Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.01.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря Д.Б.
в присъствието
на Прокурора
като
разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 777 по описа за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид:
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 104/11.07.2018 г., постановено по гр. д. №
301/2018 г., Никополският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от И.Г.К. с посочени ЕГН и адрес *** чрез пълномощника му
адвокат Я.Д. от ПлАК против Г.Г.Ф.
с посочени ЕГН и адрес *** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на
3 броя сливови дървета, намиращи се в УПИ X, пл. № 144 в квартал 59 по плана на с. ***, общ. ***,
собственост на ответника Г.Г.Ф. в близост до имотната граница, разделяща
собствения на ответника имот УПИ X, пл. № 144 в
квартал 59 по плана на с. ***, общ. *** със съседния УПИ IX, пл. № 143 в квартал 59 по
плана на с. ***, общ. ***, собственост на ищеца, която имотна граница е
материализирана с тухлена ограда.
Със същото решение Никополският районен съд е осъдил
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца И.Г.К. да заплати на ответника Г.Г.Ф. сумата 101,90 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал
въззивникът И.Г.К., който чрез пълномощника си адвокат Я.Д. от ПлАК го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Според въззивника са
налице всички предвидени в чл. 109 и чл. 52 от ЗС предпоставки за уважаване на
иска, тъй като от представения нотариален акт по делото се установява, че
ищецът е собственик на описания в ИМ имот, а ответникът извършва неоснователни
действия, с които нарушава правата на ищеца, като в двора му се отглеждат
установените със заключение на съдебна - лесотехническа експертиза 3 бр.
сливови дървета, намиращи се на отстояние от оградата на ищеца, съвпадаща с
имотната граница, съответно: 1,10 м., 0,98 м. и 0,94 лв. при положение, че
височината на дърветата е съответно: 5,30 м., 5 м. и 4,80 м.. Във въззивната
жалба се обсъждат подробно установените от вещото лице в заключението спорни по
делото обстоятелства, становището на ответника в отговора на исковата молба и
правните изводи на съда. Според въззивника неправилно НРС е приел, че за
премахване на процесните дървета е необходимо предварително разрешение от
административен орган, като посочва, че в конкретната хипотеза са приложими
императивната разпоредба на чл. 52 от ЗС и разпоредбата на чл. 94 ал. 2 от
Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устойство на отделните видове и
територии. В заключение се иска от въззивния съд да постанови решение, с което
да уважи предявения иск със законните от това правни последици, а алтернативно,
в случай, че прецени, че са налице съществени процесуални нарушения да върне
делото на първоинстанционния съд.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемия Г.Г.Ф., в който се изразява становище за неоснователност
на жалбата.
С решение № 141/01.10.2018 г., постановено по гр. д. №
301/2018 г., Никополският районен съд е изменил по реда на чл. 248 от ГПК решението
си № 104/11.07.2018 г., постановено по гр. д. № 301/2018 г. в частта относно
разноските като е отавил без уважение искането на ответника за присъждане на
разноски в размер на 101,90 лв. по делото.
В о.с.з. въззивникът чрез пълномощника
са адвокат Я.Д. от ПлАК поддържа
подадената въззивна жалба. Представя списък на разноските за въззивната
инстанция за сумата от 525 лв., от които разноски за държавна такса в размер на
25 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв..
Въззиваемият се явява лично и оспорва
основателността на въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на
направените от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд, като
обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид
направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в
тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 258
от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Същата е основателна.
Никополският районен съд е сезиран от ищеца И.Г.К. с иск
против ответника Г.Г.Ф. за осъждане на ответника да премахне чрез изкореняване 3 бр.
сливови дървета, находящи се в имота му, находящ се в с. ***, общ. ***, ул. „***“
№ * до междуимотната граница на имота на ищеца. В исковата молба ищецът твърди,
че съгласно нотариален акт № 78 том І дело № 148/1969 г. по описа на НС гр.
Никопол се легитимира като собственик на
недвижим имот, представляващ УПИ ІХ с пл. № 143 в кв. 59 по плана на с. ***,
общ. ***. Твърди, че ответникът е собственик на съседен на неговия имот, като
между двата имота има построена ограда. Твърди, че намиращите се в имота на
ответника 3 бр. сливови дървета в близост до оградата правят боклук в имота му
тъй като падат листа, засенчват имота му, клоните им пречат да преминава с
автомобил в близост до оградата в имота си, подкопават и рушат основата на
оградата, стават причина в неговия имот да растат израстъци на нови дървета и
като цяло му пречат да упражнява правото си на собственост върху имота. Твърди,
че се е опитал доброволно да се разбере с ответника, но същият отказва да
премахне дърветата. Твърди също, че се е опитал да реши по административен ред
проблема между тях, поради което е образувана адм. Преписка
№9400-13009/09.07.2014 г., но това не се случило, което породило правният му
интерес да търси защита на правата си по административен ред.
С депозирания в срока по чл. 131 от ГПК
отговор на исковата молба ответникът Г.Г.Ф. оспорва изцяло предявения иск. Не
оспорва, че в двора му има сливови дървета, така както е посочено в исковата
молба, но твърди, че същите са на разстояние 1,20 м. от оградата на ищеца. Оспорва,
че дърветата правят боклук, че клоните им пречат да преминава с автомобила си,
тъй като височината им е над 2,50 м., че корените им навлизат в съседния имот,
че са израснали нови фиданки от плодове от текущата, като според него става
въпрос за плодове от предишни години. Според ответника е достатъчно да се изрежат
клоните на дърветата, които попадат над двора на ищеца за да се разреши спора
между тях и не е необходимо да изкоренява дърветата.
С решението си Никополският районен съд е приел, че е
сезиран с иск с правно основание чл. 109 вр. чл. 52 от ЗС. За да отхвърли
предявения иск районният съд е приел, че се касае поставени в особен режим на закрила дървета, поради
което нарушението на изискванията на чл. 52 изр. 1 от ЗС не може да бъде
санкционирано от съда с решение за премахването им, тъй като липсва предварително
дадено разрешение по въпроса на административния орган по чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по
опазване на селскостопанското имущество и по чл. 63 ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 15 ал. 1 и чл. 19 от Наредба №1/93г. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност - кмета на Община ***. Позовава на задължителна за съдилищата практика на
ВКС, обективира2на в решение № 57/30.04.2009 г. по гр.д.№ 6155/2007 г. на I г.о.
на ВКС и решение № 60/29.05.2014 г. по гр.д.№ 7375/2013 г. на II г.о. на ВКС. Наред с това
първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват доказателства, тежестта
за което е върху ищеца за наличие на някакви конкретни неблагоприятни
въздействия, застрашаващи състояния, неудобства и въобще реални пречки за
пълноценно и спокойно упражняване на правото му на собственост, произтичащи от
физическото присъствие на дърветата в такава близост до имотната граница /оградата/
и развитието им, които да оправдават поисканата крайна мярка - пълното им
биологическо унищожение чрез тяхното цялостно отсичане /премахване/.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 ал.
1 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗС
собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот,
с които се създават пречки за използуването на съседния имот по - големи от
обикновените. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗС не се позволява да се
посаждат дървета до имота на съседа на по - малко разстояние от 3 метра за
високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да
иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени
клоните на дърветата, които се простират над неговия имот и корените, които
преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени
дърветата, които са посадени на по - близки разстояния от посочените по - горе.
Искът по чл. 109 от ЗС е
правен способ за защита на правото на собственост и на ограничено вещно право
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което
без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на
неговото пълноценно упражняване, т.е. на използването на вещта според
предназначението й. Правен интерес от исковата защита по чл. 109 от ЗС съществува тогава, когато трето лице извършва
въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на
валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е
длъжен да търпи. Пасивно
легитимиран ответник е лицето, което извършва
неоснователните въздействия върху чуждата или съсобствената вещ и ограничава
правата на собственика/съсобственика, като за уважаване на иска по
чл. 109 от ЗС е без значение дали самият ответник е причинил противоправното
състояние, като е достатъчно, че поддържа същото при предявяване на
иска.
Не се спори между страните, а видно и от представения
по делото в първата инстанция в заверен препис нотариален акт № 78 том І дело № 148/1969 г. по описа на НС гр.
Никопол, че въззивникът И.К. е придобил собствеността върху дворно място в с. ***,
с площ 1350 кв.м., ведно с построените в него сгради, подробно описани в акта,
което дворно място съставлява парцела ІХ с пл. №143 в стр.кв. 59 по плана на
селото. Видно от нотариалния акт, че към 1969 г. един от съседите на дворното
място е бил Г.Ф..
Не се спори между страните, а видно и от представената
по делото в първата инстанция в оригинал скица № 68/26.04.2018 г., издадена от
Община ***, че към момента собственият на въззивника имот съставлява УПИ ІХ-143
в стр. кв. 59 по плана на с. ***, като имотът граничи на северозапад с недвижим
имот, съставляващ УПИ Х-144 в стр.кв. 59 по плана на с. ***, записан на името
на въззиваемия Г.Ф..
Не се спори между страните, а видно и от представената
по делото в първата инстанция в заверен препис докладна записка от мл.
Полицейски инспектор по преписка №27000-2042/2018 г. по описа на РУ – ***, че в
РУ няма регистрирани сигнали от въззиваемия срещу въззивника за периода от 2016
г. до 29.06.2018 г..
Не се спори между страните, а видно и от представената
по делото в първата инстанция в заверен препис преписка № 9400-13009/09.07.2014
г. по описа на Община ***, че същата е с предмет премахване на незаконен строеж
- навес за дърва, построен от въззиваемия Г.Ф.
в недвижим имот, съставляващ УПИ Х-144 в стр.кв. 59 по плана на с. ***,
собственост на въззиваемия съгласно нотариален акт от 1992 г., които действия
на въззиваемия нямат връзка с процесните сливови дървета, поради което
преписката не следва да бъде обсъждана подробно. По същите съображения не
следва да се обсъждат намиращите се в преписката документи - писма, протоколи,
сигнали, уведомителни писма от 2009 г. и 2014 г., които нямат отношение към
процесния спор и установяват, че въззивникът и въззиваемия са подавали сигнали
един срещу друг до различни институции.
Не се спори
между страните, а видно и от представената по делото в първата инстанция
служебна бележка, издадена от Кметство с. *** на 13.06.2018 г., че на
въззиваемия е разрешено да окастри клоните на сливовите дървета, които са
надвиснали над оградата на съседа му.
Установява се от заключението на
приетата в първата инстанция съдебно-лесотехническа експертиза, изготвено от
вещото лице доц. Д-р инж. А.Ф.,
че същият е посетил на място имотите на страните и е направил измервания в тях.
Вещото лице заключава, че в двора на въззиваемия съществуват 3 бр. сливови
дървета от вида „синя слива“, които са с различна височина и дебелина и се
намират на различно отстояние от оградата между имотите на страните, както
следва: първото, намиращо се най-близо до улицата с височина 5,30 м. и дебелина
0,23 м. се намира на разстояние 1,10 м. от оградата; второто, средно дърво, с
височина 5,00 м. и дебелина 0,14 м. се намира на разстояние 0,98 м. от
оградата; третото дърво с височина 4,80 м. и дебелина 0,24 м. се намира на
разстояние 0,94 м. от оградата. Вещото лице установява, че дърветата са на
възраст около 37 години, плододавни са и по тях има плодове, като с оглед
разстоянието до оградата, височината и възрастта им част от цветовете, листата,
плодовете и сухите клони подават в имота на въззивника. Вещото лице установява,
че средната височина около 5 м. на дърветата нарушава осветеността на дворното
място на въззивника, както и че фиданките /6 бр. сливови туфи/ са вследствие на
коренови издънки на тези дървета. Вещото лице установява, че с оглед височината
си трите сливови дървета попадат във втора група /средно високи/ съгласно чл.
94 ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове и територии и устройствени зони и отстоянието им от огради
трябва да е най-малко 1,50 м.. Вещото лице установява, че размножаването е от
издънки получени от повърхностните корени на сливата, като първите издънки се
появяват 10 години след засаждане на дървото. Вещото лице установява, че между
двата имота има масивна ограда, но поради грешка при строителството – липса на
трегер се е стигнало до падането на оградата.
Установява се от разпита на свидетеля И. Н. Г. разпитан в първата инстанция
/л.23-24/, че същият познава страните от дълги години и се намира в приятелски
отношения с тях. Свидетелят установява, че знае за оградата между двата имота,
която наполовина е разрушена, като според него причината е в строителния
материал. Свидетелят установява, че знае за посадените в имота на въззивника
3-4 сливови дървета, които са над 35 – годишни, но не знае дали клоните им
подадат в имота на въззивника и не е виждал фиданки от корените им в двора на
въззивника. Според свидетелят дърветата се намират на два метра от оградата на
въззивника.
Въззивният съд, като съобрази
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице,
което като компетентно изготвено и неоспорено от страните възприема в голямата
му част, намира за безспорно установени по делото обстоятелствата, че страните
са собственици на съседни имоти в с. ***, че имотите са разделени с масивна
ограда, следваща регулационната линия, която ограда на места е разрушена, както
и че в двора на въззиваемия са посадени преди около 37 години и съществуват и
към момента 3 бр. сливови дървета, чиито корени и клони частично навлизат в
имота на въззивника, като с оглед височината им – около 5 м. дърветата се
намират на отстояние по – малко от нормативно предвиденото в чл. 94 ал. 2 от
Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове и територии и устройствени зони и чл. 52 от ЗС отстояние от 1,5 м. от
оградата между имотите. Безспорно се установи по делото от заключението на
вещото лице, че туфите от фиданки в двора на въззивника са коренови издънки на
корените на сливовите дървета на въззиваемия, които са преминали под земята под
оградата между имотите им. Вещото лице не е компетентно да изготви заключение
относно спозване на строително - техническите правила при изграждане на
оградата между имотите, поради което заключението му не следва да бъде
възприемано от съда в тази му част. Представените писмени доказателства
отнасящи се до сигнали на страните до Община *** и РУ – *** се явяват
ирелевантни към предмета на спора, като единствено установяват влошени от дълъг
период от време отношения между страните, подаващи сигнали едни срещу други. Преставената
служебна бележка от Кметство с. *** е без правно значение, тъй като въззиваемият
не се нуждае от разрешение по административен ред за да окастри клоните на
собствените си сливови дървета.
Въззивният съд приема, че както засаждането на
дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените отстояния за това, така
и поддържането на противоправното състояние при предявяването на иска винаги представлява неоснователно действие, с
което се пречи на упражняването на правото на собственост на собственика на
съседния имот, поради което същите подлежат на премахване от мястото на което
се намират чрез преместване. Съдът приема, че при всяко обективно
установявено нарушение на императивната
разпоредба на чл. 52 от ЗС относно нормативно предвидените отстояния на
дърветата от оградата между имотите, собственикът на съседния имот разполага с
правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 от ЗС
да постигне преустановяване на така създаденото противоправно състояние, като
не е необходимо да доказва по какъв начин съществуването на дърветата на отстояние
по - малко от нормативно установеното му пречи да упражнява правото си на
собственост. В конкретният случай обаче от заключението на вещото лице по
делото се установяват и конкретните ограничения на собствеността на въззивника,
които безспорно му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственоста,
именно: попадане на цветове, плодове, листа и изсъхнали клони в имота му от
процесните 3 бр. сливови дървета, ограничаване на осветеността на дворното му
място, необходимост периодично да почиства поникналите фиданки, представляващи
коренови издънки на тези дървета от корени преминали в имота му. Въззивният съд
намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предпоставка за
уважаването на иска в конкретната хипотеза е наличието на предварително взето
по административен ред разрешение за премахване на дърветата. Процесните три
дървета не са от дървесните видове, изрично изброени в чл. 34 от Закона за опазване на селскостопанското
имущество, Наредба № 1 по опазването на селскостопанското
имущество, чл. 63 от ЗУТ или Наредба
№ 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност,
не се намират под режим на особена закрила, поради което и не е необходимо
предварително писмено разрешение за премахването им от съответния
административен орган, съгласно чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на
селскостопанското имущество или
съгласно чл. 19 от Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност. Под тази закрила според съда попадат ореховите,
кестеновите, бадемовите, лешниковите, черничевите дървета, както и други видове
дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство - дълготрайните
декоративни широколистни и иглолистни дървета и дървета с историческо значение.
При тези правни изводи, въззивният
съд намира, че предявения иск с правно основание чл. 109 ал. 1 вр. чл. 52 от ЗС
е основателен и следва да бъде уважен, решението на Никополския районен съд
следва да бъде отменено изцяло и вместо него бъде постановено друго, с което
въззиваемият бъде осъден да премахне процесните 3 бр. сливови дървета, намиращи
се в имота му на отстояние по - малко от 1,5 м. от оградата с имота на
въззивника.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника
направените по делото разноски за двете инстанции. От представените в първата
инстанция писмени доказателства се установява, че въззивникът е направил
разноски в тази инстанция в размер на 50 лв. за държавна такса, 400 лв. за
адвокатско възнаграждение и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице, които
следва да му бъдат присъдени. Не следва да се присъждат в полза на въззивника
разноски за изготвяне на скица, тъй като същите не съставляват деловодни
разноски. От представените във въззивната инстанция писмени доказателства се
установява, че въззивникът е направил разноски в размер на 25 лв. за държавна
такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Във въззивната инстанция въззиваемият е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде разгледано от съда само по отношение на
заплатеното от въззивника в тази инстанция адвокатско възнаграждение, тъй като
възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК не е направено своевременно в първата
инстанция. Като съобрази указанията по ТР №
6/06.112012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по чл. 78 ал. 5 ГПК и разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК, съдът приема, че преценката
за цената на адвокатската защита се прави въз основа на фактическата и правна
сложност на делото, не е обвързан от предвиденото в §2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата Наредба минимален размер. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
неоценяем иск минималното възнаграждение е в размер на 300 лв.. Въззивният съд приема, че договореното адвокатско
възнаграждение между възивника и процесуалният му представител в размер на 500
лв., което е над предвидения в Наредбата минимален размер се явява несъобразено
с конкретната фактическа и правна сложност на спора, поради което
следва да бъде намалено до сумата от 300 лв.. Като съобрази гореизложеното
въззивният дъд приема, че в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски за първата инстанция общо в размер на 550 лв. и разноски за въззивната
инстанция общо в размер на 325 лв., като в останалата му част искането по чл.
78 ал. 1 от ГПК следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Водим
от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
отменя решение №
104/11.07.2018 г. по гр. д. № 301/2018 г. на Никополския районен съд, като вместо него постановява:
Осъжда Г.Г.Ф.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 109 от ЗС вр. чл. 52 от ЗС да премахне
3 броя сливови дървета, намиращи се в собственият му недвижим имот,
представлящ УПИ X-144 в стр. кв. 59 по плана на с. ***, общ. ***, които дървета са с височина 5,30 м.,
5,00м. и 4,80 м. и се намират на разстояние съответно 1,10 м., 0,98 м. и 0,94
м. от оградата, съвпадаща с имотната граница между имоти УПИ X-144 и УПИ
ІХ-143 в стр. кв. 59 по плана на с. ***,
общ. ***, с отглеждането на които пречи на И.Г.К., ЕГН ********** *** да упражнява правото си на собственост върху
недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-143 в
стр. кв. 59 по плана на с. ***, общ. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Г.Г.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на И.Г.К., ЕГН **********
*** сумата от 550 лв. за направени в
първата инстанция деловодни разноски и сумата от 325 лв. за направени във
въззивната инстанция деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в 1 - месечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: