№ 103
гр. Дупница, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510101918 по описа за 2022 година
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис
сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт
Е.И., е предявило срещу К. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Искането е да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № 239304 от
02.08.2018 г. следните суми: 825, 93 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението; 131,
99 лв. - договорна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 29.05.2019 г.; 261, 90 лв. - обезщетение за
забава за периода от 02.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че „Ай ти еф груп" АД се е намирало с ответника в договорни
правоотношения, тъй като по сключен договор за потребителски кредит № 239304 от 02.08.2018 г.
е отпуснало на К. В. В. кредит в размер на 1000 лв. Съгласно договора, годишният лихвен процент
възлиза на 41 %, а общият размер на договорната лихва – на 197, 40 лв. Кредитополучателят се е
съгласил и с приложимите Общи условия.
Длъжникът не е изпълнил задължението си, поради което на основание т.3.2 от договора е
начислена лихва за забава за периода от 02.11.2018 г. до датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК в размер на 261, 90 лв.
Срокът на договора е изтекъл на 29.05.2019 г. и не е обявявана предсрочна изискуемост.
На 06.07.2021 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от „Ай ти еф
груп" АД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД – цесионер, ведно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.
На длъжника било изпратено уведомление за извършената цесия от цедента /посредством
упълномощаване на цесионера/, което не е потърсено. С исковата молба е депозирано
уведомление за извършената цесия, връчено на ответника с останалите приложения.
1
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1450/2022 г. по описа на ДнРС и е издадена
заповед за изпълнение за посочените суми. В законоустановения срок ответникът подал
възражение срещу заповедта.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Направено е
възражение за нищожност на договора на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД поради
противоречие със закона и с добрите нрави - неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.20 от
ЗПК; чл.10, ал.2 ЗПК; чл.10а, ал.2 и ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че действителният лихвен процент е
над предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК и неправилното изчисляване и посочване на ГПР е
самостоятелно основание за недействителност на договора. Направено е възражение за нищожност
на клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение по т.3.3 от договора. Твърди се
наличие на явно неизгодни условия, както и, че дължимите суми са издължени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът е представил договор за кредит № 239304 от 02.08.2018 г., сключен между „Ай ти
еф груп" АД и К. В. В., с размер на кредита 1000 лв., с фиксирана годишна лихва 41, 00 % и ГПР
49, 66 %, обща сума за плащане 1197, 40 лв. Договорено е връщане на заема на 10 месечни
погасителни вноски, в размер и на дати, определени в погасителния план – приложение № 1 към
договора.
В чл.1.7 – 1.9 от договора е предвидено обезпечаване на задължението на заемателя с
банкова гаранция или поръчителство при конкретни изисквания относно поръчителя. При
неизпълнение в еднодневен срок от сключването на договора на задължението за обезпечение, в
чл.3.3 е предвидено заплащане на неустойка в размер на 902, 60 лв., чрез месечни погасителни
вноски, добавени към вноските по заема още при подписването на договора. При забава в
заплащането на вноските е уговорено заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва – чл.17, ал.1 от Общите условия, приложими съгласно чл.4.1 от договора и съставляващи
неразделна част от него.
Ищецът е представил и договор за цесия от 06.07.2021 г., сключен с „Ай ти еф груп" АД
/цедент/ за прехвърляне на вземания, включително по процесния договор, видно от приложението
към договора от 06.07.2021 г.; пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за цесията и
уведомление до ответника.
Приложено е ч.гр.д. № 1450/2022 г. по описа на ДнРС, по което са дадени указания по реда
на чл.415, ал.1, т.1 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на иска по чл.422 ГПК.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че след неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е съставен
нов погасителен план /непредставен по делото/ с общо дължими 2100 лв., като към всяка месечна
погасителна вноска са добавени 90, 26 лв. за дължимата неустойка и така размерът на месечните
погасителни вноски възлиза на 210 лв. Ответницата е погасила две вноски – на 04.09.2018 г. и на
05.10.2018 г. С общо внесените 420 лв. са погасени: главница – 174, 07 лв., договорна лихва – 65,
41 лв., неустойка – 180, 52 лв. След цесията вноски не са правени и дължимите суми са: главница –
825, 93 лв., договорна лихва – 131, 99 лв., неустойка – 722, 08 лв. Лихвата за забава, изчислена
върху месечни вноски в размер на 210 лв., възлиза общо на 531, 56 лв.
При включване в разходите по кредита на договорената неустойка поради непредоставено
обезпечение, ГПР възлиза на 518, 71 %.
Предвид направеното с отговора оспорване на спазването на изискването на чл.10, ал.1 от
ЗПК относно размера на шрифта, ползван в процесния договор, съдът е приложил към делото
страница с идентичен текст, разпечатан с размер съответно 8, 9, 10, 11, 12 и 14.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
2
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1450/2022 г. по
описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит и
предаването на сумата по кредита, поемането на задължение от ответника да върне посочената в
договора сума.
В тежест на ответницата е установяването на обстоятелствата, на които основава
възражението си за изплащане на дължимите суми.
С доклада по делото е прието за безспорно сключването на 02.08.2018 г. на процесния
договор за кредит между „Ай ти еф груп" АД и К. В. В. и получаването от ответницата на сумата
по кредита – 1000 лв.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
ответницата е погасила две вноски – на 04.09.2018 г. и на 05.10.2018 г. по 210 лв. /с включена
съответна част от начислената неустойка за непредоставяне на обезпечение – по 90, 26 лв. към
всяка вноска/. С общо внесените 420 лв. са погасени: главница – 174, 07 лв., договорна лихва – 65,
41 лв., неустойка – 180, 52 лв.
Основателно е възражението за неспазване на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК (Изм. – ДВ,
бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.): всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. При съпоставката с приложения по делото от
съда текст, разпечатан с размер съответно 8, 9, 10, 11, 12 и 14, се установява, че текстът на Общите
условия, приложими съгласно чл.4.1 от договора и съставляващи неразделна част от него, е с
размер на шрифта по-малък от 12 /10 или 11/. Поради това по делото е установено, че не е спазено
изискването размерът на шрифта да не е по-малък от 12.
Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл.23 ЗПК предвижда, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото е установено, че общо погасената част от задълженията по договора възлиза на
420 лв. Поради това от общия размер на главницата /1000 лв./ остава дължима сумата 580 лв. –
главница и за установяването на вземане за тази сума искът е основателен.
Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца вземане, възникнало на основание договор за потребителски кредит № 239304 от
02.08.2018 г., следва да се уважи за сумата 580 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 28.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
а за разликата до претендираните 825, 93 лв. – главница по договора, както и за сумите 131, 99 лв. -
договорна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 29.05.2019 г. и 261, 90 лв. - обезщетение за забава
за периода от 02.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, следва да се
отхвърли.
Неоснователно е възражението за недължимост на разноски предвид цитираното решение
на Съда на ЕС от 16.07.2022 г., относимо към хипотеза на недължимо платено от потребител и
предявен от него иск за връщане на недължимо платеното; в конкретния случай липсват изобщо
недължимо платени суми и е налице неизпълнение на задължението на потребителя да върне
чистата стойност на кредита, което обуславя и частичната основателност на предявения срещу
него иск. Никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение и длъжникът следва
да понесе отговорност за направените от кредитора разноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна
такса – 125 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., възнаграждение на вещо лице – 150 лв./
съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 180 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски
по водене на делото /за адвокатско възнаграждение – 500 лв., възнаграждение на вещо лице – 150
лв./ съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер общо на 338 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Затова ответницата следва да бъде осъдена да заплати
направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1450/2022 г. по описа на ДнРС /в размер на 25 лв. –
3
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 36 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. В. В., ЕГН **********, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, вземане, възникнало на основание
договор за кредит № 239304 от 02.08.2018 г., в размер на 580 лв. – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 28.07.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца вземане за главница по договора за разликата до претендираните 825, 93 лв.,
както и за сумите 131, 99 лв. - договорна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 29.05.2019 г. и 261,
90 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 180 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 1450/2022 г. по описа на ДнРС съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 36 лв.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на К. В. В.,
ЕГН **********, разноски по водене на делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер общо на 338 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4