РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. К., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500076 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по подадена от Н. Л. М.
от гр.К., чрез представител по пълномощие и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна
жалба вх. N 1089/29.01.2025 г. по входящия регистър на РС – К., против решение N
511/10.12.2024 г. по гр.д. N 235/2024 г. по описа на РС – К.
Решението на РС – К., с което на основание чл. 240 във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Н. Л. М. е осъдена да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „А.“ N 6, представлявано от управителя
С. Д. С., сумата от 10 000 лева, представляваща заемна сума по неформален договор за
заем, предоставен с преводно нареждане с референтен номер
BORD0947*****/07.06.2019 г., както и лихва за забава върху главницата от 10 000 лева
от датата на подаване на исковата молба - 19.02.2024 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 1 990 лв. разноски по делото, от които 400 лв. за държавна такса, 1
440 лв./с ДДС/ за платено адвокатско възнаграждение и 150 лв. за депозит за вещо
лице, се обжалва изцяло, с оплакване, че е неправилно - постановено в противоречие
със събраните доказателства по делото, необосновано, немотивирано и постановено в
нарушение на материалния закон, с искане да се отмени и предявеният иск да се
отхвърли, като се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Въззивната
жалба се поддържа в съдебно заседание от въззивника чрез представител по
пълномощие.
1
Въззиваемият „С.“ ЕООД, гр. К. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез
представител по пълномощие, с отговор на въззивната жалба я оспорва, претендира
разноски по делото и моли обжалваното решение да се потвърди. В съдебно заседание
въззиваемият чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба, с искане
първоинстанционното решение да се потвърди.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба вх.
N 1936/19.02.2024г., подадена от ищеца „С.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище
със седалище и адрес на управление гр. К., ул. А. N 6, в която са изложени следните
твърдения: преди няколко години ответникът поискала пари в заем за лечение и въз
основа на постигнат устен договор за паричен заем от 03.06.2019г. с платежно
нареждане от 07.06.2019г. ищецът превел на ответника сумата 10 000 лв. по банков
път, чрез банка Интернешънъл Асет Банк АД, с уговорка сумата да бъде върната в
тригодишен срок от получаването й, което задължение ответникът не изпълнила, в т.ч.
и след отправена й покана от 15.01.2024г., връчена й лично на 24.01.2024г., наместо
което уведомила ищеца, че няма задължения към ищеца, с твърдения, които се
опровергават от платежното нареждане за предоставена й в заем сума по банков път.
Искането на ищеца е за осъждане на ответника да му заплати сумата 10 000 лв., ведно
със законна лихва от подаване на исковата молба, както и разноските по делото.
С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. Л. М.
оспорва иска като неоснователен и оспорва верността на изложените в исковата
обстоятелства, на които се основава иска, при възражение, че между нея и ищеца,
както и между нея и управителя на ищеца е сключван устен договор за паричен заем
на 03.06.2019г.. Не оспорва, че на 07.06.2019 г. по нейна сметка е постъпила от
ищцовото дружество сума в размер на 10 000 лв., но оспорва, че основанието за
превода е сключен между нея и ищеца сключен на 03.06.2019г. договор за паричен
заем за сумата в размер на 10 000 лв., с уговорка да бъде върната в тригодишен срок.
Не оспорва твърденията на ищеца за изпратена на 15.01.2024 г. покана, връчена й на
24.01.2024 г. за заплащане на процесната сума. Оспорва твърдението, че е искала пари
на заем за лечение, тъй като към 2019г. не е страдала от никакви заболявания и за пръв
път е диагностицирана с онкологично заболяване, което обстоятелство е известно на
дъщерята на управителя на ищеца и е видно от Епикриза - ХО изх. N 3633-2021г..
2
Твърди, че на 07.06.2019г. е постъпила сума от 10 000 лв., наредена от ищеца, но без
да й е известно, че като основание за превода е посочен договор за заем от 03.06.2021г.
и реално такъв договор не е сключван, защото устен договор за заем е сключен с Ж.
Х., за което наскоро ответникът разбрала, че е дъщеря на С. С., с която към онзи
момент ответникът била в процес на преговори за учредяване на право на строеж
върху притежаван от ответника поземлен имот в полза на „У.-Х.“ АД, представлявано
от В. Х., съпруг на Ж. Х., от която ответникът поискала заем от 10 000 лв. за текущи
нужди, които Х. й казала, че ще й преведе по банковата й сметка, по която в
действителност на 07.06.2021г. сумата постъпила. Впоследствие ответникът с
нотариален учредила на „У.-Х.“ АД право на строеж да построи жилищна сграда със
смесено предназначение за описани в акта обекти в срок от 36 месеца, като си запазила
правото на строеж за част от обектите в сградата, при уговорена в тежест на строителя
неустойка за забава от 50 000 евро, която същият, вече представляван от Ж. Х. като
управител, бил осъден да заплати на ответника с решение N 65/11.04.2024г. по в.гр.д. N
70/11.04.2024г. на ПАС. Междувременно, след излизане на първоинстанционното
решение по това дело, на 23.11.2024г. между ответника и адвоката й, от една страна и
Ж. Х. и С. Х. - управители на „У.-Х.“ АД, от друга страна, била проведена среща за
извънсъдебно уреждане на спора по посоченото дело, като едно от изискването на Ж.
Х. било в споразумението да се включи точка, че сумата от 10 000 лв., дадена от нея
назаем, но преведена от „С.“ на 07.06.2019г. по договор за заем от 03.06.2019г., ще бъде
върната от Н. М. в едноседмичен срок от получаване на сумите по споразумението по
сметка на „У.-Х.“ АД, когато именно на ответника било съобщено, че парите й били
преведени от бащата на Х., като до подписване на споразумение не се стигнало, тъй
като след изпращане на спогодбата от адвоката на ответника- от имейла му, на имейла
на „У.-Х.“ АД, никой от посочените управители на дружеството не съдействал за
уговаряне на среща при нотариус. Релевира се също, че процесната сума не е била
притежание на ищеца, а на трето лице – Ж. Х. или на някое от посочените в отговора
на исковата молба дружества, на което основание и при останалите възражения
ищецът моли съдът да отхвърли предявения иск.
Между страните няма спор относно това, че на 07.06.2019г. по банкова сметка
на ответника е постъпила сумата 10 000 лв., установено от преводно нареждане с
референтен номер BORD094*****/07.06.2019 г. и от заключението, в т.ч. и
допълнително, на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна
експертиза, като спорно е дали тази сума е дадена от ищеца на ответника след
постигнато съгласие по договор за заем от 03.06.2019г. и дали е дадена с уговорка да
бъде върната в срок от три години от получаването й. Налице е признание на
ответника, че узнаването обстоятелството, че постъпилата по банковата й сметка сума
е наредена от ищеца, а не от посоченото лице, с което се уговорила за заема – Ж. Х..
Не е спорно, че последната е дъщеря на С. Д. С. –управител на ищеца.
3
Даването на сумата в заем се установява пряко от представеното от ищеца
преводно нареждане за кредитен превод от 07.06.2019г. за сумата 10 000 лв., наредена
от ищеца в полза на ответника, по банкова сметка на ответника в Интернешънъл Асет
банк, при посочено основание на превода –„по договор за заем от 03.06.2019г.“. Така
представеният документ, с оглед реалния характер на договора за заем и липсата на
възражение на получателя на сумата след узнатото получаване на сумата, както и
признанието за договаряне на заем, макар и с друго лице, доказват правораждащия
вземането на ищеца факт, като оборването на същия е в доказателствена тежест на
ответника, за което насрещно доказване не са събрани доказателства пред
първоинстанционния съд, като такива не са сочени и пред настоящата въззивна
инстанция. Без значение е сключеният между ответника и трето на делото лице
предварителен договор за учредяване на право на строеж от 02.03.202018г.,
сключеният въз основа на него окончателен договор с нотариален акт N 24/16.08.2019
г. и постановените решения на ОС-К. от 30.10.2023г. и на Апелативен съд-Пловдив от
11.04.2024г., доколкото твърденията на ответника не сочат този договор и процесният
договор да са обусловени един от друг. Представената към отговора на исковата молба
спогодба, представляваща лист 63 от първоинстанционното дело, не е подписана и
като такава не установява обстоятелства от съдържанието й срещу ищеца, но
установява такива срещу ответника М., а именно съдържа клауза съгласно която
последната се задължава да заплати на „У. –Х.“ АД с ЕИК ********* получената на
07.06.2019г. от „С.“ ЕООД сума в размер на 10 000 лв. по договор за заем от
03.06.2019г., като в отговора на исковата молба са изложени твърдения за така
уговореното обстоятелство и като доказателство е приложен имейл, с който адвокатът
на ответника е изпратил спогодбата за потвърждаване на първото посочено по-горе
дружество. Мотивите за сключване на договора за заем, свързани с липсата или
наличието на заболяване на ответника и нуждата от пари за лечението му, също са без
значение и не следва от представената по делото Епикриза на ХО ИЗ N 3633/2021г. на
“КОЦ-Пловдив“ ЕООД да се правят доказателствени изводи. Не е доказано също, че
заемодателят не е собственик на заетата сума или да няма право да я предостави в
заем, предвид, че сумата е наредена от негова банкова сметка. Не са събрани
доказателства, че между страните е уговорено заетата сума да се върне в 3-годишен
срок от получаването й, при което същата е дължима след поканата съгласно 240, ал.4
от ЗЗД, каквато е отправена и връчена на въззивника на 24.01.2024г.
От горното следва, че ответникът е получила парите в размер на 10 000 лв., чрез
заверяване на банковата й сметка, при което тя е знаела за основанието, на което
ищецът е наредил плащането - паричен заем, като нито му се е противопоставила,
нито е върнала получената сума, поради което е доказан валидно сключен между
страните по спора договор за заем и основанието, на което е получена от ответника
посочената сума, която не е върната след покана, поради което предявеният иск като
4
основателен и доказан следва да се уважи изцяло. Като е стигнал до същите крайни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от
посочените във въззивната жалба пороци и следва да се потвърди изцяло, в т.ч. и в
частта за разноски, с оглед крайния изход на делото и съгласно правилото на чл.78,
ал.1 от ГПК.
С оглед крайния изход на делото пред тази инстанция и съгласно чл.78, ал.1 от
ГПК в тежест на въззивника са направените от въззиваемия разноски, но такива не е
доказано да са направени от последния – представена е фактура от 11.03.2025г. за
плащане по банков път от въззиваемия на адвокатско възнаграждение от 1 440 лв. с
ДДС, но без доказателства за реално плащане на сумата по банков път, поради което и
с оглед приетото в т.1 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, че съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението и ако в договора е вписан начин на плащане по банков път,
задължително се представят доказателства за това, разноски в полза на въззиваемия не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение N 511/10.12.2024г. по гр. д. N 235/2024 г. по
описа на Районен съд - К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5