Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на седми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия
Симеонова гр. д. № 10136 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 203804/28.08.2019
г. по гр. д. № 60774/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО,
71 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 35224/07.02.2020 г. по
гр. д. № 60774/2017 г. по описа на СРС, II ГО,
71 състав, е осъдено „О.С.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес: *** срещу РУМ да
заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***, ал. 4 - чрез адвокат С.,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД сумата от 17 595,34 лв., платена на
неосъществено основание като авансово плащане, обективирано във фактура №
**********/24.02.2017 г., издадена от „О.С.Б.“ ЕООД на „Е.Т.А.Б.“ ЕООД,
вземането по която е прехвърлено на „Т.“ ЕООД с договор за цесия от 20.03.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска - 01.09.2017 г. до окончателното плащане, както и да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 003,81 лв. - разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5153154/24.09.2019 г. от ответника „О.С.Б.“
ЕООД, чрез управителя А.Х.Т., с доводи за неправилност на решението. Сочи се, че
на 23.02.2017 г. е сключен договор между жалбоподателя и „Е.Т.А.Б.“ ЕООД с
предмет СМР на обект „Тревен чим на рула - големи рула и машинен монтаж - 7697
кв. м., специална смеска за стадион „Дунав“, гр. Русе“. По този договор
жалбоподателят получил аванс от „Е.Т.А.Б.“ ЕООД по фактура № **********/24.02.2017
г. в размер на 17 595,34 лв. Излагат се доводи, че въпреки отправено писмо от
29.03.2017 г. и напомнително такова, „Е.Т.А.Б.“ ЕООД не изпълнило задължението
си да предаде обекта в готовност за изпълнение на възложената работа с
подсигурен достъп и свободен от други дейности съгласно задълженията по чл. 8,
ал. 1, б. „б“ и б. „в“ на възложителя, поради което договорът бил прекратен
едностранно на основание чл. 15, ал. 1, б. „в“ от въззивника, а преведената
авансово сума - задържана като неустойка съгласно чл. 19 и чл. 15, ал. 1, б.
„в“ от договора. Твърди се, че договорът от 23.02.2017 г. не е изпълнен по вина
на „Е.Т.А.Б.“ ЕООД, съответно цедираното вземане не съществува и искането на
цесионера е неоснователно. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и
за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5206564/09.12.2019 г. от ищеца „Т.“
ЕООД, чрез управителя И.И.К., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди
се, че между ответника и „Е.Т.А.Б.“ ЕООД са водени преговори за сключване на
договор за доставка и монтаж на тревен чим за стадион „Дунав“ в гр. Русе, като
„Е.Т.А.Б.“ ЕООД заплатило аванс в размер на 17 595,34 лв. с ДДС, съставен е
проект на договор между страните с дата 23.02.2017 г., представен на ответника
по имейл, но страните не са подписали окончателен договор - дори и
представеният от ответника препис не носи негов подпис, както и ответникът не е
предприел действия по изпълнение на заложените в проекто - споразумението цели.
Липсата на договор се установява и от писмо с изх. № 188/20.03.2017 г., с което
ответникът признава, че към 20.03.2017 г. няма сключен договор между страните и
че не е съгласен с проекта на договора, който му бил изпратен. Поради
бездействието на ответника в периода от 23.02.2017 г. - 20.03.2017 г. „Е.Т.А.Б.“
ЕООД подписало споразумение с друг изпълнител - „Г.СОД“ ООД. В този смисъл са
неоснователни доводите на ответника, че поради бездействието на „Е.Т.А.Б.“ ЕООД
е упражнил правото на неустойка по договор, който реално не е бил сключен - в
този смисъл и представените от ответника частни документи. На 20.03.2017 г. „Е.Т.А.Б.“ ЕООД цедирало вземането си към ответника на „Т.“
ЕООД, цесията била съобщена на длъжника, поради което е породила правния си
ефект. Дори да се приеме, че е постигнато съгласие за сключване на договор, то
ищецът не е бил в забава, тъй като срокът на договора е бил до 28.02.2017 г.,
като в този срок ответникът не е предприел каквито и да е действия по
реализиране на договора. От друга страна в проекта - споразумение липсва
уговорка за неустойка в цитираната от ответника хипотеза. Чл. 18, ал. 2
предоставя право на неустойка само при забава в плащането на възнаграждението,
която хипотеза не е налице. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2020250/01.09.2017 г. на „Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, срещу
„О.С.Б.“
ЕООД, ЕИК ******, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД. Ищецът излага твърдения,
че между „Е.Т.А.Б.“ ЕООД и ответника са водени
преговори за сключване на договор с предмет доставка и монтаж на тревен чим за
стадион „Дунав“ в гр. Русе. В процеса на водените преговори „Е.Т.А.Б.“ ЕООД е извършило авансово плащане в размер на 17
595,34 лв. с ДДС, за което ответникът е издал фактура № *********/24.02.2017 г.
Подготвеният от страните проект на договор бил с дата 23.02.2017 г. и предвиждал изпълнение от страна на ответника
в срок до 28.02.2017 г. Проектът на договора бил изпратен на ответника за
съгласуване на 23.02.2017 г. 25 дни след получаване по имейл на проекта на
договор с писмо изх. № 188/20.03.2017 г. ответникът уведомил „Е.Т.А.Б.“ ЕООД,
че не приема проекта на договор, тъй като съдържал неточности, като въпреки
опитите за постигане на съгласие в периода 23.02.2017 г. - 20.03.2017 г.
договор не бил подписан. Поради това „Е.Т.А.Б.“ ЕООД уведомило „О.С.Б.“ ЕООД,
че е потърсено алтернативно решение чрез друг изпълнител и договор няма да бъде
сключен, такъв не бил сключен между страните, като ответното дружество не
върнало на „Е.Т.А.Б.“ ЕООД авансово платената сума въпреки изричната покана. На
20.03.2017 г. с договор за цесия „Е.Т.А.Б.“ ЕООД прехвърлило на ищеца „Т.“ ЕООД
вземането си към ответника за аванса в размер на 17 595,34 лв., платен с оглед
на неосъществено основание. На 05.04.2017 г. „Е.Т.А.Б.“ ЕООД изпратило до ответника
нотариална покана, рег. № 4183, том 3, акт 2, с която последният е уведомен по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че вземането е прехвърлено и следва да заплати
дължимата сума на новия кредитор. Поканата е връчена на ответника на 03.05.2017
г. чрез залепване на уведомление съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното
ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 17 595,34 лв. на
основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, представляваща авансово плащане по
фактура № **********/24.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор вх. № 5176693/24.11.2017 г. от ответника „О.С.Б.“ ЕООД, с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че на 23.02.2017 г. между ответника и „Е.Т.А.Б.“ ЕООД е сключен договор с предмет СМР на обект
„Тревен чим на рула - големи рула и машинен монтаж - 7697 кв. м., специална
смеска за футбол на стадион „Дунав“, гр. Русе“. По този договор
ответното дружество получило аванс от „Е.Т.А.Б.“ ЕООД
в размер на 17 595,34 лв. С подписване на договора ответникът бил готов да
започне работа, като очаквал обектът да му бъде предаден в готовност за
изпълнение на възложената работа, с подсигурен достъп и свободен от други
дейности съгласно задълженията по чл. 8, ал. 1, б. „б“ и б. „в“ на възложителя.
Въпреки изпратените до възложителя писмо на 29.03.2017 г. и напомнително писмо,
възложителят не изпълнил своите задължения, поради което договорът бил прекратен
едностранно на основание чл. 15, ал. 1, б. „в“, а преведената авансово сума - задържана
като неустойка съгласно чл. 19 и чл. 15, ал. 1, б. „в“ от договора от
23.02.2017 г. Договорът не бил изпълнен по вина на ,„Е.Т.А.Б.“ ЕООД, цедираното
вземане не съществува и искането на цесионера е неоснователно. Предвид
изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
По делото е приета като писмено доказателство
неоспорена от страните фактура № **********/24.02.2017 г. с клиент „Е.Т.А.Б.“
ЕООД и доставчик „О.С.Б.“ ЕООД с отразено авансово плащане по договор в размер
на 17 595,34 лв. с ДДС, както и преводно нареждане от 24.02.2017 г., с което „Е.Т.А.Б.“
ЕООД е превело по сметка на „О.С.Б.“ ЕООД сумата от 17 595,34 лв. по процесната
фактура.
По делото е
приет подписан само за възложителя договор от 23.02.2017 г. между „Е.Т.А.Б.“
ЕООД (възложител) и „О.С.Б.“ ЕООД (изпълнител), по силата на който възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изпълни СМР на обект: „Тревен чим на рула -
големи рула и машинен монтаж - 7697 кв. м., специална смеска за футбол на стадион
„Дунав“, гр. Русе“. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че възложителят
заплаща цената по чл. 2, ал. 1 - 58 651,14 лв. с ДДС, както следва: авансово
плащане - в размер на 30 % от общата стойност на договора, с ДДС - в срок до 3
работни дни след подписването на договора, 30 % при доставка на 3500 кв. м.
тревна настилка - до 3 календарни дни от доставката, 30 % при доставка на 7000
кв. м. от тревната настилка - до 3 календарни дни от доставката и 10 % при
подписване на приемо - предавателен протокол за приемане на тревния терен.
Уговорено е, че срокът за изпълнение на договорените строително - монтажни
раноти е до 28.02.2017 г. (чл. 4, ал. 2), както и че договорът влиза в сила от
датата на подписването и получаването на авансовото плащане (чл. 4, ал. 1). По
силата на чл. 8, ал. 1 от договора възложителят се е задължил (а) да заплати
цената на договора по реда и при условията в него, (б) да предаде строителната
площадка на изпълнителя в сроковете, указани в договора, (в) да осигури
свободен достъп на изпълнителя до обекта, както и да създаде на изпълнителя
необходимите условия за изпълнение на строителството съгласно договора и
изискванията на нормативните актове, (г) да окаже необходимото съдействие на
изпълнителя за изпълнение на възложената му работа и за всички съгласувания и
разрешения съгласно нормативната уредба, (д) да приеме извършената от
изпълнителя работа, при условие, че е изпълнена точно. В чл. 15, ал. 1 е
предвидено, че договорът се прекратява (а) с изпълнение на всички задължения по
него, (б) по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, (в) при
неизплащане на сумите от страна на възложителя съгласно чл. 3 от договора. В
чл. 18, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение или забава на плащане
от страна на възложителя в сроковете, определени в чл. 3, възложителят дължи
неустойка в размер на 0,5 % от неизпълненото/забавата за всеки просрочен ден,
но не повече от 10 % от стойността на договора, а според чл. 19 при
неизпълнение на договора всяка от страните може да търси обезщетение за
причинените при условията на гражданското и търговското право вреди, ако същото
надвишава предвидените неустойки.
По делото е
прието писмо изх. № 188/20.03.2017 г. от „О.С.Б.“ ЕООД до „Е.Т.А.Б.“ ЕООД, с
което ответното дружество е уведомило другото, че все още не е получило
оригинала на договора за подпис, а в изпратеното по имейл копие има съществени
неточности, които следва да бъдат отстранени. „Е.Т.А.Б.“ ЕООД е поканено в най
- кратък срок да пристъпи към уточняване и подписване на договора, уточнено е,
че е необходимо и подписване на приемо - предавателен протокол за готовността
на обекта за затревяване. Отбелязано е, че считано от 20.03.2017 г. в района на
тревните полета е възможно да бъде стартирано обработване и подготовка на
тревната настилка за транспортиране, като процесът при нормални климатични
условия отнема 5 - 7 дни.
По делото е
прието също писмо изх. № 193/29.03.2017 г. от управителя на „О.С.Б.“ ЕООД до
управителя на „Е.Т.А.Б.“ ЕООД, с което ответникът заявява, че във връзка с
процесния договор е получил аванс по фактура № **********/24.02.2017 г. в
размер на 17 595,34 лв., вложил е усилия и средства във връзка с подготовката
за изпълнение на договора, като от датата на договора бил готов да започне
работа, само очаквал предаването на обекта в готовност за изпълнение на
възложената работа, с подсигурен достъп и свободен от други дейности, за което
уведомил възложителя с писмо от 20.03.2017 г. (по електронната поща) и с писмо
№ 188/20.03.2017 г., на 21.03.2017 г. отново е изразена готовност за започване
на работа. Възложителят е уведомен, че ако в тридневен срок от получаване на
съобщението не предаде обекта в готовност за изпълнение на възложената работа,
с подсигурен достъп и свободен от други дейности и не изпълни задълженията си
по чл. 6, чл. 8, ал. 1 от същия, изпада в неизпълнение по договора с всички
произтичащи от това последици, включително прекратяване на договора и задържане
на преведената авансово сума.
По делото е
приет неоспорен от страните договор за прехвърляне на вземания от 20.03.2017
г., с който „Е.Т.А.Б.“ ЕООД е прехвърлило на „Т.“ ЕООД вземането си срещу „О.С.Б.“
ЕООД в размер на 17 595,34 лв., произтичащи от авансово плащане по фактура №
64/24.02.2017 г., издадена от „О.С.Б.“ ЕООД, направено с оглед на неосъществено
основание, прието е и преводно нареждане от 22.03.2017 г. за заплащане от
страна на „Е.Т.А.Б.“ ЕООД в полза на „Т.“ ЕООД на сумата от 17 595,34 лв.
Приета е
нотариална покана от „Е.Т.А.Б.“ ЕООД до „О.С.Б.“ ЕООД, с която по реда на чл.
99, ал. 3 ЗЗД последното е уведомено за извършената цесия. В поканата е
поочено, че проектът на договора е изпратен за съгласуване на 23.02.2017 г., с
писмо от 20.03.2017 г. (36 дни след получаването по електронната поща на
проекта на договор и 20 дни след първоначално обсъжданата крайна дата за
завършване на изпълнението) ответникът е уведомил „Е.Т.А.Б.“ ЕООД, че не приема
проекта на договор, тъй като съдържа неточности, като в периода след 23.02.2017
г. „Е.Т.А.Б.“ ЕООД направило многократни опити за постигане на съгласие с „О.С.Б.“
ЕООД, но такова не било постигнато и не бил сключен договор. С поканата
последното е уведомено, че интересът на възложителят е отпаднал и няма да бъде
сключен договор, като ответникът е поканен да върне авансово платената сума с
оглед на неосъществено основание на „Т.“ ЕООД по посочена в нотариалната покана
банкова сметка. ***.05.2017 г. нотариусът е удостоверил връчването на
нотариалната покана на „О.С.Б.“ ЕООД по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е
прието уведомително писмо изх. № 010/24.01.2017 г. от „О.С.Б.“ ЕООД до „Т.“
ЕООД, с което на последното е напомнено, във връзка с подписан договор от
30.12.2016 г., за неизпълнение на клаузи на договора, свързани с авансово
плащане 30 % от стойността на договора по фактура № **********/10.01.2017 г.
Посочено е, че ако в тридневен срок не бъде извършено плащане следва да бъде
проведена работна среща между двете страни за изготвяне на допълнителен анекс
към договора за удължаване на срока.
По делото е
прието напомнително писмо изх. № 007/16.01.2017 г. от „О.С.Б.“ ЕООД до „Т.“
ЕООД, с което на последното е напомнено, че към 16.01.2017 г. има неплатена
фактура № **********/10.01.2017 г. за авансово плащане към „О.С.Б.“ ЕООД
съгласно договор от 30.12.2016 г. Посочено е, че срокът на строително -
монтажните работи е до 30.01.2017 г., като същият не може да бъде спазен поради
забава в плащането.
По делото е
приет и подписан само за изпълнител анекс от 08.02.2017 г. към договор от
30.12.2016 г. за доставка на „Тревен чим на рула - големи рула и машинен монтаж
- 7697 кв. м., специална смеска за футбол на стадион „Дунав“, гр. Русе“, с
който се изменя срока за изпълнение по чл. 4, т. 2 като същият се удължава със
срок от 60 дни след предаване на строителната площадка с приемо - предавателен
протокол.
Приети са също
Протокол за установяване на годността за ползване на строеж: „Модернизиране на
градски стадион Русе“ - Етап 1 - мрежи за осветление и конструкции пилони“ от
17.07.2017 г., разрешение за ползване № СТ-05-887/31.07.2017 г., с което е
разрешено ползването на строеж: „Модернизиране на градски стадион Русе“ - Етап
1 - мрежи за осветление и конструкции пилони“, електронна кореспонденция между
„Е.Т.А.Б.“ ЕООД и „О.С.Б.“ ЕООД, с която е изпратен подписан от страна на „Е.Т.А.Б.“
ЕООД договор, впоследствие е уточнено, че между дружествата няма търговски
взаимоотношения, а носител на вземането по платения аванс е фирма „Т.“ ЕООД, на
която се дължи връщането му.
Прието е и
договорно споразумение от 20.03.2017 г. между „Е.Т.А.Б.“ ЕООД и „Г.СОД“ ООД
относно новото игрище в гр. Русе за доставка, транспорт и монтаж на нов чим за
футболно игрище в Русе през м. март 2017 г.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл.
259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивния
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
Във връзка с неговата правилност въззивният съд намира следното:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за връщане на сума в размер на 17 595,34 лв. поради
неосъществено основание, ведно със законната лихва от подаване на иска до
окончателното плащене.
По иска за връщане на
даденото поради неосъществено основание в тежест на ищеца е да докаже единствено
даването на паричната сума, а в тежест на ответника е да докаже основанието, на
което е получил плащането, както и че основанието се е осъществило. Като е
посочил основанието с оглед осъществяване на което е платил, ищецът не поема
задължението да го докаже. С посочването на основанието ищецът само освобождава
ответника от тежестта да го докаже той, като в тежест на ответника остава да
докаже само осъществяването на посоченото основание. Ответникът не е обвързан
от посоченото от ищеца основание, той може да докаже, че в действителност
основанието за плащане е друго, както и че то се е осъществило (в този смисъл постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 9/03.02.2017 г. по гр. д.
№ 2656/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
При втория фактически състав
на чл. 55, ал. 1
ЗЗД престацията се извършва с оглед осъществяването на
едно бъдещо основание - напр. при двустранните договори, ако задължението на
едната страна се погаси поради невъможност за изпълнение, при сделки под
отлагателно условие, когато то не се сбъдне (ППВС № 1/1979 г.). В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД при получаване
на дадено благо не съществува валидно правно основание, което да оправдае
даването и получаването, но страните разумно очакват такова да възникне и с
оглед на това очакване предприемат действия, водещи до имуществено разместване.
Тази хипотеза обхваща всички случаи, при които не се сбъдва
очакваното основание за разместване на имуществените блага. Приема се, че при искане за връщане на
дадено по бъдещ несключен договор правната квалификация на иска е тази по чл.
55, ал. 1, предл. второ ЗЗД (виж решение № 403/23.01.2015 г. по гр. д. №
3902/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
217/12.10.2016 г. по гр. д. № 1151/2016 г. по описа на ВКС, IV г.
о., решение № 150/01.12.2015 г. по т. д. № 2302/2014 г. по описа на ВКС, II т.
о.). Основателността на предявения иск се предпоставя от
установяване фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.
55, ал. 1, предл.
второ ЗЗД или
да е налице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника във връзка с бъдещо
основание, останало неосъществено.
В конкретния случай се установи, че „Е.Т.А.Б.“
ЕООД е извършило авансово плащане в полза на ответника „О.С.Б.“ ЕООД на
процесната сума с фактура № **********/24.02.2017 г. в размер на 17 595,34 лв.,
във връзка с водени преговори за сключване на договор с предмет доставка и
монтаж на тревен чим за стадион „Дунав“ Русе. Предаването
на сумата, съответно нейното получаване от ответника не е спорно по делото, а се установява и от приложените фактура №
**********/24.02.2017 г. и платежно
нареждане от 24.02.2017 г. Не е спорно по делото и това, че с договор за цесия
от 20.03.2017 г. „Е.Т.А.Б.“ ЕООД е прехвърлило вземането си за процесната сума
на ищеца по делото - „Т.“ ЕООД, като длъжникът е бил уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането, както и че следва да престира на новия кредитор, т.
е. ищецът е изпълнил възложената му по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена
тежест да докаже предаването на сумата на ответника. Спорно по делото е
обстоятелството налице ли е сключен между „Е.Т.А.Б.“ ЕООД и ответника валиден договор
с посочения по - горе предмет, който да обосновава имущественото разместване на
блага.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд споделя
мотивите на районната инстанция, че по делото не се доказва сключването на
договор с предмет доставка и монтаж на тревен чим за стадион „Дунав“ Русе между
„Е.Т.А.Б.“ ЕООД и „О.С.Б.“ ЕООД. По делото е безспорно, че между последните две
дружества са водени преговори за сключване на договор с
предмет извършване на СМР с обект: „Тревен чим на рула - големи рула и машинен
монтаж - 7697 кв. м., специална смеска за футбол на стадион „Дунав“, гр. Русе“.
Подготвеният от страните проект на договора е с дата 23.02.2017 г., предвижда
изпълнение от страна на ответника в срок до 28.02.2017 г. и е бил изпратен на
ответника за съгласуване на 23.02.2017 г. по електронната поща. Съдът намира за
неоснователни доводите на въззивника, че на 23.02.2017 г. между „Е.Т.А.Б.“ ЕООД и „О.С.Б.“ ЕООД е сключен
договор и същият е породил своето действие, тъй като нито представеният от
ищеца договор от 23.02.2017 г., нито представеният от ответника такъв носи
подпис за изпълнителя - „О.С.Б.“ ЕООД. От друга страна от писмото с изх. № 188/20.03.2017
г. се установява, че към 20.03.2017 г. договор между страните не е бил
подписан, поради съдържащи се неточности в проекто - договора, и възложителят е
поканен да пристъпи към уточняване и подписване на договора, като това писмо на
ответното дружество въззивният съд, с оглед всички останали по делото
доказателства, цени като извънсъдебно признание, че към 20.03.2017 г. договор
не е бил сключен. Няма данни за сключването му и впоследствие - приетите по
делото уведомително писмо изх. № 010/24.01.2017 г. и напомнително писмо №
007/16.01.2017 г. касаят друг договор между „О.С.Б.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД, а именно
договор от 30.12.2016 г. и плащане по фактура № **********/10.01.2017 г.,
поради което са неотносими към предмета на спора. Сключването на договора не се
установява и от писмо с изх. № 193/29.03.2017 г., което е частен свидетелстващ документ,
който следва да бъде преценяван с оглед всички доказателства по делото (посочени
по - горе), не са изложени и твърдения, а и липсват доказателства, че
ответникът е изпълнил задълженията, за които е налице уговорка. Предвид
изложеното съдът намира, че взаимоотношенията между „Е.Т.А.Б.“ ЕООД и „О.С.Б.“
ЕООД са останали на етап преговори за сключване на договор, като такъв не е бил
сключен, а изпълнението на предмета му е възложено на друг изпълнител.
Ответникът не е доказал осъществяването на основанието, въз основа на което е
получил авансовата сума.
При липсата на
договор ответникът не е могъл едностранно да го прекрати поради неизпълнение от
страна на възложителя - още повече, че посочената от въззивника хипотеза на чл.
15, ал. 1, б. „в“ от проекто - договора касае възможност за прекратяване на
договора от страна на изпълнителя единствено поради неплащане в срок на цената
при условията на чл. 3, ал. 1, т. 1 - 4 от страна на възложителя, каквато
хипотеза не се твърди и няма данни да е налице в разглеждания случай. При липса
на договор неоснователни са и доводите на ответника, че авансово получената
сума от 17 595,34 лв. е била задържана като неустойка по договора. В тази
връзка следва да се посочи, че в чл. 18, ал. 2 от проекта е предвидена
неустойка при неизпълнение или забава в плащане на сумите по чл. 3, ал. 1, но не
и за неизпълнение на останалите уговорени в проекто - договора задължения на
възложителя, каквито се твърди да са налице. С оглед това въззивният съд
споделя крайните изводи в обжалваното решение, че сумата от 17 595,34 лв. е
получена от ответника при неосъществено основание, имущественото
разместване на блага е неоснователно поради
несбъдване на основанието, поради което ответното дружество
дължи връщане на сумата на ищеца „Т.“ ЕООД в качеството му на цесионер на
вземането. По делото няма данни за частично или цялостно връщане
на сумата от ответника след изричната покана за това. При така приетото предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да
бъде уважен в претендирания размер от 17 595,34 лв. Като
последица от уважаване на главния иск върху посочената главница следва да се
присъди и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 01.09.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
Поради изложеното въззивният съд приема, че първоинстанционното
решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора обжалваното
решение следва да бъде потвърдено и в частта на присъдените разноски. За
въззивното производство разноски се дължат единствено на въззиваемата страна
(ищец), от която са претендирани такива съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 30 от
въззивното дело) в общ размер на 3000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 01.06.2021 г., в който е посочено,
че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой в деня на сключване
на договора, поради което последният служи за разписка. Поради това ответникът
(въззивник) следва да заплати на ищеца (въззиваем) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК посочената сума.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на иска и характера на спора настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 203804/28.08.2019
г. по гр. д. № 60774/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
71 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 35224/07.02.2020 г. по
гр. д. № 60774/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 71 състав.
ОСЪЖДА „О.С.Б.“ ЕООД, ЕИК ******,
с адрес: *** срещу РУМ да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК
сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) - разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.