Решение по дело №921/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260109
Дата: 12 април 2021 г.
Съдия: Веселина Тодорова Семкова
Дело: 20205300600921
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

            Р Е Ш Е Н И Е 

№260109                         12.04.2021 г.                                         гр.Пловдив,

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на шести април  две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ

               ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТКО МИНЕВ                            

                                    ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА

                   

в присъствието на секретаря СТЕФАНИ БОЖИНОВА

и прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от член-съдията Семкова ВНОХД №921  по описа на ПдОС за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда №79/09.03.2020 г. по НОХД №1941/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX н.с. подс. Л.К.К. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1 НК, като на осн.  чл. 54 вр. чл. 36 НК й е НАЛОЖЕНО наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно  при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Постановено е също така на осн. чл. 68, ал.1 НК наказанието по НОХД № 436/2002 г. по описа на Районен съд - Пловдив ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно от същата ОТДЕЛНО и ИЗЦЯЛО при първоначален ОБЩ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски в размер на 40 лева, платими в полза на СДВР.

Недоволен от съдебния акт е останал защитникът на подсъдимата адв.А., депозирала въззивна жалба срещу същия с изброени при условията на алтернативност искания за отмяна на присъдата и връщане не делото за ново разглеждане поради допуснато съществено процесуално нарушение, респ. признаване на подзащитната й за невинна и оправдаването й по повдигнатото обвинение, респ. намаляване на наложеното наказание и отлагане изтърпяването му на осн. чл.66, ал.1 НК, а отложеното такова да не бъде изтърпявано на осн. чл.68, ал.2 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание предлага първоинстанционният акт да бъде потвърден.

В съдебно заседание подс.Л.К.  не се явява, като и въззивното производство е разгледано в нейно отсъствие. Служебният й защитник адв.А. поддържа въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените в жалбата оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, прие за установено следното:

Подсъдимата Л.К.К. /към датата на предявяване на обвинението с фамилно име Д./ е родена на *** ***, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, безработна, осъждана.

Подс.Л.К. и свид.С. И.са бивши съпрузи, като преди сключване на брака с него първата притежавала ½ идеална част от жилище, намиращо се в гр.П., бул.“., бл.***, вх.***, ет.*** /преименуван впоследствие на бул.“Г. Д.“, респ. бул. „Ц. Б. О.“/. Доколкото по време на гражданския им брак подсъдимата придобила и останалата ½ идеална част от апартамента от майка си, то вече бившият й съпруг свид.С. И. станал собственик на ¼ идеална част от въпросното жилище. Към *** г. двамата били в процес на развод, поради което и не съжителствали заедно. Междувременно подс.К. установила интимни отношения със свид.М.П., в резултат на което последният започнал да обитава указания апартамент.

От своя страна подс.К. и свид.П. се занимавали с продажба на лотарийни билети, получавайки ги от своя познат свид.С. П., който от своя страна им заплащал комисионна за реализираните продажби. При установените контакти със свид.С. П. подсъдимата била силно впечатлена от лекия му автомобил марка „БМВ“ и изразила желание пред същия да му прехвърли горепосоченото жилище, а той на нея – въпросното МПС, считайки ги за равностойни като цена. Самият П.се съгласил с отправеното му предложение, но настоял жилището да бъде прехвърлено не на него, а на майка му свид.Т. А., доколкото не бил в добри отношения със съпругата си и възнамерявал да се разведе с нея. От своя страна подсъдимата пожелала лекият автомобил да бъде прехвърлен на името на свид.М. П.. Тези си намерения подс.Л.К.  заявила и пред намерения от последния за съдействие адвокат свид. М.С.-Ц..  Настоявала и пред последната срещу жилището да получи лекия автомобил на свид.С.П., но като купувач по договора за покупко-продажба на МПС-то да фигурира свид.М. П., а като такъв по този за продажба на недвижимия имот-майката на свид.С. П.. И двата проекто-договора били подготвени от свид.С.-Ц., като продажбата на апартамента била реализирана бързо поради предварително запазен час за същата. Доколкото обаче се налагало да се изчака за изповядване на сделката с МПС-то, то за да спестят време свид.С. П. и свид.М. П. отишли да сключат същата в близкото село М. К.. Докато двамата се върнат, подсъдимата и тази свидетелка се почерпили с кафе, като водили непринуден разговор, в хода на който подс.К. била изключително спокойна и не проявявала признаци за каквото и да било притеснение.

Въз основа на горепосоченото с нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот от *** г. подс.К. лично и като пълномощник на съпруга си С. Р. И. продала недвижим имот - апартамент, представляващ съпружеска имуществена общност, намиращ се в гр.П., бул. „Г. Д.”№***, вх.**/стар адрес/, нов адрес : гр.П., ул. „Ц. Б. О.” № ***, вх.***, ет.***, на свид. Т.А..

На същата дата свид. С. Б. П. продал на свид. М. Н. П.МПС БМВ 318 с рег.№ ***, като на 19.08.1997 г. последният прехвърлил по указание на подс.К. въпросния лек автомобил на свид.Б. Г..

Във връзка с използваните при горепосочената сделка с недвижимия имот документи от страна на подсъдимата, с присъда № 115/20.08.2003 г. по НОХД №436/2002 г. по описа на ПдРС подс.К. била призната за виновна в извършване на две престъпления:

- за това, че на *** г. в гр.П. като продавач по нотариален акт за продажба на недвижим имот съзнателно се е ползвала от неистински частен документ – пълномощно от името на С. Р.И., ЕГН ********** с дата 16.06.1997 г. за продажба на апартамент № 10, находящ се на втория етаж на жилищна сграда, бл.№***, вх.***, бул. „В.” в гр.П., като за самото съставяне от нея не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 вр. чл.309, ал.1 вр. чл.78А НК била освободена от наказателна отговорност и й било наложено административно наказание ГЛОБА.

- за това, че на на *** г. в гр.П. като продавач по нотариален акт за продажба на недвижим имот съзнателно се е ползвала от официален документ с невярно съдържание – нотариална заверка на подпис с дата 16.06.1997 г. за продажба на недвижим имот - апартамент №***, находящ се на втория етаж в жилищна сграда бл.№ ***, вх.***, бул. „В.” в гр.П., под № 116/16.06.1997 г., съставен от длъжностно лице – кмет на с.М. К., обл.П., в кръга на службата му, в който е удостоверено невярно обстоятелство, а именно, че упълномощителят С. Р.И. е положил лично подписа си пред него, като за самото съставяне на този документ от нея не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316 предл. трето вр. чл.311, ал.1 НК, за което й било наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на осн. чл.66, ал.1 НК с отложено изпълнение за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Считайки, че е несправедливо осъдена, доколкото производството по горепосочено дело било разгледано в нейно отсъствие, подсъдимата била много разстроена, поради което се оплакала на своите приятели свидетелите К.С. и Л. З. за случилото се, молейки свид.С. да й намери адвокат. С такъв се свързала – адв.М. /починал по-късно/ чрез съдействието на последния, като му споделила, че неоснователно била осъдена. Разказала му всичко относно продажбата на жилището и покупката на лекия автомобил на свид.С.П.. От страна на адвоката били оформена жалба, адресирана до Главния прокурор на РБългария, в която било посочено, че с цел да бъде принудена да продаде на С. Б. П. и братята му, които били установени като Г.Б. П. и В. Б. П., недвижим имот, представляващ  съпружеска имуществена общност – апартамент, намиращ се в гр.П., бул.„Г. Д.” № ***, вх.***, ет.***, ап.*** (стар адрес) и нов адрес : гр.П., ул. „Ц.Б. О.”№***, вх.***, ет.***, е била заплашена, че ще бъде убита, а синът й ще бъде нарязан на парчета (престъпление изнудване по чл.213а НК). С изготвената от нейно име жалба подсъдимата се запознала и изразила несъгласие с вписаното в нея, както и с начина на изразяване. Същата не била обаче коригирана, доколкото изготвилият я адвокат настоявал, че е юрист и щом е дошла при него, ще я защитава както сметне за правилно. Подс.К. подписала жалбата въпреки несъгласието си със съдържанието й и несъответствието й с нейното желание - да бъде възобновено приключилото в нейно отсъствие дело в Районен съд-Пловдив, за да може да докаже, че е невинна. От споменатите в жалбата братя П. тя познавала единствено свид.С. П., а останалите срещнала за първи път при разглеждане на делото по настоящия обвинителен акт в Районен съд-София. От своя страна самата подсъдима е категорична, че свид.С. П. никога не бил й отправял заплахи, а се е явил единствено като купувач на апартамента й.

Макар и изложеното в жалбата да не отговаряло на истината, подс.Л.К. не само че я подписала, съгласно експертното становище  по графическа експертиза, но и я депозирала, като тя била заведена под вх.№3409/17.04.2006 г. по описа на Прокуратурата на Република България-Главен прокурор. Въз основа на нея била извършена проверка, приключила с отказ от образуване на наказателно производство от 18.10.2006 г. по описа на РП-Пловдив, доколкото била констатирано, че свидетелите Г. П. и В. П.въобще не познавали подсъдимата и не са имали никакви контакти с нея, а свид.С. П.се познавал с нея във връзка с е реализираните сделки за покупко-продажба. Не било установено свид.С.П. да е упражнявал насилие спрямо подсъдимата, за да я принуди да извърши сделката, както и че свидетелите С. П., Г.П. и В. П. никога не били отправяли заплахи към нея нито лично, нито чрез трети лица.

Така описаната фактология е приета за установена въз основа на събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателствен материал: 

І писмените доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени към доказателствения материал на делото на осн. чл.283 НПК,  а именно : нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот от  *** г., договори за покупко-продажба на МПС-та  от *** г. и ***, г., присъда №115/20.08.2003 г. по НОХД №436/2002 г. по описа на ПдРС, жалбата  вх.№3409/17.04.2006 г. по описа на Прокуратурата на Република България-Главен прокурор, характеристична справка и справка за съдимост.

ІІ заключението по назначената в хода на разследването графическа експертиза;

ІІІ гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимата, дадени пред друг състав на съда, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, както и показанията на свидетелите С.П., Т. . Г. П., В. П., К.С., Л. З., М. С. –С., М. П., Б. Г., П.Н.и С. И., ведно с приобщените по надлежния ред показания на свидетелите С. П., Т. А., Б. Г., С.-С., М. П., С.И. и Л.З.. Тези  гласни източници съвсем коректно са ценени като обективни и напълно хармониращи си с подлежащите на доказване факти. Констатираните между същите несъответствия са по-скоро изолирани, като де факто касаят обстоятелства, явяващи се ирелевантни за настоящото производство.

При формиране на решаващите изводи касателно съставомерността на инкриминираното деяние първостепенният съд съвсем правило не е изхождал единствено и само от подадената от подсъдимата жалба до Главния прокурор, като в мотивната част на акта си подробно е изследвал и останалите доказателствени източници, в които е материализирано възникването и развитието на отношенията между подсъдимата, от една страна, и свидетелите С., Г. и В. П., от друга. Едва след като е съпоставил съдържанието на жалбата с останалите кумулирани доказателства, контролираната инстанция е направила изводи по правно значимите факти. Несъмнена е констатацията, че преди депозиране на инкриминираната жалба подс.К. е познавала единствено и само свид.С. П., доколкото съвместно с интимния си партньор свид.М. П. е получавала комисионна от получените от него за продажба лотарийни билети, а в последствие е продала жилището си - съпружеска имуществена общност, на майка му свид.А. в замяна на лекия автомобил на свид.С.П., който по нейно настояване е прехвърлен на приятеля й свид.М. П.. Братята на свид.П. подсъдимата въобще не познавала, както и никога не била виждала преди разглеждане на делото по настоящия обвинителен акт в Районен съд-София. Самите сделки по покупко-продажба на недвижимия имот и МПС-то са били инициирани от подсъдимата, като от страна на свид.С. П.  никога не е бил осъществяван натиск под формата на заплахи спрямо нея. В тази насока са дадените от нея обяснения пред друг състав на съда, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, като същите не само не  са изолирани, но и намират опора в редица други гласни доказателствени източници. Както бе вече изяснено, за реализиране и на двете изповядани на 24.06.1997 г. сделки самата подсъдима е потърсила съдействието на лице с юридическо образование, а именно адвокат - свид.С.-Ц., с която първоначално свид.М. П.установил контакт и получил указания какво е нужно да се подготви  за осъществяване на сделките. Срещите с указания юрист били проведени и на същите присъствали както подс.К., така и свидетелите М. П., С.П. и Т.А.. При същите, а и в деня на изповядване на сделките подс.Л. К. била изключително спокойна и удовлетворена от случващото се, както и не проявявала каквито и да е признаци на безпокойство или съмнение, още по-малко нежелание за реализиране на предприетите правни действия поради заплашване с насилие било спрямо нея, било спрямо сина й. Последният всъщност при разпита си е посочил, че не поддържа въобще контакт с майка си. Ето защо несъмнен се явява изводът, че съдържащата се в инкриминираната жалба информация не отговаря на обективната действителност, доколкото въобще липсва извършено престъпление от указаните в нея лица. Описаните в същата  твърдения съдържат неверни факти и обстоятелства (заплашване, че ще бъде убита, а синът й ще бъде нарязан на парчета с цел да бъде принудена да продаде недвижим имот), отговарящи на признаците на престъплениeто по НК, регламентирано в нормата на чл.213а НК. Изложеното не представлява собствена правна оценка на иначе вярно отразено поведение. Чрез жалбата не е било упражнено и правото на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективна увереност, че те са неправомерни и действително извършени, след като доказателствената маса по делото еднопосочно обосновава извод, че липсват каквито й да било заплахи от страна на свид.С. П.спрямо подсъдимата, а другите негови двама братя тя въобще не е виждала преди делото в Районен съд-София. В самата жалба се говори за братя П., като установено било, че същите са горепосочените трима, поради което несъстоятелно е твърдението във въззивната жалба, че визирани в жалбата на подс.К. били само двама от братята. Ирелевантно се  явява и обстоятелството дали самите те имат или не претенции към нея.

Доколкото адресат на инкриминираната жалба е Главния прокурор на Република България, то изпълнено се явява и следващото изискване за обективна състамомерност на реализираното посегателство, а именно подаването й до орган на власт, осъществяващ наказателно преследване в рамките на правомощията си и в този смисъл надлежен такъв според изискването на закона.

От субективна страна подс.К. е извършила посегателството при пряк умисъл като форма на вина с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици, несъмнено съзнавайки противоправния му характер. Същата е била наясно, че описаното в жалбата престъпно посегатерство въобще не е било реализирано, защото нито едно от посочените в нея лица, две от които изобщо не е познавала, никога не са отправяли каквито и да било заплахи спрямо нея или сина й, още по-малко за да бъде принудена да продаде описаното жилище. Въпреки съзнаването, че изложените в жалбата престъпни обстоятелства не отговарят на действителността, подс.К. я е депозирала до Главния прокурор на Република България с цел да предизвика наказателно преследване срещу набедените лица. Действително, след като адвокатът й е изготвил жалбата, подсъдимата е заявила, че изложеното в нея не отговаря на истината, но въпреки това я е подписала, а след това и представила пред надлежния орган на власт с ясното съзнание, че изнесената информация е невярна.

Въз основа на описаната фактология, приета за установена след пълен и аргументиран анализ на доказателствената съвкупност, обосновано се явява становището на контролирания съд, че причастна към инкриминираното деяние се явява подс.Л.К., доколкото на инкриминираните дата и място пред надлежен орган на власт - с жалба до Главния прокурор на Република България, в която е посочила, че с цел да бъде принудена да продаде на С. Б. П., Г. Б. П. и В.Б. П. недвижим имот съпружеска имуществена общност –апартамент, находящ се в гр.П., бул. „Г. Д.”№***, вх.*** /стар адрес/ -нов адрес : гр.П., ул. „Ц.Б. О.” № ***, вх.***, ет.***е била заплашена, че ще бъде убита, а синът й ще бъде нарязан на парчета, е набедила С. Б. П., Г. Б. П.и В. Б. П. в престъпление –изнудване ( чл.213а НК), като е знаела, че са невинни – престъпление по чл.286, ал.1, пр.1 НК.

Доколкото абсолютната давност за разглежданото посегателство е 15 години, то понастоящем същата не е изтекла както неправилно изтъква защитата.

При индивидуализация на наказанието, правилно контролираният съд е отчел наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, без обаче същите да обосновават приложението на чл.55 НК. Действително вече е изтекъл изключително дълъг период от реализиране на инкриминираното посегателство, но заслуга за това се явява преимуществено поведението на подсъдимата, която след първоначалното разглеждане на делото от софийския съд не е могла да бъде установена, което е наложило събирането на редица данни с оглед иницииране на задочно производство спрямо същата първоначално отново от Районен съд-София, а в последствие и от Районен съд-Пловдив, определен от върховната инстанция да разгледа делото.  Посоченото обстоятелство само по себе си е единствено смекчаващо такова без да има изключителен характер. Отчитайки същото и тежестта му спрямо констатираните отегчаващи такива – лошите характеристични данни предвид предходно осъждане, както и значителния интензитет на засягане нормалното функциониране на правосъдната дейност, то правилна се явява преценката за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо и съобразно конкретната степен на обществена опасност на инкриминираното престъпление и на данните за личността на подсъдимата, законосъобразно и съвсем справедливо се явява наложеното й наказание в минималния предвиден от закона размер ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. То не само успешно би реализирало целите на индивидуалната превенция по чл.36 НК, но се явява и справедливо възмездие за засягането на защитените от закона обществени отношения. В този смисъл неоснователна се явява претенцията за редуциране размера на определеното наказание.

Доколкото горепосоченото посегателство подс.К. е извършила на 17.04.2006 г. и следователно в рамките на изпитателния срок по осъждането й по НОХД №436/2002 г. по описа на ПдРС, изтичащ на 05.09.2006 г., то не са налични основанията за прилагане на института, регламентиран в нормата на чл.66, ал.1 НК касателно наложеното й наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за каквото несъстоятелно претендира защитата. При липса на основанията, указани в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС, то правилно на осн. чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяването му.

Престъплението по чл.286, ал.1, пр.1 НК, за което подсъдимата е призната за виновна по настоящото производство, е умишлено такова от общ характер. Извършването му на 17.04.2006 г. и следователно в рамките на изпитателния срок по предходно осъждане на подс.Л.К. по НОХД №436/2002 г. по описа на ПдРС, изтичащ на 05.09.2006 г., както и налагането на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за същото, коректно са отчетени от първостепенния съд като основание за постановяване наказанието ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по  НОХД №436/2002 г. по описа на ПдРС да бъде изтърпяно ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО при ПЪРВОНАЧАЛЕН общ режим на осн. чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, защото неналични се оказват  основанията за определяне на строг такъв по чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС. Неприложима в случая се явява нормата на чл.68, ал.2 НК, след като посегателството по чл.286, ал.1, пр.1 НК е умишлено такова, поради което посоченото в този смисъл във въззивната жалба искане е неоснователно.

С оглед признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, законосъобразно в нейна тежест са възложени разноските по делото от 40 лева, платими в полза на СДВР, доколкото са направени от последната.   

Както първоинстанционното производство, така и въззивното такова са проведени в отсъствие на подсъдимата. Долустепенният съд е положил максимални усилия за установяването й, като същите не са дали резултат. Ето защо е дал ход на делото по реда на задочното производство, приемайки, че подс.К. се намира извън пределите на страната, но местоживеенето й там не е известно, съобразявайки се с постъпилата справка за задгранични пътувания, сочеща, че е напуснала Б. в посока Г. през *** г. и не са налице данни за завръщането й в страната, както и с писмото от Дирекция „МОС“ към МВР, указващо, че е обявена за международно издирване  в ШИС с мярка „Установяване на адрес“, но липсват данни относно настоящото й местонахождение. В този смисъл напълно законосъобразно се явява решението му да разгледа делото в нейно отсъствие, още повече че не е била открита и на всички посочени от самата нея, както и установени от съда адреси й в страната, както и не е постигнат положителен резултат от щателното й издирване, доколкото е била обявена за общодържавно такова. Тоест налични са били изискуемите от закона предпоставки за разглеждане на делото по реда на задочното производство, което обосновава извод за несъстоятелност на претенцията на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение при даване ход на делото в отсъствие на подсъдимата. Едва в хода на въззивното производство бе констатирано, че при смяна на личната си карта в посолството на България в гр.А., Г. подс.К. е посочила  свой адрес в България, който досега не е бил известен по делото, както и е установен такъв в Г.. И на новия адрес в страната същата не е била открита, а изпратената до Г. международна съдебна поръчка е върната неизпълнена, тъй като подс.К. е непозната на гръцкия адрес, поради което и пред настоящата инстанция производството е протекло в отсъствие на подсъдимата на осн. чл.269, ал.3, т.4, б.Б НПК.

Доколкото в хода на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната инстанция не констатира да са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила,  даващи  основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, а и не се установиха основания за нейното изменение или отмяна, то същата следва да бъде потвърдена.

Мотивиран от горното и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен съд-Пловдив:

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №79/09.03.2020 г. по НОХД №1941/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX н.с.  

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

                             

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: