. Тези увреждания са квалифицирани по чл. 130, ал. 1 от НК.
В настоящия случай, подсъдимия също е понесъл
увреждания, които вещото лице по назначената Съдебно медицинска експертиза
приема за такива, довели до временно разстройство на здравето, извън случаите
на тежка и средна телесна повреди. Тези увреждания са квалифицирани по чл. 130, ал. 1 от НК.
С
Постановление № 3/27.09.1979 г., Пленума ВС на РБ е дал задължително за
съдилищата тълкуване относно признаците на телесните повреди.
Тъй като уврежданията, квалифицирани като
повреда по чл. 130, ал. 1 от НК са от такъв характер, че предизвикват разстройство на здравето, е
необходимо и да се доказва, че пострадалият е изпитвал описаните усещания и
това е било направено посредством назначаването на съдебно медицинските
експертизи по делото. Това теоретично отклонение е необходимо, за да
аргументира тезата на съда, че в резултат противоправно поведение на тъжителя,
на подсъдимия са били причинени увреждания, които по съществото си
представляват телесна повреда, обусловила временно разстройство на здравето
неопасно за живота, достатъчно за квалифициране на деянието му, като такова по чл. 130, ал. 1 от НК.
В резултат от извършените с пряк умисъл действия
на пострадалия Х., подсъдимия е претърпял леко телесно увреждане, което
увреждане е същото по характер с това на тъжителя, поради което, съдът намира,
че следва да се приложи института на реторсията. Тя винаги предполага не само
две противоправни деяния, а и еднаквост на степента на уврежданията.
Неприемлив е доводът на защитата за
извършване на деянието при условията на неизбежната отбрана визирани в чл.12 от НК. Данните по делото не разкриват непосредствено противоправно поведение от
страна на частния тъжител по отношение на подсъдимия или другиго. Дори и да се
приеме, че частния тъжител първи е ударил подсъд. Б., каквото е защитната теза,
безспорен е факта, че е бил провокиран от него, като е тръгнал към автомобилът
му. Ето защо позоваването на неизбежна отбрана е неоснователно. Тази
констатация прави ненужно обсъждането и на въпрос за превишаване на нейните
предели.
При наличието на всички основания, визирани в
разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК, съдът призна подсъдимият Б. за виновен, след което
освободи него и частния тъжител от наказателна отговорност.
Тъй като в настоящият наказателен процес бе
предявен и приет за разглеждане гр. иск от страна на частния тъжител, съдът се
произнесе и по него.
По отношение на предявения от пострадалото лице
граждански иск в размер от 3000 лева за причинените му от деянието
неимуществени вреди съдът е присъдил сума в размер на 1500 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане. При определянето на размера на обезщетението съдът е
приел, че вредоносният резултат е сравнително лек по своя характер и по делото
няма ангажирани доказателства относно това, че пострадалия е търпял дълго време
болка и страдания, сравнително бързо се е възстановил от нанесената му травма.
Също така от нанесеното му разстройство на здравето не са настъпили трайни
увреждания. Същия не е ангажирал доказателства за последващи неблагоприятни
последици, които да е търпял, с оглед нанесеното му увреждане. Ето защо и като
съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
съдът намира, че за репариране на претърпените от постарадалия неимуществени
вреди е необходима сумата от 1500 лева, като отхвърли иска за сумата до 3000
лв. като неоснователен. При този изход на производството в частта му за
гражданския иск подсъдимия следва да заплати държавна такса в размер на 4%
върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът възложи на подсъдимият Б.М. Б. направените по делото разноски.
Съдът счита, че с тази присъда и по този
начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция,
визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: