М О Т И В И
към Присъда № 215 от 17.11.2011 година
по н.о.х.дело № 1854 на Старозагорския
районен съд
по описа за 2011 година:
Обвинението против подсъдимия С.А.М. – роден на *** ***, с поС.ен адрес гр. Хасково, ул.
«Враца» № 63, понастоящем в Затвора гр. Бургас, българин, български гражданин,
с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това,
че на 17.03.2011 г. в гр. Стара Загора, бул.”Митрополит Методи Кусев” № 2, офис № 45, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот – счупване на брава на входна врата, отнел чужди
движими вещи - лична карта на стойност 18 лв., СУМПС
на стойност 25 лв. и мобилен телефон м.”Нокиа 6300” на стойност 192 лв. или
всичко на обща стойност 235 лв. от владението на В.Р.Д., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията
на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка чл.195, ал.1,
т.3, във връзка чл.194, ал.1, във връзка чл.29, ал.1, б."а" и
„б" от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и правната квалификация. Предлага
наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален
„строг” режим, което да се намали с една трета предвид чл.58а ал.1 от НК.
Служебният защитник не оспорва фактическата
обстановка изложена в обвинителния акт и правната квалификация и счита, че
наказанието следва да се определи при условията на чл.58а ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание и
заявява, че се признава за виновен. Делото е разгледано по реда на съкратено
съдебно следствие като подсъдимият прави самопризнания като признава фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът
след като съобрази доводите и становищата на страните ведно със събраните по
делото доказателства, самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.А.М. е роден на *** ***, с поС.ен адрес гр. Хасково, ул. «Враца» № 63, български
гражданин, понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Бургас.
На 17.03.2011 г.
подсъдимият пристигнал в град Стара Загора с намерение да извърши кражба от
офис. В изпълнение на намисленото към края на работния ден, малко след 17.00
часа, подсъдимият М. влязъл в сградата на адрес ***, в която имало
стоматологични кабинети и множество офиси, сред които и офис № 45 на „Омнисис” ООД - гр.
Стара Загора, находящ се на ет.3, с управител свидетелят
В.Р.Д..
Подсъдимият огледал ет.2 и ет.3, но тъй като все още имало много
хора, за да не буди подозрение, застанал на опашка като чакащ пред
стоматологичен кабинет на ет.2. Именно там бил забелязан в 17.30 часа от
свидетелката Трингова, работеща на същия етаж в офис
на рекламно студио „Роспис”, която си тръгнала 15
минути по-късно.
Около 17.45 часа В.Д. също излязъл от офиса като го заключил. Минавайки през втория етаж също забелязал подсъдимия пред
стоматологичния кабинет.
След напускането на В.Д., подсъдимият незабавно се качил на
третия етаж и чрез натискане в областта на бравата на вратата на офис № 45 и
счупване на металната планка на бравата,
отворил вратата и влязъл, при което металната планка изпаднала на пода вътре в
офиса. Подсъдимият М. бързо се насочил към гардероба, където висяло якето на
пострадалия В.Д.. Бързайки, подсъдимият пребъркал само част от
джобовете и взел от тях лична карта и СУМПС издадени
от надлежните органи на В.Д.. Тръгвайки да напуска офиса подсъдимият взел от
едно от бюрата мобилния телефон на пострадалия В.Д., марка ”Нокиа
6300” с ИМЕИ 359537010150009 и веднага бързо напуснал сградата.
Около 18.30 часа пострадалият В.Д. се върнал в офиса, видял
разбитата врата и веднага сигнализирал органите на реда. Бил извършен оглед на
място, при който била иззета дактоследа на длан на
ръка, намерена на вратата на офис № 45, над бравата.
Съгласно заключението на дактилоскопната експертиза, иззетата дактоследа
е идентична с лява длан на подсъдимия С.М..
Съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза от 30.06.2011 г. стойността
на отнетите движими вещи, собственост на В.Д.,
възлиза на 235 лева.
Заключенията на вещите
лица не са оспорени, а съдът ги приема за добросъвестно и компетентно дадени.
Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК в
случаите на чл.372 ал.4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Признанията на подсъдимия по реда на чл.371
т.2 от НПК в случая се подкрепят от дадените на досъдебното производство
показания на свидетелите Д. и Трингова, които са
убедителни и непротиворечиви, огледния протокол и фотоалбума към него, заключението на дактилоскопната експертиза; протокол за разпознаване на
лице, в който свидетелката Трингова разпознава
подсъдимия, фотоалбум; заключение на съдебно икономическа експертиза; приетите
като доказателства в хода на съдебното следствие - свидетелство за съдимост,
преписи от съдебни бюлетини, справки за изтърпени наказания. По делото не са
налице доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което
да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил от субективна и обективна страна състава на
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка чл.195, ал.1, т.3, във връзка
чл.194, ал.1, във връзка чл.29, ал.1, б."а" и „б" от НК, тъй
като на 17.03.2011 г. в град Стара
Загора, бул.”Митрополит Методи Кусев” № 2, офис № 45,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на
брава на входна врата, отнел чужди движими вещи - лична карта на стойност 18
лв., СУМПС на стойност 25 лв. и мобилен телефон м.”Нокиа 6300”
на стойност 192 лв. или всичко на обща стойност 235 лв. от владението на В.Р.Д.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена в условията на опасен рецидив.
В
случая подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части
– прекратил е, преустановил досегашната фактическата власт, упражнявана от
свидетеля Д. върху вещите предмет на престъплението и описани по - горе, като е
установил своя трайна власт върху вещите – имал е възможност да се разпореди с
тях като със свои, така както намери за добре. За да достигне до вещите,
предмет на деянието, подсъдимият е използвал взломния
способ – счупил металната планка на вратата, с което е разрушил прегради здраво
направени за защита на имот. Проникнал в помещението и взел намиращите се там
вещи посочени по - горе. Подсъдимият е взел вещите след което се разпоредил с отнетото имущество в
свой интерес. По гореописания начин,
подсъдимият е преустановил досегашната фактическа власт над вещите предмет на
престъплението, упражнявана от свидетеля Д. и е установил своя, трайна власт
върху вещите.
До
приключване на съдебното следствие подсъдимият не е върнал откраднатите вещи и
не ги е заместил в парична равностойност.
Подсъдимият е осъждан многократно на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер, като влияние върху квалификацията
на деянието му, предмет на настоящото производство оказват следните осъждания:
С присъда по н.о.х.дело № 77/2005 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
във вр. чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК на подсъдимия М. е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3 /три/
години. На основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1
от НК е допусната кумулация на наложеното наказание с наказанията наложени с
присъди по н.о.х.дело № 425/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Димитровград,
н.о.х.дело № 1075/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора,
н.о.х.дело № 532/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Димитровград, н.о.х.дело
№ 567/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Димитровград, н.о.х.дело №
1436/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, н.о.х.дело № 1171/2002
г. по описа на Районен съд – гр. Ямбол, н.о.х.дело № 1229/2002 г. по описа на
Районен съд – гр. Стара Загора, н.о.х.дело № 219/2003 г. по описа на Районен
съд – гр. Първомай, н.о.х.дело № 977/2003 г. по описа на Районен съд – гр.
Стара Загора и н.о.х.дело № 1230/2003 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, като е определено едно общо
наказание в размер на най-тежкото, а именно Лишаване от свобода за срок от 4
/четири/ години. На основание чл.24 от НК така определеното общо най-тежко
наказание било увеличено с 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и е определено
осъденият да изтърпи наказание Лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години и
6 /шест/ месеца. Присъдата е влязла в сила на 07.04.2005 г. Деянията включени в
посочената съвкупност са извършени преди да е налице влязла в сила присъда за
което и да е от тях, поради което съвкупността следва да се отчете като едно
осъждане. Подсъдимият
е освободен от Затвора - гр.Пловдив на 07.12.2006 г. по изтърпяване. Към датата
на извършване на процесното деяние не са изминали пет години от изтърпяване на
общо определеното наказание посочено по – горе в съвкупността.
С Присъда № 143/12.05.2008 г. по н.о.х.дело №
95/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Харманли за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, във вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, на подсъдимия М. е наложено наказание Лишаване от
свобода за срок от 2 /две/ години. На основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК, с влязло в сила на 18.07.2008 г.
определение по ч.н.дело № 296/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Харманли е допусната
кумулация на наложеното наказание посочено по – горе с наказанията наложени с присъди
по н.о.х.дело № 1166/2007 г. и № 1223/2007 г. по описа на Районен съд – гр.
Хасково, като е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото, а
именно Лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца. Деянията
включени в посочената съвкупност са извършени преди да е налице влязла в сила
присъда за което и да е от тях, поради което съвкупността следва да се отчете
като едно второ осъждане. Определението е влязло в сила на 27.05.2008 г. Подсъдимият М. *** на 28.04.2009 г. на основание чл.70 от НК с остатък пет месеца и девет дни. Към датата на извършване на процесното
деяние не са изминали пет години от изтърпяване на общо определеното наказание
посочено по – горе в съвкупността.
Деянието предмет на настоящото производство е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 б.”а” и б.”б” от НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и
към датата на извършване на процесното деяние не са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанията по предишните присъди съгласно чл.30 ал.1 от НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия се налага извода, че
от субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на
вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е и искал настъпването на обществено опасните последици.
Авторството на подсъдимия е
безспорно установено.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
За извършеното престъпление в специалния
текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години. В случаите на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя задължително при условията
на чл.58а ал.1 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
проявеното критично отношение към извършеното деяние, направените пълни
признания, невисоката стойност на отнетото имущество, тежкото материално и
имотно положение на дееца. Отегчаващо отговорността обстоятелство е
обремененото съдебно минало на дееца изключая
осъжданията обуславящи правната квалификация. Съдът счита, че наказанието
следва да се определи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. На
основание чл.196, ал.1, т.2 във връзка чл.195, ал.1, т.3, във връзка чл.194,
ал.1, във връзка чл.29, ал.1, б."а" и „б" от НК, във връзка с чл.
373, ал.2 и ал.3 от НПК съдът определи наказание Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което
на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с
1/3 като осъди подсъдимия на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо
заведение от закрит тип.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Съдът присъди в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски: сума в размер на 83,30
лв. за изпълнени експертизи
на досъдебното производство.
ПРИЧИНИ и УСЛОВИЯ способствали
за извършване на престъплението: престъпни навици и стремеж за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: