РЕШЕНИЕ
№ 832
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Х.ва - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.ва - Желева Административно
наказателно дело № 20253110201191 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х. П.
П., в качеството му на законен представител на „Мулти Транс Варна“ ООД , ЕИК
*********, депозирана чрез процесуален представител срещу: Електронен фиш Серия
К № 10481005, издаден от ОДМВР Варна, с който на П. като законен представител на
„Мулти Транс Варна“ ООД , ЕИК ********* за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП й е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл.189,
ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен. Сочи се, че в обжалвания електронен фиш е посочено като
моторното превозно средство, с което е извършено нарушение за скорост МПС
„Шмитц СЦБ СЗТ“ с регистрационен № В 6660 ЕН. В действителност обаче,
последното не било моторно превозно средство, а пътно превозно средство -
полуремарке. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в частта, досежно задължителните
реквизити на ЕФ, поставяла изискване да бъдат посочени, наред с другото,
„регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство". При положение, че за същото МПС липсвали
каквито и да било доказателства, нямало как да се приеме за доказано нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено с МПС „Шмитц СЦБ СЗТ" срегистрационен № В 6660
1
ЕН, тъй като такова МПС не съществувало, а същевременно - неустановено било
действителното МПС, към което е било прикачено посоченото полуремарке. С тези и
други аргументи се иска отмяната на ЕФ.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, но се представлява от адв.Й.А.,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания , като моли за присъждане на
разноски, за направата на които ангажира доказателства.
Наказващият орган-ОД на МВР-Варна, редовно призован, в съдебно заседание не
изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш /ЕФ/ Серия К№ 10481005 е съставен от ОД на МВР-Варна,
против въззивникът Х. П. П., в качеството му на законен представител на „Мулти
Транс Варна“ ООД , ЕИК *********, затова че на 25.02.2025 г., в 15:11 ч., в гр.
Аксаково, обл.Варна, по път II-29 км.5, при разрешена скорост от 50км/ч. е
констатирано, че с полуремарке „Шмитц СЦБ СЗТ“ с регистрационен № В 6660
ЕН, е извършил нарушение за скорост, като е заснето управление със скорост 62км./ч.
т.е. превишаването е с 12км. /ч. Нарушението било констатирано с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 с №120ссda– нарушение на чл. 21, ал.1от ЗДвП.
След заснемане на нарушението било установено, че собственик на полуремаркето
„Мулти Транс Варна“ ООД , ЕИК *********. Впоследствие, на 041.03.25г. бил
издаден ЕФ срещу възз., като законен представител на дружеството собственик.
Последният му бил връчен на 13.03.25г. На 13.03.2025. възз. депозирал жалба срещу
ЕФ чрез ОД на МВР-Варна.
В хода на въззивното производство бяха приобщени по делото писмо от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна УРИ № 819000-30934 от 10.06.2025г. ведно
със справка за собственост на полуремарке марка „Шмитц СЦБ СЗТ“ с рег. № В 66 60
ЕН и писмо РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна с вх. № 55692 от 20.06.2025г. ведно
със заверени за вярност копия от: справка за собственост на полуремарке марка
„Шмитц СЦБ СЗТ“ с рег. № В 66 60 ЕН, снимка придружаваща протокол рег. № 445р-
3200 от 25.02.2025г., докладна записка за нарушения установени от техническо
средство ARH-CAM-S 1 № 120CCDA за времето от 08.00 до 20.00 на 25.02.2025г. и
2
протокол за използване на автоматизирано техническо средство ARH-CAM-S 1 №
120CCDA за времето от 14.30 до 16.30 часа на 25.02.2025г., 5 броя фотоснимки на лист
формат А4 и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна УРИ № 819р-
20253 от 11.06.2025г..
По делото бе разпитан в качеството на свидетел С. Я. К. въвел в експлоатация
АТСС, чиито показания като логични и последователни, кореспондиращи с писмените
материали съдът кредитира.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, както и писмените доказателства събрани в хода на
съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби
за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи
обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е
връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна не са ангажирани доказателства, че
ЕФ е връчен , като съобразно отбелязването в системата на МВР това е сторено на
11.03.25г. От друга страна от възз. са ангажирани доказателства, че ЕФ е връчен на
13.03.25г. и на тази дата е подадена жалба срещу него.Ето защо и жалбата срещу него
се явява допустима и подадена в срок.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В
ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
3
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение
на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда
специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че
възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като
жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и
съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на
орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал.
4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не
фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда
такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш
не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена
само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния
фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на
област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са
налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е
издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от
значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв
начин не са нарушени правата на наказания субект.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №120ссda, което представлява
4
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 25.02.2025г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.
5
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че
във фиша не е посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна
камера, както и обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй
като това не са задължителни реквизити на ЕФ.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 на БИМ, преминала метрологичен контрол на 08.11.2024г. и
удостоверено с представени по административната преписка Протокол №152-ЗЧ-
ИСИС/08.11.24г. на БИМ от проверка на мобилната система.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г..
Измерената скорост на движение на автомобила е 65 км/ч. /видно от приложените
доказателства- снимка/, допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км,
поради което правилно във фиша е отразена скорост от 62 км/ч.,след приспадане на
допустимия толеранс, поради което не е налице процесуално нарушение визирано в
жалбата.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че
на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията е било заснето движение на неустановен по
делото товарен автомобил, към който е било прикачено полуремарке „Шмитц СЦБ
СЗТ“, с рег.№ В 6660 ЕН със скорост от 62 км./ч. /след приспадане на допустимия
толеранс/ при ограничение от 50 км./ч. за населено място, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. ал.1 ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 12
км./ч. Към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал –
оригинал на снимка с точни координати на нарушението.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Съдът намира , че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен
знак,, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
6
изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на
пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези
две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол,
визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ
нарушение-03.01.2021г. контролните органи не са имали задължение предварително да
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното,
съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО
на 13км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1 т.2 от същия текст е предвидил глоба
в размер на 50 лева (петдесет лева ) в редакцията на разпоредбата действала към
момента на деянието.
Въпреки горното, съдът споделя изложеното в жалбата, че неправилно е определен
субектът на нарушението.
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно
ползвател на превозното средство.
В конкретния случа в ЕФ пе посочено, че нарушението е извършено с МПС
„Шмитц СЦБ СЗТ“, с рег.№ В 6660 ЕН, представляващо полуремарке. Полуремаркето
е превозно средство , което не представлява моторно превозно средство, а съставлява
пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП,
"Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно
превозно средство". Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата От своя
страна § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието "Моторно
превозно средство", като посочва, че такова е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Доколкото
процесното полуремарке, както всяко такова ППС, е предназначено да бъде
задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство
по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. При това положение се явяват основателни
доводите, изложени в жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде
осъществено посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на управление и
7
няма водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в която
освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено
изискване да бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство.
При тази формулировка е очевидно, че на административно наказване по реда на чл.
189, ал. 4 ЗДвП подлежат само собствениците на моторни превозни средства, но не и
лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства. Действително, в случая е
било трудно, но не и невъзможно установяването на теглещото моторно превозно
средство, тъй като полуремаркето закрива само част от регистрационния номер на
МПС. Невъзможността да бъде индивидуализирано теглещото моторно превозно
средство обаче води и до невъзможност да бъде установен неговият собственик, а
според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето
по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, т. е. - на собственика. Доколкото липсва задължение
собственикът на полуремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като
възможността двете ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална, следва да
се приеме, че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш, като
законен представител на дружеството собственик на полуремаркето, е
незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че дружеството, което той представлява е
собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. В този
контекст, следва да бъде съобразено и, че наказателно отговорен по смисъла на чл. 182
от ЗДвП е водачът, а според § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство. Съответно според § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, "ремарке" е
пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно
средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. Доколкото физическо
лице не може да бъде водач на ремарке, респективно полуремарке, а само на моторно
превозно средство, което тегли ремарке/полуремарке, следва, че единствено водачът на
моторно превозно средство може да бъде субект на нарушение по чл. 21, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП.
Всичко гореизложено обосновава извод за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания ЕФ.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
8
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
26.06.2025 г. и приложените пълномощни се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат Й.А. от АК-Варна оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване
на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 480 лева с
ДДС , като е заплатен авансово и данъкът и е заплатено в брой при подписване на
договора сумата от 480 лв., т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от
АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
9
АНО, в писмените бележки. Затова съдът следва да отбележи, че минималните
размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025
г.). Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр. 88 от 2022 г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062
от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила
от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1000 е 400 лв.. В случая са наложени
административни наказания „глоба“ в общ размер на 50 лв. и минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400лв, като
е удържан авансово и данък в размер на 80 лв. Предвид цитираното по-горе
възражението за прекомерност се явява неоснователно. В проведените по делото
съдебно заседание, възз. е бил представляван от адвокат. Затова следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да
бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по
настоящото дело, в размер от 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 10481005, издаден от ОДМВР Варна, с
който на Х. П. П., в качеството му на законен представител на „Мулти Транс Варна“
ООД , ЕИК ********* за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП й е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Х. П. П. сумата 480,00 /четиристотин и
осемдесет/ лева, представляваща съдебни разноски по АНД №1191/2025г. по описа на
ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11