№ 1
гр. Дупница, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510101813 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Р. М. Г., с ЕГН **********, Н. М. Н., с ЕГН
**********, М. Г. А., с ЕГН ********** и К. Г. Т., с ЕГН ********** срещу С. М. Т.
осъдителен иск с правно основание чл. 108, ал. 1 ЗС за признаване спрямо ответника,
че ищците са собственици /Р. М. Г. – 1/4, Н. М. Н. – 1/4, М. Г. А. и К. Г. Т. – общо 1/4/
на общо 3/4 ид. части от следния недвижим имот: „УПИ 11-315“/урегулиран поземлен
имот, съставляващ парцел втори, отреден за имот с планоснимачен номер триста и
петнадесет/, находящ се в кв. 26, по регулационния план на село ***, община
Кочериново, област Кюстендил, с площ от 998 кв.м., с улична и дв. регулации,
одобрени със Заповед № 4387 от 01.10.1963 год., ведно с построената и находяща се в
имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при настоящи граници и съседи на имота
по скица с изх. № 222/27.06.2024г., издадена от „Кадастър и Регулация" - община
Кочериново: 1. Улица; 2. УПИ „ХП-313“; 3. УПИ „1-314"; 4. Улица с осеви точки 61-
60-58; 5. УПИ „Ш-316“, като ответникът бъде осъден да предаде владението върху
индивидуализирания в исковата молба имот /съобразно УМ от 13.09.2024г./.
В ИМ се релевира, че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот
на основание наследствено правоприемство. В тази връзка се посочва, че
първоначалният собственик на имота е общият наследодател на ищците – техния баща
М. С.в Т., бивш жител на с. *** като последният закупил имота по силата на
нотариален акт за продажба на недвижим имот с № 79, том 1, дело № 180/1966г. на
Б.Ш. – народен съдия при Станкедимитровския народен съд. Ищците сочат, че
1
техният баща е живеел в имота до неговата смърт, настъпила на 05.02.1999г. като след
смъртта му ищците се грижели за имота. Същевременно ищците изтъкват, че към
момента на депозиране на ИМ ответникът упражнява фактическата власт върху имота.
Посочват, че ответникът е собственик на ¼ ид. ч. от имота. Заявяват, че никога не са се
дезинтересирали от имота като ищците Н. Н. и К. Т. полагат най-много грижи за
съсобствения имот като посещават имота ежеседмично, почистват го и се грижат за
него.
В ИМ се сочи, че през м. май 2024г. се състоял разговор между страните, в
хода на който ответникът поискал от ищците да му прехвърлят притежаваните от тях
идеални части от имота, при което ищците отказали. Ищците изтъкват, че
впоследствие ответникът неправомерно се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост на процесния имот. В тази връзка се изтъква, че в периода 2017г. – 2018г.
ответникът се е намирал в затвора, като след това е живял и е работил в гр.
Благоевград, а впоследствие в село Горно Демирево. С оглед изложените съображения
намират предявения иск за основателен и доказан.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва предявения иск като
неоснователен, поради следните възражения: преди и след смъртта на общия
наследодател на страните единствено ответникът е живеел и се е грижел за имота;
ответникът не живее постоянно в имота, но владее същия, много често го посещава,
плаща изцяло всички дължими суми за данъци, ел. енергия, изразходвана вода и
всички консумативни разходи; ищцата Р. Г. не е идвала в имота, откакто е омъжена;
другите ищци също не са посещавали имота; изтърпяното от ответника наказание
лишаване от свобода за срок от 4 месеца не е попречило на ответника да упражнява
владение върху имота; приживе общият наследодател на страните многократно е
заявявал, че доколкото е подпомогнал финансово ищците, то процесният имот следва
да остане за ответника; никой от ищците не притежава ключ за къщата; единствено
ответникът полага грижи за имота; направено е възражение, че ответникът е придобил
правото на собственост по силата на изтекла в негова полза придобивна давност; през
цялото време владението на ответника е било явно демонстрирано по отношение на
всички ищци; ищците не са плащали данъци за имота и не са подавали декларации
пред МДТ на Община Кочериново, както и не са извършвали каквито и да било
действия на собственици. С оглед изложените съображения намира предявения иск за
неоснователен и недоказан.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира искането за допускане на развод по взаимно съгласие за
2
основателно по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 108, ал. 1 ЗС.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. правопораждащите правото им на собственост върху
идеалните части от процесния имот факти, в рамките на очертаните в исковата молба
придобивно основание – наследствено правоприемство по закон от наследодателя на
страните – баща им М. С.в Т., бивш жител на с. ***, както и обстоятелството, че са
приели наследството; 2. правата на наследодателя обуславящи собственост върху
имота; 3. осъществяваната от ответника фактическа власт върху имота.
С изготвения по делото доклад /л. 62/ съдът е отделил като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните наличието
на две предпоставки от фактическия състав на предявения иск: правата на
наследодателя, обуславящи собственост върху имота и осъществяваната от ответника
фактическа власт върху имота.
По отношение на първата предпоставка от фактическия състав на предявения
иск – правопораждащите правото на собственост на ищците върху идеалните части от
процесния имот факти, в рамките на очертаните в исковата молба придобивно
основание – наследствено правоприемство по закон от наследодателя на страните –
баща им М. С.в Т., бивш жител на с. ***, както и обстоятелството, че са приели
наследството, следва да се изложат следните съображения:
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот с № 79, том 1, дело № 180/1966г. на Б.Ш. – народен съдия при
Станкедимитровския народен съд /л. 11/л. 12/ се установява, че първоначалният
собственик на целия процесен имот е било лицето М. С.в Т., като последният е
придобил собствеността по селата на сключен договор за покупко-продажба.
От представеното удостоверение за наследници /л. 13-л. 14/ се установява, че
М. С.в Т. е починал на 05.02.1999г. като е оставил за свои наследници дъщерите си –
ответниците Р. М. Г. и Н. М. Н., както и синовете си Г.М. Т. /починал на 20.04.2017г./ и
ответника С. М. Т.. Г.М. Т., от своя страна е оставил за свои наследници дъщеря си –
ответницата М. Г. А. и сина си – ответникът К. Г. Т..
С оглед посочените доказателства следва да се обоснове извода, че
наследствените квоти на страните по делото са, както следва: по ¼ ид. ч. за всяка
ищците Р. М. Г. и Н. М. Н.; ¼ ид.ч. за ответника и по 1/8 ид. ч. за ищците М. Г. А. и К.
Г. Т..
Предвид всички гореизложени съображения съдът намира, че ищците са
доказали обстоятелството, че са собственици на общо ¾ идеални части от процесния
3
имот при посочените по-горе квоти.
С оглед установяване на всички предпоставки от фактическия състав на
предявения иск съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение, че е
придобил целия имот по давност. В тази връзка следва да установи чрез пълно и главно
доказване правопораждащия правото му на собственост върху процесния имот факт, в
рамките на очертаното в отговора на исковата молба оригинерно придобивно
основание – че е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на
давностно владение, в това число, че е упражнявал фактическа власт върху същия през
определен в закона, период от време /5 г. при добросъвестно владение и 10 г. при
недобросъвестно/ като установи началния и крайния момент, което владение е било
спокойно, явно, постоянно. Същевременно, съобразно задължителните постановки на
Тълкувателно решение № 1 от 6.8.2012 г на ВКС по тълк.дело № 1/2012 г на ОСГК
ответникът следва да докаже извършването спрямо ищците на такива действия, които
по явен и недвусмислен начин показват отричане владението на останалите.
Завладяването на частите на останалите сънаследници следва да се манифестира явно
чрез действия, установяващи своене.
По делото е представен констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание правоприемство по наследство и давностно
владение с № 175, том I, рег. № 2144, дело № 141/2024г. /л. 8-л. 9/, от който се
установява, че на 25.06.2024г. ответникът се е сдобил с констативен нотариален акт, по
силата на който е признат за собственик на целия процесен имот. Във връзка с
представения нотариален акт следва да се посочи следното: съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативният
нотариален акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а
същият се ползва с т. нар. легитимиращо действие, като при оспорване на признатото
право на собственост с констативния нотариален акт, тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Следователно,
за да отпадне легитимиращото действие на констативния нотариален акт е необходимо
ищецът да докаже, че титулярът не е бил собственик или е престанал да бъде
собственик.
Във връзка с твърдяното от ответника придобивно основнаие, следва да се
посочи, че по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на четирима
свидетели: двама свидетели на ищците И.П.С. /л. 91/ и К.ка И.С. /л. 92/ и двама
свидетели на ответника: Н.М.Р. /л. 93/ и Д. Г. К.ов /л. 94/.
От показанията на всички свидетели се установи, че процесният имот
представлява дворно място с площ от около 1 декар, в което се намира постройка,
състояща се от мазета и жилищен етаж. Всички свидетели заявяват категорично, че
общият наследодател на всички страни – М. С.в Т. е живял до смъртта си на
4
05.02.1999г. в процесния имот. Свидетелите заявяват, че процесната постройка е в
много лошо състояние – същата е полуразрушена като същевременно заявяват, че в
процесната къща никой не живее за постоянно към момента на показанията . В
тази връзка следва да се съобрази и задължителното за настоящия състав
Тълкувателно решение № 1 от 6.8.2012 г на ВКС по тълк.дело № 1/2012 г на ОСГК е
посочено, че когато съсобствеността произтича от наследяване, съсобственикът, който
упражнява фактическа власт и върху идеалните части на другите сънаследници следва
да извърши спрямо тях такива действия, които по явен и недвусмислен начин показват
отричане владението на останалите. Завладяването на частите на останалите
сънаследници следва да се манифестира явно чрез действия, установяващи своене. В
тази връзка следва да се посочи, че константната съдебна практика изисква
съсобственикът да е противопоставил на останалите сънаследници своето намерение
за това. /в този смисъл са решение №450 от 21.07.09г. по гр.д.№3547/08г. на ВКС, ІІ
ГО; решение №570 от 06.11.09г. по гр.д.№4112/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №796 от
02.02.11г. по гр.д.№1660/09г. на ВКС, І ГО; Решение № 34/19.06.2013г. по гр. дело №
611/2012г. по описа на ВКС, IГО/.
Във връзка с посочената задължителна практика на ВКС следва да се посочи
категорично, че никой от двамата свидетели на ответника не заяви категорично, че
процесният имот принадлежи само и единствено на ответника. Същевременно всички
разпитани по делото свидетели заявяват, че бащата на ищците М. Г. А. и К. Г. Т. – Г.М.
Т. до момента на смъртта си е посещавал процесния имот. Съдът не възприема
възражението на ответниците в писмената защита, че починалият наследодател е
ходил само на гости на брат си – ответника С. М. Т.. Това твърдение остана изолирано
и не се доказа от нито едно от събраните по делото доказателства. Същевременно,
доколкото бащата на ищците М. Г. А. и К. Г. Т. – Г.М. Т. е починал на 20.04.2017г., то от
този момент до датата на депозиране на исковата молба – 06.08.2024г. е изминал
период по-малък от законоустановения 10-годишен период за придобиване на имота
по давност. Същевременно никой от свидетелите на ответника не установява
ответникът, в качеството си на съсобственик да е противопоставил на останалите
сънаследници своето намерение за това. По отношение на изразената воля от страна на
общия наследодател на страните – М. Т.а, съгласно която процесният имот следва да
остане на ответника, доколкото останалите наследници са получи парични суми от по
500 лева, съдът намира, че посоченото обстоятелство не се доказва при условията на
пълно и главно доказване. Единствено свидетелят на ответника Нада Рударска
споменава за такава уговорка като същата не я е възприела лично от М. Т., а от неговия
син – Г. Т. като показанията на свидетеля остават изолирани, доколкото не се
подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства, поради което съдът не
ги кредитира в тази им част.
Относно представените от ответника платежни документи за заплатени ел.
5
енергия и ВиК услуги за процесния имот /л. 51-л. 59/ и за заплащане на дължими
данъци /л. 76-л. 88/, следва да се посочи следното: в съдебната практика е прието, че
декларирането на имота и заплащането на данъци по принцип е годно да удостовери
намерение за своене на имота /в този смисъл е Решение № 52 от 16.02.11 по гр. д. №
1458/09 г. II г. о./, при наличие на убедителни доказателства за осъществяването на
обективния елемент от фактическия състав на владението. Само кумулативното
наличие и на двата елемента е достатъчно да обоснове извод за придобиване
по давност. / арг. от Решение № 88 от 27.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 661/2016 г., II г.
о., ГК/.
В случая от представените писмени доказателства се установява, че данъците
са заплатени от ответника през периода м02.2024г. до м.04.2024г., а не през целия
процесен период от последните 10 години. В тази връзка и представените
доказателства, че постоянният адрес на ответника е на адреса на процесния имот не
доказва тезата на ответника, че единствено той владее имота, доколкото показанията и
на доведените от самия ответник свидетели установяват, че ответникът не живее на
адреса на процесния имот.
Настоящият състав намира възраженията на ответника, че единствено той се
грижи за имота за недоказани, доколкото всички свидетели, включително и неговите
заявяват категорично че процесната постройка е полуразрушена, което доказва
категорично, че никой от наследниците не полага каквито и да било грижи за нея. По
отношение на твърденията на ответника, че същият отглежда градина в процесния
имот, съдът намира, че същите не са доказани, доколкото единствено свидетелят на
ответника Д. К.ов заявява, че има градина, в която се отглеждат картофи, праз, лук,
зеле, но същевременно заявява, че тази градина се обработва съвместно от неговата
племенница и ответника и същият не може да каже с категоричност кой точно я
обработва. Самият свидетел същевременно заявява, че е възможно страните по делото
да са идвали в процесния имот и след смъртта на общия им наследодател М. Т., но той
не ги е видял като със сигурност знае, че са идвали ответникът и наследодателят на
ищците М. Г. А. и К. Г. Т. – Г.М. Т.. /л. 94, стр. 2/.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобразят и показанията на
свидетелите на ищците И.П.С. /л. 91/ и К.ка И.С. /л. 92/, които заявяват, че са
възприели непосредствено присъствието на ищцата Н. М. Н. в процесния имот след
смъртта на Г.М. Т. /починал на 20.04.2017г./ по време на задушниците.
С оглед всички гореизложени съображения съдът намира, че ответникът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване правопораждащия правото му на
собственост върху процесния имот факт, в рамките на очертаното в отговора на
исковата молба оригинерно придобивно основание – че е придобил правото на
собственост върху процесния имот по силата на давностно владение, в това число, че е
6
упражнявал фактическа власт върху същия в продължение на 10 години преди
момента на депозиране на исковата молба.
Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения иск за
основателен и доказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищците. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да им заплати сумата от 1515.00
лева, съобразно представения от ищците списък по чл. 80 ГПК /л. 75/, включващ
сумата от 15.00 лева – ДТ за СУ и сумата от 1500.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното РС-Дупница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Т., с ЕГН **********,
с адрес: с. ***, ул. „***, че Р. М. Г., с ЕГН **********, Н. М. Н., с ЕГН **********, М.
Г. А., с ЕГН ********** и К. Г. Т., с ЕГН **********, с общ адрес: гр. *** са
собственици /Р. М. Г. – 1/4, Н. М. Н. – 1/4, М. Г. А. – 1/8 и К. Г. Т. – 1/8/ на общо 3/4 ид.
части от следния недвижим имот: „УПИ 11-315“/урегулиран поземлен имот,
съставляващ парцел втори, отреден за имот с планоснимачен номер триста и
петнадесет/, находящ се в кв. 26, по регулационния план на село ***, община
Кочериново, област Кюстендил, с площ от 998 кв.м., с улична и дв. регулации,
одобрени със Заповед № 4387 от 01.10.1963 год., ведно с построената и находяща се в
имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при настоящи граници и съседи на имота
по скица с изх. № 222/27.06.2024г., издадена от „Кадастър и Регулация" - община
Кочериново: 1. Улица; 2. УПИ „ХП-313“; 3. УПИ „1-314"; 4. Улица с осеви точки 61-
60-58; 5. УПИ „Ш-316“ на основание наследствено правоприемство и на основание чл.
108 ЗС ОСЪЖДА С. М. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „*** да предаде на Р.
М. Г., с ЕГН **********, Н. М. Н., с ЕГН **********, М. Г. А., с ЕГН ********** и К.
Г. Т., с ЕГН ********** владението върху описаните ¾ ид. части от процесния
недвижим имот.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК, констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание правоприемство по
наследство и давностно владение с № 175, том I, рег. № 2144, дело № 141/2024г. на
нотариус С.М., с рег. № 058 на НК В ЧАСТТА, с който С. М. Т., с ЕГН **********, с
адрес: с. ***, ул. „*** е признат за собственик, на основание наследствено
правоприемство и давностно владение на ¾ ИДЕЛАНИ ЧАСТИ от следния недвижим
имот: „УПИ 11-315“/урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел втори, отреден за
имот с планоснимачен номер триста и петнадесет/, находящ се в кв. 26, по
регулационния план на село ***, община Кочериново, област Кюстендил, с площ от
998 кв.м., с улична и дв. регулации, одобрени със Заповед № 4387 от 01.10.1963 год.,
7
ведно с построената и находяща се в имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при
настоящи граници и съседи на имота по скица с изх. № 222/27.06.2024г., издадена от
„Кадастър и Регулация" - община Кочериново: 1. Улица; 2. УПИ „ХП-313“; 3. УПИ „1-
314"; 4. Улица с осеви точки 61-60-58; 5. УПИ „Ш-316“.
.
ОСЪЖДА С. М. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „*** да заплати, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Р. М. Г., с ЕГН **********, Н. М. Н., с ЕГН
**********, М. Г. А., с ЕГН ********** и К. Г. Т., с ЕГН **********, с общ адрес: гр.
*** сумата от 1515.00 лева – разноски за производството пред РС – Дупница.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8