Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………
гр. София, 14.07.2025 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-12 състав в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година, в състав:
Съдия: К. Петров
при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4706 по описа на съда за 2021 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Е.С.И., с която са предявени осъдителни искове
срещу Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД.
В
исковата молба са изложени твърдения във връзка с реализирано на 23.12.2017 г.
около 22.00 ч. в гр. София на бул. „Президент Линкълн“, в района на
кръстовището с ул. „Промишлена“ ПТП, от водача на лек автомобил с марка „Опел
Зафира“ с регистрационен номер ********. Ищцата била пешеходец и претърпяла
увреждания „двуглезенно счупване на лява подбедрица с изкълчване на лявата
глезенна става и руптура /разкъсване/ на сухожилието на задния тибиален мускул”.
Извършено било оперативно лечение. Поставени били винтове, а костният дефицит
бил запълнен с костна тъкан. Крайникът бил обездвижен, предприета била
рехабилитация. След това при нова операция са премахнати част от
супрасиндесмалните винтове. Не можела да се движи пълноценно, да тича, да слиза
и да се качва по стълби, да носи обувки на високи токчета. Инцидентът и се
отразил ѝ психически. Към момента на настъпване на инцидента лек
автомобил с марка „Опел Зафира“ с регистрационен номер ******** имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Предявила застрахователна
претенция. Ответникът й изплатил сумата от 8000 лв. за търпени неимуществени
вреди и сумата от 2569.79 лв. за търпени имуществени вреди. Моли ответникът да
бъде осъден да ѝ заплати следните суми: сумата от 25 100 лв. /освен
вече изплатените ѝ 8000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 1225.40 лв. – непризнати и невключени в сумата за имуществени
вреди разходи, свързани с лечението ѝ, ведно със законната лихва, считано
от всяка фактура до окончателното изплащане на сумата и сумата от 932.70 лв. –
представляваща пропуснати ползи от разликата между трудовото възнаграждение,
което би получил и изплатения болничен,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното
изплащане на сумата. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответникът
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва да е налице
валидно застрахователно правоотношение с водача на л. а. Признава за
изплатените суми в размер на 8000 лв. за неимуществени вреди и 2 569.79
лв. за имуществени вреди. Оспорва изключителната вина на водача на лекия
автомобил. Прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на чл.
32, чл. 113, чл. 114 ЗДвП. Оспорва настъпилите увреждания, възстановителния
период, настъпването на имуществените вреди. Оспорва иска за лихви и началния
момент, от който се претендира законната лихва. Претенцията за неимуществени
вреди била завишена. Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
С
молба с вх. № от 14.11.2022 г. е поискано увеличение на иска за неимуществени
вреди до сума в общ размер 72 000 лв. В с. з. на 24.11.2022 г. е поискано
увеличение и на иск за пропуснати ползи от 932.70 лв. на 978.65 лв.
С
протоколно определение от 24.11.2022 г. е допуснато изменение на предявения иск
за неимуществени вреди като същият е увеличен до сума в общ размер на 72 000 лв. и на иска за пропуснати ползи, който
е увеличен до сума в общ размер на
978.65 лв.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че водачът управлявал лек автомобил с марка с рег. № СВ5917ВС е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към дата на
настъпване на ПТП, както и обстоятелството, че във връзка с причинените на
ищцата имуществени и неимуществени вреди, свързани с процесното ПТП от
ответното дружество ѝ е изплатено обезщетение, както следва: сумата от
8000 лв. за претърпените неимуществени вреди и сумата от 2569,79 лв. за
претърпените имуществени вреди.
Представен е констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 24.12.2017 г.,
в който като пострадало лице е посочена Е.С.И..
Приета е по делото влязла в сила
присъда № 642 от 11.11.2024 г. по НОХД № 9515/2023 г. на СРС /потвърдена с
решение № 239 от 24.03.2025 г. по ВОХД № 12192025 г. на СГС/, в сила от
21.03.2025 г. С присъдата е признат подсъдимият Т.В.Е., ЕГН **********, роден
на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, неосъждан, с адрес гр. София, ж.к. „********за виновен в това, че нa
23.12.2017 г., около 22:00 ч., в гр. София, при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”, с ДК № ********, по ул.
„Промишлена”, с посока на движение от ул. „Братя Прошек” към бул. „Президент
Линкълн”, в района на кръстовището с бул. „Президент Линкълн”, пешеходната
пътека на бул. „Президент Линкълн” в района на кръстовището с ул. „Промишлена”,
обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП, при извършване на маневра
завиване на ляво нарушил правилата за движение по пътищата в ЗДвП: чл. 65 ЗДвП:
„При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно
средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка
водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали
скоростта, за да може в случай на необходимост да спре.“, чл. 116 ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които
се движат с бял бастун, и към престарелите хора.”, чл. 119, ал. 4 ЗДвП:
„Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците.”, чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците
през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът
на пътно превозно средство е длъжен: 2. след подаване на сигнал, който му
разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека“ – при движение в пътна лента на бул. „Президент Линкълн“
покрай потеглящо пътно превозно средство – неустановен по марка, модел и
peгистрационен номер автобус от масовия градски транспорт от означена с пътен
знак автобусна спирка, своевременно не намалил скоростта, за да може в случай
на необходимост да спре, не проявил внимание и предпазливост към пешеходката Е.С.И.,
ЕГН **********, пресичаща пътното платно в посока от дясно на ляво, спрямо
посоката на движение на автомобила, при приближаване към пешеходната пътека на
бул. „Президент Линкълн“ в района на кръстовището с ул. „Промишлена” не
пропуснал преминаващата по пешеходната пътека и все още намираща се на нея
пешеходка, като не спрял, и по непредпазливост причинил на Е.С.И., ЕГН **********
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се
в „двуглезенно счупване на лява подбедрица с изкълчване на лявата глезенна
става и руптура /разкъсване/ на сухожилието на задния тибиален мускул”, довело
до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30
/тридесет/ дни, като деянието е
извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
последно, б. „а”, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Фактическият състав на вземането по чл.
432 КЗ включва осъществяването на следните юридически факти: ответникът да е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в
срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът
да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни
увреждания.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Съответно в чл. 496, ал. 1
от КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да
е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл.
498, ал. 3 КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение.
Представени са доказателства за
отправена застрахователна претенция, получена от ответника, поради което и към
дата на подаване на исковата молба тримесечният срок е изтекъл /вкл. частично
са изплатени суми от застрахователя, които като размер са оспорени от ищцата/.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Осъдителната присъда е
задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав,
вкл. квалифициращите признаци от обективна страна на престъплението, и правната
квалификация на деянието – решение № 115
от 11.11.2014 г. по т. д. № 2542/2013 г. на II т. о. на ВКС, решение № 150 от
22.11.2011г. по т.д. № 1147/2010г. на ІІ т. о. на ВКС. Присъдата има
задължителен характер относно извършването на деянието с оглед на всички негови
признаци, доколкото обаче същите са
въздигнати като елемент от престъпния състав – решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д.№ 211/2009г. на ІІ т. о. на ВКС.
Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя
тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на
доказване в исковия процес пред гражданския съд.
Оттук и на основание чл. 300 ГПК се
установява противоправното поведение на водача на л. а., който е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 65 ЗДвП, 116 ЗДвП, чл. 120, ал.
1 ЗДвП, чл. 119, ал. 4 ЗДвП, чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил на Е.С.И. средна телесна повреда. Противоправното деяние на Т.В.Е. е
доказано с влязлата в сила присъда, която по чл. 300 ГПК е задължително за
гражданския съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и
противоправността на извършеното. Уврежданията от инцидента са причинили болки
и страдания на ищцата. Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между
претърпените болки и страдания и инцидентът, настъпил на 23.12.2017 г.
Следва да се посочи, че деянието е извършено
на пешеходна пътека по квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3, б. “а” НК. По
арг. от чл. 119, ал. 5 ЗДвП /в сила от 26.01.2017 г., т. е действаща към датата
на настъпване на инцидента/ възражението за съпричиняване е неоснователно,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие. В случая задължителната сила на присъдата освен противоправното
поведение на водача, обхваща и мястото
на настъпване на инцидента – „деянието е извършено на пешеходна пътека“.
Съгласно чл. 119, ал. 5 ЗДвП при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП,
имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие. На основание посочената специална
норма, изключваща съпричиняване от страна на увредената ищца, намаляването на
обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява недопустимо – виж решение № 50136 от 06.03.2023 г. по т. д. №
1706/2021 г. на I т. о. на ВКС, решение № 50080 от 01.02.2024 г. по т. д. №
1675/2022 г. на II т. о. на ВКС и др.
По изложените съображения, възраженията за
съпричиняване, направени в отговора на исковата молба, не следва да се
обсъждат. Следва да се посочи само за пълнота, че освен че от влязлата в сила
присъда се установява, че пострадалата е пресичала и се е намирала на пешеходна
пътека, то и светофарната уредба както за лекия автомобил, така и за пешеходеца
е била на зелен сигнал /виж отговор на въпрос № 19 от КСМАТЕ/.
По делото не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответното дружество и водача на л. а. с рег. № ******** към датата на инцидента.
След като Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, заради който е причинено ПТП, то искът
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание.
По иска за неимуществените вреди:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя от съда в
съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2
от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и пр.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и психически
сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му създават
и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и
които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради
което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната,
една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя, независимо че те сами по себе си не са пряк
израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
При
преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата ПТП ищцата
е на 25 г., от КСМАТЕ се установява, че в резултат на ПТП е получила двуглезенно
счупване на лява глезенна става с частично изкълчване на глезенната става,
разкъсване на сухожилието на задния голямопищялен мускул. Проведено е двукратно
оперативно лечение. Първата операция е била за наместване счупването и
фиксиране на фрагментите с плаки и винтове. Втората операция е била за
отстраняване на част от остеосинтезния материал, за да може да започне
рехабилитацията. Направени са ѝ два броя спинални анестезии. При прегледа
на 09.11.2022 г. е установено наличието на два оперативни белега в областта на
лява глезенна става и ограничен обем движение на лява глезенна става при
повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса /при норма 20/ и отпускане ходилото
надолу от 35 градуса /при норма 45/. Налице е причинно-следствена връзка между
получените увреждания и ПТП. Направените разходи са във връзка с проведеното
лечение. По делото няма документи за проведена рехабилитация. При прегледа
ищцата съобщава, че е извършвала рехабилитация на частно при познат
рехабилитатор. Възстановителният процес е продължил 6 месеца. Носила гипсова
имобилизация 60 дни. Ходила с патерици 4 месеца, ползвала временна
неработоспособност 6 месеца. Не може да кляка нормално. От разпита на
свидетелите и от писмени документи към делото, се установява, че е проведена и
рехабилитация /процедури по кинезитерапия – л. 31- л. 33/ Доколкото делото е
спряно до приключване на НОХД по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и предвид
изминалия период е допусната допълнителна СМЕ, която да отрази актуалното
състояние на ищцата.
От
допълнителната СМЕ се установява, че към 16.06.2025 г. /7 години и половина
след инцидента/ липсва пълно възстановяване. Налице е ограничена флексия движение
на лява глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса /при
норма 20/ и отпускане ходилото надолу от 35 градуса /при норма 45/. Оформена е
посттравматична артроза на лява глезенна става. Установена е оточна лява
глезенна става – обиколка на подбедрицата над глезена вляво 22 см., вдясно 21
см. Ограниченият обем на движението персистира. Прогнозите за бъдещо
възстановяване са песимистични. В с. з. на 26.06.2025 г. в. л. С. конкретизира,
че персистира, означава продължава. Остеосинтезата не била извадена, нищо не се
било променило в състоянието ѝ. Възможно било да изпитва болки, защото
освен установения ограничен обем от движение при извършения контролен преглед,
вече имало промени в състава на самата става, поради което било възможно да има
болка при промяна на времето, при натоварване. Имало промени в хрущяла, тъй
като счупването било вътреставно, а при такова счупване имало и увреда на
хрущяла, което се нарича посттравматична артроза, т. е. вече имало една промяна
в хрущяла на база на неговата увреда. Основният проблем в бита е, че тя не
можела да кляка нормално. Клякането е движение, при което се използва пълен
обем движение на тази става, т. е. ищцата изнасяла крака настрани, тъй като не
можела да обърне крака до горе.
Изводите
на вещото лице се подкрепят и разпита на свидетелите.
От
разпита на свидетеля С.П.И. се установява, че след операцията ищцата била много шокирана, уплашена, неадекватна, доста
измъчена. Тя продължавала да има страхове, когато пресичала била много
несигурна, страхувала се, оглеждала се. Започнала шофьорски курсове, но сега се страхувала да шофира. Седем дни
стояла в болница. След това тя се прибрала в квартирата на сестра си. Свидетелката
/майка на ищцата/ дошла от Плевен да я гледа, защото тя сама не можела да се
обслужва. Трудно ѝ била ставането, била около 2 месеца с патерици, не
можела да отиде да си вземе храна. Около месец останала при нея, когато си
тръгнала грижите поел Т. приятелят ѝ, който започнал да я носи на гръб,
свалял я по стълбите. Тя ходила на възстановителни процедури около 4 месеца,
по-голямата част от тях срещу заплащане. Тя не можела сама да се придвижва за
процедурите. Чувствала се неудобно, когато обувката не е специална, защото вече
не можела да носи нищо високо като обувки, нито обувки на платформа. Носила
само равни обувки. Продължавала да изпитва болки. Не можела да кляка, не можела
да тича след операцията, а тя винаги спортувала, Белегът от операцията бил
много голям. След операцията тя направила преграда, взаимоотношенията с
приятеля ѝ не били същите, нямала доверие на хората.
От разпита на свидетеля Т. С. се установява, че познава Е.И.
от 2015 г. Запознали се в университета, учели заедно, били партньори във
фактическо съжителство от края на 2016 г. Живеели заедно, но се разделили след
инцидента. Тя се преместила, тъй като при него нямало място, а трябвало майка й
да дойде да се грижи за нея. Той ходил всеки ден да я вижда. След този период
не били възобновявали съвместното живеене. Те правили планове за бъдещото, за
деца. Но тя физически се отдръпнала, имала страшни болки в продължение на
месеци след травмата. 2 месеца била с патерици, после рехабилитация 3-4 месеца,
в които свидетелят всеки път я носил на ръце от тях до колата, от колата до
залата и после обратно. Не било опция дори да подскача на един крак, всяко
малко разместване от подскоците ѝ причинявало болка. Не можела да се
обслужва сама, нито можела да се придвижва сама. Всеки път, когато я взимал от
рехабилитация, тя плачела. В университета ги сближила любовта към спорта, спестили
пари и си направили в апартамента стая, която оборудвали да има къде да спортуват.
От една година горе-долу не поддържали връзка. След като я изписали тя го
попитала, дали ще я обича с този огромен белег, който има. Обичали преди това
да ходя пеша по 20-25 км. Психическото и емоционалното ѝ състояние след
инцидента се променило много, тя се страхувала да пресича. Продължавала да
изпитва страх. Дълги месеци след инцидента, може би около половин година, тя не
му позволявала да ѝ види крака, криела го. Физическите им контакти се
прекратили. Имала огромен комплекс, искала да си купува дълги чорапи или плажни
обувки, с които да бъде на плаж.
При първата операция трима хирурзи я оперирали цяла нощ.
През това време успели да дойдат родителите ѝ от гр. Плевен. Сутринта излязла
от операционната. Когато я видели, била под упойка, останала в болницата до 30
или 31 декември. Нова година я посрещнали в тях. През този период тя била изключително
зле, не спирала да повръща, всяка глътка вода, всяка хапка храна. Това продължило
дълго време, минавали два, три дни, имало дни, в които тя повръщала 10 пъти. Била
изключително депресирана. Април 2022 година се разделили
с Е.. Преди ПТП-то използвала различни обувки, носила й високи токове, които да
ѝ подчертават краката. Сега вече не можела да носи такива обувки, не
ѝ влизал кракът хубаво, убивали я, натоварвал се кракът.
От разпита на свидетелите се установява, че инцидентът се
отразил тежко и психически на ищцата. Същата развила страхове, притеснявала се,
затворила се в себе си, промяната в поведението се е отразила на връзката и със
свидетеля С., което довело до тяхната раздяла. Ищцата се опитвала да прикрива
двата оперативни белега – единият 15 см. и другият 8 см. Не можела да носи
обувки с висок ток, което ѝ се отразявало – носила само равни обувки.
Травмата се отразила значителен период и на възможността ѝ да спортува.
Продължавала да изпитва страх.
Съдът,
взе предвид лимитите на застрахователните покрития и
обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди към м. 12.2017 г. Налице е
връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и
място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически
размер на доходите /виж решение № 215 от
03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
Обществено-икономическите условия се отразят на размера на обезщетението
доколкото са израз на икономическата конюнктура и са зависими пряко от
претърпените болки и страдания и техния интензитет. През 2017 г. годишният общ
доход средно на лице от домакинство е 5 516 лв., а средногодишният разход –
5078 лв. /данни на Националния
социологически институт/. За януари 2017 г. минималната работна заплата е в
размер 460 лв. Налице е и минимален ръстът на БВП на човек от населението в
стандарти на покупателната способност за Република България в периода 2014 г. –
2017 г. /данни Националния социологически институт/. Обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени от съда, като израз на конкретните
обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При
всичко изложено, най-вече липсата на перспективи са пълно възстановяване, като
освен ограничения обем движение на лява глезенна става при прегледа от вещото
лице на 16.06.2015 г. или 7 години и половина след инцидента лявата глезенна
става е била оточна, както и възникналата вследствие на инцидента постравматична
артроза /ищцата към момента е 32 годишна/, то съдът намира, че определянето на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер от 55 000 лева. Подобен размер на
обезщетението, съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта,
съобразно всички факти и обстоятелства по делото. При съобразяване на извънсъдебното плащане на сумата от 8 000 лв.,
то искът следва да се уважи за сумата от 47 000 лв. За разликата до
пълния предявен размер от 72 000 лв. /след изменението в с. з./ претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е
задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в
застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493, ал.1, т.5 вр. чл. 429 ал. 2 т. 2
вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от
законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение – от
по-ранната от двете възможни дати – уведомяването на застрахователя за
настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на
увреденото лице пред застрахователя. Застрахователят, от своя страна дължи на
увредения и обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл. 497 ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му забава от датата, на която е
следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с изтеклата
законна лихва - решение № 46 от
04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I т. о. на ВКС, решение № 50086 от
07.11.2023 г. по т. д. № 1859/2022 г. на II т. о., решение № 15 от 15.08.2023
г. по т. д. № 2389/2022 г. на I т. о., решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т.
д. № 587/2022 г. на I т. о., решение № 50043 от 06.06.2023 г. по т. д. №
53/2022 г. на I т. о., решение № 50040 от 30.05.2023 г. по т. д. № 790/2022 г.
на II т. о. и др. В обобщение, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане
на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си
забава.
Доколкото се касае за обезщетение спрямо
отговорността на делинквента, а отговорността на застрахователя е функционално
обусловена, то същият дължи лихва за забава върху всички претенции от датата на
уведомяване за настъпилото застрахователно събитие, като липсва законово
изискване за съдържанието на това уведомление и липсва необходимост вредите да
се описват в него. Доколкото отговорността в случая е за чуждо действие, то по
арг. от чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ е достатъчно простото уведомяване, че е
настъпило ПТП. Застрахователят е уведомен на 29.12.2017 г. /което обстоятелство
не се оспорва в отговора на исковата молба, в който е посочено, че застрахователната
претенция е предявена на 29.12.2017 г. – л. 60/, като
при липсата на спор, съдът следва да присъди законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди именно от тази дата 29.12.2017 г. /а не от датата на
настъпване на увреждането/ до окончателното изплащане.
Относно имуществените вреди:
По делото не се спори, че извънсъдебно е заплатена
сума за имуществени вреди в размер на 2 569.79 лв. От неоспорената и
кредитира ССчЕ се установява кои разходни документи не са признати от
ответника, респ. за кои разходи не е заплатено обезщетение. От таблицата на л.
159 се установява, че не са признати: фактура от 03.01.2018 г. за медицински
услуги в отделение Спешна образна диагностика на стойност 12 лв.; фактура от
25.01.2018 г. за лекарства на стойност 33.40 лв.; фактура от 16.02.2018 г. за
процедури по кинезитерапия на стойност 360 лв.; фактура от 27.03.2018 г. за
процедури по кинезитерапия на стойност 420 лв. и фактура от 23.05.2018 г. за
процедури по кинезитерапия на стойност 400 лв. Или обща стойност 1 225.40
лв. Медикаментите закупени с фактура от 25.01.2018 г. са дерма пласт компрес,
бочко олио левандула и нивея крем. Фактурите за кинезитерапия са издадени от
Физипилатес ООД в периода м. 02-05.2018 г., т. е. между 2 и 5 месеца след
инцидента. Свидетелите И. и С. излагат, че ищцата е ходила на рехабилитация. Не
се оспорва, от ответника, а и вещото лице медик по неоспорената КСМАТЕ /л. 144/
заявява, че направените разходи по финансовите документи към исковата молба са
били необходими за правилното провеждане на лечението. Ето защо, посочените
разходи следва да се възстановяват на ищцата. Искът е основателен в пълния си
размер за сумата от 1225.40 лв. Съобразно диспозитивното начало с исковата
молба ищецът е поискал законна лихва върху тази сума от датата на направа на
всеки отделен разход. Датата на направата е последваща датата на завеждане на
застрахователната претенция, поради което и съобразно диспозитивното начало
законна лихва ще се присъди, както следва:
- върху заплатените 12 лв. по фактура от 03.01.2018
г. ще се присъди законната лихва от 03.01.2018
г. до окончателното и погасяване;
- върху заплатените 33.40 лв. по фактура от 25.01.2018
г. ще се присъди законната лихва върху сумата от 25.01.2018 г. до окончателното
и погасяване;
- върху заплатените 360 лева по фактура от 16.02.2018
г. ще се присъди законната лихва върху сумата от 16.02.2018 г. до окончателното
и погасяване;
- върху заплатените 420 лева по фактура от 27.03.2018
г. ще се присъди законната лихва от 27.03.2018 г. до окончателното и
погасяване;
- върху заплатените 400 лева по фактура от
23.05.2018 г. ще се присъди законната лихва от 23.05.2018 г. до окончателното и
погасяване;
Относно
претенцията за пропуснати ползи:
Причинените
от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва
да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение
на договорно задължение – Тълкувателно
решение 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС.
При
определяне размера на имуществените вреди изразени в това, че поради увреждането
пострадалия не може да работи, докато се намира в състояние на временна
нетрудоспособност, следва да се изхожда от разликата между действително
получаваното трудово възнаграждение към датата на увреждането и паричното
обезщетение за временна нетрудоспособност – т. 2 от ППВС № 4/1968 г. С постановлението е прието, че в случаите на
увреждане пострадалият понася и имуществени вреди, изразяващи се най–напред в
лишаването му от възможността да полага труд и да получава трудово
възнаграждение, а след това и в извършването на необходими разходи за
възстановяване на здравето. В конкретния случай за ищеца са налице имуществени
вреди, съставляващи пропусната полза от реализиран трудов доход, тъй като видно
от представени доказателства към датата на ПТП е налице валидно трудово
правоотношение като сътрудник продажби в МОЛ България, София. На ищцата са
издадени болнични листи от 03.01.2018 г. , 31.01.2018 г., 22.02.2018 г. и
26.03.2018 г. /л. 23-26/ за периода от 24.12.2017 г. до 23.04.2018 г. – за общо
120 дни или 79 работни дни. От приетата и неоспорена ССчЕ се установява, че
разликата между нетната сума на трудовото възнаграждение и платеното обезщетение
в посочения период на временна неработоспособност е 978.65 лв., до който размер
е увеличен размерът на претенцията /с протоколно определение от 24.11.2022 г./.
Получаването
на трудово възнаграждение е бъдещо сигурно, но неосъществено увеличаване на
имуществото, поради което искът следва да се уважи изцяло.
Относно
законна лихва, съдът намира следното:
При
настъпили имуществени вреди от застрахователно събитие, за което се дължи
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
действието на КЗ, моментът на изискуемостта им е датата на уведомяване за
настъпилото застрахователно събитие. Обезщетението за имуществени вреди при
непозволено увреждане става изискуемо от момента на деликта, а не от момента на
извършване на имуществения разход. Посочено е, че вземането за обезщетение за
имуществените вреди е предвидимо като размер към визирания начален момент и е
допустимо да бъде предявено и за бъдещ период, доколкото разходите с оглед
състоянието на пострадалия са необходими и се извършват продължително време
всеки месец. В случай, че се касае за изменение в състоянието на увредения или за
изменение в стойността на престацията, което налага нови имуществени разходи и
тази бъдеща прогноза не е била съобразена при първоначалното определяне на
обезщетението за имуществени вреди, е налице хипотезата на ексцес, като за
новите имуществени вреди пострадалият може да иска съответстващо само на тях
обезщетение от момента на проявление на изменението – решение № 50048 от 21.06.2023 г. по т. д. № 312/2022 г. на II т. о. на ВКС, решение № 50035 от 20.12.2023 г. по т.
д. № 2728/2021 г. на I т. о. на ВКС,
решение № 11 от 03.05.2018 г. по т. д. №643/2017 г. на I т. о. на ВКС, решение
№60140 от 09.02.2022 г. по т. д. №875/2020 г. на I т. о. на ВКС и ППВС № 2/1981
г.
В
случая не се твърди ексцес, който да обосновава извод за претърпени нови,
различни вреди от тези към момента на деликта, а очертаните в исковата молба
имуществените вреди за неполучени трудови възнаграждение в срока на
неработоспособност са първоначални, т. е. свързани са със състоянието на
пострадалия каквото е било към момента на ПТП, поради което и обезщетението за
тях става изискуемо от момента на деликта, а не от момента на извършване на
имуществения разход. Съгласно ППВС № 2/1981 г. когато вследствие на
непозволено увреждане е намалена за определен срок или окончателно
трудоспособността на пострадалия или пък той въобще е лишен от възможността да
полага труд и да получава възнаграждение, обезщетението за имуществени вреди
обхваща разликата между получаваното преди увреждането възнаграждение и
заплащаното парично обезщетение за времето, прекарано поради болест или
отпусната пенсия, когато се касае за призната инвалидност. Със самото действие,
с което е причинено увреждането, то е вече налице, лишаването от трудоспособност
или нейното намаляване вече настъпва и бъдещите вреди са вече известни – виж и решение № 91 от 21.05.2023 г. по т. д. №
336/2012 г. на II т. о. на ВКС.
Относно
тази претенция законната лихва е поискана от датата на увреждането, но както се
посочи по-горе застрахователят дължи законна лихва от датата на уведомяването 29.12.2017
г., като съдът ще присъди законна лихва върху сумата от 978.65 лв. от тази дата
29.12.2017 г.
По отговорността
за разноски:
Разноски
се дължат по съразмерност на страните:
Ищецът
доказва направата на разноски за заплатена държавната такса /освободен е за
сумата над 500 лв./ и заплатени депозити за експертизи в размер на 1300 лв. От
тази сума по съразмерност следва да му се присъди сумата от 862.02 лв.
Претендира
се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. За адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото
да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено,
че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията
по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА. Представени са два договора за правна защита и
съдействие с адв. Е.С./л. 148/ и адв. В.Р. /л. 245/. И с двата договора е
уговорена правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. И адв. С.а /с молба от
31.03.2015 г. на л. 204/, и адв. Р. претендират адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК,
страната следва да бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора
само за един адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма –
поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на
процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.
Доколкото употребеният в чл. 78, ал. 1 ГПК израз „един адвокат“ следва да се
тълкува в смисъл на едно възнаграждение
за адвокатска защита, то съдът приема, че с оглед изхода от спора и
защитавания материален интерес, възнаграждението следва да бъде в размер на 6586.33
лв. По съразмерност общото дължимо възнаграждение за безплатна правна помощ по
делото е 4 367.34 лв.
Съдът
съобрази, че адв. Е.С.е извършила по-голям обем от процесуални действия,
процесуалното представителство на адв. В.Р. се изразява в явяване единствено в
последното о. с. з., в което е приета допълнителна СМЕ, ето защо на него се
следва 20 % от дължимото адвокатско възнаграждение /4367.34 лв./ или 873.47 лв. Останалата дължима сума 4192.64 лв. /с вкл. ДДС, предвид
представените доказателства за регистрация по ЗДДС/ се следва на адв. Е. С..
Ответникът
е представил списък по чл. 80 ГПК като доказва направата на разноски в общ
размер на 755 лв. /включително и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП/. От тази сума
по съразмерност на ответника ще се присъди сумата от 254.37 лв.
Ответникът
следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
/ищецът е освободен от внасянето на ДТ за сумата над 500 лв. с определение от 13.04.2021
г./, по сметка за държавни такси на СГС, сумата от 1636.61 лв. за заплащането
на разликата от дължимата държавна такса по делото съобразно уважената част от
исковете, както и сумата от 232.08 лв. – депозит по допълнителна СМЕ по
съразмерност или общо разноски в размер на 1868.69
лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Е.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, която е претърпяла пътнотранспортно
произшествие на 23.12.2017 г. около 22:00 ч. в гр. София на бул. „Президент
Линкълн“, в района на кръстовището с ул. „Промишлена“, инцидентът е предизвикан
от противоправно поведение на водача на лек автомобил с марка „Опел Зафира“ с
регистрационен номер ******** /признат за виновен с влязла в сила присъда по
НОХД № 9515/2023 г. на СРС/, за който л. а. имало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност със „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД към датата на ПТП, вследствие
на който инцидент Е.С.И. претърпяла двуглезенно счупване на лява глезенна става
с частично изкълчване на глезенната става, разкъсване на сухожилието на задния
голямопищялен мускул, следните суми:
- на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 47 000 лв. – представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на претърпения инцидент на 23.12.2017 г., ведно със законната лихва
от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 47 000 лв. до пълния предявен размер след
изменението в с. з. на 18.04.2024 г. – 72 000 лв., както и
претенцията за присъждане на законна лихва за периода от датата на увреждането /23.12.2017 г./ до 28.12.2017 г.;
- на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 1225.40 лв. – остатък от обезщетение
за претърпени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби за закупени лекарства
и медицински услуги, които не са признати и заплатени от Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД, формирана както следва:
* сумата от 12 лв. по фактура от 03.01.2018 г., издадена
от УМБАЛСМ Н. И Пирогов ЕАД, ведно със законната лихва от 03.01.2018 г. до окончателното
погасяване;
* сумата от 33.40 лв. по фактура от 25.01.2018 г.,
издадена от Ремедикор ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от
25.01.2018 г. до окончателното погасяване;
* сумата от 360 лева по фактура от 16.02.2018 г.,
издадена от Физиопилатес ООД, ведно със законната лихва върху сумата от
16.02.2018 г. до окончателното погасяване;
* сумата от 420 лева по фактура от 27.03.2018 г., издадена
от Физиопилатес ООД, ведно със законната лихва от 27.03.2018 г. до
окончателното погасяване;
* сумата от 400 лева по фактура от 23.05.2018 г., издадена
от Физиопилатес ООД, ведно със законната лихва от 23.05.2018 г. до
окончателното погасяване;
- на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 978.65 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разликата между получаваното трудово възнаграждение и
изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, за периода на временна
неработоспособност по болнични листа от 03.01.2018 г., 31.01.2018 г.,
22.02.2018 г. и от 26.03.2018 г. /или за периода от 24.12.2017 г. до 23.04.2018
г./, ведно със законната лихва от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва за
периода от датата на увреждането /23.12.2017 г./ до 28.12.2017 г.;
- на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 862.02 лв. – разноски по
делото по съразмерност.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. В.А.Р. от САК, личен
№ *********, с адрес гр. София, ул. *********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 873.47 лв. – съответното адвокатско възнаграждение по съразмерност
за оказана безплатна правна помощ на Е.С.И..
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Е.Б.С.от
САК, личен № *********, с адрес гр. София, ж. к. *********, партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от
4192.64 лв. – съответното адвокатско възнаграждение по съразмерност за
оказана безплатна правна помощ на Е.С.И..
ОСЪЖДА Е.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 254.37 лв. –
разноски по съразмерност по производството.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата
от общо 1868.69 лв. за дължима държавна такса и депозит за експертиза по
съразмерност по производството.
Ищцата Е.С.И. е посочила банкова сметка ***. 127,
ал. 4 ГПК – IBAN ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис
от решението на ищцата да се връчи чрез адв. Р.. Препис от решението с оглед
присъдените разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА да се връчи и на адв. Б..
СЪДИЯ: