гр. София,………..2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II
въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ 2. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Радка Георгиева и с участието на прокурор Анелия
Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 5270 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от
21.09.2017г. постановена по НОХД № 6521/2017г. по описа на СРС, НО, 96 състав, подсъдимият
А.М.Ш. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата
в началото на месец април на 2015г. в гр. София, бул. „Рожен“, срещу стадион
„Локомотив“ до бензиностанция „Ромпетрол“ се е заканил с убийство на М.Х.Д.,
като замахнал към него с нож и казал: „Ще ти отрежа главата“ и това заканване
би могло да възбуди у М.Х.Д. основателен страх за осъществяването му, поради
което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК.
Срещу постановената
присъда е депозиран въззивен протест.
Протестът е бланкетен и с него е поискано единствено постановяването на нова /въззивна присъда/ и осъждане на подс. Ш. по предявеното му обвинение.
В разпоредително
заседание на 22.11.2017г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В откритото съдебно
заседание на 30.11.2017г., подсъдимият А.М.Ш. се явява лично и с адв. П. и адв. Н. – редовно упълномощени.
Представителят
на СГП поддържа подадения протест. Моля съдът да отмени постановената присъда,
с която подсъдимият Ш. е признат за невиновен и е оправдан за престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и да постанови нова присъда, с която да признае
подсъдимия за виновен в извършеното престъпление.
Адвокат П. моли
да се потвърди присъдата на първостепенния съд. Счита, че същата напълно
съответства на събраната доказателствена маса по делото и правилно
първостепенния съд на основание закона и вътрешното си убеждение е оправдал
подсъдимия по така повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 от НК. Адвокат Н.
се присъединява към заявеното от адв. П..
С правото си на
последна дума подсъдимият заявява, че не е извършил нищо от това, за което е
бил обвинен и затова е бил оправдан.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като на основание чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Ясно изразеното вътрешно убеждение на СРС по фактите е формирано на
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали.
Изводите на СРС са обосновани, почиват на вярна интерпретация на
доказателствата по делото. Въззивният съд подложи на внимателен анализ
доказателствата и не установи възможност въз основа на тях да се стигне до
различни изводи относно фактите по делото, поради което прие следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А.М.Ш.
е роден на ***г. в гр. А., С., сириец, със сирийско гражданство, осъждан, с
начално образование, женен, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
Подс. А.М.Ш. и св.
М.Х.Д.имали бизнес отношения, като работили известен период заедно в областта
на търговията. Поради влошаване на отношенията им, двамата се скарали и
прекъснали общата си търговска дейност, като между тях останали неуредени
финансови въпроси.
В началото на
месец април на 2015г. в гр. София, св. С.С.управлявал лек автомобил марка
„Опел“ по бул. „Рожен“, като до него на предна дясна седалка се возил св. М.Д..
Движейки се по бул. „Рожен“, срещу стадион „Локомотив“ до бензиностанция
„Ромпетрол“ управляваният от св. С.автомобил бил засечен от лек автомобил
„Ауди“, управляван от подс. А.Ш., като до него се возил малкият му син. След
като подс. Ш. спрял пред управлявания от св. С.автомобил, подсъдимият слязъл от
колата си и се насочил към предна дясна врата на л.а. „Опел“, на което място
седял св. Д.. В този момент подс. Ш. и св. Д.започнали да се псуват и обиждат.
Подсъдимият Ш. се приближил до предна дясна врата на л.а. „Опел“, отворил
вратата и хванал св. Д., който бил седнал. В този момент св. С.излязъл от
шофьорската врата на л.а. „Опел“ и веднага отишъл до предна дясна врата на
автомобила, където се намирал подс. Ш.. Свидетелят С.хванал подс. Ш., който бил
с гръб към него, и го дръпнал, след което застанал между тях двамата. В този
момент до св. С.застанал и св. Ал-Т., който случайно минавал покрай мястото и
видял ситуацията. След това на място дошло непознато лице, което се
легитимирало със служебна карта и им казало да прекратят скандала, при което
подс. Ш. се качил в управлявания от него автомобил „Ауди“ и си тръгнал.
След като подс. Ш.
си тръгнал с управлявания от него автомобил, св. Д.забелязал, че му тече кръв
от пръстите на дясната ръка, като не разбрал по какъв начин е получил
нараняването си.
След като се чул с
адвоката си, св. Д.подал жалба в СДВР относно отправена му закана с убийство от
страна на подс. Ш..
На 03.04.2015г.
св. Д.се явил в КСМД към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където бил освидетелстван
и му било издадено СМУ № 100.04/2015г..
От заключението на
изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
на подс. Ш. се установява, че последният е можел да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на случката с
участието на св. Д..
От заключението на
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при
инцидента между подс. Ш. и св. Д., на последния са причинени наранявания на
четвърти и пети пръст на дясната ръка по външната повърхност, които са получени
вследствие на действието на предмет с остър режещ ръб.
Гореизложената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил след задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – обясненията
на подс. А.Ш. /частично/; показанията на свидетелите С.С./вкл. приобщените по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК на л. 43 и л. 70 от ДП/, И.Ал-Т.
/вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК на л. 46 и л. 69
от ДП/ и М.Д. /вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК на л. 44-45; л. 47; л. 71-72 и л. 82 от ДП/; СМУ от 03.04.2015г. /л. 5 от
ДП/; протокол за разпознаване от 22.07.2016г. /л. 84 от ДП/; заключението на
съдебно-медицинска експертиза /л. 89-90 от ДП/; заключението на КСППЕ /л. 19-24
от ДП/; заключението на КСППЕ /л. 51-56 от ДП/; заключението на КСППЕ /л. 60-66
от ДП/; заключението на КСППЕ /л. 74-79 от ДП/ и справка за съдимост на
подсъдимия Ш..
В съответствие с
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК в мотивите
към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на едни и
отхвърлянето на други доказателства. По отношение на тази част на съдебния акт
към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с
установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на
обективната истина са изпълнени отговорно и картината на фактическите
обстоятелства е очертана в нужния обем. СГС напълно възприема аргументирания
анализ на доказателствените източници, подробно изложени в мотивите към
присъдата.
Първостепенният
съд не е допуснал нарушения при оценката на доказателствата по делото и
формиране на вътрешното си убеждение.
След анализ на
всички събрани по делото доказателства и СГС прие, че не е безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице.
Първоинстанционният
съд подробно е обосновал защо показанията на свидетелите С., Д.и Ал-Т., дадени
при провеждане на съдебното следствие пред СРС, както и частично обясненията на подсъдимия, са достоверни и доколкото
във въззивния протест и в съдебно заседание не се излагат доводи в тази насока,
въззивният състав счита, че не е необходимо въпросът да се изследва отново, тъй
като се солидаризира изцяло с анализа на СРС. Следователно, няма очевидци,
които да потвърждават, че подсъдимият е извършил описаното в обвинителния акт,
а от заключението на СМЕ и нараняванията на св. Д.не може да се обоснове извод
за това, че подсъдимият е замахнал към него с нож.
Анализът на доказателствените материали поотделно и в
тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на
наличието и механизма на деянията и авторството им от страна на подсъдимия Ш..
Предвид изложените съображения и с оглед липсата на косвени доказателства,
установяващи наличие на извършено деяние и съпричастност на подсъдимия към така
инкриминираните деяния, повдигнатото обвинение срещу него в извършване на
престъплението по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК по описания в обвинителния
акт начин, се явява недоказано по несъмнен и безспорен начин. Следователно при
неосъществяване на съставa на
престъплението от обективна страна, е безпредметно обсъждането на съставомерните
елементи от субективна страна.
Поради това, правилно първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Ш. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Неоснователни
са твърденията в протеста на представителя на СРП и за неправилност на
присъдата, както и искането за отмяната ѝ и постановяването на нова
осъдителна такава.
При извършената
служебна проверка на основание чл.314 НПК, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основания за
отмяна на присъдата на СРС.
С оглед
гореизложеното съдът прие, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна,
поради което следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и
на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 21.09.2017г. постановена по НОХД № 6521/2017г. по описа на
СРС, НО, 96 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.