РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Перник, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500050 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 1037 от 23. 10. 2023г., постановено по гр. д. № 02744 /
2023г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено, че В. П.
М., ***, М. В. С., ***, и П. П. М. *** - като наследници на П. М. С., не дължат
на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК *********, гр.Перник вземане,
възникнало по изпълнителен лист от 20.02.2014г. на ПРС, по който длъжник е
наследодателят П. М. С. за :сумата 808.64лв. - главница, сумата
223.31лв.законна лихва за периода както и сумата 25лв. д.такса и
100лв.юк.възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на сумите, по който ИЛ е образувано изп.дело №
180 / 2022г. ЧСИ А.В. с район на действие ПОС и по който ИЛ е имало
образувано предходно изп.дело - поради погасяване на сумата по давност.
С решението е осъдено „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. П. М., ***, М.
1
В. С., ***, и П. П. М. *** - като наследници на П. М. С., разноски в исковото
производство - държавна такса 86.27лв.за образуване и по обезпечението,
24лв. за преписи от изп.дело и 300 лева - адвокатски хонорар.
Недоволно от решението е останало „Топлофикация-Перник“ АД ,
което чрез юрисконсулт Е. М., го е обжалвало изцяло. Моли решението да
бъде отменено като неправилно, необосновано, некореспондиращо със
събраните по делото доказателства, както и с противоречащо на
задължителната практика на ВКС. Поддържа въззивната си жалба и в съдебно
заседание, с писмена молба, депозирана от юрисконсул М., като моли на
дружеството да му бъдат присъдени разноски съгласно списък по чл. 80 от
ГПК.
Насрещните страни В. П. М., М. В. С. и П. П. М., чрез адвокат М. Д. Т.,
в срок са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. С него оспорват
въззивната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно , както и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски. Поддържат писмения си отговор и в съдебно
заседание, чрез адвокат М. Т.. Същата моли да й бъде присъдено
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, оказана пред Пернишкия
окръжен съд.
Пернишкият районен съд, е отбелязал, че вземането се погасява с
изтичането на 5 годишна погасителна давност, но е налице противоречива
съдебна практика по въпроса от кога тече срокът по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК
по въпроса от кога започва да тече погасителната давност, като по този
въпрос е постановено Решение № 37 / 24. 02. 2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на
4-то г.о. на ВКС. За да уважи исковата претенция по чл. 439 ГПК е приел, че
процесното вземане е погасено, поради изтичане на погасителната давност.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
2
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявения установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Със заповед № 437 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, от 24. 01. 2014г., постановена по ч. гр. д. № 00497 / 2014г. по описа на
Пернишкия районен съд, е разпоредено длъжникът П. М. С., с ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати на кредитора „Топлофикация – Перник“
АД, сумата 808.64лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01. 11. 2009г. до 30. 04. 2012г., сумата 223.31лв. законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от периода от 03. 01. 2010г 17. 12. 2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 808,64лв., считано от датата
на подаване на заявлението - 23. 01. 2014г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата
25лв. държавна такса.
Настоящият въззивен съдебен състав на Пернишкия окръжен съд в
своята практика винаги е приемал, че вземането установено с влязла в сила
заповед за изпълнение / това число и лихвите за забава/, се погасява с
изтичането на общата 5 годишна давност. Следва да добави, че в същия
смисъл е и по - новата практика на ВКС – Решение № 3 от 04. 02. 2022г. по гр.
д. № 1722 / 2021г., IV г. о.
Въз основа на тази заповед за изпълнение е бил издаден изпълнителен
лист на 20. 02. 2014г. за присъдените суми. /л.109 от първоинстанционното
3
производство/. По делото няма доказателства, на коя дата е била връчена
заповедта за изпълнение на длъжника и на коя датата е влязла в сила, поради
което съдът приема, че това е датата, на която е издаден изпълнителния лист –
20. 02. 2014г. Въз основа на този изпълнителен лист на 23. 07. 2014г. е било
образувано изпълнително дело № 716/2014г. явно по описа на ЧСИ А. В., тъй
като подписът върху постановлението за прекратяване на същото
изпълнителна дело на основание чл.433, ал.8 от ГПК е на ЧСИ А. В.. Видно от
печата, с който е изписано това постановление, последното изпълнително
действие по изпълнително дело № 716 / 2014г. по описа на ЧСИ А. В. е от 27.
07. 2018г. С него е отбелязано, че поканата за доброволно изпълнение до
длъжника е връчена на 05. 08. 2014г. /гърбът на л. 109 от
първоинстанционното производство/. След като изпълнителното дело е било
образувано на 23. 07. 2014г. , то на тази дата е спряла да тече погасителната
давност за вземането, установено със заповедта за изпълнение и от нея е
започнала да тече нова погасителна давност. Тя е текла до 27. 07. 2018г.,
когато е било извършено последното валидно действие и, с което е
прекъснало теченето на изпълнителната давност, като за този период не е
изтекла 5 годишната погасителна давност, а от 27. 07. 2018г. е започнала да
тече нова 5 годишна погасителна давност. В последствие въз основа на молба
вх. № 3881 / 26. 01. 2022г. на ЧСИ А. В., и същия изпълнителен лист
взискателят „Топлофикация Перник“ АД е поискал образуването на ново
изпълнително дело срещу длъжника П. М. С.. Въз основа на тях е било
образувано ново изпълнително дело № 180/2022г. по описа на ЧСИ А. В.
/л.108 от първоинстанционното дело/. Следователно с подаването на тази
молба на 26. 01. 2022г. отново е спряла да тече погасителната давност и е
започнала да тече нова погасителна давност и тя не е изтекла до датата на
предявяване на исковата молба 19. 06. 2020г. За периода от 27. 07. 2018г. до
26. 01. 2022г. същото не е изтекла 5 годишната погасителна давност за
вземането. При това положения вземането не е погасено по давност, поради
което предявеният отрицателен иск по чл. 439 от ГПК се явява
неоснователен.
Следователно въззивната жалба се явява основателна основателна.
Обжалваното решение следва изцяло да бъде отменено и предявения
отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода по делото на процесуалния представител на въззиваемите
4
ответници не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ.
С оглед изхода по делото въззиваемите ответници /наследниците на П.
М. С./ следва да бъдат осъдени да заплатят на „Топлофикация Перник“ АД
сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 57,84лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменява изцяло решение № 1037 от 23. 10. 2023г., постановено по гр.
д. № 02744 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля иска на В. П. М., ***, М. В. С., ***, и П. П. М. *** - като
наследници на П. М. С., с който молят да бъде признато за установено, че не
дължат на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК *********, гр.Перник, сумата
808.64лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01. 11.
2009г. до 30. 04. 2012г., сумата 223.31лв. законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от периода от 03. 01. 2010г 17. 12. 2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 808,64лв., считано от датата
на подаване на заявлението - 23. 01. 2014г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата
25лв. държавна такса, като погасени по давност, като неоснователен.
Осъжда В. П. М., ***, М. В. С., ***, и П. П. М. ***, да заплатят на
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Перник 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата
100лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата 57,84лв. държавна такса - в
производството пред Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5