Р E Ш Е Н И Е
№ 350
гр.Плевен, 10.07.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Габриела Христова-Декова
При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора
Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело № 462 по описа за 2023 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.208 и сл. АПК.
С Решение №231/03.05.2023г. по адм.дело №97/2023г. по
описа на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба и
допълнителното уточнение към нея на л.св.Р.И.Д./С., изтърпяващ наказание в
затвора София, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, за
присъждане на обезщетение в размер на 20000лева /двадесет хиляди лева/ за
нематериални вреди – психически тормоз, причинени от незаконосъобразни действия
и бездействия на служители на затвора Белене, изразяващи се в незаконосъобразно
съставяне на телеграма до ГДИН, че ищецът не се е завърнал след срока на
прекъсване на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода 01.12.2017г. – 05.12.2017г., поради
което е бил обявен за общодържавно издирване.
Срещу решението е подадена
касационна жалба от л.св.Р.Д. /С., в която се твърди, че съдът е нарушил чл.3
от ЕКПЧ, като е дал ход на делото в негово отсъствие. Твърди се, че по този
начин е нарушено правото му на защита и участие в съдебния процес. Твърди се,
че за неявявяване в съдебно заседание са налице извинителни причини – откаран
по спешност в УМБАЛ-Пирогов гр.София. В заключение се моли за отмяна на
решението и делото да се гледа от друг състав на АС-Плевен, като бъде редовно
призован и служебният адвокат.
По касационната жалба на л.св.Р.Д. /С. е подаден
писмен отговор от процесуален представител на ответника с доводи за нейната
неоснователност. Посочва се, че за съдебните заседания л.св. е бил редовно
призован, като е представляван от назначения служебен защитник, който е
поддържал исковата претенция. Счита, че не е нарушено правото на защита на
л.св.
В съдебното заседание по съществото на спора,
проведено чрез видеоконферентна връзка със затвора София, касаторът поддържа
подадената касационна жалба. Навежда доводи за незаконосъобразното изготвяне на
телеграма до ГДИН от служители на затвора Белене, във връзка с което е обявен
за общодържавно издирване. Твърди, че е бил в лечебно заведение, а не е избягал
от затвора. Поддържа исковата си претенция и моли за отмяна на решението. Служебният
защитник адв.Й., присъстващ в съдебната зала, поддържа становището на касатора
и моли решението да бъде отменено.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт П., която счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
обосновано. Поддържа и изложеното в писмения отговор, като моли касационната
жалба да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на Административен съд Плевен е правилно, постановено
при напълно изяснена фактическа обстановка и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при доказан правен интерес, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №231/03.05.2023г. по адм.дело №97/2023г. на
АС-Плевен е отхвърлена исковата претенция на л.св.Р.И.Д./С. против ГДИН за присъждане на обезщетение в
размер на 20000лева за нематериални вреди – психически тормоз, причинени от
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на затвора Белене,
изразяващи се в незаконосъобразно съставяне на телеграма до ГДИН, че л.св. не
се е завърнал след срока на прекъсване на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ в периода 01.12.2017г. – 05.12.2017г., поради което е бил обявен за
общодържавно издирване.
Производството е проведено по чл.203 и сл. от АПК вр.
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС касаеща отговорността на държавата за вредите, причинени
на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. С решението съдът е приел, че искането се
основава на вреди, за които се твърди, че са причинени от действие на служители
на затвора Белене, изразяващо се в подаване на телеграма за обявяване на л.св.Д./С.
за издирване, поради това, че същият не се е върнал след прекъсване
изпълнението на наказанието и постановен отказ на прокуратурата да продължи
срока на прекъсването. На база на събраните доказателства съдът е извел извод,
че на 30.11.2017г. прекъсването на наказанието е изтекло и ищецът е бил
задължен да се яви в затвора Белене да продължи да излежава наказанието си.
Счел е за безспорно, че на тази дата ищецът не се е явил в затвора Белене,
поради което е издадена телеграма №3932, с която л.св.Р.И.С. е обявен за
издирване, като е посочено, че на 30.11.2017г. не се е завърнал от прекъсване
на наказанието, както и че се намира в УМБАЛ „Александровска“ гр.София. Посочил
е още от фактическа страна, че на 01.12.2017г. л.св. е преведен в СБАЛЛС, където
е проведено лечение и от където е изписан срещу подпис по негово желание. От
правна страна съдът е счел, че с изтичането срока на прекъсване изтърпяване на
наказанието, ищецът е бил задължен да се върне в затвора Белене за продължаване
изтърпяване на наказанието и като не е сторил това служителите на затвора са
били длъжни незабавно да уведомят главния директор на ГДИН за възникналата
ситуация, каквато е регламентацията на
чл.325 от ППЗИНЗС, и да вземат мерки – в случая да го обявят за издирване,
което става с издадената телеграма. Посочил е още, че в такива случаи органите
на ГДИН действат в условията на обвързана компетентност и нямат право на
преценка, при доказано наличие на условията за това, като в този смисъл са и
издаваните през годините разпореждания и заповед на гл.директор на ГДИН. В заключение съдът е счел, че за издаването
на процесната телеграма за обявяване на ищеца за издирване са били налице
материално-правните предпоставки, поради което обявяването му за издирване,
задържането му, привеждането му от УМБАЛ „Александровска“ в СБАЛЛС гр.София и
лечението му в периода 01.12.2017г. –
04.12.2017г., както и конвоирането му с линейка на 05.12.2017г. в затвора
Белене, не представляват незаконосъобразни действия на органи на ответника.
Посочил е, че не е налице и отменен административен акт, който да е причинил
твърдените вреди. Счел е, че не са налице доказателства, че ищецът е бил лишен
от медицинска помощ в процесния период
като последица от издаването на телеграмата за издирване. Във връзка с
последното е посочил, че не се доказват и причинени нематериални вреди, които
да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на органи на ответника. На тези основания съдът е отхвърлил като
неоснователна исковата претенция на л.св.Д./С.. По отношение искането на
процесуален представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е приел, че с оглед факта, че ищецът е освободен от заплащането
на държавни такси и съдебни разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.
Касационната инстанция намира решението на първоинстанционния
съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка
е изведен правния извод, че не са налице незаконосъобразни действия на орган на
ответника, нито са доказани твърдяните неимуществени вреди от такива
незаконосъобразни действия. Фактическите констатации и правните изводи в тази
насока формирани от Х-ти състав на Административен съд Плевен се споделят от
настоящия касационен състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне
на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
В касационната жалба са направени единствено
възражения за нарушено право на защита на ищеца, поради даване ход на делото в
първоинстанционното производство в негово отсъствие. Тези възражения са
неоснователни. В проведените две открити съдебни заседания пред
първоинстанционния съд в действителност ищецът не е присъствал лично, но е бил
представляван от назначения служебен защитник, който е изразявал становище по
доказателствата и е пледирал по съществото на спора. От страна на л.св.Д./С. не
са направени изрично искания за отлагане на делото, поради невъзможност за
лично явяване в залата. Предвид последното не е нарушено правото на защита на
лицето. Не е налице твърдяният порок за отмяна на съдебния акт. При безспорно
доказана липса на предпоставките за уважаване на исковата претенция, решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №231/03.05.2023г. по адм.дело
№97/2023г. по описа на Административен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2.
/п/