№ 80
гр. С.З., 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000066 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №260781/29.11.21 г. по гр.д.№1255/21 г. по описа
на Районен съд-С.З.,с което се осъжда ЗАД "Д." ЕИК *** със седалище гр. С.,
район ****, да заплати на К. ИЛ. К. ЕГН**********, от гр. С.З., бул.***,
сумата от 22 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП от 12.09.2017 г., причинено от противоправното
поведение на В.Т.З., ЕГН **********, при управление на лек автомобил
„Ауди А6" с ДК № СТ 27 80 ВА, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.11.2020 г. /3 месеца след отказа да се изплати
застрахователното обезщетение/ до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 1650 лв. представляваща направени по делото разноски.
Въззивникът ЗАД "Д." ЕИК *** със седалище гр. С. в депозираната
въззивна жалба излага съображения относно незаконосъобразността на
обжалваното решение. Моли решението на районния съд да бъде отменено и
да се постанови друго по същество на спора,с което да се отхвърли
предявения иск,а в условията на евентуалност да се намали размера на
присъденото обезщетение.Претендира присъждане на направените по делото
1
разноски.
Въззиваемият К. ИЛ. К. чрез процесуалния си представител взема
становище,че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на въззивно обжалване е постановеното решение на РС-С.З. по
предявен иск по с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът К. ИЛ. К., твърди в исковата си молба, че на 12.09.2017год. в
С.З., управлявайки мотоциклет „Хонда CBR" с ДК N9 СН 11 56 В със скорост
от около 47км/ч се движил по ул. „***” в посока север - юг. Около 17.30 часа
на кръстовището на ул. „***" с ул. „***", водачът на лек автомобил „Ауди
А6” с ДК № СТ 27 80 ВА - В.Т.З. не спрял на знак Б2, навлязъл в
кръстовището и отнел предимството на движещият се по пътя с предимство
мотоциклет, управляван от ищеца. Настъпило ПТП вследствие, на което
управляваният от К.К. мотоциклет напуснал пътното платно в дясно по
посока на движението си, ударил се в бордюра на тротоара и паднал, при
което тялото му контактувало с пътната настилка. К. бил откаран в Спешния
център на УМБАЛ „П." АД - С.З., където бил прегледан и настанен в
Клиниката по ортопедия и травматология.
Във връзка с настъпилото ПТП било образувано досъдебно
производство № 269 по описа на ОД на МВР - С.З. за 2017год.
С Решение № 422 от 24.09.2020год., постановено по АНД № 2049 по
описа на Районен съд С.З. за 2020год., водачът на лек автомобил „Ауди А6" с
ДК № СТ 27 80 ВА - В.Т.З., ЕГН ********** бил признат за виновен за това,
че на 12.09.2017 година, в град С.З., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Ауди А6" с ДК № СТ 27 80 ВА, нарушил
правилата за движение по улиците и пътищата, визирани в Закона за
движението по пътищата, а именно - не спрял на пътен знак „Б2" - „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!", чл. 50, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата - „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по път с
2
предимство.", като с това предизвикал пътнотранспортно произшествие, като
не пропуснал движещия се по пътя с предимство мотоциклет „Хонда CBR" с
регистрационен № СН 11 56 В и по непредпазливост причинил на водача му
К. ИЛ. К., средна телесна повреда, изразяваща се в увреждане на мускулус
вастус медиалис на левия долен крайник, което довело да трайно затруднение
в движението на левия долен крайник за срок по - дълъг от 30 дена, а при
правилно протичане на оздравителния процес необходимия период за
възстановяване бил от около един и половина да два месеца - престъпление
по чл. 343, ал. 1, буква „б", предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от
НК. Решението влязло в законна сила на 10.10.2020год.
В резултат на противоправното си деяние, водачът В.Т.З. причинил на
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания претърпени, вследствие на
причинените му телесни повреди, изразяващи се в увреждане на мускулус
вастус медиалис на левия долен крайник, масивна разкъсно - контузна рана на
лявото бедро, контузия на телата на поясния отдел, травматичен кръсцово -
поясен радикулит (травматично възпаление на коренчетата), множество рани
и дълбоки охлузвания по левия горен крайник, лявото рамо и гърба в ляво.
Непосредствено след ПТП - на 12.09.2017год. ищецът бил приет по
спешност в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „П." АД -
град С.З.. При извършения преглед било установено, че К. имал множество
разкъсно - контузии рани по цялото тяло. От медиално, в дисталната част на
бедрото имало голяма рана с размери около 12-15 сантиметра. За
възстановяването на увредения мускул, с оперативен протокол № 53 от
12.09.2017год. била извършена операция по спешност. В Клиниката по
ортопедия и травматология, пролежал до 15.09.2017год., като на същата дата
бил прехвърлен в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „П." АД - град
С.З. с оплаквания от силна болка в кръста, разпростираща се към краката,
съпроводена с изтръпване. В клиниката било проведено медикаментозно
лечение, след което болките намалели. Окончателно бил изписан от
лечебното заведение на 18.09.2017год., като на контузения долен ляв крайник
била поставена пристягаща мека ортопедична превръзка.
В продължение на три месеца ищецът трудно се движил, не можел да
стои изправен, трудно и болезнено ставал от легло или стол, всякакво
движение го натоварвало. Раздвижването ставало постепенно, а
3
оздравителният процес протичал дълго и бил съпроводен с болки в левия
долен крайник, поясната област и снагата, които и към настоящия момент не
били отшумели и се появявали при физическо натоварване. По тези причини
бил принуден много често да приема обезболяващи медикаменти. За
лечението и възстановяването от травматичното увреждане, Кънев бил в
отпуск по болест общо 154 дни .
Претърпените телесни увреждания причинили значителни физически
болки, душевни страдания и емоционален дискомфорт, които продължавал да
търпи и понастоящем. Дори и сега, когато се трудил, а и работил като
строителен работник, продължавал да изпитва постоянни болки в контузените
места, което се отразявали на качеството на работата му, а за да компенсирал
тези негативни обстоятелства бил принуден да полага допълнителни
физически усилия.
Налице било валидно застрахователно отношение за управляваното от
водача В.Т.З. МПС - лек автомобил „Ауди А6" с ДК N9 СТ 27 80 ВА, към
датата на ПТП - 12.09.2017год., и ответното „З. Д." АД, по застрахователна
полица No BG/30/116003036809, издадена със срок на валидност за периода
от 31.12.2016год. до 30.12.2017год.
С оглед разпоредбата на чл. 380 КЗ, ищецът подал застрахователна
претенция до ответното „З. Д." АД където била образувана преписка по щета
с № 0801 - 002879/2020 - 01. С писмо изх. No 3077 от 06.08.2020год.
застрахователят отказал да удовлетвори застрахователната претенция като
приел, че от представените документи не се установявала вината на водач,
причинил процесното ПТП, а също и че не били установени механизма на
ПТП, както и телесните увреждания на молителя, респ. и твърдените от него
болки и страдания.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „З. Д." АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: С., район ***, заедно от поне двама
изпълнителни директори да заплати на К. ИЛ. К., ЕГН **********, живущ в
С.З., бул. ***, сумата от 22 000 лева- представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания,
претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 12.09.2017год.,
причинено от противоправното поведение на В.Т.З., ЕГН **********, при
управление на лек автомобил „Ауди А6М с ДК № СТ 27 80 ВА, ведно със
4
законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2017год. - датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на К. ИЛ. К., ЕГН
**********, живущ в С.З., бул. *** направените по делото разноски,
включително и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът „З. Д.” АД, заявява, че оспорва така предявените искове
като неоснователни и недоказани, и моли съда да постанови съдебно
решение, с което да ги отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК да
присъди в полза на дружеството направените разноски в настоящото
производство, в това число и за адвокатско възнаграждение.Алтернативно, в
случай, че съда намери исковата претенция за основателна, моли да намали
размера на претендиралото обезщетение, тъй като същото било прекомерно
завишено и не съответствало на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период, както и на справедливостта, която била основен
критерий при оценката на неимуществените вреди.
Заявяват за безспорни обстоятелства и признават за установено
съществуването на валидно, към датата на процесното ПТП, застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на МПС, марка „Ауди”,
модел „А6“, е per. Ne СТ2780ВА В.Т.З., по силата на Застрахователна полица
№ BG/30/116003036809. Останалите фактически твърдения на ищцовата
страна намира за изцяло несъответстващи на действителността.
Липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно
противоправно поведение. Според Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по
тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл.
432, ал. 1 КЗ имало вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск
на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. С други думи претенция за
обезщетение към застрахователя не можела да се породи, ако увреденият
нямал право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на
нарушението. Оспорват всички твърдения, изложени в исковата молба,
свързани с възникването на вземанията за главница и лихви, предмет на така
поддържаната от ищцовата страна материалноправна претенция.
Категорично оспорват твърдението, че водачът на застрахования в „З.
Д.” АД лек автомобил, марка „Ауди“ носил изключителна вина за
настъпването на ПТП от дата 12.09.2017 г., в гр. С.З., като считат, че със
5
своето противоправно поведение, намиращо се в нарушение на ЗДвП ищецът,
в качеството си на водач на мотоциклет, марка „Хонда“, модел ,,CBR“, с per.
№ СН 1156 създал предпоставки за реализиране на пътния инцидент, тъй като
именно той създал опасността на пътя, поради това, че шофирал с превишена
и несъобразена с процесната пътна обстановка скорост. Оспорват в цялост
механизма на ПТП, по начина по който се твърдяло от ищеца, че то се било
реализирало,както и релевираните с исковата молба телесни увреждания в
резултат от процесното ПТП с участието на водач на застраховано при
ответника МПС. В условията на евентуалност, твърдят, че ако били
причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на
оздравителния процес бил в резултат на неспазване от ищеца на лекарските
предписания. Твърди се наличието на предходни травми, получени от ищеца.
В условията на евентуалност, правят възражение за съпричиняване от
страна на К. ИЛ. К..Изразява се становище,че претендираният размер за
обезщетение на имуществени вреди е прекомерно завишен.Изложени са и
твърденият за неоснователност на иска за мораторна лихва.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 13.09.2019 г., в 17,30 ч. в гр. С.З., на ул. „***“ и ул.
„***” е настъпило ПТП между ППС „Хонда CBR" с ДК N9 СН 11 56 В,
собственост на Д.Г.Х. и управляван от К. ИЛ. К. и лек автомобил „Ауди А6" с
ДК № СТ 27 80 ВА, управляван от В.Т.З.. Посочено е, че е пострадал К. ИЛ.
К. с травми по тялото без опасност за живота.
Ищецът основание чл. 380, ал.1 от КЗ е отправил застрахователна
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди , в
следствие на ПТП от 12.09.2017 г., като в ответното „З. Д." АД е образувана
преписка по щета с Ne 0801 - 002879/2020 - 01. С писмо изх. № 3077 от
06.08.2020год. застрахователят отказал да удовлетвори застрахователната
претенция като приел, че от представените документи не се установявала
вината на водач, причинил процесното ПТП, а също и че не били установени
механизма на ПТП, както и телесните увреждания на молителя, респ. и
твърдените от него болки и страдания.
По делото е приложено а.н.д. № 2049/2020 г. по описа на PC С.З., като
6
видно от Решение № 422 от 24.09.2020год., постановено по АНД № 2049 по
описа на Районен съд С.З. за 2020год., водачът на лек автомобил „Ауди А6" с
ДК № СТ 27 80 ВА - В.Т.З. е признат за виновен в това, че на 12.09.2017
година, в град С.З., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Ауди А6" с ДК No СТ 27 80 ВА, нарушил правилата за движение
по улиците и пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а
именно - не спрял на пътен знак „Б2" - „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!", чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по път с предимство", като с това
предизвикал пътнотранспортно произшествие, като не пропуснал движещия
се по пътя с предимство мотоциклет „Хонда CBR" с регистрационен № СН 11
56 В и по непредпазливост причинил на водача му К. ИЛ. К., средна телесна
повреда, изразяваща се в увреждане на мускулус вастус медиалис на левия
долен крайник, което довело да трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за срок по - дълъг от 30 дена, а при правилно протичане на
оздравителния процес необходимия период за възстановяване бил от около
един и половина до два месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б",
предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от
НК съдът е освободил В.Т.З. от наказателна отговорност за извършеното
престъпление и му е наложил административно наказание - „Глоба“ в размер
на 1000 лв. Решението е влязло в законна сила на 10.10.2020 год.
По делото не се спори, че процесното МПС, с което е извършено
нарушението има активна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество.
В хода на производството пред районния съд са събрани гласни
доказателства като на осн.чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към
мотивите на районния съд в тази част.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза,
ищецът К. ИЛ. К. вследствие на ПТП е получил разкъсно-контузна рана на
лявото бедро,Разкъсване на мускулус вастус медиалис /третата глава на
големия четириглав мускул на бедрото/ на левия крак,Контузия телата на
прешлените на лумбалния отдел, Травматичен кръсцово-поясен радикулит.
7
Разкъсването на посочения мускул причинява трайно затрудняване на
движението на левия крак по смисъла на чл. 129 НК. Този мускул е част от
четириглавия бедрен мускул, който е отговорен за разгъването на
подбедрицата. Останалите увреждания са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза.
Вещото лице сочи, произшествието е възникнало на кръстовището на
ул.“***“ и ул.“***“ при дневна светлина и сухо време. Мотоциклет „Хонда“
управляван от К.К., се е движил по ул. “*** в посока юг. В същото време,
л.а.“Ауди“, управляван от Валерий З., е навлязъл в кръстовището от източния
му вход, по ул.“***“. Движението през кръстовището е регулирано с пътни
знаци, като предимство за преминаване имат ППС движещи се по ул. „***“.
Водачът на л.а. „Ауди“ е навлязъл в кръстовището, включително и в
западната лента, по която се е движил мотоциклета. Водачът на мотоциклета,
в момента преди удара се е отклонил в дясно, но не е успял да заобиколи
автомобила и е настъпил удар. Контактували са предна челна дясна част на
автомобила със странична лява част на мотоциклета. Между контактните
площи при удара е попаднал левия крак на мотоциклетиста. След удара
мотоциклета е паднал на терена и е започнал да се плъзга напред и в дясно
спрямо първоначалната си посока на движение. Мотористът е паднал на
терена и се е плъзнал в същата посока.Вещото лице сочи също, че
непосредствено преди настъпване на ПТП, водачът на л.а. „Ауди“ е
предприел навлизане в кръстовището, пресякъл е източната лента и е
навлязъл в западната, движил се е праволинейно, ускорително, а 1,5 м. преди
удара е преминал в закъснително движение. Мотоциклетът се е движил
първоначално праволинейно в посока юг по западната лента на ул.“Анг.***“.
При възникване на опасността водачът е предприел отклоняване в дясно с цел
да избегне сблъсъка. Маневрата е предприета поради възникналата опасност
за движението, създадена от л.а. „Ауди“.Мястото на удара попада в опасната
зона за спиране на мотоциклета. Следователно, водачът му не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП.Според вещото лице причина за настъпване на произшествието, от
техническа гледна точка, е навлизането на л.а.“Ауди“ в кръстовището при
наличие на движещ се мотоциклет, по улицата с предимство. Водачът на
мотоциклета не е допринесъл с действията си за настъпване на процесното
8
ПТП. Водачът на л.а.“Ауди“ е имал техническа възможност да възприеме
пътната обстановка, включително и приближаващия от дясната му страна
мотоциклет. Не е имало зрителни прегради които да възпрепятстват
видимостта му. Същото важи и за видимостта на водача З., в посока на ляво
от него. Вещото лице посочва също, че водачът на л.а. „Ауди“ е следвало да
се съобрази със знак „Б-2“ - стоп и да изпълни следното: да спре на линията
на знака; да се убеди има ли приближаващи ППС по пътя/улицата/ с
предимство; след като установи приближаващия мотоциклет да остане на
място до неговото преминаване през кръстовището. Водачът на л.а. „Ауди
А6“ е имал възможност да възприеме приближаващия мотоциклет от позиция
спрял на линията на знак „Б-2“. Имал е същата възможност и от позиция
навлязъл в кръстовището на 1,0м. Водачът на л.а. „Ауди“ не е изпълнил
задължението си да осигури предимство за преминаване през кръстовището
на мотоциклета, който се е движил по улицата с предимство. Това нарушение
е в пряка причинна връзка с настъпване на произшествието.
Настоящата инстанция намира,че водачът на мотоциклета не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Причина за
настъпване на произшествието, е навлизането на л. а.“Ауди“ в кръстовището
при наличие на движещ се мотоциклет по улицата с предимство. В
конкретния случай ищецът не е допринесъл за вредоносния резултат, не е
създал условия и не е улеснил с поведението си неговото настъпване.
Вредоносният резултат не би настъпил, ако виновният водач З. бе изпълнил
своите задължения като участник в движението. Именно неизпълнението на
законовите задължения по спазване на правилата за движение по пътищата и
по специално на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП от страна на виновния водач З., това
негово поведение, а не това на пострадалият, е в причинно-следствена връзка
с настъпилата вреда.Не е доказано твърдението на въззивника за наличието на
пряка причинна връзка между скоростта на движение на мотоциклета и
настъпването на вредоносния резултат.
При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени
вреди следва да се вземат предвид следните обстоятелства: към датата на
ПТП ищецът е бил млад човек - на 28 години, работоспособен, полагал труд,
без данни за хронични или други заболявания. След ПТП ищецът е бил
възпрепятстван да се обгрижва сам и е имал нужда от помощта на трети лица,
че е бил неработоспособен в продължение на близо пет месеца / 154 дни /,
9
което сочи, че уврежданията са повлияли на социалната му ангажираност,
както и че качеството му на живот било понижено.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира,че искът за
обезщетение на причинени неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 22 000 лева.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди ведно със законните последици.Съдът намира за
неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца,тъй като предвид
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото
следва да бъде в размер на 1190 лв. Адвокатското възнаграждение на адв.Е. е
в размер на 1200 лв.,поради което същото не следва да се намали поради
прекомерност.
Водим от горните мотиви,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260781/29.11.21 г. по гр.д.№1255/21 г. по
описа на Районен съд-С.З..
ОСЪЖДА ЗАД "Д." ЕИК *** със седалище гр. С., район ****, да
заплати на К. ИЛ. К. ЕГН**********, от гр. С.З., бул.***, сумата от 1200
лв./хиляда и двеста лева/ -представляваща направени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11