Решение по дело №916/2019 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 50
Дата: 21 февруари 2020 г.
Съдия: Борислав Методиев Методиев
Дело: 20191440100916
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

Гр.Козлодуй, 21 февруари 2020 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:                                               

                                                                Районен съдия: Борислав Методиев

при секретаря С. Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Борислав Методиев гражданско дело №916 по описа за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е за разглеждане  иск, с правно основание по чл.79, ал.1, вр. 240, ал.1, вр. чл.99 от ЗЗД, във вр. чл.6 от ЗПФУР.

Ищецът твърди, че на 29.01.2014г. между „4ф.” ЕООД с търговска марка „В.” и ответника С.Р.Д. *** е сключен договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Договорът бил сключен при предвидените условия за договор от разстояние – използвани били средства за комуникация за неговото сключване, като отговарял и на изискванията на чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключване на договора била описана в общите условия и отговаряла на нормативните изисквания. За подаване на заявка, потребителят следва да е регистриран в системата на страницата на кредитора www.vivus.bg. На посочената страница на потребителите се предоставяли общите условия и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, при спазване на изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката на кредитополучателя се предоставя проект на договора за кредит. Подписването на договора се извършва чрез натискане на бутон „подпиши”. С неговото подписване той декларира, че приема общите условия и стандартния европейски формуляр, както и че желае да получи посочената сума по посочена от него банкова сметка. ***, че е подписана всяка страница от договора и приложимите общи условия. Твърди, се че на 29.01.2014г. между „4ф.” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит №**********, който бил втори по ред между страните. Ответникът заявил желание да му бъде отпуснат заем в размер на 230 лева, като завил и ползването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни с падеж на 28.02.2015г.. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната на името на кредитополучателя в клон на „Банка ДСК“ЕАД на 30.12.2014г..

Длъжникът не изпълнил задължението си на падежа и съгласно общите условия била начислена наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,01% към договорния лихвен процент от 40.94% върху неизплатената главница за периода на просрочието. Кредиторът изпратил три броя писма до ответника, в които го канил да изпълни задълженията си по договора. Съгласно общите условия за всяко писмо се дължи такса от 10 лева. 

На 01.02.2018г. „4ф.” ЕООД сключил договор за прехвърляне на вземания с „К.Б.” ЕООД № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който на ищеца били прехвърлени вземанията на заемателя срещу ответника за следните суми: 230,00 лева – главница, договорна лихва – 7,74 лева; такса експресно разглеждане 35,96 лева; наказателна лихва – 342,08 лева за периода от 01.03.2015г. до 31.01.2018г.; 30 лева – такса за събиране. Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземания. Уведомлението било изпратено до длъжника, но се върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена.

Моли, да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 230.00 лева /двеста и тридесет лева/, представляваща неплатена главница по Договор за кредит №********** от 29.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащане на вземането.

Претендира разноски.

На ответницата е връчена исковата с приложенията по реда на чл.131 от ГПК, като едномесечния срок не е подаден отговор. Също така в открито съдебно заседание, ответницата не се явява, не се представлява и не взема становище по предявения иск.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен неподписан договор за кредит №********** от 30.12.2014г. с общи условия към него, сключен между „4ф.“ЕООД, като кредитодател и трето за делото лице с имена М. М. Д. от гр.В., като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответницата сума в размер на 350 лева за срок от 30 дни. Уговорената падежна дата за връщане на сумата по кредита е на 29.01.2015г.. Прието по делото като доказателство е и неподписано преводно нареждане за извършено плащане, издадено от – „Б. Д.“ЕАД. В платежното нареждане е посочено, че „4ф.“ЕООД е наредител, а получател на сумата от 350 лева е лице с ЕГН:**********, каквото е ЕГН-то на посоченото като кредитополучател в представения договор, лице с имена М. М. Д..

Приети по делото са Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-005/01.02.2018г. и Приложение №1 към него, по силата на който договор кредитодателят.“ЕООД, в качеството му на цедент прехвърля на ищеца по делото „К.Б.“ЕООД, в качеството му на цесионер, вземане, което има към ответницата С.Р.Д. за следните суми: 230,00 лева – главница, договорна лихва – 7,74 лева; такса експресно разглеждане 35,96 лева; наказателна лихва – 342,08 лева; 30 лева – такса за събиране.

По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът „К.Б.“ЕООД е упълномощен да уведомява на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия. Представено и прието по делото е и уведомително писмо изх. №2491 от 14.02.2018г. адресирано до ответницата, с което последната е следвало да бъде уведомена за извършената цесия. Видно от приложената по делото обратна разписка към писмото, пратката е върната, тъй като не е потърсена от адресата.

От прието по делото писмо от трето неучастващо лице „Банка ДСК“ЕАД, се уведомява съдът, че на 29.01.2015г. по банкова сметка №**********************, с титуляр С.Р.Д. е получен превод в размер на 230 лева, нареден, чрез електронни канали от банкова сметка №**********************, с титуляр „4 Ф.“ЕООД. Сочи се, че на 29.01.2015г. сумата е изтеглена от АТМ устройство в гр.К.. Не е представен обаче документ за наредения превод, както и доказателства, че сумата е изтеглена от ответницата С.Р.Д..

При така установеното от фактическа страна, съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявен е за разглеждане  иск, с правно основание по чл.79, ал.1, вр. 240, ал.1, вр. чл.99 от ЗЗД, във вр. чл.6 от ЗПФУР.

В становище с вх. №4796 от 03.10.2019г. ищцовото дружество е поискало постановяване на неприсъствено решение на основание чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК.

За бъде постановено неприсъствено решение, следва да са налице кумулативно предвидените в чл.238 и чл.239 от ГПК предпоставки.

На първо място е необходимо ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът да е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На следващо място е необходимо на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание, както и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съдът, намира, че не е налице последната изискуема предпоставка, а именно предявеният от ищеца иск да е вероятно основателен, поради което направеното искане за постановяване на неприсъствено решение в случая се явява неоснователно.

За основателността на предявения иск, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между „4ф.“ЕООД и ответницата С.Р.Д. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние /договор за кредит/, за което заемодателят е предоставил на ответницата в заем посочената сума от 230 лева и последната се е задължила да я върне в уговорения срок.

На първо място, трябва да се отговори на въпроса, дали ищцовото дружество е легитимиран кредитор спрямо ответницата С.Р.Д., който може да търси изпълнение на вземането си. От приетите по делото Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-005/01.02.2018г. и Приложение №1 към него, е видно, че по силата на този договор кредитодателят “4ф.“ЕООД, в качеството му на цедент прехвърля на ищеца по делото „К.Б.“ЕООД, в качеството му на цесионер, вземане, което има към ответницата Д. за следните суми: 230,00 лева – главница, договорна лихва – 7,74 лева; такса експресно разглеждане 35,96 лева; наказателна лихва – 342,08 лева; 30 лева – такса за събиране. От представеното с исковата молба пълномощно е видно, че цесионерът „К.Б.“ЕООД е упълномощен от цедента да уведомява на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК – в този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 /отм./ и сл. ГПК.

В настоящия случай исковата молба, ведно с приложенията е връчена лично на ответницата, от което съдът достигна до извода, че ищецът се явява легитимиран спрямо ответницата кредитор, който да търси вземането си.

От представените обаче по делото доказателства и съгласно разпределената между страните доказателствена тежест, ищецът не успя да докаже възникването на облигационно правоотношение между „4ф.“ЕООД и С.Р.Д.. Това е така, тъй като представеният по делото с исковата молба Договор за кредит №********** от 30.12.2014г. е между „4ф.“ЕООД и трето за делото лице М. М. Д..

С протоколно определение от 10.10.2019г., съдът е указал на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищцовото дружество, че не сочи доказателства за наличието на облигационно правоотношение между „4ф.“ЕООД и ответницата С.Р.Д., както и за обстоятелствата произтичащи от това правоотношение – дата на възникване, вида на задълженията на страните, срок за изпълнение и други. Указано му е да представи и доказателства за изпълнение на задълженията му по това правоотношение.

Също така, на основание чл.145, ал.2 от ГПК, съдът е указал на ищеца да конкретизира твърденията си в исковата молба и да отстрани противоречията в тях, относно дата на възникване на облигационното правоотношение, срок за изпълнение, падеж и други.

На ищеца е предоставен срок до 10.12.2019г.. В указания срок ищцовото дружество не е представило доказателства за наличието на облигационно правоотношение с ответницата С.Р.Д.. Също така приетото по делото писмо от трето неучастващо лице „Банка ДСК“ЕАД, с което се уведомява съдът, че е нареден превод от „4 Ф.“ЕООД на ответницата в размер на 230 лева, недоказва извършването на такъв превод и получаването на сумата от С.Д..

Не се установи и не се доказа, наличието на облигационно правоотношение, обуславящо правата и задълженията на всяка една от страните. Не се доказа предоставянето в заем на ответницата на претендираната от ищцовото дружество сума от 230 лева и поемане на задължение от последната да я върне в уговорен срок.

С оглед на изложеното и при преценката на събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството за сключен валиден договор за заем, поради което за ответницата не е възникнало задължение за връщане на претендираната сума.

Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възникват за ответницата. По делото обаче не са налице доказателства за сторени такива, поради което не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на частен правоприемник на „4ф.“ ЕООД по силата на сключен договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., срещу С.Р.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, иск с правно основание по чл.79, ал.1, вр. 240, ал.1, вр. чл.99 от ЗЗД, във вр. чл.6 от ЗПФУР за сумата от 230,00 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит № **********/29.01.2014 г..

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: