№ 199
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000502707 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260073 от 14.06.2021г., постановено по търг.дело № 262/2019г.
на Софийския окръжен съд, ТО, 1 състав, са отхвърлени исковете с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр.с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД на Т. Г. М., Д. Д. М. и
на Г. Т. Г., предявени против ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД за осъждане на
ответника да плати на първите двама ищци по 200 000 лева, а на третата ищца
сумата 80 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на М. Т. М., загинал при ПТП на 20.03.2019г., ведно със законната лихва
от 25.09.2019г. до окончателното плащане; на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Т. Г.
М. и Д. Д. М. са осъдени да платят на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, по
7210,41лева разноски по делото, а Г. Т. Г. е осъдена да плати разноски в размер
2884,18 лева.
Въззивна жалба против решението е подадена от Т. Г. М., Д. Д. М. и Г. Т. Г.,
чрез пълномощника адв. Б.. Жалбоподателите, чрез процесуалния си
представител, сочат, че решението е неправилно и необосновано. Твърдят, че по
делото е установено, че водачът на автобуса е допуснал нарушения на правилата
за движение по пътищата-чл. 25, ал.1 и чл. 116 ЗДвП, като по този начин е
причинил настъпването на инцидента. Поддържат, че от приетия по делото
видеозапис от деня и мястото на инцидента и от заключението на изслушаната и
приета САТЕ се установява, че около 0,3 секунди преди потеглянето на автобуса
за извършване на маневрата завой надясно двамата пешеходци вече са се
намирали на пътното платно, а падането на пешеходеца върху платното е станало
около 2,615 секунди след навлизането на автобуса, като след прегазването на
1
пешеходеца, в рамките на 1,02 секунди водачът е предприел спиране на МПС.
Предвид това, жалбоподателите смятат, че ако водачът на автобуса беше възприел
навреме навлизането на пешеходците като опасност за движението същият е
можел да реагира своевременно чрез спиране и да предотврати настъпването на
ПТП. Искането е да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявените искове бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД, чрез пълномощника адв. Г.Х., е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са
подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. Г. М., Д. Д. М. и Г. Т. Г. с
искова молба, с която против ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД са предявени искове с
правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на
първата двама ищци по 200 000 лева, а на третата ищца 80 000 лева, като
обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Т. М.-син на
първата ищца, заварен син на втория ищец и брат на третата ищцата, загинал при
ПТП на 20.03.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано 25.09.2019г.
до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.03.2019г. в гр.София, в района на
кръстовището между бул. „Акад. Иван Гешов” и ул. „Охридско езеро” е
настъпило ПТП между автобус „Ютонг” с рег.№ ********, управляван от К. Р. А.
и пешеходеца М. Т. М., вследствие на което последният е починал. Твърди се, че
вина за настъпването на инцидента има водачът на автобуса, който при
предприемане маневра десен завой, нарушил правилата за движение по пътищата,
като не пропуснал пешеходеца, който пресичал бул. „Акад. Иван Евстатиев
Гешов“ от дясно на ляво по посока на движение на автобуса. Сочи се, че е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано
досъдебно производство, пр.пр.№9582/2019г. по описа на СГП.
Ищците твърдят, че загиналият при ПТП на 20.03.2019г. М. М. е син на
първата ищца, заварен син на втория ищец и брат на третата ищца, съответно като
майка, доведен баща и сестра на загиналия търпят непоправими неимуществени
вреди-морални болки и страдания. Сочат, че неочакваната и преждевременна
смърт на техния близък им нанесла тежка психологическа травма, която ще
съпътства живота на семейството. Твърдят, че приживе М. бил морална и
финансова опора за семейството си, бил изключително близък с майка си и сестра
си, както и с доведения си баща, който го отгледал като свой син от 7 годишната
му възраст, защото от тогава живеел с майка му на семейни начала. Поддържат, че
смъртта на М., настъпила в една нелепа ситуация изцяло променила живота им- за
майката Т.М. болката била непреодолима и тя не можела да прежали любимия си
син; за доведения му баща Д.М., с който загиналият бил в изключително близки
2
отношения, смъртта на М. също била тежко и травмиращо събитие, а създадената
фактическа връзка между Д.М. и М., съответствала на родствена връзка,
изпълнена с изключителна привързаност в отношенията между двамата. Сочат, че
загиналият бил в изключително близки отношения и със сестра си Г., че били
неразделни, че Г. кръстила детето си на своя брат, а той бил неотлъчно до нея,
когато раждала; че Г. помагала на брат си да си намери работа в София; че
двамата живеели заедно до смъртта на М. и той й помагал при отглеждането на
детето. Сочат, че между брат и сестра имало трайна и дълбока емоционална
връзка, предпоставка за проявление на значителни морални болки и страдания.
В исковата молба се твърди, че за автобус „Ютонг“ модел 3К6126ХГА с рег.
№ ********, към 20.03.2019г. е имало валидно сключена с ответното
застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност” с полица
№BG/23/118003009893, със срок на действие от 20.10.2018г. до 19.10.2019г.,
поради което ищците сезирали застрахователя с искане да им бъде платено
обезщетение за причинените при ПТП неимуществени вреди, но такова не било
определено, нито изплатено в законоустановения тримесечен срок.
Предвид всичко изложено ищците искат да бъде осъден ответникът да им
плати претендираните суми, ведно със законната лихва, както и разноските по
делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане”
АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва твърденията, че на
20.03.2019г. е настъпило ПТП, при което е загинал близкия на ищците, че към
датата на ПТП за автобус „Ютонг” с рег. № ******** е имало валидно сключена
застраховка ГО със застрахователното дружество и че ищците са сезирали
застрахователя с искане да им бъде платено обезщетение за неимуществени
вреди, причинени при ПТП. Ответникът оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на инцидента, както и твърдението, че водачът на
автобуса е нарушил правилата за движение по пътищата и има вина за
настъпването на ПТП. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и смъртта на М. М.. Оспорва материалноправната
легитимация на ищеца Д.М., като сочи, че липсват доказателства този ищец да е
отглеждал починалия. Ответникът смята, че ищцата Г.Г. не попада в кръга на
лицата с право на обезщетение, като се позовава на разясненията, дадени в ТР №1
от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ВКС. Сочи, че претенциите са силно
завишени по размер, като смята, че в случая, при евентуалната основателност на
исковете при определяне на размера на обезщетенията, приложение следва да
намери разпоредбата на §96 КЗ. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия, като твърди, че той е нарушил
разпоредбите на чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП, като е пресичал на необозначено място; на
чл. 113, ал.1, т.2 - ненужно е удължил пътя и времето за пресичане и съответно на
чл.108 ЗДвП. Ответникът оспорва и претенцията за заплащане на законна лихва
върху обезщетенията, като твърди, че нито в поканата за доброволно плащане,
нито в исковата молба е посочена банкова сметка на ищците.
В допълнителната искова молба ищците поддържат първоначално
подадената и оспорват направените от застрахователя с отговора възражения.
В срока за допълнителен отговор по чл.373, ал. 1 ГПК, ответникът ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД поддържа изцяло становището си за неоснователност на
исковете и възраженята за съпричиняване на вредоносния резултат.
3
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 20.03.2019г., около 17,40 часа в района на
кръстовището между бул. „Акад.Иван Гешов” и ул. „Охридско шосе” е настъпило
ПТП с участието на автобус „Ютонг” с рег.№ ********, управляван от К. Р. А. и
пешеходеца М. Т. М., вследствие на което последният е починал.
Не се спори по делото, че починалият на 20.03.2019г. М. Т. М. е син на
ищцата Т.М. и брат на ищцата Г.Г., видно и от приетото по делото удостоверение
за съпруга и родствени връзки изх. № 219 от 23.05.2019г. на Община Пирдоп.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент
в първоинстанционното производство са приети констативен протокол № К 159 от
20.03.2019г., протокол за оглед на местопроизшествие, копие от материалите по
ДП № 11089/2019г.,пр пр. № 958282019г. по описа на СГП, в това число
презаписи на видеозаписи от деня и мястото на инцидента; допуснато и прието е
заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А. Д..
Въз основа на посочените писмени доказателства и заключението на САТЕ,
въззивният съд намира за установен следния механизъм на ПТП: на 20.03.2019г. в
17,37 часа, автобус „Ютонг” с рег. № ********, управляван от К. Р. А., обслужващ
линия № 60 на градския транспорт на София, се движи по ул. Охридско езеро.
Движейки се по маршрута, водачът трябвало да навлезе в платното за движение на
бул. „Акад. Иван Гешов”, поради което следвало да предприеме маневра за десен
завой за навлизането в платното за движение по булеварда. Автобусът навлязъл с
челната си част в дясната пътна лента на бул.„Акад.Иван Гешов” и се установил
на място, тъй като трябвало да изчака да се освободи платното за извършване на
маневрата десен завой-движението по булеварда било интензивно и платното за
движение било заето от леки автомобили. В момента на потегляне на автобуса от
мястото, на което същият престоявал и в момента на започване на маневрата завой
надясно за навлизане в платното за движение по бул. „Акад.Иван Гешов”, в зоната
на платното за движение по този булевард навлязъл пешеходецът М. М., който се
насочил към предната врата на автобуса и паднал пред предната му дясна гума.
Според инж. Д., по всяка вероятност водачът на автобуса е забелязал движението
на пострадалия и веднага предприел аварийно спиране, но в технологичното
време за сработване на спирачната система и преминаване в ефективно спиране,
автобусът изминал разстояние около 1 метър от мястото на потегляне, в което
разстояние предната дясна гума на автобуса прегазила тялото на М. М..
Вещото лице е установило, че по ул.„Охридско езеро”, непосредствено
преди кръстовището, в дясно, по посоката на движение на автобуса има трайно
поставен пътен знак „Б1” - „Пропусни движещите се по пътя с предимство” и
пътен знак „Г2” - „Движение само надясно след знака”; че платното за движение
по бул.„Акад.Иван Гешов” е еднопосочно, с три ленти за движение в посоката,
отделени една от друга с бяла прекъсната линия „МЗ”; че дясната пътна лента е
широка 3,40 м, средната пътна лента - 3,50 м, а лявата пътна лента - 3,30 мента.
Посочило е, че вдясно от десния край на платното за движение, в района на ПТП,
както по улица „Охридско езеро”, така и по бул. „Акад. Иван Гешов са се
намирали тротоарни пространства с ширина 2 метра, но в зоната на кръстовището
по бул.„Акад. Иван Гешов” са липсвали маркирани пешеходни пътеки.
4
Според експерта, опасността за движение за водача на автобуса е настъпила,
към момента на навлизане на пешеходците в зоната на платното за движение.
След като се е запознал с видеозапис от деня и мястото на инцидента, е обяснил,
че видно от таймкода на камерата, пешеходците са навлезли в платното за
движение в 17:37:11:544 часа, а автобусът се установил на място в 17:37:15:161.,
тоест според вещото лице, водачът на автобуса, в тази сложна пътна обстановка е
имал задължение да пропусне движещите се автомобили, които са в ляво на него,
а в същото време опасността за движение настъпва в дясната му странична част,
която е видна във външното дясно огледало за обратно виждане. Посочило е, че
въпреки всичко, автобусът се е установил на място за 3,617 секунди, след
настъпване на опасността за движението, като в това време е включено времето за
възприемане на опасността от водача - общо около 1,5 сек., времето за сработване
на спирачната уредба - около 0,6 секунди и времето за движението на автобуса в
спирачен режим. Експертът е направил извод, че в конкретната пътна обстановка,
водачът на автобуса не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
Според инж. Д. причината за настъпване на ПТП не са от технически
характер и трябва да се търсят в субективните действия на пешеходеца М. М.,
който преди да навлезе в платното за движение, не се е съобразил с движението на
процесния автобус, с неговата посока и скорост на движение.
В откритото съдебно заседание пред Софийския окръжен съд, експертът Д. е
обяснил отново, че според видяното във видеозаписа, първо автобусът е изчакал,
като предната му част е била позиционирана на бул. Акад. Иван Гешов”, а задната
му част е била разположена на ул. „Охридско езеро”, като в момента, в който
автобусът е потеглил съвсем леко в кадъра влизат две лица, които директно се
насочват към предната му врата и в момента в който достигат до вратата, едното
лице пада пред предната дясна гума на автобуса. Уточнил е, че точно това се
вижда в кадъра от видеозаписа. Обяснил е, че записаните на последния лист на
заключението 3,617 секунди следва да се четат „след потегляне на автобуса”.
Вещото лице е посочило, че пешеходците навлизат в зоната на платното за
движение, като предната дясна гума на автобуса отстои на около 2,5 метра от
мястото, в което лицата навлизат със спокойно бягане. Изчислил е, че
пешеходците, които са младежи, са се движили със скорост около 11 км/час или
3,06 м/сек, при което за по-малко от секунда са стигнали от мястото на навлизане
в платното до мястото на удара с автобуса. Уточнил е, че в този момент, ако се
приеме, че тогава е възникнала опасността, това означава, че за около 1 сек
минимум водачът може да я възприеме, след което трябват 0,6 сек за сработване
на спирачната система, след което още 0,5 сек за достигането на максимален
спирачен ефект. Отново е направен извод, че водачът не е имал техническа
възможност да предотврати инцидента.
Страните не спорят, че към 20.03.2019г. за автобус „Ютонг” с рег. №
******** е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество, както и че на 11.06.2019г. ищците са отправили до застрахователя
писмено искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП.
Други относими и допустими доказателства по делото не са събрани.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
5
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ, следва
да е налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност” между него и деликвента, както и да са налице предпоставките на чл.
45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо
увреденото лице. Застрахователят дължи обезщетение за вредите, само когато
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител.
По делото няма спор, че към датата на инцидента е налице валиден
застрахователен договор между ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД и
собственика на автобус „Ютонг” с рег.№ ********, управляван от К. Р. А., че на
20.03.2019г. в срока на действие на застрахователния договор е настъпило ПТП в
гр.София с участието на застрахования автобус, вследствие на което е загинал
близкия родственик на ищците.
В конкретния случай основният спорен въпрос пред въззивния съд е дали
поведението на водача на автобуса е било противоправно - нарушил ли е той
правилата за движение по пътищата, което нарушение е довело до настъпването
на ПТП.
Механизмът на ПТП е изяснен от събраните и обсъдени писмени
доказателства и от заключението на САТЕ- водачът на автобуса е предприел
маневра потегляне и завой на дясно за включване в движението по бул. Акад.Иван
Гешов”, когато пешеходецът внезапно е навлязъл на пътното платно от дясната
задна страна на автобуса със спокойно тичане и се е насочил към предната му
врата, когато е бил блъснат от предната дясна гума на автобуса.
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗДвП водачът на превозно средство е длъжен да
бъде внимателен към уязвимите участници в движението, какъвто е пешеходецът,
в чл. 116 ЗДвП е предвидено задължение за водача на превозно средство да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, а според чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. От съществено значение за спора е
обяснението на вещото лице инж. Д., че водачът на автобуса при сложната пътна
обстановка е имал задължение да пропусне движещите се автомобили, намиращи
се в ляво от него, като е нормално вниманието му да е било насочено наляво.
Въпреки това, той е забелязал опасността, идваща отдясно и в рамките на 3,617
сек от началото на движението до настъпването на удара е успял да спре, но не е
могъл да предотврати сблъсъка. Преценено от гледна точка на конкретните пътни
условия и на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
поведението на водача А. не осъществява нарушение на правилата за движение по
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП и поради това не
поражда основание за деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд
намира, че смъртта на пешеходеца е резултат единствено и само от собственото
му противоправно поведение, изразяващо се в предприето пресичане на платното
за движение на превозни средства на необозначено и непозволено място. Следва
да бъде посочено, че с оглед изяснения механизъм на ПТП появата на пешеходец
в задната дясна част на автобуса на градския транспорт в момент, в който водачът
извършва маневра потегляне и завой надясно представлява непредвидимо
препятствие, което водачът не е можел да предвиди и не е бил длъжен да
съобрази. В този смисъл не може да се приеме, че до ПТП се е стигнало поради
6
недостатъчно внимание и предпазливост към пешеходците от страна на шофьора
на автобуса. Нарушение на правилото за проява на внимание и предпазливост към
пешеходците може да има тогава, когато става дума за възможност те да бъдат
възприети и когато тяхната поява е предвидима. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че макар на ул.„Охридско езеро” и на бул. „Акад. Иван Гешов да
е имало тротоари с ширина 2 метра, в зоната на кръстовището по бул.„Акад. Иван
Гешов” са липсвали маркирани пешеходни пътеки, което означава, че не се е
очаквало навлизане на пешеходци на пътното платно на това място. Видно от
изводите на експерта, изготвил САТЕ въз основа на видеоматериала от
предоставените записи на охранителните камери, не се наблюдават други
пешеходци да предприемат подобно навлизане на пътното платно, на
неопределено за това място.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на чието нарушение се позовават
жалбоподателите във въззивната си жалба, задължава водача на МПС, който ще
предприема каквато и да е маневра, преди да започне маневрата да се убеди, че
при извършването й няма да създаде опасност за участниците в движението,
които минават край него, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Според чл. 76, ал. 1 ППЗДвП – „маневра” е изменение на
положението на ППС спрямо пътя и останалите участници в движението, като:
потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни.
Следователно, в конкретния случай, тръгвайки от спряло положение, водачът на
автобуса е извършвал маневра- потегляне, в същото време и маневра завой
надясно, за да се включи в движението по бул. Акад Иван Гешов, като преди
предприемането им е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението. Друг спорен въпрос е в кой момент водачът
следва да изпълни това свое задължение. Очевидно задължението му да не
създаде опасност за другите участници в движението, възниква при
предприемането на маневрата, в случая, преди потеглянето. В този момент обаче,
пешеходците все още не са навлезли върху платното, видно от обсъденото
заключение на САТЕ, според което в момента, в който автобусът вече е потеглил
пешеходците навлизат върху платното със спокойно тичане със скорост 11 км/час,
насочвайки се към предната му врата. При това положение, ако възникването на
опасността е именно навлизането на пешеходците на платното за движение, това
означава, според заключението на САТЕ, че за около 1 сек минимум водачът
може да я възприеме, след което са необходими 0,6 сек за сработване на
спирачната система и още 0,5 сек за достигането на максимален спирачен ефект.
След като в момента, в който водачът е трябвало да се увери, че може да потегли
без да създаде опасност за останалите участници в движението, пострадалият все
още не се е намирал на пътното платно, не може и да се направи извод, за
нарушение на правилото на чл. 25 ЗДвП. В случая, както се изясни, в рамките на
3,617 секунди след потегляне на автобуса, водачът е преустановил движението, но
въпреки това не е могъл да предотврати удара, като в това време е включено както
времето за възприемане на опасността от водача - около 1,5 сек, времето за
сработване на спирачната уредба - около 0,6 секунди и времето за движението на
автобуса в спирачен режим.
Заключението на вещото лице, изготвило САТЕ, в частта, в която е направен
извод, че причината за настъпването на ПТП е изцяло поведението на починалия,
не е оспорено от страните в първоинстанционото производство, нито е оборено
7
пред въззивния съд. След като причината за настъпване на вредата е единствено
внезапното неправилно навлизане от страна на пешеходеца на платното за
движение, което е поставило в невъзможност водача на МПС да избегне
произшествието, не може да се приеме, че поведението на водача А., макар и
вредоносно, е противоправно, поради което гражданската му отговорност за
обезщетяване на вредите от произшествието не може да бъде ангажирана. Не
следва да бъде ангажирана и отговорността на ответника-застраховател на водача,
защото неговата отговорност е функционално обусловена от тази на прекия
причинител.
Без съмнение, неочакваната смърт на М. Т. М. е предизвикала емоционален
шок и психологически срив у неговите близки. Без съмнение същите са
преживели болки и страдания от случилото се, но за настъпилите за
жалбоподателите неимуществени вреди, не следва да бъде ангажирана
отговорността на водача на автобуса А., тъй като поведението му не е
противоправно, нито виновно и същият не носи отговорност за непозволеното
увреждане. Ответното дружество, застраховател на водача А., не дължи
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съответно –
лихви за забава и исковете срещу него следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни, доколкото както се посочи, отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. В производството пред
САС са представени договор за правна защита и съдействие от 20.01.2022г. и
платежно нареждане, според които „ОЗК-Застраховане“ ЕАД е договорило и
заплатило на адвокатско дружество „Г. и партньори“ адвокатско възнаграждение в
общ размер 17 000 лева с начислен ДДС, от които за защита против исковете на
Т.М. и Д.М. е платено възнаграждение по 6 700 лева с ДДС за всеки от двата иска,
а за защита против иска на Г.Г.-сумата 3 600 лева с ДДС. САС намира за
неоснователно своевременно направеното възражение от процесуалния
представител на жалбоподателите ищци за прекомерност на претендираното от
въззиваемия ответник адвокатско възнаграждение. На първо място, съдът
съобрази, че процесуалните действия, извършени от адвокатите на ответника-
застрахователно дружество се изразяват в подаване на отговор на въззивната
жалба и явяване в открито съдебно заседание пред САС, като отчете и
фактическата и правна сложност на спора пренесен пред тази съдебна инстанция.
Отделно от това, този състав на САС съобрази цената на предявените искове и
минималните размер на адвокатските възнаграждения, предвидени НМРАВ и
намира, че уговорените в полза на процесуалния представител на ответника
възнаграждения не са прекомерни.
Предвид изложеното, САС намира, че разноските за адвокатското
възнаграждение, които следва да бъдат присъдени на въззиваемото дружество са в
общ размер 17 000 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260073 от 14.06.2021г., постановено по търг.дело
№ 262/2019г. на Софийския окръжен съд, ТО, 1 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Т. Г. М. и Д. Д. М. да платят
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, по 6 700 лева всеки от тях- разноски по делото,
сторени пред САС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Г. Т. Г. да плати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД разноски за въззивното производство в размер 3 600 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9