Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 237   Дата 10.08.2020   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав

                                       

                                                        Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:        Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на  20.  05. 2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №  53/ 2020  г.по описа  на ПАС

 

         Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба  на  Р.  М.П. ЕГН:********** и  С.З.Д.  ЕГН: ********** *** чрез пълномощника си адвокат М.О. *** против Решение № 421 от 22019 г. от 22.10.2019 г, постановено от Смоленския окръжен съд по   по търг.дело № 100/2018 г.

Във въззивната жалба се поддържа  оплакването , че  съдът се е  произнесъл по нередовна искова молба, която не  е съдържала  изложение на обстоятелствата,на които се  основава иска изискване по чл.127,ал.1 т.4  ГПК.  Исковата молба  не е била оставена без движение до отстраняване на посочения недостатък,поради което е  довело до  постановяване на недопустим  съдебен  акт.  Претендира се обезсилването на  обжалваното решение като недопустимо,като се отчете и факта, че  заповедта за незабавно изпълнение ,издадена по чл.417 ГПК въз основа на същия  договор за  банков кредит не е обезсилена с влязъл в сила акт.

  При  условията на евентуалност, ако  съдът счета ,че  решението е допустимо, то искът да се   отхвърли  като неоснователен, като се уважи направеното от ответниците  възражение  за нищожност на  вписаната  в полза на банката законна ипотека,поради  нарушение на чл.168,ал.2 ЗЗД във връзка с чл.167,ал.2 ЗЗД.  Конкретно се посочва, че  обезпеченото вземане не е надлежно индивидуализирано с посочване на неговия падеж и размера на договорените  лихви.  След като  договорът не е обезпечен той представлява договор за потребителски кредит / отм./, който  от своя страна е недействителен поради неспазване на изискванията на чл.6,чл.7 ,т.4-14,чл.8,ал.1, чл.9,ал., от същия закон.  Претендира се , че договорът за кредит от01.03.2007 г. е договор за потребителски кредит и като такъв е недействителен,поради което на връщане подлежи само чистата стойност на кредита,но не и лихвите и други разходи по обслужването на кредита.

Въззиваемата страна „Б.- Е АД. ЕИК ***поддържа писмен  отговор, съгласно който  въззивната жалба е неоснователна.

Пловдивският  апелативен съд след проверка на изложените във въззивната жалба  оплаквания  и  доводи, приема за установено следното:

   Предявеният иск е по чл.чл.432,ал.1  ТЗ във вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ.

  Ищецът претендира, че  има  изискуемо вземане против ответниците,произтичащо от договор за жилищен кредит от   01.03.2007 г.  В  исковата молба се  твърди,че   изискуемостта на вземането е  настъпила   от датата на получаване от ответниците на  преписите от  исковата молба по чл.432 ТЗ. Това е станало на  3.01.2019 г., на която дата преписите от ИМ са получени от пълномощника на ответниците адвокат М.О..

 Твърди се  в   обстоятелствената част на исковата молба, че  кредитополучателят е допуснал  неизпълнение по договора за кредит, като към датата на предявяване на исковата молба-22.11.2018 г. не  е погасил 57 погасителни вноски.,включващи непогасена  главница и лихва.  Конкретния размер на неизплатените вноски и  техния падеж  са посочени в представеното от банката  извлечение от счетоводните книги/ л.20 от делото/.

 От съдържанието се констатира, че за времето от 27.02.2014 г до 21.11.2018 г.  размера на дължимата главница е 49 711. 81 лева,а на дължимата възнаградителна лихва е 17 407..92 лева. Наказателната лихва за забава  е 110.52 лева.  Ищецът претендира присъждането на тези суми ,поради неизпълнение на  договора  за   жилищен кредит от 01.03.2007 г.

   С  допълнителна  искова молба ищецът внася  уточнението , че  с съобразил   влязлото в сила решение на ПАС, с което  искът по чл.422,ал.1  ГПК  е отхвърлен като неоснователен.  Отчел е, че  във въззивното решсние е прието, че допълнителното споразумение –спогодба е нищожна  и клаузата за едностранно  изменение на  възнаградителната лихва е призната за  неравноправна  и поради това нищожна. С оглед на това и ищецът в ДИМ посочва, че  претендира да му бъде присъдена договорна лихва в размер на 7.29 % върху главницата,съгласно първоначалния договор за банков кредит.

   Изложеното до тук позволява да се направи извода, че  исковата молба е редовна и в нея се съдържа  макар и в по-кратък вид   изложение на обстоятелствата, които обосновават  исковата претенция. Същата се основава на твърдението за неизпълнен договор за жилищен кредит, изразяващо се в непогасяване на 57 погасителни вноски, конкретизирани като размер и падеж в Извлечението от банковите книги. Посочена  е новата дата, от която вземането е станало изискуемо  и размера на дължимите суми.  В  този смисъл  съдът се е произнесъл по  редовна искова молба  и постановеното решение е допустимо и не са налице  основание за неговото обезсилване.  Въззивната жалба в тази й част, с която се прави оплакване ,че съдът се е произнесъл по искова молба, която няма обстоятелствена част – следва да се остави  без  уважение.

  Факти  ,релевентни за основателността на  осъдителния иск по чл.432,ал.1 ТЗ.

  По  делото е установено ,че с влязло в сила въззивно  решение № 17  от 12.01.2018 г.,постановено по приложеното  въззивно търг.дело№ 641/2017 г. на ПАС съдът е отменил първоначално постановеното решение на ОС-Смолян. С решението си  по същество е отхвърлил предявеният от“Б.Д.“ЕАД срещу Р.П.  иск по чл.4422  ГПК за сумите ,за които  е  издадена  Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

   Във въззивното решение съдът е приел, че клаузите  на  чл.7 и чл.15 от договора за жилищен кредит,както и тази по чл.25.3 от Общите условия са неравноправни по смисъла на чл.143,т.10 от ЗЗП.  Като такива  са нищожни съгласно  чл.146,ал.1 ЗЗП.  Триел е, че допълнителното споразумение, имащо характер на спогодба  е сключено въз основа на нищожни клаузи ,то  спогодбата също  е нищожна на основание чл.366   ЗЗД.  Наред с това съдът е приел, че предсрочната изискуемост не е настъпила,тъй като в  уведомлението банката се позовава на забава, но без да посочи кои  точно задължения- главница, лихва или разноски са  просрочени..

 Предявеният по  настоящото дело иск е осъдителен и той е различен от  установителния иск по чл.422,ал.1 ГПК.

 В  осъдителния иск е посочена друга дата, на която е настъпила предсрочната изискуемост,а именно: дататат на получаване на исковата мол ба от ответниците.Размера на вземането  е определен към момента новата изискуемост, като размера на договорната лихва е определен съгласно  първоначалния договор за  кредит. От него се изключват само  клаузите признати за нищожни като  неравноправни.

  По силата на чл.1 от договора „Б.  Д.  „ЕАД отпуска на кредитополучателя Р.П.  жилищен банков кредит сумата от 56 800 лева.  Съгласно чл.7 за  предоставнеия кредит кредитополучателят заплаща лихва,формирана от  базов лихвен процент /БЛП/ и  надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка. Към датата на   сключването на договора, т.е. към 01.03.2007 г  договорната лихва е  7.29% / сбора от БЛП плюс  надбавка/. Ищецът претендира договорна лихва определена при този лихвен процент и съгласно погасителния план, който  е неразделна част от първоначалния договор за  кредит.

     Съгласно чл.60,ал.2 ЗКИ предсрочната изискуемост при договорите за банков кредит когато  кредитополучателятне плаща договорените вноски на определените  в договора дати или поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.

  От приетото без да бъде оспорено заключение на вещото лице С.Д.се установява,че последната погасителна вноска за  погасяване на главницата е направена на 07.94.2014 г.  З а времето от тази дата до 22.11.2018 г.,на която дата  е предявена исковата молба по  чл.432 ТЗ вещото лице установява, че не са погасени 57 погасителни вноски ,включващи  неизплатена главница ,т.е. погасителни вноски по  главница с настъпил падеж  е  в размер на  7 513.01 лева.,което уточнение се прави с допълнителното заключение на в.л.Д..

Общият размер на дължимата главница, вкл\ючваща  неизплатена главница и предсрочно изискуема/ за времето от 27.02.2014г до 21.11.2018 г.,е  49 711.81 лева.  Дължимата договорна лихва е в размер на 17 407 лева,

 По отношение на  договорните лихви, дължими за времето от 27.02.2014 г. до 22.11.2915г.  пълномощникът на ответниците е направил възражение, че лихвите са погасени с кратката  тригодишна погасителна давност.Правилно  съдът е приложил разпоредбата  на чл.116 б“в“ ЗЗД като е приел, че вземането за лихви е погасено за посочения период от време. С оглед на това и претенцията за договорни лихви е основателна до размер на 9 791 лева, като е отхвърлена за разликата над този размер до пълния предявен такъв.

 Съгласно  заключението на ССЕ  размера на  наказателната лихва ,дължима съгласно т.20.1 от Общите условия е 110.52 лева.

 Ответниците не твърдят, нито установяватда са направили частични погасителни вноски и,не оспорват заключението на вещото лице,че  към датата на исковата молба са непогасени 57 погасителни вноски по главница   и  договорни лихви.

    Следователно  обективният елемент  за   предсрочната изискуемост безспорно  е налице е  неизпълнение на цели 57 погасителни вноски, изискуеми на падежите,посочени в погасителния план към  първоначалния договорза кредит.

  .  Банката е обявила кредита за  предсрочно изискуем ,но не  с нотариална покана ,а с предявяването на исковата молба, в което  се съдържа волеизявлението на кредитора, че  кредитът става предсрочно изискуем ,считано от датата на получаване на исковата молба. Тази дата е документално установена -03.01.2019 г.  Размерът на дължимите суми  е определен от  заключението  на ССЕ и съдът е уважил исковите претенции а въз основа на това неоспорено заключение.

По отношение на второто поддържано във въззивната жалба оплакване  - жалбоподателят поддържа, че  неправилно съдът е отхвърлил възражението  за нищожност на учредената законна  ипотека поради противоречие със закона – чл.167,ал.2 ЗЗД.

 След като  вписаната законна ипотека е нищожна , то договорът за банков кредит е необезпечен,поради което  представлява  договор за потребителски  кредит по смисъла на ЗПК обн.ДВ, бр.18  от 15 март 2010 г. / сега отм./

  Посочват се 6 основания за недействителност  на договора за потребителски кредит, които според жалбоподателя са налице. Съобразно  чл.168,ал.2  ЗЗД молбата за вписване на законна ипотека трябва да съдържа всички данни, посочени м чл.167,ал.2  ЗЗД. Последната разпоредба определя необходимото съдържание при учредяване на ипотека,като следва да се посочи-обезпеченото вземане,падежът му и размерът на лихвите ,ако са уговорени такива. В молбата за вписване законната ипотека е посочен размера на главницата -56 800 лева,ведно с лихви и разноски, т.е. посочено е , че  вземането  е лихвоносно. Не посочен  обаче  падежа   на обезпеченото вземане, но има препратка към договора за банков кредит, където същият е определен..Но дори хипотетично да се приеме, че  вписаната законна ипотека е нищожна поради липса на пълна индивидуализация на обезпеченото вземане, то това не засяга действителността на договора за банков кредит.  Правилно съдът е аргументирал извода си с това,че законната ипотека има акцесорен характер,а вземането произтича  от валиден договор за жилищен кредит.  В  договора изрично е отбелязано , че сумата се предоставя за закупуване на жилище,поради което е вписана и законната ипотека. Няма  как този договор да се трансформира в договор за потребителски кредит – това е теза,граничеща с абсурда,поради което  ПАС не е  коментира.

   Обжалваното решенеи е постановено в съответствие със закона и задължителните указания,дадени в Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС.

   Следва да се потвърди обжалваното решение, без да се присъждат разноски за ищеца,тъй като такива не са поискани.

    По тези съображения Пловдивският  апелативен съд

 

                           Р    Е   Ш   И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421/22.10..2019 година , , постановено от Смоленския  окръжен съд  по търговско  дело 100/2018 г.

 Решението може да се обжалва пред ВКС в едномосечен срок от  връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ:1.           2.