Решение по дело №785/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

 

 

Образувано е по жалба, подадена от Община Горна Оряховица с ЕИК ..., административен адрес гр. Горна Оряховица, пл. „Георги Измирлиев“ № 5, чрез пълномощник ... Я. М. от САК, срещу Решение № РД-02-14-1740/ 19.09.2024 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 г. – 2020 г.“ – гр. София /УО на ОПРР/.

 

От жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради издаването му при неспазване на изискванията за форма, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Твърди се, че по същество обжалваният акт не съдържа мотиви, от които да става ясно защо РУО счита заявените разходи за несъответни на общностното или българското законодателство, вкл. не са конкретизирани нередностите, във връзка с които се е развила процедурата по чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Сочи, че ръководителят на УО на ОПРР 2014 – 2020 г. няма компетентостта да обследва процедури за периода 2021 г. – 2027 година. Изтъква, че административният орган не е обсъдил подадените от бенефициера възражения, касаещи спазването на всички нормативни изисквания при проведената процедура по ЗОП „пряко договаряне“, приключила с избор на изпълнителя „Еврика 3М“ ЕООД – гр. Варна, което обсъждане вероятно би обусловило друг краен резултат при произнасянето му. Навеждат се и твърдения за неправилна правна квалификация на основанието за отказа от ратификация, алтернативно липса на посочено нормативно основание за този отказ. С тия доводи от съда се иска обжалваното решение за отказ от верификация да бъде отменено и преписката да бъде върната на органа за ново разглеждане, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на направените в съдебното производство разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания по съображенията, изложени в нея, доразвити в хода на устните състезания и в представена писмена защита.

 

Ответникът – ръководителя на управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката, и в депозирано писмено становище, чрез пълномощника си гл. ... З. И., заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Развива подробни доводи за валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспореното решение, както и за съответствие с приложимите материалноправни норми. Моли съда да отхвърли жалбата на Община Горна Оряховица, претендира присъждане на ...ско възнаграждение.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

 

Община Горна Оряховица е страна по Административен договор №РД-02-37-31 от 12.07.2023 г. /№ от ИСУН – BG16RFOP001-8.006-0030-C01/ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., Приоритетна ос 8 „Техническа помощ“, процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-8.006 „Подкрепа за бенефициентите по ОПРР за ефективно и ефикасноизпълнение на ПРР”. Договорът е сключен между УО на ОПРР и общината във връзка с постъпил финансов план за бюджетна линия ИСУН № BG16RFOP001-8.006-0030 „Техническа подкрепа на Община Горна Оряховица за ефективно и ефикасно изпълнение на ИТИ“ с бенефициент Община Горна Оряховица и одобрен от ръководителя на Управляващия орган на ОПРР 2014 – 2020 г. с Решение № РД-02-36-742/26.06.2023 година.

В изпълнение на част от бюджетната линия от Община Горна Оряховица е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Организиране и провеждане на обучителни дейности в страната и чужбина за повишаване на капацитета на служители за управление и изпълнение на инструменти за интегрирани териториални инвестиции за програмен период 2021 г. – 2027 година“. За изпълнител е определено „Еврика 3М“ ЕООД – гр. Варна, с което е сключен Договор № BG16RFOP001-8.006-0030-58/ 21.09.2023 г. на стойност 79 500,00 лева. В изпълнение на този договор от общината са извършени разходи, за които от посоченото дружество са издадени Фактура № 943/ 29.11.2023 г. на стойност 12 000,00 лв. с ДДС /10 000,00 лв. без ДДС/ и Фактура № 945/ 30.11.2023 г. на стойност 83 400,00 лв. с ДДС /69 500,00 лв. без ДДС/, или общо 95 400,00 лв. с ДДС. На 29.12.2023 г. от Община Горна Оряховица чрез ИСУН 2020 е подадено окончателно искане за плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ.

С Писмо от 20.02.2024 г. /л. 19 – гръб от делото/, на бенефициера е съобщено, че в УО на ОПРР е получен Сигнал за нередност № 2395 във връзка с изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ, по който е стартирала процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ за нарушенията. При преглед на искането е установено, че общо верифицираните разходи по договора /26 914,80 лв./ са по-малко от одобрените за плащане суми по искания за плащане /62 953,03 лв./ с 36 038,23 лв., която сума е установена като надплатена. С акт за установяване на публично вземане, обективиран в Решение РД-02-14-1741/ 19.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР, е установено публично вземане в размер на 36 038,23 лева. Посочено е, че по окончателното искане за плащане е верифицирана сума на допустими разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ, в размер на 26 914,80 лева.

По повод искането за плащане на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е постановено процесното Решение № РД-02-14-1740/ 19.09.2024 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 г. – 2020 г.“ – гр. София, с което е отказана верификация и плащане на разходи в размер на 95 400,00 лв., поради несъответствието им с условията за допустимост по чл. 57, ал. 1, т. 4 и чл. 58 от ЗУСЕФСУ и предвид стартирала по сигнал за нередност процедура по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ. В решението е отбелязано, че при първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения е отчетено естеството и сериозността на нарушенията и е определен евентуален размер на финансовата корекция в размер на 100% от съотносимите разходи. В тази връзка са отказани за верификация и плащане разходи, представляващи остойностеното евентуално финансово влияние на съмнението за нередност. Нератифицираните разходи поради съмнение за нередност са в размер на 95 400,00 лв., представляващи 100% от отчетените в окончателното искане за плащане.

Решението е връчено на Община Горна Оряховица чрез публикуване в ИСУН, на 19.09.2024 година. Жалбата срещу него е подадена чрез органа, който го е издал, на дата 03.10.2024 г., видно от дадения й входящ номер. От ответника е представена административната преписка, съдържаща коментираните по-горе документи.

 

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

 

В обжалваното решение като правно основание за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и със същото не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 95 400,00 лева. Съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, отказът по ал. 3 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2, 3, 5 и 6 от ЗУСЕФСУ. Жалбата на Община Горна Оряховица е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК, пред компетентния да я разгледа съд. Подателят на жалбата е лице с правен интерес от оспорването на процесния акт, с който пряко се засягат негови права и законни интереси, чрез отказа за верификация. Предвид датата на съобщаване на оспореното решение чрез ИСУН жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и се явява допустима за разглеждане в настоящото производство.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

При извършената на основание чл. 168 от АПК проверка съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Отказ за верификация се издава и за установяване на недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране. С чл. 9, ал. 4 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация, както и че доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация. В случая се касае за предоставена безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., като съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на МРРБ Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ изпълнява функциите на управляващ орган на въпросната оперативна програма. Според чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник министърът организира, координира и контролира дейността на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 година. Следователно, на основание цитираните по-горе норми на ЗУСЕФСУ и УПМРРБ, и чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията министърът на регионалното развитие и благоустройството или друго изрично овластено от него лице има правомощията на ръководител на УО по конкретната оперативна програма, вкл. да отказва верификация. Разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕФСУ изрично дава възможност за делегация на тези правомощия от страна на министъра, като в случая такава делегация е извършена със Заповед № РД-02-14-525/ 23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Оспореното решение е издадено от овластения за това заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, при редовно упражняване на правомощия в условията на делегация. Според представените от ответника доказателства решението е подписано електронно, като съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис.

 

Решението на УО на ОПРР е в необходимата писмена форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са обусловили и противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

 

С искането за окончателно плащане са заявени за възстановяване разходи в размер на 122 314,80 лева. Административният орган е отказал да верифицира 95 400,00 лв., като по отношение на остатъка от отчетената сума няма произнасяне. Едва при съпоставката на наличния в делото Акт за установяване на публични вземания /АУПВ/ и процесния отказ се изяснява волята на административния орган, който верифицира разходи в размер на 26 914,80 лв. и отказва да верифицира разходи в размер на 95 400,00 лв., което сумарно отговаря на окончателното искане за плащане – 122 314,80 лева. АУПВ е издаден в друго производство и неговото съдържание не може да запълни липсващите мотиви на ръководителя на УО в обжалвания отказ.

Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕФСУ в относимата редакция, като и двете разпоредби са цитирани произволно в оспореното решение. Прието е, че заявените разходи са недопустими, тъй като не съответстват на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ /в относимата редакция/ – да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Но не са изложени конкретни факти и аргументи за незаконосъобразност на разходите, както и конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59 от ЗУСЕФСУ. Изброеното нарушава правилото по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Самата фактическата обстановка не е обсъдена, не са посочени факти, които да водят до приложението на цитираните правни норми. Като правно основание за отказа да се извърши верификация е посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, според която УО може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, когато сума, включена в искането за плащане, не е дължима. Съответно, непредставянето в срок на документ или разяснение води до неверифициране на разхода съгласно чл. 64, ал. 1, пр. 1 от ЗУСЕФСУ. В акта обаче липсват фактически установявания, които да обосновават приложението на цитирания фактически състав. От друга страна, отказът да се извърши верификация е основан на две материалноправни разпоредби: чл. 57, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чието кумулативно прилагане е несъвместимо. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ посочва условията, при наличието на които разходите се считат за допустими. Ако разходът не отговаря на някое от тези изисквания, той е недопустим и не се верифицира. Установената недопустимост на основание чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ го изключва от допустимите разходи по проекта и правото да се иска възстановяването му се преклудира. В чл. 64, ал. 1, предл. второ от ЗУСЕФСУ е регламентирана хипотеза, при която в случай на започната процедура по администриране на нередност съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Тоест, при регистрирана нередност разходът е допустим за верифициране, като въпросът за плащането му се отлага до приключване на сигнала за нередност. Ако бъде определена финансова корекция за нередност, сумата на разхода се задържа на основание допуснато по закон предварително изпълнение на акта за определяне на финансова корекция. А ако не бъде определена финансова корекция, сумата може да се включи в следващо искане за плащане. Недопустимост на основание чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ изключва възможността сумата да бъде задържана на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ, тъй като финансова корекция може да се определи само върху допустими средства от ЕФСУ. Правомощието на органа да откаже верификация на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не е свързано с правомощието му да откаже верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ. Това са две самостоятелни, обосновани от различен фактически състав, основания, които имат и различни правни последици. Действително, за законосъобразността на отказа от верификация на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход. Следва да се държи сметка обаче са факта, че в случая оспореното решение е постановено по искане за окончателно плащане, с оглед на което чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не намира приложение, поради невъзможността за включване на неверифицирания разход в следващо искане за плащане.

Налага се извод, че в обжалвания акт липсва изложение на фактически основания за извършения отказ от верификация, а посочените правни основания за същия са неясни, противоречиви и взаимоизключващи се, което води до неопределеност относно действителната воля на административния орган и нарушава правото на защита на адресата. За да бъде административният акт законосъобразен, той следва да е мотивиран и да съдържа фактически и правни основания за издаването му, които да кореспондират помежду си. Предвид характера на обсъдените по-горе процесуални нарушения, създаващи неяснота както относно приетите за релевантни от органа факти, така и относно правната норма, под която същите са подведени като основание за отказа от верификация, за съда не съществува възможност да извърши дължимата проверка за съответствие на обжалмвания акт с материалния закон. В случая е налице порок, представляващ съществено процесуално нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК, който самостоятелно обуславя незаконосъобразност на обжалваното решение и съставлява достатъчно основание за неговата отмяна.

 

Жалбата на Община Горна Оряховица срещу Решение № РД-02-14-1740/ 19.09.2024 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 г. – 2020 г.“ – гр. София е основателна. Решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на ръководителя на УО за ново произнасяне по искането на жалбоподателя за окончателно плащане.

 

При този изход на делото разноски на ответника по жалбата не следва да се присъждат. При своевременно заявената претенция, на оспорващата община следва да се присъдят на направените разноски в съдебното производство. В случая същите се изразяват в заплатена държавна такса в размер на 763,20 лв. и претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 11 888,40 лева. Или Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде осъдено да заплати на Община Горна Оряховица разноски по делото в общ размер на 12 651,60 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя по жалба на Община Горна Оряховица с ЕИК ..., административен адрес гр. Горна Оряховица, пл. „Георги Измирлиев“ № 5, Решение № РД-02-14-1740/ 19.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 г. – 2020 г.“ – гр. София, с което е извършен отказ от верификация на разходи в размер на 95 400,00 лв. по постъпило искане за окончателно плащане по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ № РД-02-37-31/ 12.07.2023 г. /номер от ИСУН BG16RFOP001-8.006-0030-C03/, по проект „Техническа подкрепа на Община Горна Оряховица за ефективно и ефикасно изпълнение на интегрирани териториални инвестиции“.

 

Изпраща административната преписка на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 г. – 2020 г.“, за ново произнасяне по искането за окончателно плащане по проект „Техническа подкрепа на Община Горна Оряховица за ефективно и ефикасно изпълнение на интегрирани териториални инвестиции“ на Програма „Развитие на регионите 2014 – 2027“ по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ № РД-02-37-31/ 12.07.2023 г. с бенефициер Община Горна Оряховица, при съобразяване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Осъжда Министерството на регионалното развитие и благоустройството с административен адрес гр. София, [улица], да заплати на Община Горна Оряховица с ЕИК ..., административен адрес гр. Горна Оряховица, пл. „Георги Измирлиев“ № 5 разноски по делото в размер на 12 651,60 лв. /дванадесет хиляди шестстотин петдесет и един лева и шестдесет стотинки/.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.