Решение по дело №9385/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2983
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20181100109385
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ …………………

гр. София, 23.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я  Мартинова гражданско дело № 9385 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г.Х.Д. против „Н.Б.на Б.А.З.“, с която са предявени искове с правно основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

            Ищецът Г.Х.Д. твърди, че на 30.07.2017 г., около 6.20 ч. е пътувал по АМ Тракия (с посока Пловдив) като пътник в „Опел“, модел „Корса“, рег. № *******, управляван от С.С., когато на км. 69 лекият автомобил бил ударен, поради загуба на контрол от „Волво“, модел „С 60“, рег. № *******, управляван от С.Л.. Вследствие на удара и двата автомобила попаднали в крайпътен канал. Пострадалият получил изкълчване на дясната раменна става. Не могъл да си движи свободно ръката над 4 месеца, имал нужда от чужда помощ, изпитвал болки и страдания. Твърди, че предявил  извънсъдебна претенция пред Н.Б.на Б.А.З., тъй като застрахователят на виновния водач не е определил представител на територията на Република България. Ответникът определил обезщетение в размер на 5 000  лева. Поддържа, обаче, че размерът на обезщетението е 30000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30000 лева, ведно със законна лихва от 21.12.2017 г. (датата на определеното обезщетение). Претендира разноски.     

            Ответникът Н.Б.на Б.А.З. признава настъпването на процесното произшествие и механизма на реализирането му. Сочи, че на ищеца е заплатена извънсъдебно сумата от 5 000 лева  като обезщетение за неимуществените вреди. Оспорва техния обем, описан в исковата молба и размера на исканото обезщетение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

            Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 30.07.2017 г. около 6,20 часа на автомагистрала „Тракия“, 69 км. в посока гр. Пловдив, водачът на лек автомобил Волво С60 с рег. № *******, управляван от С.Л. е загубил контрол над автомобила си и се е блъснал в задната част на лек автомобил Опел Корса с рег. № *******, управляван от С.И.С., като в резултат на удара двата автомобила излизат извън пътното платно. Не е спорно, че ищецът е пътувал в лек автомобил Опел Корса.

            Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието, неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че вследствие на пътно-транспортната злополука на 30.07.2017 г. ищецът Г.Х.Д. е получил луксация (изкълчване) на дясната раменна става.  Установява се, че по своя медико-биологичен характер полученото увреждане представлява трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 2 месеца). Установява се, че спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в МБАЛ гр. Пазарджик и е настанен в Ортопедично отделение на болницата, като под маскова анестезия е било извършено наместване ан изкълчената раменна става и обездвижване на ставата с мека бинтова превръзка по метод на „Дезо“, като пострадалият  е бил изписан от болницата на 30.07.2017 г. като лечението е продължило амбулаторно. Вещото лице дава заключение, че изкълчената става е била възстановена за срок от 30 дни, след което превръзката е била свалена и ищецът е започнал провеждане на раздвижване на ставата. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 2 месеца.  Посочва, че най-интензивни болките са били през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и около 2 седмици в началото на проведената рехабилитация. Установява се, че към настоящия момент ищецът е възстановен напълно и дясната раменна става извършва движения в пълен обем и сила.

            Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л.М.Д.-съпруга на ищеца. В показанията си свидетелката установява, че през лятото на 2017 г. видяла съпруга си в пазарджишката болница след катастрофата. Бил упоен, с превръзка, завързан за леглото. Не говорел свързано. От болницата не искали да ги пуснат, но се наложило да тръгнат двамата, тъй като били оставили децата си в Созопол. На съпруга й била поставена шина, която той носел доста дълго време на дясното рамо. И към настоящия момент изпитвал болки в рамото и се налагало да пие лекарства. Лечението след изписването му протекло много трудно, защото нямали близки, които да им помагат. Дълго време не работел, тъй като бил строителен работник пред злополуката. Било трудно да се храни, тъй като не бил левичар. Останал в къщи около 2-3 месеца, но трябвало да се върне на работа, тъй като било трудно да се издържат. Болките били силни и не си вдигал ръката нагоре. След махане на шината, не можел също да си служи с ръката. Не провеждал раздвижване, тъй като всичко било свързано с пари. След връщането му на работа не работел пълноценно, тъй като получавал болки от натоварването.

С Писмо изх. № 1-2920/20.10.2017 г. НББАЗ е уведомило ищеца, че френската застрахователна компания, при която е застрахован лек автомобил Волво С60 с рег. № ******* няма посочен кореспондент за територията на Република България.

На 25.10.2017 г. Г.Х.Д. е предявил претенция пред НББАЗ с вх. № 2-6561/25.10.2017 г., като с Писмо изх. № 1-3442/21.12.2017 г. е уведомен, че му е определено обезщетение в размер на 5000 лева, за което страните не спорят, че  е било платено на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 506, ал. 2 от Кодекса за застраховането Националното бюро на Б.А.З. е представително Н.Б.за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата  „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки  и държавите, подписали Многостранното споразумение, като изпълнява и функциите на компенсационен орган и извършва плащания в случаите, предвидени в чл. 515 от Кодекса за застраховането. В чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането в случаите на настъпило застрахователон събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието Н.Б.членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва, когато няма кореспондент  за територията на Република България на застрахователя на виновния водач. Предвидено е, че претенцията на пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция, отказало е плащане или пък увредения не се е съгласил с размера на претенцията (чл. 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането).

 Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, по отношение на когото има действие задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки на ЕС и причинените на ищците неимуществени вреди.

Не е спорно между страните, а и се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от С.Л. в резултат, на което е причинено травматично увреждане на Г.Х.Д.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите медицинска експертиза.

            Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лек автомобил Волво С60 с рег. № ******* е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” с BDG RARE - BRISE.

            Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е продължило около 2 месец след ПТП, като при ищеца не се установява остатъчна симптоматика или усложнения. При определяне на размера съдът взема предвид и обстоятелството, че за определен период от време ищецът е имал необходимост от помощ при осъществяване на ежедневни дейности. От значение е също така, че получените увреждания не са дали усложнения и по преценка на експерта от съдебно-медицинската експертиза към настоящия момент възстановителния период е приключил. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 15000 лева.  

            С оглед на обстоятелството, че извънсъдебно е платена сумата от 5000 лева, то предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от 10000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 815 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно, доколкото платения размер от 2160 лева не се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата с оглед фактическата и правна сложност на делото. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно минималните размери, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдв.С и той е 1430 лева и въз основа на този размер ищецът следва да бъде осъден да плати съответна част от него на отхвърлената част от исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 400 лева – дължима държавна такса съразмерно с уважената част от исковете, както сумата от 200 лева – платено възнаграждение за вещо лице.

Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д.Д. сумата от 830 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите „Н.Б.НА Б.А.З.“, гр. София, ул. *******да заплати на Г.Х.Д., ЕГН-**********,***, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - луксация (изкълчване) на дясната раменна става, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 30.07.2017 г. от С.Л., водач на лек автомобил Волво С60 с рег. № *******, застрахован при по застраховка „Гражданска отговорност“ при BDG RARE - BRISE,  ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.12.2017 г. до окончателното  им изплащане, като отхвърля исковете за разликата над сумата от 10000 лева до предявения размер от 30000 лева неоснователен.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Г.Х.Д., ЕГН-**********,*** да заплати на „Н.Б.НА Б.А.З.“, гр. София, ул. *******сумата от 815 (осемстотин и петнадесет) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Н.Б.НА Б.А.З.“, гр. София, ул. *******да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 600 (шестстотин) лева, представляващи дължима държавна такса и платени от бюджета на съда разноски.

            ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Н.Б.НА Б.А.З.“, гр. София, ул. *******да заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН-**********, Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес *** сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.

 

                                                           

СЪДИЯ: