Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 11.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря М. Здравкова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 569/20 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят
В.Д.Ж. ***, с ЕГН **********
е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно
постановление № **** от 14.09.2020 г., с което на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец.
В с.з. жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. Н.А. от МАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С
Наказателно постановление № **** от 14.09.2020 г., на жалбоподателя В.Ж. са
наложени следните административни наказания: на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП: „Глоба”
от 300.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец за това, че на 20.08.2020
г. в гр. Лом управлява влекач „****“
с рег. № **** с прикачено полуремарке **** с рег. № ****,
собственост на **** като нарушава разпоредбите на пътен знак В-18, въведен с временна забрана РД-11-69 от 24.07.2020 г.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 20.08.2020 г. служителите на РУ – Лом – Б.В.
и К. Д. патрулирали във връзка с въведена забрана за преминаване по ул. „****“
в гр. Лом. На същата дата жалбоподателят Ж. пътувал
от гр. Вълчедръм за гр. Лом, като превозвал товар за пристанището. На въпросната
ул. „****“ служителите на РУ – Лом го спрели за проверка, защото бил навлязъл след
поставен знак В-18, забраняващ влизането на товарни автомобили на тази улица. На
място, в присъствието на жалбоподателя св. Б.В. му съставил АУАН за това, че управлява влекач „****“ с рег. № **** с прикачено полуремарке
**** с рег. № ****, собственост на **** като нарушава разпоредбите на пътен
знак В-18, въведен с временна забрана РД-11-69 от 24.07.2020 г. Актът е
подписан без възражения и въз основа на него АНО е издал атакуваното Наказателно
постановление № **** от 14.09.2020 г., с което е наложил съответните административни
наказания.
В случая съдът намира, че наказателното постановление
е незаконосъобразно издадено, по следните съображения:
На първо място, при съставянето на АУАН
е допуснато съществено процесуално нарушение, което е повторено и при
издаването на НП. И в двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното
производство, като нарушена разпоредба е посочен чл. 6, т. 1 ЗДвП. Този текст гласи,
че „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка…“
На жалбоподателя обаче са наложени
кумулативно предвидените две санкции на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Тази норма
предвижда наказание за водач „който навлиза след знак, забраняващ влизането
на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.“ Т.е. разпоредбата на чл. 183, ал. 7
от ЗДвП съдържа в себе си състав на административно нарушение и именно тази
разпоредба би следвало да бъде посочена и в АУАН, и в НП като нарушена, а
съответно – и като санкционна. Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП предвижда най-общо с
какво трябва да се съобразяват участниците в движението, като са изброени 4 предложения,
но актосъставителят не е посочил кое точно има предвид. По този начин описанието
на нарушението не съответства на вписаната като нарушена правна норма. Посочването
на чл. 6, т. 1 ЗДвП като нарушена разпоредба, създава объркване за наказаното лице,
като му се отнема възможността да разбере в извършването на какво точно
административно нарушение е обвинен. Съдът намира, че по този начин е нарушено
правото на защита на жалбоподателя Ж., като така описаното процесуално
нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
На второ място, съдът намира, че не
се доказва безспорно жалбоподателят да е
навлязъл след поставен знак В-18, забраняващ
преминаването на товарни МПС по ул. „****“. Както се установи от събраните
по делото доказателства, Ж. действително е навлязъл на ул. „****“, за която към момента (20.08.2020
г.) е имало забрана за навлизане на МПС. От друга страна обаче основателно е
възражението на адв. А., че след като не е посочено къде точно на ул. „****“ е
спрян Ж., то няма как да се установи дали той е преминал преди това пред знака,
забраняващ преминаването. Въпросната улица е с продължение от навлизане в гр.
Лом, до бензиностанция „Лукойл“ (около 3 км.), като преминава през целия кв. „Младеново“.
На съда е също така ноторно известно, че по протежението ѝ има множество
разклонения, като обективно е трудно на всяка една отбивка да бъде поставен
знак, че навлизането на ул. „****“ е забранено. Още повече, че на живущите в
квартала трябва да е предоставена възможност да се придвижват, включително да излязат
на пътя за гр. Монтана и напълно логично е не на всяка една напречна улица
(поне по 10 отбивки отляво и отдясно) да бъде поставен забранителен знак. При това
положение се налага изводът, че съставът на административно нарушение по чл.
183, ал. 7 от ЗДвП не е осъществен от субективна страна. Ж. нито е имал
възможност, нито е предвидил, нито е бил длъжен да предвиди, че е въведена
забрана за преминаване на товарни МПС-та по ул. „****“ /тъй като не се установи
къде точно е спрян а оттам – и откъде точно е навлязъл на улицата и дали на
конкретното място е имало поставен пътен знак В-18, указващ за такава забрана/.
Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.“ В случая не е осъществен състав на нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП,
тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Не е налице умисъл
като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от
формите ѝ. Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните
последици. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Ето защо съдът намира, че в
случая не е осъществен състав на описаното административно нарушение по чл.
183, ал. 7 от ЗДвП, тъй като липсва вина като елемент от неговия състав и
следователно не следва да бъде налагано административно наказание. Затова и издаденото
НП следва да се отмени и на това основание.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ **** от 14.09.2020 г., с което на В.Д.Ж. ***, с ЕГН ********** на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване
от правоуправление за срок от 1 /един/ месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :