РЕШЕНИЕ
гр.София, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря
Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 12810 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.07.2018 г. по гр.д. № 73737/17 г., СРС, ГО, 31 с-в ОСЪЖДА С.О., ул. „********, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на С.Д.С., ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД по предявения от ищеца частичен иск, при заявен глобален размер от 3000 лв., сумата от 2000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства - от травма, получена от спъване в капак на шахта на тротоара в близост до автобусна спирка на градския транспорт в гр. София на бул. „Възкресение“ с код 0304 на 05.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2017 г. до окончателното заплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 880 лв., разноски, сторени в производството по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на ответника.
Оплакванията на жалбоподателя
са,че решението е постановено в нарушение на материалния закон,при съществено
нарушение на процесуалните правила и необсновано.Твърди,че съдът неправилно
определил обезщетението за неимуществени вреди.По делото бил представен един
медицински документ като в него не били описани симптомите ,за които твърди,че
изпитвал болки и страдания,а било записано само състояние“добро“.Било
препоръчано издаване на болничен лист,но такъв не бил издаден.Били представени
фактури за закупени медикаменти и проведена физиотерапия ,но нямало сведения
дали са необходими на ищеца.Недоказано било ,че ищецът е бил в тежест на
близките си,че занемарил трудовите си задължения,че са намалели доходите
му,докато се е възстановявал.Вещото лице определило период на възстановяване
повече от тридесет дни,което било обичайно,но този период ,според въззивника е
различен за всеки отделен случай.Моли решението да се отмени и да се отхвърли
исковата претенция ,алтернативно –да се намали обезщетението.Претендира
разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба,с който същата се оспорва.Претендира
разноски.
Въззивната
жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258,
ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от
обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на
чл.260 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В случая постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо ,както и правилно.
На основание чл.272 ГПК СГС препраща към
мотивите на първоинстанционния съд които стават част от настоящите мотиви.
За пълнота следва да се отбележи
следното:
Съдът
е определил обезщетение по справедливост като е приел, че за нанесените травми на ищеца, претърпените от
него болки и страдания, представляващи неимуществени вреди следва да определи
обезщетение в размер на 3 000 лв. съгласно чл. 52 от ЗЗД като се има
предвид общия критерий за справедливост.
Въззивникът възразява,че този критерий за справедливост е
приложен неправилно при определяне на обезщетението.Настоящият състав намира
това възражение за неоснователно.
От приетата и неоспорена съдебномедицинска
експертиза е установено, че вследствие на травмата на ищеца е счупена пета
стъпална кост,установено от образно изследване на ляво стъпало,материализирано
в диск ,извършено в „Пирогов“.
Приложеният медицински документи-Лист
за преглед на пациента установява диагнозата –счупване на метатарзална кост и
предписаната терапия-мека имобилизация с мнение за болничен лист.В същия не е
описано какви болки и страдания изпитва пострадалия ,в графа „обективно
състояние“е посочено „добро“,няма изискване в бланката за описване на сипмтоми
на пострадалия.
Според вещото лице,счупването на тръбеста
кост в ставна повърхност се възстановява повече от 30 дни,стандартно за такива
фрактури.При ищеца този период се установява и от показанията на свидетелката ,според
която меката имобилизация е била един месец,след това е ходил със стелка още
един месец.Две седмици след инцидента е започнал да полва патерици в
продължение на месец.Съдебно медицинската експертиза е установила и че при промяна на времето е възможна поява на болка.
Установено е от свидетелските показания и СМЕ,че ищецът е изпитвал болка и страдания повече от месец,майка му и баща му се грижели за него.Той се притеснявал за зарастването на раната и заради невъзможността да води обичайния си активен социален и спортен живот.
Съдът отчита и социално-икономическата конюнктура в страната,която и към момента на въззивното решение не се е влошила на база състоянието й към годината на инцидента.
При наличието на настъпилите травматични
увреждания, болки и страдания, последици
от уврежданията, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че справедливото
обезщетение е в размер на 3 000 лева.
Не се доказаха твърдяните
пороци на първоинстанционното решение ,поради което то като законосъобразно
постановено следва да се потвърди.
На въззиваемата страна се дължат разноски.Такива са сторени в размер на 600 лв.,но поради направено възражение за прекомерност съдът ги редуцира на 370 лв.,съобразно Наредба №1/2004г.за МРАВ,предвид фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение 17.07.2018 г. по гр.д. № 73737/17
г., СРС, ГО, 31 с-в
ОСЪЖДА С.О., ул.
„********, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на С.Д.С., ЕГН
********** сумата 370 лв. разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.