Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1
10.01.2022 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на четиринадесети декември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря,
Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 563 по описа за 2021 г. на Административен
съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Н.М.П. ***, подадена чрез адв.Г.С. ***, срещу Писмо с изх. №
РСКС-350/А8/18.10.2021г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ – Варна,
с което е дадено предписание на жалбоподателката в 20 - дневен срок от
получаване на писмото да консервира тръбен кладенец, находящ се в имот 18160.110.63
в землището на с.Гурково, община Балчик.
В жалбата са изложени съображения
за незаконосъобразност на издадено
предписание, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон.
Оспорва се компетентността на издателя на акта.
Изложени са твърдения, че процесният тръбен кладенец е оборудван за
експлоатация с цел да бъде ползван и за тази цел било подадено заявление с вх.
№ РСКС-350 на 15.10.2020 г. за регистрация. Вместо да се произнесе по заявлението
за регистрация, административният орган издал изненадващо нелогично и
незаконосъобразно предписание за консервация на тръбния кладенец.В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателката заявява, че поддържа
жалбата и моли оспореното предписание да бъде отменено.
Ответникът, директорът на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ –Варна, изразява становище за
неоснователност на жалбата в придружително писмо с изх. №
РСКС-350А10/04.11.2021 г. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, Д. Г. – С., служител с придобита
юридическа правоспособност, изразява становище за законосъобразност на
издаденото предписание и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заявява, че кладенецът, заявен за ползване за собствени потребности, се намирал
в стопански двор и се ползвал не за собствени потребности на едно физическо
лице, а за нуждите на търговското дружество „Аргус 94“ ЕООД.
Добричкият административен съд,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало на 26.08.2021 г., по сигнал на „ВиК-Добрич“ ЕООД, подаден на
13.08.2021 г., по повод който младши експерт при БДЧР е извършил проверка на
място на поземления имот в с.Гурково, в който е изграден кладенеца на
жалбоподателката.
За резултатите от проверката е
съставен Констативен протокол № 447в/26.08.2021 г. В протокола е вписано, че е извършена
проверка на стопански двор, собственост на „Аргус 94“ ЕООД. При проверката в
имота е присъствала жалбоподателката и още един служител на ответната
администрация. В констативния протокол е посочено, че в имота има кладенецът с потопяема помпа, захранваща три броя
цистерни по 50 куб.м. като ползваните води са за поливни нужди на зелените
площи и за измиване на селскостопанската техника на „Аргус 94“ ЕООД.
Констатирано е, че към момента на проверката цистерните са празни и водовземане
от кладенеца не се извършва. Направена е констатация, че самият имот е
водоснабден от „В и К –Добрич“ ЕООД, за чиято цел има монтирано съответно
измервателно устройства с пломба. С констативния протокол е издадено
предписание в срок до 07.09.2021г. да се изготви и представи проект за
консервация на тръбния кладенец, както и да се декларират ползваните водни
обеми за 2019, 2020 г. и 2021 г. като причини за това не се сочат.
Същите констатации са
възпроизведени в доклад до директора на БДЧР на младшия експерт, Ф.Х.,
съставила констативния протокол.
В изпълнение на дадените
предписания, на 03.09.2021г. жалбоподателката е представила в БДЧР искания
проект.
На 10.09.2021г. с писмо с изх. №
350 /А6/ директорът на БДЧР е издал предписание Н.П. да коригира проекта за
консервация на кладенеца. В изпълнение на предписанието на 27.09.2021г.
жалбоподателката е представила нова схема като е направила и уточнение, че
водовземното съоръжение е нейна лична собственост, а не собственост на
дружеството „Аргус 94“ЕООД, поради което моли да се продължи процедурата по
регистрация на кладенеца за собствени потребности.
На 18.10.2021г. е издадено
оспореното в настоящото съдебно производство предписание за консервиране на
тръбния кладенец и демонтаж на помпеното и устиевото оборудване на основание
чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите във вр. с чл.118,д, ал.1 и ал.2 от същия
закон и чл.109, ал.3, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване,
ползване и опазване на подземните води.
Оспореното предписание е съобщено
на жалбоподателката на 22.10.2021г., а жалбата е подадена на 02.11.2021г. с вх.
№ РСКС-350/А9, видно от придружително писмо на ответника до съда от
04.11.2021г., л.2 от делото на АдмС-Варна.
От данните по делото е видно, че
година преди процесното производство, жалбоподателката е подала заявление с вх. № РСКС-350 на 15.10.2020 г. за
регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на
собствени потребности. В заявлението е посочено, че водовземното съоръжение се
намира в с.Гурково, община Балчик в поземлен имот с идентификатор 18160.110.63,
чийто собственик е заявителят, Н.М.П.. Към заявлението са приложени декларация от 05.10.2020 г. на заявителя, че
кладенеца (водовземното съоръжение) е изграден
в ПИ 18160.110.63 преди 1990г. без одобрени строителни документи, скица
на поземления имот, издадена от СГКК-Добрич на 05.10.2020 г. и нотариален акт
за покупко-продажба от 30.09.2020 г., от който е видно, че собственик на ПИ
18160.110.63, в който е изграден кладенеца,
е Н.М.П..
С писма от 26.10.2020 г. и от
28.10.2020г., съответно до кмета на Община Балчик и до заявителя, Н.М.,
директорът на Басейнова дирекция „Черноморски регион“ (БДЧР) е поискал
информация дали ПИ 18160.110.63 попада в границите на населеното място по см.
на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ и за какви собствени потребности ще се ползва водата
от водовземното съоръжение. На 03.11.2020г. в БДЧР е получено писмо от кмета на
община Балчик, заведено с вх. № РСКС-350/А3/ в уверение, че ПИ 18160.110.63
попада в границите на населено място – с.Гурково, община Балчик –
обстоятелство, което е видно и от представените към заявлението за регистрация
скица и нотариален акт.
На 03.11.2020 г. жалбоподателката
е представила писмо с вх. № РСКС-350 (А4), че водовземното съоръжение ще се
ползва за поливане на градините в имота й и е уточнила, че произведената в
градините продукция е за задоволяване потребностите на домакинството и че не се
предвижда водовземане от съоръжението над 10 куб метра за денонощие.
Няма данни ответникът да се е
произнесъл по заявлението от 15.10.2020г. или да е извършил вписване в регистъра
по чл.118г, ал.3 от Закона за водите.
В показанията си разпитаната като
свидетел, Ф.Х.Х., служител в БДЧР, съставила констативния протокол, потвърждава
констатациите в протокола и заявява, че според съставения констативен протокол
установеният в имота на жалбоподателката кладенец не се ползвал за собствени
нейни нужди, а за нуждите на стопанския двор на „Аргус 94“ЕООД, понеже в
близост до него нямало жилищна сграда.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна
срещу годен за оспорване административен акт в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Възражението, че предписанието е
издадено от некомпетентен орган, който не разполагал с подобно правомощие, е
неоснователно. Нормата на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, която е
цитирана в оспорения акт, предвижда възможността директорът на басейнова
дирекция, на когото е възложено да изпълнява държавната политика на
басейново ниво, да издава и предписания в рамките на компетентностите си по
този закон. Съответно, чл.109 от Наредба № 1 / 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, определя
случаите, в които се извършва консервация на водовземни съоръжения. В този
смисъл предписанието за консервация на процесния клраденец е издадено от
компетентен орган.
Оспореното
предписание е издадено в нарушение на изискванията за форма на
административните актове, тъй като не съдържа мотиви, в нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
В
нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният орган не е посочил в
акта, какви са фактическите основания за издаване на акт от вида на процесния.
От съдържанието на предписанието е видно, че няма констатация, че не се приема
заявеното от жалбоподателката ползване на водите от кладенеца, т.е. за
собствени потребности.
В § 1, т.71 от ДР на Закона за
водите е определено, че "собствени потребности на гражданите" са
потребностите от вода за домакински цели, както и за водопой на животни и за
поливане в границите на собствения имот, с изключение на потребностите от вода
за извършването на стопанска дейност и упражняване професия или занаят.
Съобразно тази легална дефиниция административния орган е следвало да посочи за
какви дейности се ползват водите, различни от собствени потребности, като и
какви са доказателствата, които установяват това ползване.
От административната преписка не
става ясно защо след като е приел, че водите от кладенеца не се ползват за
собствени потребности, административният орган е наредил консервация на
съоръжението, вместо неговата ликвидация и защо се е позовал на чл.109, ал.3,
т.1 и т.2 от Наредба № 1/2007 г. Съгласно цитираните разпоредби, консервиране
на съоръжения се осъществява въз основа на проект, одобрен от директора на
съответната басейнова дирекция, осигуряващ: 1. преустановяване на черпенето; 2.
възможност за пломбиране на съоръженията.
Според цитираните в заповедта норми
на чл.118д, ал.1 и ал.2 от Закона за водите, консервирането или ликвидирането
на водовземни съоръжения за подземни води се извършва от и за сметка на техния
собственик и че дейностите по ал. 1 се изпълняват по проект, одобрен от
директора на съответната басейнова дирекция, и по ред, определен в наредбата по
чл. 135, ал. 1, т. 2.
Видно е, че позоваването на
горепосочените норми не внася яснота относно фактическите и правните основания за
издаване на предписание за консервация на кладенеца.
Ако фактическото съображение на
административния орган е установено ползване на водите от кладенеца за цели,
различни от задоволяване на лични потребности (както твърди неговият
процесуален представител за първи път по делото), то в оспореното предписание
не се съдържа правното основание за издаване на подобно предписание за
консервация на водовземното съоръжение.
Разпоредбите на чл.109, ал.1 и
ал.2 от Наредба № 1/2007г. определят, че консервиране на съоръжения за подземни
води се извършва, когато собственикът им предвижда същите да не бъдат ползвани
(ал.1) или за съоръжения, в които не е монтирано или от които е демонтирано
помпеното оборудване (ал.2). От данните по делото е видно, че собственикът на
кладенеца, жабоподателката, е заявявала многократно изричното си желание да
ползва водите му, поради което консервацията на съоръжението не е по реда на
чл.109, ал.1 от Наредбата. От данните в констативния протокол е видно, че не е
налице и хипотезата на чл.109, ал.2 от Наредбата, понеже кладенецът има монтирано
помпено оборудване.
Така твърдяното по делото
фактическо основание за издаване на оспореното предписание, не е обосновано със
съответно правно основание за нареждане консервация на кладенеца.
Нормата на чл.43, ал.1 определя,
че индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато
съответното право се осъществява от определен титуляр. Следващата алинея
признава правото на безвъзмездно водовземане до 10 куб.м на денонощие за
собствени потребности на физическите лица - собственици или ползватели на
недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните
образувания от намиращите се в имотите им повърхностни и подземни води, както и
в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с
обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник
енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до
20 °С, с изключение на минералните води.
Разпоредбите на ал.4 и ал.5
предвиждат, че извън случаите по ал. 2 за индивидуалното използване на водите и
водните обекти се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет, и
че при доказани нарушения по ал. 2 органът по чл. 52, ал. 1, т. 4 може да
задължи титуляря на правото на използване да монтира измервателни устройства.
От административната преписка и
от оспорения акт не става ясно дали същият е издаден в производство по чл.43,
ал.4 и ал.5 от Закона за водите, щом органът вероятно счита, че водите от
кладенеца не се ползват за собствени потребности по см. на § 1, т.71 от ДР на
ЗВ.
Липсата на конкретни и ясни
фактически и правни съображения в оспорения акт и в документите, свързани с
неговото издаване, съдът определя като съществено нарушаване на изискването за
форма на индивидуалния административен акт, което е самостоятелно основание за
неговата отмяна по чл.146, т.2 от АПК.
Освен че липсата на фактически и
правни съображения възпрепятства съда да извърши необходимата проверка за
законосъобразност, то тя нарушава съществено правото на защита на адресата на
акта, който е поставен в невъзможност да разбере въз основа на кой законов
текст му се нарежда да консервира тръбния кладенец, изграден в собствения му
имот.
Предписанието е издадено в нарушение
на процесуалните правила. Лисва задължителното уведомяване на адресата на акта
по чл.26 от АПК. Няма данни, че на жалбоподателката е дадена възможност да
представи доказателства, да изрази становище. В нарушение на чл.34 от АПК не е
осигурено правото на участие на страната в производството.
Нормата на § 41, ал.7 от ПЗР към
ЗИД на Закона за опазване на околната среда, обн. ДВ бр.98/2018 г. определя, че
собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности на
гражданите, разположени в границите на населените места и селищните
образувания, за които до влизането в сила на този закон не са подадени
заявления за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите,
в срок до две години от влизането му в сила подават в съответната басейнова
дирекция заявление за вписване в регистъра, което съдържа информацията за
регистриране на изграден кладенец, определена в наредбата по чл. 135, ал. 1, т.
2 от Закона за водите.
В изпълнение на това свое
законово задължение жалбоподателката е заявила в посочения законов срок, на
15.10.2020 г. пред БДЧР съществуването на водовземното съоръжение, намерението
си да го ползва за напояване на насаждения в имота и е поискала вписването му в
регистъра на основанието по чл.118г, ал.1, т.5 от ЗВ като е декларирала, че
водите от него ще се ползват за собствени нужди.
Разпоредбата на чл.118г, ал.1 от
Закона за водите определя, че директорите на басейновите дирекции водят
регистри на водовземните съоръжения за подземни, включително минерални, води на
територията на съответния район за басейново управление, включително на
съоръженията, които са: 1. оборудвани за експлоатация; 2. необорудвани за
експлоатация, включително определените като съоръжения за мониторинг и
наблюдателни сондажи в находищата на минерални води; 3. консервирани; 4.
ликвидирани; 5. за задоволяване на собствените потребности на гражданите.
Според чл.118г, ал.4 от Закона за
водите, вписването в регистрите по ал. 3 се извършва при условия и по ред,
определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2. Алинея пета предвижда
възможността водовземни съоръжения, вписани в регистъра за собствени
потребности на гражданите, да се впишат като водовземни съоръжения за стопански
цели, ако отговарят на определени изрично посочени в същата норма условия.
А съгласно чл.118г, ал.6 от
Закона за водите, водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в
регистъра по ал. 3, следва да се ликвидират.
При изрично заявено от
жалбоподателката намерение за ползване на водния обект, от данните в
административната преписка не става ясно процесния кладенец вписан ли е в
регистъра по чл.118г от Закона за водите и на кое от посочените в нормата пет
основания е вписан. Не става ясно признато ли е правото на жалбоподателката за
индивидуално ползване на кладенеца по чл.43, ал.2 от Закона за водите или е
необходимо издаване на разрешително по чл.52 от ЗВ. Затова съдът приема, че административния
орган е издал акт в нарушение на принципа за последователност и предвидимост,
установен в чл.13 от АПК.
Предписанието е издадено в
нарушение на материалния закон и поради обстоятелството, че по делото не се установяват
основанията на чл.109, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1/2007г. за консервация на
водовземното съоръжение, които са посочени по-горе.
В заключение съдът приема, че издаденото
предписание е незаконосъобразно и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на сторените деловодни
разноски. Те са своевременно предявени в размер на 500 лв. - заплатено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и 10 лева държавна
такса, постъпила в бюджета на съдебната власт чрез сметката на АдмС-Варна.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал.1 и ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.М.П. *** Писмо
с изх. № РСКС-350/А8/18.10.2021г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ – Варна, с което е дадено предписание на жалбоподателката в
20 - дневен срок от получаване на писмото да консервира тръбен кладенец,
находящ се в имот 18160.110.63 в землището на с.Гурково, община Балчик.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
„Черноморски район“ – Варна да заплати на Н.М.П. с ЕГН ********** *** сумата от
510 ( петстотин и десет) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и за държавна такса.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: