№ 6963
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110133687 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
от М. Х. И., ЕГН ********** в лично качество и на процесуален субституент
на малолетните й деца Г. С. Г., ЕГН **********, Е. С. Г., ЕГН ********** и
И. С. Г., ЕГН **********, с която търси защита от домашно насилие за себе и
децата от бившия си съпруг и техен баща С. В. Г., с ЕГН: **********.
В молбата и уточняващата молба се сочи извършен спрямо тях акт на
домашно физическо и психическо насилие, както следва:
На 04.06.2023 гол. около 17:00 часа молителката отишла да вземе децата
Г. С. Г., Е. С. Г. и И. С. Г. от дома па бившия й съпруг, находящ се в гр.
София, кв. „Сеславци“, ул. „Г. С. Раковски“ № 4. Той ги извел навън, заедно с
багажа им. Молителката стояла пред входната врата на къщата. Повдигнала
въпроса кога ответникът ще заплати таксата на детето Г. Г. за баскетбол,
защото бил обещал, че ще я плаща, както и че молителката нямала
възможност да го направи. Ответникът не могъл да даде обяснение, защо не е
платил таксата за баскетбол. Внезапно се разкрещял, че не всичко можело да
се говори пред децата. Започнал да я обижда и псува, наричал я „боклук“,
„курва“, „ще ти еба майката“, „еби си майката“. След това я хванал за косата,
съборил я на земята и започнал да я влачи. Завлякъл я до прага на външната
порта на къщата, ударил я силно по тила, като й натискал врата върху
металния праг на портата. Тя започнала да се задушава. През цялото време
децата Г. С. Г., Е. С. Г. и И. С. Г. били свидетели на случващото се. Те
плачели и пищели. Пострадалият Г. Г. крещял на баща си да пусне майка му.
Казал „Тати, стига, остави мама, няма да идваме повече.“ Тогава ответникът
пуснал молителката, тя успяла да качи децата в колата и се обадила на
тел.112.
1
Впоследствие молителката повикала полиция, посетила и болнично
заведение за провеждане на преглед.
Ответникът оспорва фактическите твърдения, изложени в молбата,
отрича да е осъществил акт на насилие. Твърди, че той е бил обект на
насилие. Излага, че молителката М. И., подразнена от негова реплика му
казала, че е голям боклук, ударила му шамар. Ответникът леко я побутнал,
като молителката не спирала да сипе обиди по негов и на семейството му
адрес. Наричала ги „боклуци“, „нещастници“, „абсолютни идиоти“. Наплюла
го. Нервите му не издържали, хванал я, издърпал я през входната врата, за да
уточнят нещата на спокойствие. Молителката започнала да го дере по ръцете
и други части на тялото и той има белези. На прага молителката се спънала и
паднала, като започнала да крещи за помощ. Казала, че ще го вкара в затвора.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че
ответникът е бивш съпруг на молителката и баща на пострадалите лица,
поради което съдът приема, че е подадена от лице, което има право да търси
защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН, срещу лице, което
има право да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация
на страните, с оглед на което молбата е допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то
на основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на
закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за основателна.
Приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и от приложените удостоверения за раждане и
бракоразводно Решение № 3447/29.10.2021 г. по гр.д. № 35509/2021 г. на СРС
се установява, че ответникът е бивш съпруг на молителката и баща на
пострадалите лица.
На 04.06.2023 гол. около 17:00 часа молителката отишла да вземе децата
Г. С. Г., Е. С. Г. и И. С. Г. от дома на ответника С. Г., находящ се в гр. София,
кв. „Сеславци“, ул. „Г. С. Раковски“ № 4. Той ги извел навън. Молителката
стояла пред входната врата на къщата. Поискала обяснение кога ответникът
ще заплати таксата на детето Г. Г. за тренировки по баскетбол. Ответникът не
могъл да даде обяснение, но се ядосал от повдигането на темата пред децата.
Разкрещял се, че не всичко можело да се говори пред тях. Започнала да я
обижда и псува, наричал я „боклук“, „курва“, „ще ти еба майката“, „еби си
майката“. След това я хванал за косата, съборил я на земята и започнал да я
влачи. Завлякъл я до прага на външната порта на къщата, ударил я силно по
тила, като й натискал врата върху металния праг на портата. Тя започнала да
се задушава. Казал й „влизай вътре на дръвника да ти отсека главата“. През
цялото време децата Г. С. Г., Е. С. Г. и И. С. Г. били свидетели на случващото
се. Те плачели и пищели. Пострадалият Г. Г. крещял на баща си да пусне
майка му. Казал „Тати, стига, остави мама, няма да идваме повече.“ Тогава
ответникът пуснал молителката, тя успяла да качи децата в колата и се
2
обадила на тел.112.
На 05.06.2023 г. молителката посетила УМБАЛ „Александровска“,
където нараняванията й били освидетелствани от д-р Богдан Мирчев, за което
било издадено съдебномедицинско удостоверение № 443/2023 г. Обективно
било констатирано, че на проекцията на вътрешната трета на лява ключица,
има окръглено мораво кръвонасядане, на площ с размери от 3/3 см. В
областта на външната повърхност на десния лакът, има окръглено мораво
кръвонасядане, на площ с размери от 2/2 см. На 2 см под гореописаното, има
окръглено охлузване, със забелване на епидермиса в посока нагоре и навътре.
Описаното охлузване е над нивото на околната кожа, с кафеникаво
червеникав цвят и на площ с размери от 3/2,5 см. Дадено е заключение, че
при прегледа е установено: охлузване на дясната мишница; кръвонасядания
на дясна предмишница и гърдите вляво.
Тези травматични увреждания са получени в резултат от ударното и
тангенциално действие на твърди тъпи/тъпоръбести предмети, и биха могли
да се получат по време и начин, както съобщава прегледаната.
Възприетата фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа
доказателства за релевантните за производството факти. Тя намира в
показанията на свид. И., съдебномедицинско удостоверение № 443/2023 г.,
амбулаторен лист, собственоръчните обяснения и сведения, изготвени от М.
И. и Нина И. и справка от телефон 112.
Изброените доказателствени източници отлично хармонират помежду
си. Разкриват всички елементи на възприетата фактическа обстановка – като
време, място, начин на извършване и участници в конфликта. Не се
наблюдават съществени противоречия, фактически или логически, които да
внесат съмнение в достоверността им. Чрез тях много добре се изяснява
поредицата от действия на участниците конфликта и предвид това следва да
се кредитират в цялост.
При преценка на достоверността на показанията на свид. Нина И. съдът
отчита възможната й заинтересованост от изхода на делото съгласно чл. 172
ГПК, но не констатира причина показанията да не бъдат кредитирани в
цялост. Те са логични, последователни, свидетелят съобразно възприятията си
конкретно отговаря на поставените въпроси и изяснява фактическата
обстановка. Не демонстрира склонност към хипорболизиране или
тенденциозност. Тя е последователна във възприятията си, те не търпят
изменение във времето, тъй като е видно, че даденото писмено сведение от
свидетелката, след конфликта напълно кореспондира с показанията й в
съдебно заседание, без да се наблюдават противоречия. В случая имат
производен характер относно развитието на конфликта, но могат да служат за
проверка на първичните доказателства, каквато е декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН и сведенията и заявление от М. И.. При съпоставката не се наблюдават
противоречия. Същевременно свидетелката е възприела пострадалата и
външния и вид непосредствено след деянието, като даденото описание
косвено подкрепя изложеното в декларацията.
Декларацията отлично хармонира с медицинските документи,
приобщени по делото. От СМУ е видно, че има констатирани наранявания по
3
тялото на молителката, като механизмът съответства на съобщеното от нея.
Декларацията хармонира и със сведението и обяснението, изготвено от
молителката непосредствено след деянието.
Изготвените докладни записки от полицейските служители имат
производен характер, като само пресъздават съобщеното на полицаите от
участниците в конфликта.
Не следва да се кредитират показанията на свид. Лилия Димитрова,
както и писменото обяснение на ответника. Не само заради
заинтересоваността им от изхода на делото, но основно защото влизат в
противоречие останалите доказателствени източници. Те са нелогични и
вътрешно противоречиви. Настоящият състав приема за нелогично,
изложеното от свидетелката, че след като молителката имала агресивно
поведение спрямо бившия си съпруг, обиждала го, ударила му шамар,
наплюла го, той я хванал и понечил да я вкара в дома си, за да се разберат.
Необяснимо изглежда при подобна на твърдяната динамика на конфликта,
при която ответникът е жертва на физическа и вербална агресия, да опитва да
пренесе спора в затворено пространство, насилствено вкарвайки агресора в
дома си. Прави впечатление още, че версиите на ответника и на свидетелката
за случилото се различават. При даденото обяснение след конфликта
ответникът само съобщава, че е хванал молителката за косата, но не и че е
вкарвал молителката вътре в къщата, за да се успокои. В производните
показания на свид. Димитрова, версията за случилото се, дадена
първоначално от ответника, е променена, като е добавено, че ответникът е
тръгнал да дърпа молителката навътре в къщата. Прави впечатление още, че
никой от тях не излага разумно обяснение по какъв начин са причинени
констатираните увреждания по тялото на молителката, доколкото е
невъзможно да бъдат реализирани само чрез дърпане за косата. Липсват и
медицински документи в подкрепа на твърденията, че ответникът е
претърпял физически увреждания. Не се доказват и твърдените в
становището на ответеника, депозирано преди съдебно заседание, действия на
молителката, чрез които тя да се е самонаранила.
Доколкото доказателствата от първата обсъдена група са логични и
непротиворечиви, хармонират едни с други, като много добре изясняват
цялата последователност на конфликта, следва да бъдат кредитирани в
цялост. Нужно е също да се отбележи, че съдът приеме, че единственото
доказателство, лишено от всякакъв субективизъм е изготвеното СМУ, което
подкрепя изложеното в декларацията.
Поведението на ответника съставлява акт на домашно физическо,
психическо и емоционално насилие. То е реализирано като на 04.06.2023 гол.
около 17:00 часа в гр. София, кв. „Сеславци“, ул. „Г. С. Раковски“ № 4 пред
децата Г. С. Г., Е. С. Г. и И. С. Г. е казал на молителката „боклук“, „курва“,
„ще ти еба майката“, „еби си майката“. Хванал за косата, съборил я на земята
и започнал да я влачи. Завлякъл я до прага на външната порта на къщата,
ударил я силно по тила, като й натискал врата върху металния праг на
портата. Тя започнала да се задушава. Казал й „влизай вътре на дръвника да
ти отсека главата“.
Хващането за косата, събарянето на земята, влаченето представляват
4
акт на физическо домашно насилие, а обидите, псувните и заканата с
убийство на психическо и емоционално.
Насилието е осъществено в присъствието на малолетните Г. С. Г., Е. С.
Г. и И. С. Г. и на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН реализира признаците на
психическо и емоционално насилие спрямо тях.
Ето защо молбата е основателна, като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
следва да се издаде заповед за защита.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането
на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходящи за осъществяване на защита на
молителя и пострадалите лица се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 (ред.
ДВ, бр. 102 от 2009 г.) и т. 5 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН а именно: да се
задължи нарушителя да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката и пострадалите, да бъде наложена забрана да приближава
молителката, жилището, местоработата, местата, които посещава за отдих,
местата, където осъществява социални контакти на по-малко от 2 метра, както
и да посещава социална програма.
Касае се до непредизвикан акт на насилие с изключително висок
интензитет, дързък и циничен, с който се цели брутална демонстрация на
физическо надмощие спрямо пострадалото лице, без съобразяване, че се
извършва на публично място, посред бял ден в присъствието на трите
невръстни деца на пострадалата. Това налага определяне на горния комплекс
от мерки с максимална продължителност.
Срокът на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 (ред. ДВ, ДВ, бр. 102 от 2009 г.) и
т. 5 (ред. ДВ, ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН е необходимо да бъде 18 месеца.
Честота от посещенията на специализирана програма следва да е четири пъти
месечно.
Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН не следва
да бъде налагана в защита на Г. С. Г., Е. С. Г. и И. С. Г., тъй като не е в
интерес на децата, доколкото ще блокира за продължителен период от време
възможността да контактува с баща им, а това би се отразило пагубно на
връзката между тях.
Съгласно чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на
извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
При преценката си относно размера на глобата, съобразявайки
изложеното по-горе, намира, че следва да бъде в размер на 1000 лв.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.
5
1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН разноските, сторени от молителката в
размер на 1000 лв., следва да бъдат възложени на ответника.
Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Заплатеното е съответно на фактическата и правна сложност на делото. При
преценката за това следва да се отчита, че се касае то четири субективно
съединени в едно производство молби и спецификата на производството,
свързана с пострадали малолетни лица, деца на двете страни, изискващи
специални умения от процесуалния представител.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу С. В.
Г., ЕГН ********** и му НАЛАГА мерки за защита на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1, т. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) и т. 5 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН,
като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо М. Х. И., ЕГН **********, Г. С. Г., ЕГН **********, Е. С. Г.,
ЕГН ********** и И. С. Г., ЕГН ********** ЗАБРАНЯВА ДА
ПРИБЛИЖАВА М. Х. И., ЕГН **********, жилището, местоработата,
местата, които посещава за отдих, местата, където осъществява социални
контакти на по-малко от 2 метра, считано от датата на издаване на заповедта
за срок от 12 месеца и го ЗАДЪЛЖАВА ДА ПОСЕЩАВА специализирана
програма в "Център за превенция на правонарушенията" при Асоциация
„Деметра“, гр. София, кв. „Сухата река“, бл. 18, вх. „А“, тел. **********,
**********, e-mail: centarzakonsultirane@demetra.bg, за срок от 18 месеца, при
честота от четири посещения на месец.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН С. В. Г., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на С. В. Г., ЕГН ********** глоба в размер на 1000 лв. на
основание чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. В. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. В. Г. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. И., ЕГН
********** сумата от 1000 лв. – разноски в производството на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по
местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
6
издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7