Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260248 /28.05. Година 2021 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На осемнадесети май Година 2021
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 00666
по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №21-1158-000385/23.02.2021г.
на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, В.М.С. с ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба, в размер 250 лв., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1,
т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, за
това, че на 28.01.2021г., в 09.10 часа, в гр. Перник, ул. „първи май“, като
водач на МПС - товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер“, с рег. №****, негова собственост,
регистрирано на територията на Р. България и неспряно от движение, не е
изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от В.С., в която се излагат възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателната
процедура, ограничаващи правото му на защита, обуславящи незаконосъобразност на
обжалвания административнонаказателен акт. Твърди се и неправилна оценка на
установените фактически обстоятелства, довело издаване на наказателно
постановление при неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се
излагат доводи за маловажност на нарушението и
приложимост на нормата на чл.28а от ЗАНН.
Тази позиция се поддържа и
допълва в съдебното производство от пълномощника на жалбоподателя – адв. Д. М., която пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно..
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно
заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт,
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е по чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. Същото
е установено с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №342911/28.01.2021г.
В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 28.01.2021г., в 09.10 часа, свид. И. Б.С.
и К. Г. М. – мл. автоконтрольори
в сектор ПП при ОД МВР Перник установили, че В.С., като водач на моторно
превозно средство - товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, с
рег. №****, негова собственост, не е изпълнил задължението си да сключи договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въз
основа тази констатация срещу С. било образувано административнонаказателно
производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – полицай И. С. приел, че жалбоподателят
виновно е нарушил разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането. Жалбоподателят не подписал акта, като в съдържанието на
документа било отразено, че има възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени такива не
постъпили.
На 23.02.2021г.,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание административнонаказателната разпоредба на чл.638, ал.1,
т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането наложил
на В.С. предвиденото в нормата административно наказание.
Съдебният състав, основавайки се
на събраните по делото доказателства намира, че при образуване на
административнонаказателното производство са нарушени императивни правила,
пряко свързани с правото на защита на привлечения към отговорност и с
регламентираните в закона гаранции за упражняването на това право ефективно и в
пълен обем.
Съображенията са следните:
Съгласно императивната разпоредба на чл.43,
ал.1 от ЗАНН „актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише …“. От съдържанието на процесния
АУАН се установява, че нарушителят не го е подписал, като актосъставителят
– свид. И. С. не е отразил причината за това със съответна бележка на определеното
за полагане на подпис място. Такава бележка
не е направена и в разписката под съдържанието на акта, също неподписана,
предназначена да удостовери връчването на препис от него на нарушителя,
съгласно императивното задължение в чл.43, ал.5 от ЗАНН. Под разписката е положен подпис от името на служител
на МВР – И.Г.С., удостоверил, съгласно наличния бланков текст, „отказа на
нарушителя да подпише акта и/или
разписката“. При този запис остава неясно какво точно се удостоверява –
отказ да се подпише акта или разписката, или и двете, особено след като причината за
неподписването на двата документа изобщо не е ясна.
Посоченото обстоятелство не изясняват
и събраните гласни доказателства, включително показанията на актосъставителя.
Същият твърди, че е потърсил съдействие от
И. С., тъй като нарушителят не искал да подпише акта, но отбелязване в
тази насока в съдържанието на документа не е налично. Предвид формалния
характер на административнонаказателното производство, всяко действие, засягащо
правата на нарушителя, за да има процесуална стойност, следва да е извършено и
удостоверено по предвидения ред. Същевременно
свид. С. посочва, че не е връчил
препис от акта на С., като пояснява, че
само когато лицето подпише разписката, тогава му се връчва препис от документа.
Така установените обстоятелства
мотивират заключение, че съставеният акт не е предявен и връчен на жалбоподателя
и не е доказан отказ да го подпише и да приеме препис от него. Следва да се
посочи, че отказа на нарушителя да се подпише в разписката не е равнозначно на
нежелание да получи препис от съставения документ, поради което волята му
следва по несъмнен начин да е изяснена и
удостоверена по предвидения ред. В случая това не е сторено, поради което актосъставителят не е имал никакво основание да не изпълни
задължението си, произтичащо от нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН – да връчи
препис от съставения акт, удостоверявайки извършването на действието със
собствения си подпис, а при евентуален отказ на нарушителя да приеме преписа
или подпише разписката - да удостовери съответното изявление с подпис на
свидетел по горепосочения ред.
Действието по връчването на
препис от акта е самостоятелно и не
отпада в хипотезата на отказ на нарушителя да подпише акта, явяваща се
изключение от установения в чл.43, ал.1
от ЗАНН ред. Това е негово право, което по никакъв начин не засяга останалите
действия в хода на административнонаказателната
процедура. Нормата на чл.43, ал.5 ЗАНН, която гласи: „при подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него…“, определя само момента, в който се
извършва връчването, а не установява подписването на акта като условие за това
действие.
В контекста на изложеното, съдът
приема, че императивните задължения по чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН не са
изпълнени.
Констатираните пропуски нарушават
процесуалните изискания и са съществени, доколкото пряко рефлектират върху
правото на защита на нарушителя - върху възможността за упражняването му
ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че като не предявен и връчен екземпляр
от акта, с който е образувано административнонаказателното производство срещу
сочения като нарушител, последният е бил затруднен да упражни редица свои права
и правни възможности – да се запознае обстойно с предявеното му административнонаказателно обвинение, с фактите, на които
се основава и с правната квалификация на същото, обосновано да мотивира
възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени какви
евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от АНО, така че
да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му противоправно поведение.
Допуснатите нарушения на
процедурата по образуване на производството не са констатирани от АНО при
извършената от него проверка на акта с оглед неговата законосъобразност и същият не е упражнил
правомощието си по чл.52, ал.2 от ЗАНН, а е издал наказателно постановление при
допускане на поредно нарушение на процесуалните правила.
Нарушението е неотстранимо и е съществено и има за последица
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно на
процесуално основание.
По
разноските:
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят В.С.
е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита
и съдействие от 14.05.2021г., сключен между него и адв. Д. М., се установява, че страните са договорили
възнаграждение за защита и процесуално представителство по настоящото а.н. дело
в размер 300 лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на
договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на
органа, издал отмененото наказателно постановление – ОД МВР – Перник, в чиято
структура е сектор ПП. Възнаграждението е в минималния размер предвиден в
разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН няма възможност за намаляването му.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-1158-000385/23.02.2021г.,
издадено от Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, с което на В.М.С. с ЕГН **********,
с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер 250 лв. на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1, вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането..
ОСЪЖДА ОД
МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1,
да заплати на В.М.С.
с ЕГН **********, с адрес ***, сума от
300 /триста/ лева, представляваща направени от него разноски в производството
за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ