08.04.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на втори април
две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№238 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал 1
във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ и е образувано по жалба от Н.А., гражданка на М.,
ЛНЧ **********, родена на ***г., с посочен по делото съдебен адрес:*** – адрес
на социалния специалист, срещу
Решение №3Х/10.02.2021г. на Интервюиращ орган при РПЦ Харманли към Държавната
агенция за бежанците при МС. Твърди се, че решението е
незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на материалния
закон и на административнопроизводствените правила. Административният орган
неправилно приложил разпоредбата на чл.13, ал.2, т.4 от ЗУБ, тъй като според
нея не се изисквало обстоятелствата да са нововъзникнали или новонастъпили, а
било достатъчно тепърва да бъдат изложени от търсещия закрила в рамките на
последващата му молба. Това било така защото се отчитало уязвимото състояние на
търсещите закрила и невъзможността им първоначално да представят цялостната
информация, ревелантна за бежанската им история. Още повече, че самият орган
определил посочените от жалбоподателката обстоятелства като новозаявени и от
съществено значение за личното ѝ положение. Изложените обстоятелства били
изключително деликатни и жалбоподателката не можела да ги сподели свободно и
открито, тъй като била силно уязвима и имала нужда от помощ, подкрепа. В
предходното производство не били осигурени специални условия, за да ги сподели,
а и интервюто било кратко, не била оказана психологическа подкрепа и не било
предоставено време да се довери. Едва при повторната молба представила нови
доказателства и обяснения след оказан подкрепа през последните два месеца.
Освен това обстановката в страната ѝ не била никога релевантно
преценявана, а това било задължение на органа. В оспореното решение цитираните
данни били частични и извадени от контекста на цялата предоставена информация в
международните източници. Ситуацията за правата на жените не била анализирана в
съответствие с предоставените от жалбоподателката факти. Иска да бъде отменено Решение №3Х/10.02.2021г. на
Интервюиращ орган при РПЦ Харманли към ДАБ при МС, като се върне
преписката за ново разглеждане.
Ответната страна оспорва жалбата и
счита, че не е основателна.
Съдът, след като се запозна с жалбата,
становището на жалбоподателя и извърши съвкупна преценка на доказателствата,
приобщени към делото, намира за установено следното:
От приложените към административната преписка
писмени доказателства, е видно, че със Заповед №РД05-763/09.12.2020г. на Председател
на ДАБ при МС -Младши експерт в РПЦ Харманли, на основание чл.48, ал.1, т.10 от
ЗУБ е определена за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени
в ЗУБ.
С Решение №667/08.10.2020г., постановено
по адм.дело №849/2020г. по описа на Хасковски административен съд, е отхвърлена
жалбата на Н.А., гражданка на М., срещу Решение №УПХ-103/08.09.2020г. на ИО към
ДАБ.
На 25.01.2021г. Н.А. подала втора по ред
молба за предоставяне на закрила от РБ, към която приложила доказателства.
С Решение №3Х/10.02.2021г., Интервюиращ
орган при ДАБ към МС не е допуснал последваща молба с рег.№КП-138/25.01.2021г. на
Н.А. до производство по предоставяне на
международна закрила, като е приел, че последващата молба на чужденеца е
недопустима, тъй като не са представени нови писмени доказателства от
съществено значение за личното ѝ положение или относно държавата по
произход. Посочено е, че представените от чужденката факти и обстоятелства са
безспорно от значение за личното ѝ положение, но не следва да се
кредитират като новопостъпили, които да са от съществено значение по смисъла на
ЗУБ. Подробно са анализирани представеното писмо, изхождащо от
жалбоподателката, както и представения медицински документ, както и заявената
ситуация в М. и по-специално правата на жените, отношението към хората с
увреждания и със санкционирането и защита при принудителни бракове и домашно
насилие. Заявено е, че изложените факти и обстоятелства от Н.А. не я поставят в
специфично положение, щото завръщането ѝ в М. да крие риск от
посегателства, които да са достатъчно тежки за нейния живот и човешки права,
тъй като са установени действащи закони в М., защитаващи нейните права. Направен
е извод, че подадената молба е с единствена цел да се извърши опит за
формулиране и представяне на доказателства и обстоятелства, позволяващи
узаконяване на нелегалния престой.
Решението е връчено лично на оспорващия
на 19.02.2021г., като същият е запознат със съдържанието му на разбираем за
него език.
Настоящата жалба е постъпила в
деловодството на съда на 22.02.2021г.
Като доказателство по делото в с.з. е
прието Становище, изготвено от екип специалисти, работещи по проект „Действие
срещу насилието, основано на пола, над жени и деца – търсещи закрила и
мигранти“ Фондация "Мисия Криле" гр.Стара Загора.
Като свидетел по делото е разпитана А. В. –
психолог, част от екипа, изготвил
становището, която дава показания, че работата по случая на Н.А. се разкриват
данни, че има неизградена привързаност с първоначалния обект – майката, както и има извършени два
суицидни опита, като вторият е и индикация за реален, а не за привличане на
внимание. В държавата по произход не са оказали психологическа помощ, за да
няма пречки при омъжването на Н.А..
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, упълномощен с представената по делото заповед, както и е
в изискуемата от закона писмена форма. Решението съдържа всички изискуеми
реквизити, включително правни и фактически основания за издаването му и е
подписано от неговия издател. Поради това не са налице основания за отмяна на
обжалваното решение по чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.
Оспореното решение е постановено в
преклузивния 14-дневен срок по чл.76б, ал. 1 от ЗУБ, като се има предвид и
че след изменение на редакцията на разпоредбата – ДВ бр.89/2020г., срокът касае
работни дни. По делото не се сочат доказателства за нарушаване правата на
жалбоподателя по чл.76в, ал. 1 от ЗУБ. Няма допуснати
нарушения и както в настоящото производство, така и при другите проведени
интервюта до този момент, съгласно чл.29, ал.1, т.8 от ЗУБ е осигурен преводач,
като заявеното от чужденката неудобство от самия преводач не е законово
обосновано. В този смисъл съдът счита, че процедурата по проверка допустимостта
на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена и не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
представляват основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Съгласно чл.76а от ЗУБ преди да се пристъпи
към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила,
органът преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ, като разполага с
компетентност да прецени допустимостта на последващата молба въз основа на
писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю.
Административният орган следва да прецени дали чужденецът се позовава на нови
обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно
държавата му по произход. В случая правилно административният орган е направил
извод за недопустимост, като е счел, че представените доказателства относно
здравословното състояние на жалбоподателката не се отъждествяват като нови
обстоятелства от съществено значение за личното положение. По своето естество
те могат да бъдат определени като проблеми от здравословен или личен характер,
но не и такива, които да разкриват белезите на чл.8 от ЗУБ. Жалбоподателката е
имала възможност да се лекува в М., като по нейна преценка не е продължила
лечението през 2017г. Освен това здравословният проблем е бил осъществен към
момента на приключилото производство и като факт е бил известен и преди да бъде
подадена първоначалната молба за закрила, а и няма данни да е осъществено
преследване или да съществува риск от преследване поради здравословното
състояние на жалбоподателката. При обсъждане на справката от Д МД на ДАБ МС
може да се направи извод за добре развито здравеопазване в М., гарантиращо
добро качество на здравните услуги на гражданите си. По отношение на заявеното
от жалбоподателката относно нови обстоятелства, свързани с държавата по
произход – М., то следва да се има предвид, че опасенията ѝ са
анализирани в предходното административно и съдебно производство, поради което
и са преклудирани. Събраните в настоящото производство доказателства също не
водят на извод за наличието на настъпили нови обстоятелства от значение за
индивидуалното положение жалбоподателката и обстановката в Мароко, като в тази
връзка следва да се има предвид, че като нови обстоятелства относно личното
положение на искащия закрила, законодателят визира такива, които са в обхвата
на приложното поле на ЗУБ – чл. 8 и 9 – а не такива, които са с личен или
здравословен характер.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна. Правилно и законосъобразно, на база заявените
обстоятелства и представените доказателства, интервюиращият орган е издал
оспореното решение, с което не е допуснал последващата молба до производство за
предоставяне на международна закрила.
Обжалваното решение е издадено в
съответствие с разпоредбата на чл.76б, ал.1, т.2 във вр. с чл.13, ал.2 от ЗУБ и не са налице
отменителните основания по чл.146, т.1-5 от АПК.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.85, ал.3 от ЗУБ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А., гражданка на М., ЛНЧ **********,
родена на ***г., с посочен по делото съдебен адрес:*** – адрес на социалния
специалист, срещу
Решение №3Х/10.02.2021г. на Интервюиращ орган при РПЦ Харманли към Държавната
агенция за бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: