№ 70
гр. Шумен, 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20233600500004 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 13441 от 11.10.2022 г., депозирана от „А1
България“ ЕАД с ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт М.К. от ШАК, срещу
определение № 2028 от 15.09.2022 г. по гр.д.№ 1465/2021 г. по описа на ШРС, с което е
оставено без разглеждане молба за изменение/допълване на постановеното по делото
Решение №547/06.07.2022 г. касателно разноските в частта му относно прекратяване на
производството, поради просрочие и оставил без уважение молбата на ищеца „А1 България“
ЕАД, ЕИК *********, за връщане на внесената по исковото производство държавна такса в
размер на 110,85 лв.
В депозираната частна жалба се излагат доводи, че по ч.гр.д.№ 35/2020 г. по описа
на ШРС е постановено разпореждане на 12.04.2021 г., с което заповедния съд е приел, че
срещу издадената по делото заповед за изпълнение е подадено възражение, съгласно чл.414,
ал.1, изр.2 от ГПК и е указано на кредитора да предяви установителен иск за вземането си.
Със същото разпореждане заповедния съд е дал указания, че ако в предоставения срок не се
представят доказателства за предявен установителен иск, издадената обезпечителна заповед
ще бъде обезсилена. Излага се довод, че в нито един момент до постановяване на решение
№547/06.07.2022 г. заповедния съд не е приел, че издадената от него заповед за изпълнение
е влязла в сила частично. Установителен иск е предявен съгласно дадените указания,
предвид спорното към момента на подаване на иска вземане. Излага се довод, че искът по
делото е разгледан частично, поради което за неразгледаната част е неоснователно
заплатена държавна такса. Заплащането на държавната такса е станало въз основа на
указания на съда. Прави се искане да бъде отменено определение № 2028 от 15.09.2022 г. по
гр.д.№ 1465/2021 г. по описа на ШРС, с което ШРС е оставил без разглеждане молба за
изменение/допълване на постановеното по делото Решение №547/06.07.2022 г. касателно
разноските в частта му относно прекратяване на производството, поради просрочие и се
прави искане заплатената държавна такса за образуването на гр.д.№1465/2021 г. да бъде
възстановена. Алтернативно се прави искане да бъде възстановена частично заплатената
държавна такса за образуването на гр.д.№ 1465/2021 г. за сумите от 680,60 лв. и 935,72 лв.,
за които исковата молба е върната, тъй като първоинстанционния съд е приел, че издадената
заповед за изпълнение по гр.д. №35/2020 г. по описа на ШОС е влязла в сила.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е
1
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Ч.гр.д.№ 35/2021 г. по описа на ШРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД срещу длъжника
Р. А. И. с ЕГН **********, от гр.Шумен, ул.“....“ №23 за сумите от 806,67 лв. за ползвани и
неплатени електронни съобщителни услуги, 215,22 лв. за неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане, 935,72 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната. Издадена е Заповед № 260020/08.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 1957,61 лв., от които 806,67 лв. за
неплатени суми по Договор за електронни съобщителни услуги, 215,22 лв. за неплатени
вноски по Договор на изплащане за устройство по договор за продажба на изплащане,
935,72 лв. неустойка за едностранно прекратяване на Договор за електронни съобщителни
услуги, законна лихва от 08.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 39,15
лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По
посоченото дело е депозирано възражение по чл.414а от ГПК с рег.№ 2639-39 от 18.03.2021
г. от длъжника Р. А. И. за частично изпълнение на задължението за сумата от 215,22 лв.
С разпореждане №261139/ 12.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 35/2021 г. по описа на ШРС
съдът е приел, че не е ясно възражението до коя част от вземането по издадената заповед за
изпълнение се отнася, поради което счел, че е сезиран с възражение по чл.414, ал.1, изр.2 от
ГПК. С посоченото разпореждане е оставено без уважение искането за издаване на
изпълнителен лист, като е дадена възможност на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса на основание чл.415, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от ГПК. На заявителя е указано, че ако не
представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за
изпълнение на основание чл.415, ал.5 от ГПК. Съобщението за посоченото разпореждане е
връчено на заявителя на 28.04.2021 г. С молба с рег.№ 265827/31.05.2021 г. по заповедното
производство е представена искова молба заведена в РС- Шумен с рег.№ 1465/31.05.2021 г. с
правно основание чл.415 от ГПК в размер на 1831,54 лв. сбор от следните суми: 680,60 лв.
месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги, 215,22 лв. – цената
на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане, 935,72 лв. – начислени
неустойки за едностранно прекратяване на договора.
С определение № 261175/01.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 35/2021 г. по описа на ШРС е
обезсилена частично издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №
260020/08.01.2021 г. за сумата от 126,07 лв. претендирана по Договор за електронни
съобщителни услуги, поради погасяване чрез плащане в хода на производството.
По депозираната искова молба с рег.№ 2912/31.05.2021 г. е образувано гр.д.
№1465/2021 г. по описа на ШРС. С разпореждане № 919/01.06.2021 г. по посоченото дело е
изискано за прилагане ч.гр.д.№35/2020 г. по описа на ШРС. С разпореждане
№1026/07.06.2021 г. е оставена без движение исковата молба и е даден едноседмичен срок
за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 110,85 лв. , като е
указано на молителя, че при неизпълнение на дадените по-горе указания молбата му ведно с
приложенията й ще му бъде върната. От молителя са представени писмени доказателства за
платена държавна такса в размер на 110,85 лв.
С решение №547/06.07.2022 г. по гр.д.№1465/2021 г. е прекратено частично
производството по гр.д.№ 1465/2021 г. по описа на ШРС в частта му относно сумата от
680,60 лв., представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги и сумата от 935,72 лв. – компенсаторни неустойки за
неизпълнено задължение по договора, като недопустимо и е върната исковата молба на
ищеца в тази й част. С решението съдът е отхвърлил предявения от „А1 България“ ЕАД иск
по чл.422 от ГПК, вр. с чл.318 и сл. от ТЗ за плащане на сума от 215,22 лв., представляваща
неплатени вноски по договор за продажба на изплащане. Съобщение за изготвеното
2
решение е получено на 21.07.2022 г. от ищеца.
С молба с рег.№10551/05.08.2022 г. от „А1 България“ ЕАД е направено искане на
основание чл.248, ал.1 от ГПК да се измени решение № 547/06.07.2022 г. в частта за
разноските, като се осъди ответника да ги заплати на „А1 България“ ЕАД, така както са
претендирани в открито съдебно заседание. Прави се и алтернативно искане да се постанови
заплатената държавна такса в размер на 110,85 лв. да бъде възстановена на ищеца.
С определение №2028/15.09.2022 г. по гр.д.№ 1456/2021 г. по описа на ШРС е
оставена без разглеждане молбата за изменение/допълване на постановеното по делото
Решение № 547/06.07.2022 г. касателно разноските в частта му относно прекратяване на
производството, поради просрочие и е върната молбата за изменение /допълнение на
постановеното решение в частта за разноските. Оставена е без уважение молбата на ищеца
за връщане на внесената по исковото производство държавна такса в размер на 110,85 лв.
Въззивната инстанция след запознаване с материалите по делото намира, че
правилно първоинстанционния съд е приел, че молбата с искане за изменение/допълване на
съдебното решение касателно разноските е депозирана след изтичане на законоопределения
срок. Съобщението, че решението е изготвено, е връчено на ищеца на 21.07.2022 г. В
частта, в която производството е прекратено, постановеното решение има характер на
определение и подлежи на обжалване пред ШОС в седмодневен срок съгласно разпоредбата
на 275, ал.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Депозираната молба за допълване на
решението относно разноските е подадена на 04.08.2022 г. по електронен път и входирана
на 05.08.2022 г., поради което същата се явява просрочена. По изложените съображения
правилно първоинстанционния съд е оставил без разглеждане молбата за изменение/
допълнение на решението в частта за разноските и я е върнал на ищеца.
По отношение на искането за връщане на внесената държавна такса, въззивната
инстанция намира, че правилно първоинстанционния съд е приел, че исковото производство
е инициирано от ищеца и че същият е можел да избере дали да изпълни указанията на
заповедния съд или не. С определение № 261175/01.06.2021 г. заповедния съд е обезсилил
частично издадената заповед за изпълнение са сумата от 126,07 лв. Съобщение за
посоченото определение е връчено на заявителя на 10.06.2021 г. По образуваното исково
производство с разпореждане на съда № 1026/07.06.2021 г. е оставена молбата без движение
и е даден едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението молителят да
отстрани нередовностите, а именно да представи доказателства за внесена държавна такса в
размер на 110,85 лв. Видно писмените доказателства по делото същата е внесена с платежно
нареждане на 18.06.2021г. Посочената дата е след уведомяване на молителя за
определението на съда по заповедното производство, с което частично е обезсилена
издадената заповед за изпълнение. От представените доказателства може да се направи
извод, че независимо от узнаването, че издадената заповед за изпълнение е само частично
обезсилена за сумата от 126,07 лв., за която сума в заповедното производство заявителя е
депозирал становище, че признава направеното частично плащане, той е желал
депозираната от него молба да бъде разгледана в исково производство за цялото предявено
вземане.
Съобразно разпоредбата на чл.4, б.“а“ от ЗДТ държавни такси се заплащат за
искови молби, за граждански искове, по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за
бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения
и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги, давани от
съдилищата. Съгласно чл.73, ал.3 от ГПК държавната такса се дължи при предявяване на
искането за защита и съдействие от съда. Разпоредбата на чл.4б от ЗДТ регламентира, че
недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.
Разпоредбите на ЗДТ и раздел ІІ-ри на Глава VІІІ от ГПК не предпоставят
дължимостта на държавната такса в зависимост от изхода на спора, респективно от
3
произнасянето на същество на същия. В практиката на ВКС /определения по ч.т.д.
№2018/2018 г., ч.гр.д. № 2601/2018 г. на ІІ г.о., т.д.№139/2018 г. на І н.о. и др., посочено и в
мотивите на ТР №5/2018 г. по т.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС – т.10/ непротиворечиво и
последователно се поддържа становището, че недължимо платена по смисъла на чл.4б от
ЗДТ е само таксата, по която исково или охранително производство не е образувано, таксата
е била събрана, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането й, както и надвзета
такса – платена без основание по смисъла на чл.3 и чл.4а от ЗДТ.
В случая не е налице нито една от посочените хипотези, поради което атакуваното
определение следва да бъде потвърдено в частта му, в която е оставена без уважение
молбата на ищеца за връщане на внесената по исковото производство държавна такса в
размер на 110,85 лв.
По отношение на искането в частната жалба да бъде частично възстановена
внесената държавна такса, съдът намира същото за неоснователно. От първоинстанционния
съд правилно е изчислена държавната такса, като е приспадната внесената сума за държавна
такса по заповедното производство. При определяне на дължимия размер на държавната
такса ШРС се е съобразил с т.18 от ТР №6/06.11.2013 г. по гр.д.№6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. Съдът е разгледал исковата претенция за всички претендирани суми, поради което не
подлежи на връщане внесената по делото държавна такса за водене на делото.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че депозираната частна жалба
следва да се остави без уважение, а обжалваното определение на ШРС следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2028/15.09.2022 г. по гр.д.№ 1465/2021 г. по
описа на ШРС, с което е оставена без разглеждане молбата на ищеца за
изменение/допълване на постановеното по делото Решение № 547/06.07.2022 г. касателно
разноските в частта му относно прекратяване на производството, поради просрочие и е
върната молбата за изменение /допълнение на постановеното по делото Решение №
547/06.07.2022 г. в частта за разноските, и с което е оставена без уважение молбата на
ищеца за връщане на внесената по исковото производство държавна такса в размер на
110,85 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му по реда и при
условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4