Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…8…ноември….2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…ДЕВЕТИ….ОКТОМВРИ……
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ОСЕМНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря.......КОНА…..ДОЧЕВА,…като…разгледа…………
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…583..…
по…описа…за…2018г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано на основание въззивна жалба
на „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С., Район“***“, бул.“***“№***
- ищец първоинстанционното производство по гр.д.№829/2018г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв.И.М. от САК, срещу
постановеното по делото от ХІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №833/01.06.2018г.,
с което е отхвърлени като неоснователни
предявените от него против ответника ***
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и
цена 14675.80лв. и с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД и цена 746.02лв.
Във въззивната жалба
се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи изцяло исковата
претенция. Излага се становище, че в частта, в която са отхвърлени исковете
решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, а в частта, в която
е обявил за нищожно на основание чл.26 от ЗЦЗД сключеното между страните
споразумение, същото е недопустимо. Сочат се многобройни аргументи в подкрепа
на изразеното становище.
Ответникът по
въззивната жалба –***, който е и ответник по иска в първинстанционното
производство, чрез пълномощника адв. П. Г.П. ***, е подал писмен отговор, в който
е изразил становище за неоснователност на същата и е предложил да бъде потвърдено обжалваното
решение.
В съдебно заседание
на въззивната инстанция, страните чрез процесуалните си представители поддържат
горните становища.
Плевенският окръжен
съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба, приема следното:
Въззивната жалба на „***“- ЕООД, със седалище в гр.С. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№829/2018г.
по описа на Плевенски районен съд,
Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв.И. М. от САК, против РЕШЕНИЕ
№833/01.06.2018г, постановено от ХІІІ-ти
гр.с-в по същото дело, е ДОПУСТИМА като
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество
е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№829/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание, предявени по реда на чл.422 от ГПК обективно съединени установителни искове,
предявени от ищеца „***“-ЕООД, ЕИК:***
със седалище и адрес на управление в гр.С.,
Район „***“, бул.“***“№*** против ответника ( и ответник по въззивната жалба) ***,
ул.“***“№***, както следва: Иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и цена
14675.80лв. и иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД и цена 746.02лв.
В исковата молба се твърди следното: *** ЕООД е изключителен
представител за Република България на продуктите за битова и професионална
хигиена с австрийската търговска марка ***.
Дружеството осъществява търговската си дейност в страната, търгувайки със
санитарни стоки, хигиенни препарати, аксесоари, уреди, дозатори, консумативи и
др. от посочената марка.
На 15. 01. 2014
г. *** ЕООД като доставчик и ***“ като клиент
сключват Споразумение за заем на дозатори и снабдяване с консумативи серия ,.***“. По силата на това споразумение, доставчикът е предоставил на клиента в заем
за послужване и е извършил технически монтаж на следните дозатори: 18 бр.
дозатори „***, ***”; 12 бр. дозатори „***”; 13 бр. дозатори „***” и 12 бр. дозатори „***. Клиентът се е задължил
да зарежда дозаторите само с оригинални „***“ консумативи, които да заплаща на
доставчика. В т. 4. от споразумението,
страните са договорили минимален годишен оборот за консумативи в размер
на 10078. 43 лева, който клиентът трябва
да постига. Споразумението е със срок 36
месеца, като с т. 6 страните изрично са се съгласили, че
същият се удължава автоматично с по 12 месеца, освен ако някоя от страните
възрази на удължаването изрично писмено най - късно 3 месеца преди изтичането
на уговорения/удължения период. Наред с това, т. 4, изр. последно от
споразумението предвижда, че ако клиентът не постигне минималния годишен оборот
за консумативи (10078.43 лв.) [...] срокът на договора автоматично се
продължава до достигането на договорения минимален оборот. По споразумението
ответникът е направил общо 4 поръчки на консумативи (***) за предоставените
дозатори. Поръчаните консумативи са доставени от ищеца, за което последният е
издал и представил на ответника приложените към исковата молба данъчни фактури,
всяка съдържаща подробно описание на доставените консумативи фактура № ***
г. на стойност 1061. 42 лв. с ДДС по
поръчка от г.; фактура № *** г. на стойност 477. 85 лв. с
ДДС по поръчка от г.; фактура № *** на стойност 152. 56 лв. с ДДС
по поръчка от г.; фактура
№ *** г. на стойност 216.72 лв. с ДДС по поръчка.Ответникът е платил
изцяло задълженията по всяка от четирите фактури, след което е преустановил
поръчките на консумативи.
Съгласно т. 6 от
споразумението, доставчикът може да го
прекрати едностранно без предизвестие при неизпълнение на минималния годишен
оборот с повече от 50%, като в този случай клиентът е длъжен да заплати
дозаторите и монтажа по цените, посочени в споразумението. Видно от изложеното
по - горе, за периода от сключването на договора (15.01.2014 г.) до последната
доставка (25.09.2014 г.) реализираният оборот за консумативи за предоставените
дозатори е в размер на 1590.46 лв. без ДДС (1908. 55 лв. с ДДС). С оглед на
горното и предвид липсата на други поръчки, цитираната сума 1590. 46 лв. без ДДС (1908.55 лв. с ДДС) представлява
оборота както за първата година от договора, така и общо за цялото време на
неговото действие. За следващите години от договора поръчки изобщо липсват.
Очевидно, при реализиран оборот от едва 1590.46 лв. без ДДС (1908.55 лв. с
ДДС), неизпълнението на поетото от ответника с т. 4 от споразумението
задължение да постига минимален годишен оборот за консумативи от 10078.43 лв.
далеч надхвърля 50%. Затова, за ищеца е
възникнало правото едностранно, без предизвестие, да прекрати договора. Ищецът
надлежно е упражнил това право и е поканил ответника да заплати дозаторите и
монтажа по цените, посочени в споразумението - съответно 10078.42 лв. и 2151.41
лв,, както и ДДС в общ размер на 2445.97 лв. За задължението е издадена данъчна
фактура № *** г. Волеизявлението за прекратяване на споразумението, поканата за плащане на дължимите суми и
издадената данъчна фактура № *** г. са
връчени на ответника на 09. 05. 2017 г. с писмо с известие за доставяне
Поради липса на
плащане от ответника на стойността на дозаторите и техния технически
монтаж, *** ЕООД е поискало издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението е
образувано ч. гр. д. № 8894 по описа за 2017 г. на РС-Плевен, Гражданска
колегия, IX състав и е издадена заповед за изпълнение. Ответникът е възразил
против заповедта и на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване съществуването на вземането. На това се основават предявените в законоустановения
едномесечен срок с настоящата искова молба установителни искове. Въз основа на
изложеното, съгласно т. 4 от споразумението,
ответникът дължи на ищеца стойността на описаните по - горе дозатори и
техническия им монтаж по цени, посочени в договора в общ размер 14675. 80 лв. с
ДДС. Поканата е връчена на ответника на 09. 05. 2017 г. и същият е в забава за
плащане. Предвид неизпълнението на главния дълг, ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от г. до 22. 11. 2017 г. в размер 746. 02
лева, както и законна лихва от лихва от датата на подаване на заявлението
(23.11.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението. Банковата сметка
на ***
ЕООД, по която може да се плати задължението е: Райфайзенбанк България
АД, IBAN: ***, BIG: ***
Петитумът на
исковата молба е съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено спрямо ответника *** с ЕИК по БУЛСТАТ:
***, адрес: гр. П. ***, ул. *** № ***, че дължи на ***
ЕООД, с ЕИК: ***, сумата 14675. 80 лв. по фактура № *** г.,
представляваща стойността на предоставени дозатори и технически монтаж по споразумение
за заем на дозатори и снабдяване с консумативи серия „***“ от 15.01.2014 г,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (23. 11. 2017 г.) до
изплащане на вземането, както и сумата 746. 02 лева, представляваща обезщетение
за забавата за периода от 24.05.2017 г. до 22.11.2017 г. и ответникът да бъде
осъден да заплати на дружеството
разноските за заповедното и исковото производства по списък на основание чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.131
от ГПК, ответникът ***
, чрез пълномощника адв. П. Г.П. ***, е подал писмен отговор на исковата
молба, в който е изразил становище за неоснователност на предявените
искове.Направил е следните възражения: Предявеният иск е допустим, но неоснователен, като
основава твърдението на следното:По силата на т. 1 от депозираното като
доказателство от ищеца Споразумение за заем на дозатори и снабдяване с
консумативи, доставчикът предоставя на клиента
дозатори в заем за послужване.Съгласно
легалната дефиниция, дадена в нормата на чл. 243 от ЗЗД: „С договора за заем за
послужване, заемодателят предоставя
безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне".Предмет
на договора е безвъзмездното временно ползване на определена вещ, т.е.
заемателят не дължи цена или някакво друго благо срещу предоставеното му
ползване, а заемодателят не получава насрещно благо за ползването, което е
отстъпил.При тези обстоятелства, клаузата в т. 6 от Споразумение за заем на
дозатори и снабдяване с консумативи, съгласно която „В случай на едностранно
прекратяване, Клиентът е длъжен да
заплати дозаторите, екстрите (опциите) и монтажа по цените, посочени в
настоящия договор, доколкото вече не са извършени частични или цялостни
плащания.” е нищожна.Нищожността се определя от чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД -
противоречие със закона. Цитираната клауза противоречи на
безвъзмездността на договора за заем за послужване, определена от нормата на
чл. 243 от ЗЗД. За да настъпи желаното от страните действие, е необходимо
сделката да отговаря на изискванията на закона, относно нейното сключване и
съдържание. Нарушаването на императивно установени от закона изисквания
обуславя нищожност на сделка и/или клауза по смисъла на общото правило на чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.Споразумението е
нищожно и на друго правно основание - поради липса на
съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. Споразумение за заем на
дозатори и снабдяване с консумативи е сключено от лице, което не е разполагало
с нужната представителна власт. -Ответникът – ***” - гр. П. се представлява от
директора в кръга на определените му правомощия. В Длъжностна
характеристика (актуална към 15. 01.
2014 г.) на Директор на ***, изрично е посочено, че директорът представлява
театъра пред всички институции и лица, сключва договори и подписва всички
основни документи в театъра, и преписките с външни организации. При наличието
на този факт, единственото правоимащо лице да сключи договор от името на
театъра е директорът.Подписът, положен под Споразумение за заем на дозатори и
снабдяване с консумативи от името на ответника в процесния случай, не е на
директора на ***” - гр. П..В гражданското право сделка, извършена от лице без
нужната представителна власт е нищожна.В процесния случай тази нищожност -
поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е: - изначална
(съществува от момента на извършване на изявленията); - абсолютна (сделката не поражда никакво действие между
страните, които са я сключили);-
несанируема (няма възможност за валидиране). На основание чл. 193 от ГПК е
оспорена истинността на подписа в Споразумение за заем на дозатори и снабдяване
с консумативи, положен от името на ответника и е направено искане за откриване на
производство за проверка истинността на подписа.
По отношение на фактура № *** г, която е депозирана от ищеца като
доказателство към ИМ, ответникът твърди, че тази фактура като съдържание е в
абсолютно противоречие със съдържанието на Споразумение за заем на дозатори и
снабдяване с консумативи.Във фактура № *** г. е посочена единична цена на
монтаж на уред - 1 бр. с вкл. ДДС в размер на 2445, 97 лева /Две хиляди
четиристотин четиридесет и пет лв. и деветдесет и седем ст./.В противоречие с
това е цената, посочена в т. 3 от Споразумение за заем на дозатори и снабдяване
с консумативи, в която е посочена цена за монтаж в размер на 20 /Двадесет/ евро.
С оглед на гореизложеното, сключеното Споразумение за заем на дозатори и
снабдяване с консумативи е нищожно и не е породило предвидените в същото права
и задължения на страните. Нищожността произтича от чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
- противоречие със закона и от ненадлежното представляване на ответника -
поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.Следователно, в полза на ищеца „***” ЕООД изобщо не са възникнали твърдените
вземания към ***” - гр. П. и поради това, предявените от ищеца искове се явяват
неоснователни и като такива, подлежат на отхвърляне, без да е необходимо да
бъдат обсъждани депозираните по делото доказателства за размера на
вземанията.На основание гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена изцяло искова молба, депозирана в Районен
съд - гр. Плевен с вх. № *** г . от ***
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, район *** , бул.
*** № *** като неоснователна и недоказана. Моли в
полза на ***” - гр. П. да ни бъдат присъдени направените в настоящата инстанция
разноски.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на графологична
експертиза.
Плевенският районен
съд, ХІІІ-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение №833/01.06.2018г.,с което е постановил
следното:
- Отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения иск
с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД от ***
ЕООД. ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С. ***, район ***, бул. *** № ***, против
***“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. *** № ***, представляван от В. С. В., за сумата от 14 675, 80 лева главница, 746,
02 лева лихва за забава за периода 24.
05. 2017 г. – 22. 11. 2017 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на молбата – 23. 11. 2017 г. до окончателното й
изплащане, както и направените деловодни разноски.
-Обявил е на основание чл.26, ал.1,
предл.1 и чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, ЗА НИЩОЖНО Споразумение за заем на
дозатори и снабдяване с консумативи серия ,.***“ от 15. 01. 2014
г. сключено между ***
ЕООД като доставчик и ***“ като клиент.
- Признал е на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, че оспореният
документ Споразумение за заем на
дозатори и снабдяване с консумативи серия ,.***“ от 15. 01. 2014
г. сключено между ***
ЕООД като доставчик и ***“ като клиент, е неистински и го изпраща на
прокурора с препис от решението.
-Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, *** ЕООД. ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, район ***, бул. *** № ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул. *** № ***, представляван от
В. С. В., направените по делото разноски в размер на 1110 лв, от които 990 лв. за адвокатско възнаграждение и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, частично ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО в допустимата част.
Във въззивната жалба не се
излагат оплаквания във връзка с валидността
на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният
съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност на съдебния акт.
Съдът намира становището на въззивния жалбоподател,
че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е обявено за нищожно на
основание чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД
Споразумение за заем на дозатори
и снабдяване с консумативи, сключено на 15.01.2014г., и в частта, в която документът, обективиращ споразумението е
обявен за неистински. Съображенията на съда за това са следните: Съдът дължи
произнасяне с диспозитив само по искане, което е заявено от страните чрез иск,
който може да бъде първоначален, насрещен, инцидентен установителен. В случая нищожността на споразумението като вид договор и неистинността на документа, който го
обективира, са заявени от ответника под формата за възражение. При това
положение, съдът следва да обсъди въпроса в мотивите на съдебното решение и съобразно направените
изводи да се произнесе по иска( респ. исковете),с който е сезиран. Съдът обаче
не следва да постановява изричен диспозитив, както е сторил в процесния случай.
Поради това в частта, в която е обявена нищожност на споразумението и обективиращия
го документ е обявен за неистински, обжалваното решение следва да бъде
обезсилено като недопустимо.
В останалата част, в която са отхвърлени като неоснователни, предявените по реда на
чл.422 от ГПК, обективно съединени
установителни искове, решението е допустимо. За да се произнесе относно
правилността в допустимата част, съдът съобрази следното:
От
съвкупната преценка на доказателствата, с които е попълнено делото, се
установява следното от фактическа
страна:
На
15. 01. 2014 г. между ищеца „***“ - ЕООД със седалище в гр.С.
( понастоящем въззивен жалбоподател) като доставчик и ответника ***
(понастоящем ответник по въззивната жалба) като клиент, е сключено Споразумение
за заем на дозатори и снабдяване с консумативи серия ,.XIBU/LUNA“. По силата на споразумението, доставчикът е предоставил на клиента в заем
за послужване и е извършил технически монтаж на следните дозатори:
- 18 бр. дозатори „***”;
- 12 бр. дозатори „***”;
- 13 бр. дозатори „***” и
- 12 бр. дозатори „***.
Клиентът се е задължил да зарежда
дозаторите само с оригинални „***“ консумативи, които да заплаща на доставчика.
В т. 4. от споразумението е договорен минимален годишен оборот за консумативи в
размер на 10078. 43 лева, който клиентът
трябва да постига. Споразумението е със срок 36
месеца. В т. 6,ал.1 е уговорено
автоматично удължаване с по 12 месеца, освен ако някоя от страните възрази на
удължаването изрично писмено най - късно 3 месеца преди изтичането на
уговорения/удължения период. В т. 4, изр. последно е предвидено, ако клиентът не постигне
минималния годишен оборот за консумативи (10078.43 лв.) [...] срокът на
договора автоматично се продължава до достигането на договорения минимален
оборот.
Също така, в т.6 е уговорено
следното:Доставчикът може да прекрати споразумението едностранно без
предизвестие при неизпълнение на минималния годишен оборот с повече от 50%,
като в този случай клиентът е длъжен да заплати дозаторите и монтажа по цените,
посочени в споразумението;След изтичане на договора, клиентът по избор на доставчика
връща дозаторите на доставчика или ги задържа в своя собственост безвъзмездно.
В изпълнение на споразумението, ответникът е направил четири поръчки на консумативи (***) за
предоставените дозатори. Поръчаните консумативи са доставени от ищеца, за което
последният е издал и представил на ответника приложените към исковата молба
данъчни фактури, всяка съдържаща подробно описание на доставените консумативи
фактура № *** от *** г.
на стойност 1061. 42 лв. с ДДС по поръчка от г.;
фактура № *** от *** г. на стойност 477. 85 лв. с ДДС по поръчка от г.;
фактура № *** от *** г.
на стойност 152. 56 лв. с ДДС по поръчка от
г.; фактура № *** от *** г. на стойност 216.72 лв. с ДДС
по поръчка.Ответникът е платил изцяло задълженията по всяка от четирите
фактури, след което е преустановил поръчките на консумативи.
Ищецът ( доставчик по материалното правоотношение) е приел, че са налице
предпоставките на т.6 за едностранно
прекратяване на договора. Поканил е ответника да заплати дозаторите и монтажа
по цените, посочени в споразумението - съответно 10078.42 лв. и 2151.41 лв,,
както и ДДС в общ размер на 2445.97 лв.
За задължението е издадена данъчна фактура № *** г.
Волеизявлението за прекратяване на
споразумението, поканата за плащане на
дължимите суми и издадената данъчна фактура
№ *** г. са връчени на ответника на 09. 05. 2017 г. с писмо с известие
за доставяне.
Ответникът не е заплатил претендираната сума. За същата, ищецът се е
снабдил със Заповед №***.за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№8894/2017г., която е оспорена от
ответника като длъжник по реда на чл.414,ал.1 от ГПК. В указания от съда срок,
заявителят ***“ - ЕООД със седалище в гр.С. е предявил по реда на чл. 422 от ГПК обективно
съединени установителни искову за установяване снъществуването на вземането по
заповедта, въз основа на които е образувано първоинстанционното
гр.д.№829/2018г., по което е постановено обжалваното съдебно решение.
Въз основа
на горната фактическа обстановка и
закона, въззивният съд формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове,
предявени по реда на чл.422 от ГПК. Същите са допустими, като предявени от
заявителя по възразената заповед за изпълнение, издадена на основание чл.410 от ГПК, в указания от заповедния съд
едномесечен срок.
Предмет на установяване е съществуването на парично
вземане, произтичащо от двустранен
договор ( споразумение, сключено между страните на
15.01.2014г.).Ответникът е направил възражение за липса на валидно правоотношение,
произтичащо от посоченото споразумение,
като е изтъкнал две основания за неговата нищожност: Противоречие на закона –
чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, тъй като сключеният между страните договор е заем ,
който съгласно чл.243 от ЗЗД е безвъзмезден договор; Липса на съгласие-
чл.26,ал.2пр.2 от ЗЗД, тъй като от страна на драматично-куклен театър-Плевен,
споразумението е сключено от лице, без представителна власт.
Съдът, изхождайки от правния принцип, че на изпълнение подлежат
само валидни договори, разгледа направените възражения, за нищожност на
сделката, при което установи следното:
В гражданския оборот, юридическите лица се
представляват от своите управителни
органи, посочени в закона и/или устава.
В случая споразумението за заем на дозатори и снабдяване с консумативи,
е сключено между две юридически лица. От неговия текст, не става ясно, как са
представлявани договарящите страни, тъй като не са посочени имената и длъжностите на лицата, които са го
сключили. От заключението на неоспорената графологична експертиза обаче е
установено, че от страна на въззиваемия ( клиент по материалното
правоотношение), споразумението не е подписано от директора на театъра, който по
закон представлява институцията. От признанията на спорещите страни се
установява, че същото е подписано от лицето, заемащо тогава длъжността главен
счетоводител на ***. Видно от съдържанието на
представената длъжностна характеристика, главният счетоводител няма
правомощието да представлява държавния театър в гражданския оборот. Няма данни
действията му по сключване на
споразумението по-късно да са потвърдени
от бившия или настоящия директор на театъра. Обратно – процесуалната позиция на
последния категорично сочи на несъгласие с извършените действия от главния
счетоводител. При това положение, споразумението, като вид сделка е нищожно,
като сключено при липса на съгласие от страна на въззиваемия -***, тъй като лицето, което е
договаряла от името на театъра е действало без представителна власт. Този
договор е недействителен съгласно чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД.Несъществува каквато и
да е вероятност , директорът на театъра да
потвърди извършените действия, поради което споразумението не може да се
валидира.( аргумент от разпоредбата на чл.42,ал.2 от ЗЗД)
След като споразумението е нищожно, никоя от
страните не може да претендира изпълнение на задълженията по него. Евентуално
даденото от страните в изпълнение на нищожна сделка, подлежи на връщане на извъндоговорно
основание, каквато претенция по настоящето дело не е заявена.
Ако условно се приеме, че споразумението е сключено
между надлежни представители на
договарящите, които понастоящем са страни по спора,
същото би било нищожно като
противоречащо на закона в частта относно
заема на дозатори – основание за нищожност по чл.26,ал.1,т.1 от ЗЗД. – От
заглавието и текста на споразумението, може да се заключи, че същото съчетава
два отделни договора – договор за заем
на дозатори и договор за снабдяване с консумативи, като вторият следва да бъде квалифициран като продажба
на консумативи.
Правната уредба на договора за заем е уредена в
ЗЗД, като законодателят разграничава заем на пари и заместими вещи, и заем на
послужване, предмет на който са индивидуално определени вещи. От съдържанието
на споразумението следва, че между страните е сключен договор за заем за
послужване. Съгласно чл.243 от ЗЗД, с договора за заем за
послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена
вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.Съгласно
чл.249,ал.1 и ал.2 от ЗЗД, с изтичането на уговорения срок или при поискване на заемодателя, заемателят е длъжен да върне вещта.
Следователно, след като договорът за заем за
послужване е безвъзмезден, след
изтичането на срока, или след неговото едностранно разваляне, залогодателят
може да иска връщането на вещта. Евентуално, ако същата вече несъществува като
погинала или повредена, същият би могъл да претендира нейната
равностойност по пазарни цели или поправянето й. Не съществува обаче
законно основание залогодателят да иска
заплащането на заетата вещ по цени, за които не става ясно как са определени.
При съпоставяне на клаузите на споразумението с разпоредбите на чл.243- чл.249
от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че в частта, в която е уговорено заплащане
на заетите вещи, представляващи дозатори за консумативи, процесното
споразумение е нищожно, като противоречащо на закона – чл.26,ал-.1,пр.1 във вр.
чл.243,ал.1 от ЗЗД, поради което не подлежи на изпълнение. Ищецът като
заемодател може да иска връщане на дадените за послужване вещи, ако последните
вече не съществуват тяхната равностойност по пазарни цени.
Мотивиран от
изложеното, въззивният съд приема,че
клиентът (въззиваем по делото) не
дължи на доставчика ( въззивник) претендираните суми на договорно основание,
тъй като сключеното между тях споразумение е нищожно на две отделни, независими
едно от друго основания, - като сключено от лице без представителна власт, т.е.
при липса на съгласие (чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД) и противоречащо на закона (чл.26,ал.1,т.1 във вр. чл.243,ал.1 от ЗЗД)
Следователно, относно неоснователността на предявените
искове, въззивният съд достига до краен извод, който е идентичен с този на
първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено в допустимата част.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба и в
писмените бележки на въззивникса са
неоснователни по съображенията, изложени по-горе.
С оглед изхода на въззивното производство,
ответникът по въззивната жалба има право да му бъдат присъдени претендираните
разноски от 990лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
възражението на въззивния жалбоподател на
прекомерност на адвокатското възнаграждение, пред вид цената на исковата
претенция.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав
Р
Е Ш И
:
1.ОБЕЗСИЛНА
като НЕДОПУСТИМО на основание чл.270 от ГПК РЕШЕНИЕ №833/01.06.2018г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение,
ХІІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№829/2018г., В ЧАСТТА, в която е
обявено за нищожно на основание чл.26, ал.1, пр.1 и чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД,Споразумение
за заем на дозатори и снабдяване с консумативи серия ,.***“ от ***
г. сключено между „***“- ЕООД като доставчик и ***като клиент И
В ЧАСТТА , в която на основание чл.194,ал.3 от е признато, че оспореният
документ Споразумение за заем на
дозатори и снабдяване с консумативи серия ,.***“ от ***
г. сключено между „***“-
ЕООД като доставчик и *** като клиент, е неистински.
2.ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО на основание
чл.271 от ГПК РЕШЕНИЕ №833/01.06.2018г.
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр.с-в, постановено по
гр.д.№829/2018г. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
3. ОСЪЖДА
„***“-ЕООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление в гр.С., Район „***“,
бул.“***“№:№, ДА ЗАПЛАТИ на ***,ЕИК:*** на основание чл.78 от ГПК, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в
размер на 990.00лв.(деветстотин и деветдесет лв.) - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: