Определение по дело №4159/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266660
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20211100504159
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  

 

                                           Гр. София,  07.04.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИРОСЛАВА КАЦАРСКА  

                                                ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                                       ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 4159 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г.М.в качеството й на ЕТ „А.Г.-Г.М.“ с ЕИК ******, представлявана от адв. Н.С., срещу Определение от 15.03.2021 г., постановено от Съдия по вписванията при СРС, с което последният отказва да разпореди вписване на прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти, чрез продажба на търговското предприятие по партидата на доверителката ми Г.М., с фирма ЕТ „А.Г.-Г.М.“ с ЕИК ****** и по партидата на правоприемащото дружество „А.Г.ДМ“ ЕООД с ЕИК ******. Частната жалбоподателка твърди, че с договор за продажба на търговско предприятие , сключен с нотариална заверка на подписи и съдържание с рег.№ 1708 и peг. № 1709 от 11.02.2021г., извършена от нотариус Р.Р., нотариус с район PC София „А.Г.ДМ“ ЕООД с ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, район Надежда, п.код 1220, ул. „******е закупило търговското предприятие на Г.М.с ЕГН **********, с фирма ЕТ „А.Г.-Г.М.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, район Сердика, п.код 1233, ул. ******. Продажбата на търговското предприятие е вписана в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 26.02.2021г. Сочи, че съгласно чл. 16, ал. 5 от ТЗ когато с договор за продажба на търговско предприятие се прехвърля недвижим имот, договорът следва да бъде вписан и в Служба по вписванията и затова е подала заявление. Сочи, че обжалваният отказ е с мотиви, че приложението към представения договор за продажба на търговско предприятие не било нотариално заверено, като е скрепено към договора с кръглия печат на нотариуса; представеното удостоверение не съдържало посочените в заявлението недвижими имоти и не била представена нотариално заверена декларация с описани в нея недвижими имоти от собственика на същите. Поддържа, че целият договор за продажба на търговското предприятие с трите приложения е заверен от нотариус Радева като един документ и това е видно от печата и подписа на нотариуса, като счита, че съдията по вписванията не може да извършва проверка как нотариуса изпълнява задълженията си. Сочи, че договорът е в изискуемата от закона форма и няма основание за отказ. По отношение на удостоверението счита, че ако съдията по вписванията е имал предвид това от Търговския регистър, тъй като друго не е приложено, сочи, че удостоверението от Търговския регистър няма как да съдържа посочените в заявлението недвижими имоти, тъй като последните не са апортирани в капитала на дружеството и тяхното описание не е част от съдържанието му. По отношение на мотива за непредставената декларация жалбоподателят сочи, че има изрична разпоредба, а именно чл.6, ал. 2, буква "б." от ПВ, която е уредила хипотезата за вписване на договор за прехвърляне на съвкупности, включително и договор за прехвърляне на предприятие, съгласно която "описание на имота не се изисква при: актовете, които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот, договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване на търговски дружества, договори за залог и за прехвърляне на търговско предприятие, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район“. Предвид горното жалбоподателят претендира отмяна на отказа и указване на вписването.

            Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира за установено от фактическа страна следното:

            Подадено е заявление с вх.№14678 с искане за вписване на основание чл. 4, б.“л“ от ПВ и чл. 16, ал.5 от ТЗ, на прехвърляне на собствеността чрез продажба на търговско предприятие въз основа на договор от 11.02.2021г., сключен с нотариална заверка на подписи и съдържание с рег.№ 1708 и peг. № 1709 от 11.02.2021г., извършена от нотариус Р.Р., нотариус с район PC София, с който „А.Г.ДМ“ ЕООД с ЕИК ******е закупило търговското предприятие на Г.М.с ЕГН **********, с фирма ЕТ „А.Г.-Г.М.“ с ЕИК ******, като в заявлението е описано имуществото, което преминава, а именно офис и идеални част от описания поземлен имот. Съдът констатира, че целият договор е с нотариална заверка, като включително и приложение № 2 с описанието на имотите е с печат на нотариус Радева и видимо прикрепен към самия договор. Представени са удостоверения за данъчна оценка, скица на имотите, декларация по чл. 264 от ДОПК, както и удостоверение от 15.03.2021г. от АВ –ТР, че в ТР е вписано описаното обстоятелство, а именно прехвърляне на търговско предприятие, като са посочени ЕИК на прехвърлителя и приобретателя.

            С обжалвания отказ от 15.03.2021г., за който страната е уведомена видно от отбелязването на 22.03.2021г. срещу подпис, длъжностното лице е че приложението към представения договор за продажба на търговско предприятие не било нотариално заверено, като е скрепено към договора с кръглия печат на нотариуса; представеното удостоверение не съдържало посочените в заявлението недвижими имоти и не била представена нотариално заверена декларация с описани в нея недвижими имоти от собственика на същите.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК. Освен това тя изхожда от лице, което имат право и интерес от обжалването, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

На първо място, настоящият съдебен състав следва да отговори на въпроса какъв е обхвата на проверката, която извършва съдията по вписванията при заявено искане за вписване на определен акт. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, от които следва да се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. „а” и б. „в” ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон.

В случая представеният за вписване акт представлява договор за прехвърляне на търговско предприятие и съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ТЗ и разпоредбата на чл. 4, б. "л" от ПВп, е от обстоятелства, подлежащи на вписване в имотния регистър. По отношение на формата на договора видно е от печата и отбелязването, че целият документ с приложенията е нотариално заверен, тъй като върху всичките му страници има печат на нотариус Радева, а заверката е отразена под рег.№1708 относно подписите и под рег.№1709 относно съдържанието.

 Съгласно постановеното в ТР на ОСГТК № 7 от 25.04.2013 г., т. 6, когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти (напр. договори за прехвърляне на наследство, преписи от завещания и др.), не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Тези указания са приложими и по отношение на подлежащите на вписване актове, които се отнасят до търговското предприятие, тъй като съобразно легалната дефиниция, дадена в чл. 15, ал. 1 ТЗ, търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Следователно, доколкото се отнася до съвкупност, а не до индивидуално определен имот, обстоятелството, че липсва индивидуализация на недвижимите имоти, не е основание да бъде отказано вписването му. Ето защо, дори и да споделяше доводите на съдията по вписванията относно начина на извършване на нотариалната заверка върху документа и неговите приложения, които съдът не споделя, то липсата на изричен правоъгълен печат за нотариална заверка на приложение №2 относно описанието на имотите, не би била пречка за вписване на прехвърлянето на търговското предприятие. В този смисъл има и изрична практика на ВКС, обективирана в определение № 428/ 02.07.2014г.  по ч.т.д. № 1716/2014г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др.

По отношение на доводите, че в удостоверението, издадено от АВ-ТР относно вписването в ТР на договора за прехвърляне на търговското предприятие, липсвала индивидуализация на имотите, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗТРРЮЛНЦ, удостоверенията, издавани от Агенция по вписванията, могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията. Следователно характер на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, има и копието от електронния образ на документ, приложен към делото на търговеца, в който смисъл е и определение№ 26/15.01.2009 г. по ч. гр. д. № 976/2008 г. на ПОС и др. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, ако за търговеца е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Търговският регистър е публичен и достъпът до делото на търговеца и приложените към него документи се осъществява по електронен път. В този смисъл, обстоятелството дали представеното удостоверение отразява и съдържанието договора за прехвърляне на търговското предприятие, въз основа на който е постановено вписването му в Търговския регистър, подлежи на проверка чрез справка на електронния адрес на търговския регистър по делото на търговеца с посочване на ЕИК. За вписването в имотния регистър съдията по вписванията следва да разполага с копие от електронния образ на договора, но е длъжен и служебно да установи връзката между документите по посочения ЕИК на търговеца, в които смисъл има и практика на ВКС, а именно определение № 442 от 20.07.2009г. по ч.т.д. № 317/2009г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др. Предвид горното и като извърши служебно такава проверка по партидата на търговците в ТР съдът констатира идентичност на приложения договор със сканирания и наличен по заявлението там. Наред с горното констатира се от справките, че имоти не са включени като непарична вноска в капитала на търговеца и следователно няма задължение да бъдат отразени и индивидуализирани по самата партида. По идентичен казус е създадена задължителна практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /определение № 122/14.03.2017 г. по ч.т.д. № 163/2017 г., І т.о./, съгласно която, при прехвърляне на търговско предприятие, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията - Търговски регистър за вписване на основание чл. 16, ал. 1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника, тъй като хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл. 16, ал. 1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, поради което липсва нормативно основание за изискуемото им съдържание при вписването в имотния регистър от съдията по вписванията.

По отношение на мотива на Съдията по вписванията, че не е представена нотариално заверена декларация с описани в нея недвижими имоти от собственика, съдът намира, че са основателни възраженията на жалбоподателката, че съгласно изричната разпоредба на действащата редакция на чл.6, ал.2 от ПВ, описание на имота не се изисква при: а) преписите от обявени завещания, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район; б) актовете, които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот, договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване на търговски дружества, договори за залог и за прехвърляне на търговско предприятие, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район. Следователно след като не се изисква в тази хипотеза описание на имота, няма изискване и за представяне на такава декларация. Тук следва да се съобрази историческо тълкуване на нормата на чл. 6, ал. 2, б. „б. „ от Правилника за вписванията. До изменението й обн. в ДВ бр. 63/01.08.2014 г., чл. 6, ал. 2 ПВ изключва изрично от изискването за индивидуализация, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ, договорите за прехвърляне на наследство. След това изменение, чл. 6, ал. 2 ПВ придобива следното съдържание: „ Разпоредбата на б. „в“ не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство, преписи от обявени завещания, актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство и спрямо договорите, които имат за предмет търговско предприятие. В тези случаи се представя декларация с нотариално удостоверен подпис на прехвърлителя, съдържаща описание на недвижимите имоти, включени в наследството, съответно в търговското предприятие“. Второто изречение на разпоредбата, изискваща декларация е отпаднало с изменението й с ДВ бр.92 от 7 Ноември 2014г, което е и действащата към момента разпоредба. В настоящото съдържание на разпоредбата, изискването за декларация  няма. След като при последното изменение, законодателят е изключил изискването за декларация, то такава не е необходима и неправилно Съдията по вписванията се е позовал на нейната липса за да постанови отказа. Такава е била необходима по предходна редакция на разпоредбата до изм. с ДВ бр.92/2014г., но не и при нейната актуална и действаща такава. В този смисъл има и практика на ВКС, касаеща хипотеза на прехвърляне обособена част от търговско предприятие, но приложима и към прехврълянето на цялото търговско предприятие, че разпоредбата на чл. 6, ал. 2, б. „б. „ ПВ следва да намери приложение, тъй като и в двете хипотези „съвкупността“ в договора, подлежи на допустимо индивидуализиране и чрез общи белези на обособимост, като не предпоставя задължителна индивидуализация на прехвърлимите обекти, в частност на недвижимите имоти, по предвидения в чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ начин / изрично в определение № 451/ 25.09.2017г. по ч.т.д. № 1260/2017г., Т. К., І Т. О. на  ВКС и др.

Предвид гореизложеното съдът намира, че изтъкнатите от съдията по вписванията мотиви за постановяване на атакувания отказ не могат да бъдат споделени поради гореизложените съображения. Не е налице порок на формата на договора за прехвърляне на търговско предприятие, не е налице законово изискване съобразно действащата към момента редакция на разпоредбата на чл. 6, ал.2 б.“б“ от ПВ за индивидуализация на имотите, включени в търговското предприятие при вписване на договора за прехвърлянето му като съвкупност, нито има изискване за представяне на нарочна нотариално заверена декларация в този смисъл, след отмяната на изречение второ от законодателя. Не са относими и доводите относно липса на индивидуализация на имотите в удостоверението за вписване на прехвърлянето на предприятието от АВ-ТР. Предвид горното обжалваният отказ следва да бъде отменен и да се върне преписката на СВ за извършване на исканото вписване.

С оглед горното съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от  Г.М., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „А.Г.-Г.М.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, район Сердика, п.код 1233, ул. ******, представлявана от адв. Н.С., и със съдебен адрес - гр. София, п.к. 1309, район „Илинден”, ул. „******, определение от 15.03.2021 г., постановено от Съдия по вписванията при СРС, с което последният отказва да разпореди вписване на прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти, чрез продажба на търговското предприятие по партидата Г.М., като ЕТ „А.Г.-Г.М.“ с ЕИК ****** и по партидата на правоприемащото дружество „А.Г.ДМ“ ЕООД с ЕИК ******, по заявление с вх.№14678/15.03.2021г. въз основа на договор от 11.02.2021г., сключен с нотариална заверка на подписи и съдържание с рег.№ 1708 и peг. № 1709 от 11.02.2021г., извършена от нотариус Р.Р., нотариус с район PC София.

Да се извърши исканото вписване.

Връша преписката на съдията по вписванията за извършване на вписването.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                        ЧЛЕНОВЕ: 1/                                               2/