Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието
на секретаря Гергана
Найденова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19083 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от И.К.В., ЕГН **********, и И.Б.Ф. – В., ЕГН **********, срещу Т.П.И., ЕГН **********,
Д.А.И., ЕГН **********, и Д.А.П., ЕГН **********, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде приeто за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици
на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *, с адрес на ПИ в гр. Варна,
селищно образувание „*“, местност „*“, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно
ползване - ниско
застрояване, със стар ИД номер *и *,
с номер по предходен КП *, с площ от 1208 кв.м., при съседи – ПИ с номера *, *,
*и *.
Твърди се в исковата молба следното: Към
момента на подаване на исковата молба ищците притежават ПИ с идентификатор *, с
площ от 1208 кв.м., находящ се в местността „*“, гр. Варна. Имотът бил придобит
в режим на СИО по силата на Договор за покупко – продажба, обективиран в НА за
покупко - продажба от *г. с номер *по дело * от *г. по описа на нотариус П. П.. С
описания НА Ф. Г. Д.продала на И.В., притежавания от нея недвижим ПИ с
идентификатор *, с площ от 1208 кв.м. Първоначално имотът бил закупен през
12.03.1973г. по силата на договор за покупко – продажба между Г. Ф.(баща на Ф.
Д.и Д. В.(баща на Р. Д. В.). През 2009г. П. Ф.– съпруга на Г. Ф.била призната
за собственик на имота, а в последствие го дарила на Ф. Д.. Наследниците на И. А.
У.претендирали права върху имота, посредством НА * по дело * от *г. С този НА Б.
Т.продал на И. У.два декара лозе в землището на гр. Варна, местност „*“. Със
заявление от 21.03.2018г. Т.П. представил удостоверение за наследници, от което
се виждало , че наследниците на У.били Т.И., С.И., Д.И. и Д.И..
Сочи се, че имотът по НА на ответниците не
попада в границите на процесния имот. На самостоятелно основание се твърди, че
към момента на конституиране на ищците като собственици десетгодишният
давностен срок за придобиване на имота бил изтекъл в полза на П. Ф.– праводател
на Ф. Д..
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Д.А.И.,
чрез назначения й особен представител. Излага се следното: искът е допустим, но
неоснователен. Ищците не са собственици на имота, доколкото техният праводател Ф.
Д.се легитимирала като собственик на имота по силата на договор за дарение от
лице, което не е притежавало права върху него. КНА не се ползва с материална
доказателствена сила. Освен това се сочи, че предвид статута на имота – попадащ
в приложението на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, не може да се приложи института на
придобивната давност до 2006г.
Постъпил е отговор на исковата молба и от
другите ответници – Т.И. и Д.П., които изразяват следното – искът е допустим,
но неоснователен. От момента на закупуване на имота през 1913г., същият се
предава в рода. Сочи се, че дори да са закупили имота, ищците са го сторили от
несобственик. Оспорва се да е изтекла придобивната давност в полза на ищците,
за да ги направи собственик на имота. До 2016г. ответниците посещавали имота.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от представения по
делото НА за покупко-продажба на недвижим имот с номер *, том *, рег. номер *,
дело * от *г., че Ф. Г. Д.продала на
И.К.В. и И.Б.Ф. – В. следния свой собствен недвижим имот, придобит по дарение,
а именно ПИ в гр. Варна, с.о. „*“, с идентификатор *, със стар идентификатор *,
*, и номер по предходен КП *, с площ от 1208 кв.м.
Установява се от представеното
удостоверение за сключен граждански
брак, че И.К.В. и И.Б.Ф. сключили такъв на 05.11.2016г.
в гр. Варна.
От изпратеното до Ф. Г.И. *** се
установява, че е извършена промяна на КРНИ по заявление до СГКК от Т.П.И.,
състояща се във вписване на И. А. У.с НА *, дело * от *г. с дублиращи права на
собственост за имот с идентификатор * по КККР на гр. Варна.
Представен е заверен препис на НА с
номер * от *г., видно от който Б. Т.е продал на И. А.два декара от едно лозе в
землището на гр. Варна, местност „*“.
Видно от удостоверение за наследници
на И. А. У.такива са С.М.И., Д.А.И., Т.П.И. и Д.А.П..
От НА за покупко – продажба на
недвижим имот с номер *, том *, дело * от *г. се установява, че Р. П. Я.-продал
на Ж. Р. Д.собственото си лозе – хавра, находящо се в гр. Варна, местност „*“,
съставляващо парцели * и * от квартали * и * по плана на предградие „*“, от
7440 кв.м. Видно от НА за дарение на недвижим имот с номер *, дело * от *г. Ж.
Р. Д.дарила на сина си Р. Д. В. само два декара от лозето в местността „*“ в
землището на гр. Варна, цялото с площ от 7440 кв.м., при граници на тази част –
Я. П., В. М., Ж. Д.и К. Д.. Представен е и разписен лист от 1987г., видно от
който имотът на Р. Д. В. е с ид. номер *, лозе.
Представен е договор за продажба на
имот от 12.03.1973г., но същият не отговаря на предвидената от закона форма за
валидност, освен това от него не става ясно кой имот е продаден на купувача Г.
Ф..
Установява се от НА с номер *, том *,
дело * от *г., че ИК на ГНС – Варна, с решение номер *, протокол * от *г. е
определил П. Г. А.за купувач на продавания от Р. Д. В. недвижим имот – лозе,
цялото от 2000 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, местност „*“, при
граници: Я. П., В. М., Ж. Д.и К. Д., само 1000,00 кв.м. от югоизточната страна,
при съседи Н.и М. Т., и Б. и М. Д.. Поради това нотариусът е признал за
собственик по покупко-продажба П. Г. А.на този имот.
Видно от НА за собственост на
недвижим имот с номер *, том *, рег. номер * по дело *г., на *г. П. Т. Ф.е била
призната за собственик по давност на следния недвижим имот – ПИ с номер *.*, с
площ от 1208 кв.м., намиращ се в гр. Варна, местност „*“, при граници ПИ *, *, *
и *.
С НА за дарение на недвижим имот с
номер *, том * рег. номер * по дело номер * от *г. на *г. П. Т. Ф.е дарила на Ф.
Г. Д.следния свой недвижим имот - ПИ с номер *.*, с площ от 1208 кв.м., намиращ
се в гр. Варна, местност „*“, при граници ПИ *, *, * и *.
Видно от Констативен протокол с номер
*, том *, рег. номер * от *г. Р. В. е заявил пред нотариус следното: „аз имах
два декара от едно място и си търся имота от един декар, който ми е останал,
след като съм се разпоредил с другия един декар. Знам, че госпожата (Ф. Д.има
имот наблизо, но той е различен от моя. Съгласен съм да бъда отписан от
кадастралните регистри на имота и госпожата да остане единствен собственик.“ Изявлението
на В.е било обективирано в представената по делото спогодба, видно от която Р.
В. е декларирал, че няма претенции и няма да има в бъдеще по отношение на
правото на собственост върху имот с ПИ *, с площ от 1208 кв.м., стар номер *.*,
находящ се в гр. Варна, местност „*“.
От л. 71 по делото до л. 75 са
представени преписи на приходни квитации, видно от които Ф. Д.е плащала
данъците на процесния имот.
Установява се от справката,
представена от „*“ ООД, че за имота с номер * титуляр е Ф. Г. Д., като същата е
заплащала задълженията си към дружеството.
На 25.07.2011г. Фани Д.е отправила
молба до „*“ ООД за откриване на партида на имот с номер *.
От изготвеното по делото заключение
по допуснатата СТЕ се установява следното:
- Относимият по казуса имот по КП
от 1937г. се индивидуализира със следните данни: кадастрален номер – ** площ –
8681 кв.м., собственик по разписна книга – Р. П.. В границите на ПИ *по КП от
1937г. попада изцяло процесния ПИ с номер * с площ от 1208 кв.м., т.е. между
тях е налице частична идентичност.
- По КП от 1956г. относимият имот е
с кадастрален номер *с площ от 5251 кв.м., а собственик по разписна книга е Р.
П. Я.. В тези граници отново попада изцяло ПИ с номер *, поради което между тях
е налице частична идентичност. Между имота с номер *по КП от 1956г. и имот с
номер *по КП от 1937г. е налице частична идентичност.
- По КП от 1969г. процесният имот е
с кадастрален номер 1067, с площ от 4490 кв.м., собственик по разписна книга е Ж.
Р. Д., К. В.и Р. П.. В границите на имота *попада изцяло ПИ с номер *, поради
което между тях е налице частична идентичност. Между имотите с номера *по КП от
*и с номер *по КП от 1956 е налице частична идентичност.
- По КП от 1987г. относимият по
казуса имот се индивидуализира с номер *, площ от 1299 кв.м., собственик по
разписна книга – Р. Д.. В границите на имот *попада изцяло процесния ПИ с номер
*, поради което между тях е налице частична идентичност. Имот с номер *по КП от
1987г. и имот с номер *по КП от 1969г.
са частично идентични.
- По ПСИГ (пкп) от 2000г. относимият
имот е номер 0.3833, площ от 5132 кв.м., като собственик по регистъра е
неустановен. В границите на този имот попада ПИ с номер *, поради което между
тях е налице частична идентичност.
- ПНИ от 2006г. – това е план на
новообразуваните имоти за сегашното с.о. „*“. Относимият по казуса имот е с
идентификатор *.*, с площ от 1208кв.м., а собственик по регистъра е Р. Д. В..
Новообразуваният имот с номер *е отреден за имот с ПИ *по плана от 1987г., а не
за стар ПИ с номер * по ПСИГ от 2000г. Между новообразуван имот с номер *по ПНИ
2006г. и ПИ с номер * е налице пълна идентичност.
- КККР от 2008г. – относимият по
казуса имот е с идентификатор *, с площ от 1208 кв.м. и собственик по регистър
– Р. Д. В.. Между ПИ с номер * по КККР от 2008г. и по ПНИ от 2006г. е налице
пълна идентичност.
- КККР след първа промяна – от
скица от 08.01.2010г. на СГКК Варна се установява, че е била извършена промяна
по отношение на имота *.* с площ от 1208 кв.м., касаеща само собствеността
върху него, като в регистъра вместо Р. В. се записва Ф. Д..
- КККР след втора промяна – промяната
се състои в това, че в границите на тогавашния ПИ с номер * са образувано два
нови имота с номера * и *, които са записани също на името на Ф. Г. Д..
- КККР след трета промяна –
промяната се състои в това, че новите два имота с номера * и * с обща площ от
1208 кв.м. се обединяват в един имот с номер *, с площ от 1208 кв.м., записан
на името на Ф. Д..
В НА с номер *г. на л. 45 от делото е
описан имот, който е продаден от Р. П. Я.-на Ж. Р. Д.и представлява лозе от
7440 кв.м. Описаният имот се идентифицира с част от ПИ *по КП от 1937г., тъй
като помежду им съвпадат три граници. Имотът от този НА се идентифицира с част
от ПИ с номер *по КП от 1956г., тъй като има три съвпадащи граници. С НА *г. на
л. 45 от делото е описан имот, който е дарен от Ж. Р. Д.на сина си Р. Д. В..
Същият се идентифицира със западната част на имот с номер *по КП от 1956г.,
предвид имената Я. П. и Ж. Д.. С НА *г. на л. 50 от делото Р. В. е продал на П.
Г.част от 1000,00 кв.м. от цялото лозе от 2000 кв.м. в м. „*“. Следователно
закупеният от П. Г.имот може да се идентифицира с югозападната част на ПИ с
номер *по КП от 1969г.
Непродадената от Р. В. част от 1000 кв.м.
от имота по НА с номер * от *г. на л. 50 от делото може да се идентифицира със
северозападната част на ПИ *по КП от 1969г. По плана от 1987г. е отразен ПИ с
номер *, записан в разписната книга на Р. Д.. В предходния КП от 1969г. той се
идентифицира със северозападната част на ПИ с номер *, записан в разписната
книга на Ж. Д., К. В.и Р. П.. В последващия ПСИГ от 2000г. той се идентифицира
с част от ПИ с номер *, записан с неустановен собственик. В сега действащата
КККР той се идентифицира с ПИ с номер * с площ от 1208 кв.м.
Лицето И. А. У.легитимира
собствеността си с НА * от *г., в който е описана част от 2000 кв.м. от лозе,
цялото с площ от 4212 кв.м., находящо се землището на гр. Варна, м-ст „*“ (*).
Кадастрален план за територията при съставянето на акта все още не е бил
изработен, поради което имотът не е
индивидуализиран с кадастрален номер. Лицето И. У.и лицата съседи, посочени в
горния титул за собственост не се срещат като собственици на имоти в
обследваната от експертизата зона по никой от действалите за територията
планове. Лицето И. У.се появява за първи път като собственик на процесния имот
след четвъртата промяна на КККР. Т.е. И. У.е записан като собственик на
процесния имот с номер * едва на 10.12.2018г. по КККР, видно от скица на л. 12
от делото, издадена от СГКК – Варна. Имотът на ответниците по НА *г.,
легитимиращ собствеността на И. У., не се идентифицира с други имот в
процесната зона по никой от действалите за територията планове.
Имотът на ищците по НА *от *г. се
идентифицира с ПИ *по КККР. Имотът на ответниците не се идентифицира с процесния имот с номер *, нито с друг имот в
процесната зона. Между посочените имоти в титулите за собственост на ищците и
на ответниците има съвпадение само по местност, но липсва съвпадение на площ и
съседи и следователно съпоставка между тях не може да се направи.
По делото е допусната
допълнителна задача към вещото лице, поради което е изготвено допълнително
заключение, от което се установява следното: Лицето А. Н. Н., което е придобило
собствеността си с НА * от *7г. не се среща като собственик на имота в
обследваната зона по никой от действалите предходни планове. Съседите Г.Й.,
свещеник С.и Т. П.на имот по НА * от *г. не се срещат като собственици на имот
в обследваната зона по никой от действащите планове. Липсва идентичност между процесния имот с номер *и имота по НА с номер *
от *г.
По искане на ответниците съдът е
допуснал да се извърши тройна СТЕ, като от заключението на вещите лица се
установява следното: Имотът с НА * от *г.
не намира място в границите на процесния имот с номер *. В действалите планове
за процесната територия не се идентифицира имот на лицето П.У.с посочените
съседи, съгласно НА * от *г.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. Д. Г.. От показанията на свидетеля се установява, че същият
познава родителите на Ф. Д., праводател на ищците. Св. живее 33 години на адрес,
като притежава своя имот, съседен на имота на Ф. Д.от 1987г. Родителите на Д.се
грижели за имота, а след тях имотът е бил посещаван и от нея. Други хора не са
идвали да се грижат за имота. Ф. Д.подменила оградата на имота и сложила фургон
в него.
В открито съдебно заседание е
разпитан и св. И. К.. Същата заяви, че е виждала С.И. ***, ъглов парцел, около
декар, многократно. С.И. обяснила, че имотът бил наследствен. Имало поставен фургон
в имота от И.. Същият е ограден с телена ограда.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 77 ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. Придобиването на имота чрез правна сделка е най – често
срещаното основание за придобиване на собственост и ограничени вещни права.
Именно такъв е настоящият случай. От събраните по делото доказателства се
установи, че по силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот с номер *,
том *, рег. номер *, дело * от *г.,
Ф. Г. Д.продала на И.К.В. и И.Б.Ф. – В., настоящи ищци, следния свой собствен
недвижим имот, а именно ПИ в гр. Варна, с.о. „*“, с идентификатор *, със стар идентификатор *, *, и номер
по предходен КП *, с площ от 1208 кв.м. Самата Ф. Г. Д.е придобила имота по
силата на дарение от нейната майка, видно от НА за дарение на недвижим имот с
номер *30, том *, рег. номер * по дело номер * от *г. на *г., в който е
обективирано, че П. Т. Ф.е дарила на Ф.Г. Д.следния свой недвижим имот - ПИ с
номер *.*, с площ от 1208 кв.м.,
намиращ се в гр. Варна, местност „*“, при граници ПИ *, *, * и *. Установи се,
от НА за собственост на недвижим имот с номер *, том *, рег. номер * по дело *г.,
на *г., че П. Т. Ф.е била призната за собственик по давност на следния недвижим
имот – ПИ с номер *.*, с площ от
1208 кв.м., намиращ се в гр. Варна, местност „*“, при граници ПИ *, *, * и *.
От заключението по допусната СТЕ се установи, че между имот с номер *.* и ПИ с номер * е налице пълна идентичност. Това е достатъчно за съда да приеме,
че в случая е било надлежно прехвърлен процесният имот чрез договор за
покупко-продажба на настоящите ищци.
Ответниците противопоставиха
твърдение, че са станали собственици на имота по наследяване. В тази връзка
представиха НА * от *г., в който е описана част от 2000 кв.м. от лозе, цялото с
площ от 4212 кв.м., находящо се землището на гр. Варна, м-ст „*“ (*). Това е
актът, с който лицето И. А. У.се легитимира като собственик на имота. В случая
съдът следва да кредитира изцяло СТЕ, допълнителната СТЕ и тройната СТЕ, които
не се разминават, допълват доказателствения материал и отговарят изцяло и
обемно на поставените въпроси. От заключенията се установи, че кадастрален план
за територията м-ст „*“ (*) при съставянето на акта от *г. все още не е бил
изработен, поради което имотът не е
индивидуализиран с кадастрален номер. Лицето И. У.и лицата съседи, посочени в
горния титул за собственост, не се срещат като собственици на имоти в
обследваната от експертизата зона по никой от действалите за територията
планове. Лицето И. У.се появява за първи път като собственик на процесния имот
след четвъртата промяна на КККР. Т.е. И. У.е записан като собственик на
процесния имот с номер *едва на *г. по
КККР, видно от скица на л. 12 от делото, издадена от СГКК – Варна. Имотът
на ответниците по НА *г., легитимиращ собствеността на И. У., не се
идентифицира с други имот в процесната зона по никой от действалите за
територията планове. Имотът на ищците по НА *от *г. се идентифицира с ПИ *по
КККР. Имотът на ответниците не се
идентифицира с процесния имот с номер *, нито с друг имот в процесната зона. Между
посочените имоти в титулите за собственост на ищците и на ответниците има
съвпадение само по местност, но липсва съвпадение на площ и съседи и
следователно съпоставка между тях не може да се направи.
По делото бе допусната
допълнителна задача към вещото лице, поради което бе изготвено допълнително
заключение, от което се установи, че лицето А. Н. Н., което придобило
собствеността си с НА * от *г. не се среща като собственик на имот в
обследваната зона по никой от действалите предходни планове. Съседите Г.Й.,
свещеник С.и Т. П.на имот по НА * от *г. не се срещат като собственици на имот
в обследваната зона по никой от действащите планове. Липсва идентичност между процесния имот с номер *и имота по НА с номер *
от *г. За пълнота следва да се посочи, че и заключението по тройната СТЕ е
в тази насока, като се установи, че имотът
с НА * от *г. не намира място в границите на процесния имот с номер *. В
действалите планове за процесната територия не се идентифицира имот на лицето П.У.с
посочените съседи, съгласно НА * от *г.
За пълнота следва да се обсъди и
твърдението за наличие на придобивна давност. Чл. 79, ал. 1 ЗС урежда, че правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Придобивната давност,
като оригинерен способ за придобиване право на собственост,
включва във фактическия си състав следните два елемента: владение и
определен срок от време. Владението, съгласно
чл. 68, ал. 1 от ЗС, представлява упражняване
на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде спокойно (да не е установено с насилие), явно (фактическата
власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването
му няма случаен характер, а
е израз на воля трайно да
се държи вещта по
начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица), непрекъснато
(не е било прекъсвано изобщо,
в частност-за период по-дълъг
от шест месеца),
като се съобразява презумпцията на чл.
83 ЗС и несъмнено
(няма съмнение, че владелецът държи са себе си).
За установяване на периода на владение на
имота и двете страни ангажираха гласни доказателства. Свидетелските показания на св. Д. Г. се допълват и от
представените по делото писмени доказателства, а именно от намиращите се между
л. 71 и л. 75 по делото преписи на приходни квитации, видно от които Ф. Д.е
плащала данъците на процесния имот, от справката, представена от „*“ ООД, че за
имота с номер * титуляр е Ф. Г. Д., като същата е заплащала задълженията си към
дружеството и от молбата от 25.07.2011г. на Ф. Д.до „*“ ООД за откриване на
партида на имот с номер *. Св. П.посочи,
че познава родителите на Ф. Д., праводател на ищците. Свидетелят от 33 години
притежава имот, съседен на имота на Ф. Д.. Родителите на Д.се грижели за имота,
а след тях имотът бил посещаван и от
нея. Други хора не идвали да се грижат за имота. Ф. Д.подменила оградата на
имота и сложила фургон в него. През последните 20 години свидетелят живее
постоянно в своя имот, поради което съдът намира, че следва да кредитира изцяло
показанията му, като придобити с оглед лични впечатления, резултат от
постоянната възможност да наблюдава кой, кога и по кое време посещава процесния
имот и се грижи за него.
Показанията на св. И. К. останаха
изолирани от целия доказателствен материал. Същата заяви, че е виждала С.И. ***,
ъглов парцел, около декар, многократно. Имало поставен фургон в имота от С.И..
Същият бил ограден с телена ограда. Поради изолираността на показанията съдът
не следва да ги кредитира, още повече, че думите, които свидетелката ползва са
следните: „някой път и два пъти в годината съм я виждала“. Тези два пъти не са
достатъчно основание да оборят изложените по горе писмени и гласни
доказателства, като установят, че фактическото владение върху процесния имот се
е упражнявал от С.И..
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че ищците успяха в условията на пълно и главно доказване
да установят, че за период повече от 10 години са упражнявали владение върху процесния имот чрез своя праводател Ф. Д.,
започнало от родителите на Ф. Д., което е било спокойно, явно, постоянно
и несъмнено. Дори да се приеме възражението на ответниците,
че до 2006г. не е могло да тече срок на придобивна давност за процесния имот,
то от 2006г. до момента на подаване на исковата молба в съда са минали повече
от 10 години, което е достатъчно, за да се приеме, че давността е изтекла.
Предвид изложеното предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищците сторените от последните
разноски в производството, представляващи депозити за вещи лица, адвокатско
възнаграждение, такси за преписи и съдебни удостоверения и държавна такса в общ
размер от 3663,16 лв. Съдът следва да разясни, че приема направеното от
ответниците възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, но не го намаля до минималния размер, предвиден в съответната
Наредба за минималните размери на адвокатски възнаграждения, а приема, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението следва да е по
– високо от минимума, като обективната преценка предполага възнаграждението да
бъде в размер на 2000,00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между И.К.В., ЕГН **********,
и И.Б.Ф. – В., ЕГН **********, от една страна, и Т.П.И., ЕГН **********, Д.А.И.,
ЕГН **********, и Д.А.П., ЕГН **********, от друга, че И.К.В., ЕГН **********, и И.Б.Ф. – В., ЕГН **********,
са собственици на следния недвижим
имот: ПИ с идентификатор *, с адрес
на поземления имот в гр. Варна, селищно образувание „*“, местност „*“, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване, със стар ИД номер *и *, с номер по предходен КП *,
с площ от 1208 кв.м., при съседи –
ПИ с номера *, *, *и *.
ОСЪЖДА Т.П.И., ЕГН **********, Д.А.И., ЕГН **********,
и Д.А.П., ЕГН **********, да заплатят в полза на И.К.В., ЕГН **********, и И.Б.Ф.
– В., ЕГН **********, сторените разноски
в производството, представляващи депозити за вещи лица, адвокатско
възнаграждение, такси за преписи и съдебни удостоверения и държавна такса в общ
размер от 3663,16 лв.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна, подадена в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: