Р Е Ш Е Н И Е
№ /09.04.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на единадесети март две хиляди двадесет и
първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ******
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско
дело № 1134 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от В.Р.В., ЕГН **********, с адрес
***, срещу ЗАД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с искане да бъде постановено решение, по силата
на което ответното дружество да бъде осъдено
да заплати в полза на ищеца
сумата от 2551,36 лв., представляваща реално заплатена сума за възстановяване на щети по фактура с номер ********** от 21.11.2019г.,
издадена от „***“ ООД, настъпили от застрахователно
събитие на 07.10.2019г., както и сумата от 41,11 лв., представляваща
законна лихва за забава, считано
от 04.12.2019г. до
деня на подаване
на исковата молба – 29.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.01.20г. до окончателното изплащане
на сумата.
Твърди се в исковата молба следното: Съгласно полица с номер 4704180800003597 и
Добавък 3/001 от 19.08.2019г. ищецът е титуляр
по застраховка, тип „***“, на собствения си лек автомобил
„***“, с рег. номер
***. В срока на
действия на договора, а именно на 07.10.2019г.
е реализирано застрахователно събитие, в резултат на което
на застрахования автомобил били нанесени щети, заведени пред ликвидационен
център на ответното дружество. На 07.10.
на ищеца
му било издадено
възлагателно писмо и бил изпратен от
служители на застрахователното дружество в „***“
ООД за отстраняване на щетите. За извършения
ремонт на ищеца била издадена
и заплатена от него фактура от
21.11.2019г. на стойност 2551,36 лв. След заплащане на фактурата ищецът поискал от ответното
дружество да му възстанови сумата. Изпратена била и покана за
възстановяване на сумата.
С уточнителна молба от 18.02.2020г. ищецът е описал механизма на настъпване на
ПТП, както и е направил индивидуализация на щетите.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника. Оспорва се маханизмът на настъпване на
ПТП. Оспорва се приложения по делото двустранен
констативен протокол по съдържание. Сочи се, че
не всички увреждания на л.а.
„***“ са в резултат на твърдения
механизъм на ПТП. Оспорва се претенцията по основание и размер. По процесната застрахователна полица са завеждани
допълнителни три щети за събития,
настъпили на 19.03.2019г., 07.04.2019г. и
07.07.2019г. И трите щети са били
изплатени. Сочи се, че съгласно ОУ по застрахователния договор, в следствие на изплатените застрахователни обезщетени, и поради неизвършено от ищеца дозастраховане
на автомобила, застрахователната сума по полицата следва
да бъде намалена
с размера на платените застрахователни обезщетения. В настоящия
случай е налице подзастраховане. От стойността
на ремонта 15% са за сметка
на клиента.
С определението за насрочване на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание съдът е конституирал в
производството, като трето лице – помагач на страната на ЗАД „***“, ЕИК ***, - „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Представен е заверен препис на
малък талон за л.а. „***“ ***, от който се установява, че собственик на
автомобила е В.Р.В..
Безспорно е между страните, а и
от представената по делото застрахователна полица с номер 4704180800003597, се
установява, че автомобилът „***“ ***, е бил застрахован при ответното дружество
със застраховка „пълно каско“.
Видно от приложеното заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение се установява, че на 07.10.2019г.,
в местност „***“, под „кубчето“ е настъпило ПТП, при което движещият се пред
ищеца автомобил спрял рязко, поради което процесният
автомобил се ударил в него. Посочено е, че нанесените щети са по преден капак и
предна броня.
Видно от възлагателното
писмо по делото ответното дружество е възложило на ищеца да извърши ремонт на
лекия автомобил в автосервиз „***“ ООД. На 22.10.2019г. автомобилът е бил приет
за каросериен ремонт.
След извършения ремонт е
издадена фактура на стойност 2551,36 лв., която сума е заплатена от ищеца,
видно от приложения по делото касов бон. До ответното дружество е била
изпратена покана за заплащане на сумата.
По делото е допуснато
извършването на САТЕ, като от заключението на вещото лице се установява
следното: След съпоставка на уврежданията на л.а. „***“, с рег. номер ***, със
схемата в двустранния констативен протокол приложен по делото, реалният и
възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт
между две превозни средства, движещи се в една и съща посока, спрели едно зад
друго, като задното превозно средство застига и удря спрялото пред него. От ПТП
са настъпили следните увреждания: облицовка предна броня, преден капак, предна
решетка, калник преден десен, рамка радиатор, дифузьор
радиатор десен, абсорбер предна броня, фар десен и рамка предна решетка. Общата
стойност на причинените щети, като се добави и цената за материали и труд, е в
размер на 4073,80 лв. Поради подзастраховане в случая
дължимата от ответното дружество сума за възстановяване на получените щети
следва да бъде 3500,62 лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск намира своето правно основание
в чл. 405, ал. 1 КЗ, който
урежда, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. От приетата фактическа обстановка се установи,
че в действителност е налице настъпило застрахователно събитие на 07.10.2019г. Установи се от
събрания доказателствен материал, че увредените
детайли на процесния лек автомобил
са облицовка предна броня, преден капак, предна решетка, калник преден десен,
рамка радиатор, дифузьор радиатор десен, абсорбер
предна броня, фар десен и рамка предна решетка..
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2
КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ. ОСЪЖДА ЗАД „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на В.Р.В., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 728,69 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски за държавна
такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.