Решение по дело №85/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 48
Дата: 17 март 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20225620200085
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Свиленград, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200085 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 140-2021 от 21.12.2021
година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
(ОБДХ) - Хасково, с което на Т. СТ. Т. с ЕГН **********, с адрес: село
************, за нарушение на чл.132,ал.1,т.25 във вр. с
чл.369,ал.4,изр.второ,предл.второ от Закона за ветеринарномедицинската
дейност/ЗВМД/ е наложено на основание чл.417, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ административно наказание
ГЛОБА” в размер на 500 лв.
Недоволен от така издаденото НП е останал жалбоподателя ,който в
предвидения за това срок обжалва същото с доводи за допуснати процесуални
нарушения,както на материалния закон,така и за допуснати процесуални
нарушения при съставянето на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и при издаване на НП ,без да се визират конкретни такива
,а се излага общи.Твърди се,че нарушението било неясно и непълно и
неясна.Липсвали обективните и субективните признаци на нарушението.
Наложените му наказания били незаконосъобразни и несправедливи ,поради
което моли съда да отмени обжалваното НП.
1
В съдебната фаза, жалбоподателя редовно призован, се явява лично и с
адв.Г.. В съдебно заседание жалбоподателя дава обяснения по случай,като
оспорва,че по време на проверката е присъствал на същата,като твърди,че
когато пристигнал в обекта проверката точно привършила,но неговата
съпруга присъствала. Отрича лекарствените продукти ,които открили в
обекта да се изписват с рецепта.
Пълномощника му адвокат Г., по същество пледира за отмяна на
обжалвания акт, с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
от страна на АНО. Оспорва,че лекарствените продукти били за приложение
на отглежданите ЕПЖ,а били за другите животни ,които били в обекта и то
самите лекарства били такива за които не се изисквало рецепта. Отделно от
това ,доколкото не били посочени какви точно лекарствени продукти били
открити в обекта,счита че се нарушавало правото на жалбоподателя,тъй като
нямало как да се прецени дали за откритите в обекта лекарства ,действително
се изисква рецепта и от там ,същият да я съхранява в обекта.
По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което
представя списък.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат
представител-Старши юрисконсулт Цвета Черкезова ,която оспорва
жалбата,счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно , поради
което моли същото да бъде потвърдено изцяло. В съдебната фаза ангажира
писмени и гласни доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което
представя списък.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
2
При извършена проверка на 23.09.2021година на място в животновъден
обект с ветеринарен регистрационен №6542-0057,представляващ ферма за
отглеждане на ЕПЖ /говеда за мляко/,находящ се в село Момково,
общ.Свиленград,собственост на Т. СТ. Т. от свидетелите д-р М. Д. Кр. и д-р
Н. Й. Р. ,свидетелите извършили проверка на място на обекта.
На следващият ден -24.09.2021г. проверката продължила в обекта и по
документите находящи се в обекта при която свидетелите констатирали,че
собственика не съхранявал в животновъдния обект и не представил на
проверяващите контролни органи документи,свързани с животните в обекта и
проведените лечебно-профилактични мероприятия и третиране с
ветеринарномедицински продукти. Проверяващите констатирали наличието
на различни ветеринарно медицински продукти /ВМП/ приложими във
ветеринарната медицина поставени в пластмасов съда/кофа/ , без
собственикът да им представи екземпляр от рецептата за доставка на ВМП.
По повод извършената проверка бил съставен Констативен протокол №2 от
24.09.2021г. ,който протокол бил подписан от двамата свидетели и
жалбоподателя.
Била изготвена покана до жалбоподателя да се яви на 28.09.2021г. в
10,45часа при АНО,която покана му била връчена на 24.09.2021г.
В следствие на извършената проверка на 23 и 24.09.2021година и
констатираното с Констативен протокол №2 от 24.09.2021г. свидетелят М. Д.
Кр., в отсъствието на жалбоподателя ,тъй като същият не се явил , съставил
АУАН № 26020 от 28.09.2021-2.
В Акта са отразени констатациите от проверката,резултатите от нея и
правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.132,ал.1,т.25 във вр.
с чл.369, ал.4, изр.второ, предл.второ от Закона за ветеринарномедицинската
дейност/ЗВМД/, като същият е подписан от актосъставителя, присъствалият
на проверката свидетел – Н. Й. Р. ,като на същата дата актосъставителя и
свидетеля по АУАН посетили обекта в с.Момково,предявили АУАН и
жалбоподателя-нарушител.
Екземпляр от акта е връчен на жалбоподателя на същата дата,видно от
приложената към акта разписка.
В законоустановения тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило
3
Възражение по Акта.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната
с него преписка и преценявайки събраните доказателства, Директорът на
ОДБХ – Хасково е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл.132,ал.1,т.25 във вр. с чл.369,
ал.4, изр.второ, предл.второ от Закона за ветеринарномедицинската
дейност/ЗВМД/, видно от диспозитива на обжалвание акт.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 01.02.2022
година.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателя е извършил нарушение по чл.132,ал.1,т.25 във вр. с чл.369,
ал.4, изр.второ, предл.второ от Закона за ветеринарномедицинската
дейност/ЗВМД/, а именно: Собственикът, на животновъдния обект със
селскостопански животни не е съхранявал в животновъдния обект и не е
представил на контролните органи документи ,свързани с животните в обекта
и проведените лечебно –профилактични мероприятия и третиране с
ветеринарномедицински продукти ,констатирани в обекта.
За това нарушение на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда,
кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.
Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така
и гласните доказателства в лицето на свидетелите д-р М. Д. Кр. и д-р Н. Й. Р.
са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за
достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на
показания на свидетелите д-р М. Д. Кр. и д-р Н. Й. Р., разпитани по делото.
Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви,
логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото
доказателства. Не се установява свидетелите д-р М. Д. Кр. и д-р Н. Й. Р. да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
4
съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – инспектори по официалния контрол
съгласно чл. 472,ал.1 от ЗВМД, т.е. ветеринарни лекари от БАБХ, в този
смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените и гласните такива, нито
пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че обясненията на
жалбоподателя и показанията на неговата съпруга св. А.Т. Т.а, не се
кредитират от съда с доверие и съдът не изгражда правни изводи въз основа
на тях ,в частта в която и двамата твърдят,че откритите лекарствени продукти
били йод,риванол,ръкавици, и т.н.,т.е. такива които се използват в хуманната
медицина и били предназначени за другите животни в обекта ,а не за
ЕПЖ,тъй като в тази им част показанията им съществено се разминават с
показанията на разпитаните по делото свидетели извършили
проверката,които се кредитират от съда по изложените по горе доводи. Още
повече,че съдът приема,че обясненията и показанията на съпругата на
жалбоподателя извън това,че най вероятно са дадени с оглед изграждане на
защитна позиция на наказаното лице,то има съществени разминавания в
показанията на св.Т.а,която твърди,че единствено съпругът й се занимавал с
обекта,тъй като същата работела по трудово правоотношение в български
пощи и не се интересувала и съответно рядко посещавала от обекта,но в
същото време ,същата с конкретика обяснява как се процедира при лечение на
заболяло животно от ветеринарния лекар,обслужващ обекта. Именно по тези
съображения в тази им част обясненията и показанията на съпругата на
жалбоподателя не се кредитират с доверие,а в останалата им част,като не
5
противоречиви на останалия събран по делото доказателствен материал,съдът
ги кредитира.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна като Съдът
привежда следните аргументи:
При преглед на АУАН за съответствие с изискването за реквизити по чл. 42
от ЗАНН съдът установи следното: в същия са изложени установените от
актосъставителя при проверката обстоятелства, които според същия
съставляват състав на нарушение като тези обстоятелства не са
диференцирани така, че да се разбере, в какво точно е обвинен
жалбоподателя ,за да организира адекватно защитата си.
Посочено е, че нарушението се изразява в това, че собственикът, на
животновъдния обект със селскостопански животни не е съхранявал в
животновъдния обект и не е представил на контролните органи документи ,
свързани с животните в обекта и проведените лечебно –профилактични
мероприятия и третиране с ветеринарномедицински продукти ,констатирани
в обекта,което нарушение е класифицирано като нарушение на разпоредбата
на чл. 132, ал. 1, т. 25 от ЗВМД във връзка с чл.364, ал.4, изр.второ,
предложение второ от ЗВМД.
Безспорно по делото проверяваният обект се квалифицира като
"животновъден обект" по смисъла на закона, като съгласно § 1, т. 36 от
допълнителните разпоредби на ЗВмД животновъден обект е всяко място,
където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с
изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 25 от ЗВМД: "Собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански
животни съхраняват в животновъдния обект на електронен и/или на хартиен
носител всички документи, свързани с дейността на обекта и с животните в
него, и ги предоставят на компетентните органи при поискване".
Привързаната към нея разпоредба на чл.369,ал.4 от ЗВМД –гласи,че :
Доставката на ВМП по лекарско предписание в животновъдни обекти по ал. 1
се извършва при условията на чл. 374, ал. 1 – 3. Първият екземпляр от
рецептата се съхранява в обекта за търговия на едро от управителя на обекта,
а вторият – от собственика или ползвателя на животновъдния обект, за срок 5
години от датата на изпълнението й.
Условията предвидени в закона при които задължително се изисква рецепта
при продажба на ВМП съгласно чл.374,ал.1 до ал.3 от ЗВМД ,както следва е :
за които се прилагат изискванията на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите; 2.при прилагане на които се вземат мерки за
избягване на риск за : а) животните, за които са предназначени;б) лицата,
прилагащи ВМП на животните;в) потребителите на суровини и храни, добити
от животни, третирани с ВМП;г) околната среда;3. предназначени за
профилактика или лечение на болести, за които се изисква предварителна
диагноза или използването на които може да затрудни или повлияе
неблагоприятно върху последващи диагностични процедури и терапевтични
действия; предназначени за продуктивни животни; със силно и отровно
действие;с нова активна субстанция, включена преди по-малко от пет години
в състава на лицензиран за употреба ВМП. Като за горепосочените ВМП -
Рецептата по ал. 1 се издава само от практикуващия ветеринарен лекар по чл.
25, ал. 1. ,а предписаното в рецептата количество ВМП трябва да е
минимално необходимото за съответното лечебно или профилактично
третиране, провеждано от ветеринарния лекар по ал. 2.
Извън горепосочените ,по аргумент за противното за прилаганите ВМП не
се изисква рецепта от практикуващия ветеринарен лекар и респективно
наличието на такива ВМП в обекта без рецепта от ветеринарния лекар не би
осъществило признаците на твърдяното адм.нарушение.
Посочването в констативния протокол и АУАН ,че са открити различни
видове ветеринарно медицински продукти приложими във ветеринарната
7
медицина ,без собственикът да представи екземпляр от рецептата за доставка
на ВМП,без конкретно да се посочат,какви ВМП са били открити в обекта,за
които собственикът не е предоставил на проверяващите необходимите
документи и съответно към кои точно от хипотезите на чл.374,ал.1 до ал.3 от
ЗВМД попадат ,съдът намира ,че актосъставителя не е изпълнил изискването
да опише ясно и точно нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено ,съгласно изискването на чл.42,т.4 от ЗАНН, за да може
нарушителят да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен за да
организира адекватно защитата си.
В тази връзка следва да се посочи,че непосочването на конкретно откритите
в обекта ВМП ,поставя в съдът в невъзможност да провери дали действително
има извършено от жалбоподателя нарушение,доколкото същият оспорва,че
откритите в обекта лекарствени продукти са били такива за които следва да
има издадено от ветеринарния лекар рецепта,а от там неговото задължение да
я съхранява в обекта и да я представи на проверяващите го,а напротив
лекарствените продукти били от такъв вид за които не е било необходимо
изписването на рецепта от ветеринарен лекар.
Действително в съдебно заседание актосъставителя,посочва че част от
откритите лекарствени продукти,са били антибиотици,но това не санира
допуснатото от него нарушение при съставянето на АУАН,с който акт се
повдига обвинение срещу нарушителя.
Доколкото това нарушение води до ограничаване на процесуалните права на
нарушителя в административно-наказателното производство да разбере
обвинението против него и да се защити адекватно, то се явява съществено.
При така констатираните проблеми при съставяне на акта съдът намира, че в
случая са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до извода за наличие на незаконосъобразен в АУАН.
При преценката за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН съдът установи
същите нарушения, допуснати и в съставения АУАН, тъй като те изцяло са
пренесени в НП. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изисква АНО да
даде "описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават". Всичко по горе посочено
за допуснати нарушения в реквизитите на съставения АУАН е относимо и за
обжалваното НП , поради което е безпредметно тяхното приповтаряне и
8
доколкото в случая е налице съществено нарушение на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП,то обжалваното НП
се явява незаконосъобразно поради което следва да се отмени.
Хипотетично ако се приеме,че липсва констатираното по горе нарушение,
съдът намира,че от доказателствата по делото би се приело,че нарушението
предмет на настоящата ревизия се доказа по безспорен и категоричен начин
,както от обективна,така и от субективна страна ,тъй като би се приело,че по
време на проверката/23.09.2021г./ и на следващата дата ,вече по
документи,свидетелите служители при АНО са констатирали,че в обекта се
намират ВМП,без собственика да представи на проверяващите екземпляр от
рецептата за доставка на ВМП,като жалбоподателя,който е бил наясно с това
му задължение по закон, но въпреки това е бездействал,поради което виновно
не е изпълнил същото.
Не се споделя доводът на процесуалният представител ,относно липса на
дата на извършеното нарушение, която била различна от датата на
констатирането й,тъй като самото нарушение се изразява в
бездействие,доколкото законът вменява активно поведение на собственика на
животновъден обект да съхранява в обекта документи свързани с животните в
него и т.н. и съответно да ги представи на контролните органи при
поискването им. При това положение ,щом в обекта са се съхранявали
ВМП,за които е следвало да има съответните документи и които при
поискване не са били предоставени на проверяващите органи,то следва да се
приеме,че дата на проверката,съвпада с датата на извършеното
нарушение,доколкото нарушителя е наказан именно за непредставянето им.
Съгласно чл. 417, ал. 1 от ЗВМД, собственик на селскостопански животни,
който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20 и
24-28, се наказва с глоба от 500 до 2 000 лв., а при повторно нарушение - от 1
000 до 5 000 лв.
Би се приело от съда,че наказанието е правилно определено в минимално
предвидения от закона размер,доколкото констатираното нарушение се явява
първо по своя вид,няма утежняващи вината обстоятелства,които да обосноват
налагането не по тежко наказание,а що се отнася до приложението на чл.28 от
ЗАНН,съдът би се солидаризирал с мотивите изложени от АНО в
обжалвания акт, особено като се има предвид характера на този вид
9
административни нарушения,доколкото се регулират отношения защитаващи
живота и здравето на гражданите и техните нужди при консумиране на храни.
Относно разноските по делото
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 350 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
С оглед изхода на делото основателно е искането за присъждане на разноски
в полза на жалбоподателя,доколкото жалбата се явява основателна,поради
което следва в тежест на АНО да се възложат направените от жалбоподателя
разноски по делото за адвокат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3,т.2 вр с
ал.2,т.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №
140-2021 от 21.12.2021 година на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на Т. СТ. Т. с ЕГН
**********, с адрес: село ************, за нарушение на чл.132,ал.1,т.25 във
вр. с чл.369,ал.4,изр.второ,предл.второ от Закона за
ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/ е наложено на основание чл.417,
ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „Областна дирекция по безопасност на храните“ (ОБДХ) -
Хасково с адрес гр. Хасково, бул. "Освобождение" № 57 ДА ЗАПЛАТИ на
жалбоподателят „Т. СТ. Т. с ЕГН **********, с адрес: село ************
сумата в размер на 350,00лв., представляващи извършени разноски по
осъществена адвокатска защита по АНД №85/2022г. по описа на РС
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

10
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11