РЕШЕНИЕ
№ 1514
гр. Пазарджик, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220103047 по описа за 2023 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от А. А. З. от с. В., общ. С., срещу
"Николетти" АД - гр. Пазарджик за осъждане на ответното дружество да и заплати сумата
20010 лв., представляваща обезщетение за причинените и вреди, произтичащи от
невъзможността в периода от 20.06.2019 г. до 20.04.2023 г. да влезе и да ползва свой имот,
държан от дружеството, заедно със законната лихва от 20.06.2019 г., евентуално от
19.07.2023 г., когато е изтекъл даденият от ищцата срок за доброволно изпълнение - като
лихва по обезщетение за непозволено увреждане тя не е уточнена по размер за периода
преди завеждането на иска. В исковата молба се твърди, че ищцата с постановление за
възлагане от съдебен изпълнител е станала собственица на самостоятелен обект в сграда -
офис в гр. Пазарджик с площ 49,20 кв.м. По това време ищцата била в брак с А. З., който по
делото е неин пълномощник като съпруг. След вписването на постановлението за възлагане
бил насрочен въвод във владение на 20.06.2019 г., но ответното дружество оспорило
собствеността и и предявило срещу нея установителен иск за собственост. Било допуснато
обезпечение на този иск чрез спиране на изпълнението и въводът не бил извършен.
Районният и окръжният съд уважили иска, но с решение от 23.02.2023 г. ВКС отменил
въззивното решение и отхвърлил иска. На 07.03.2023 г. ищцата поискала отмяна на
допуснатото обезпечение и то било отменено с определение на районния съд, влязло в сила
на 01.04.2023 г. На 21.04.2023 г. ищцата била въведена във владение. На 11.07.2023 г. на
дружеството била връчена нотариална покана от ищцата за заплащане на обезщетение за
1
лишаването и от ползване в размер 20010 лв., в която тя дала 7-дневен срок за плащане,
изтекъл на 19.07.2023 г. Усилията и за доброволно уреждане на спора обаче не дали резултат.
Сумата е определена като сбор от среден месечен наем от 435 лв. за 46 месеца. В хода на
делото е допуснато увеличение на иска до 20504,49 лв.
Искът е с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК.
С отговора ответникът оспорва иска. На първо място го счита за недопустим и прави искане
производството да се прекрати, тъй като дружеството не може да причини вреди по чл. 45 от
ЗЗД (както е квалифициран искът в исковата молба във връзка с чл. 403 от ГПК) - то не може
да действа волево, такава отговорност се носи само от физически лица. На второ място
недопустимост на иска ответникът извежда от обстоятелството, че обезпечението е
допуснато с акт на съда, който е преценил към онзи момент искането за основателно, и
следователно дружеството не е причинител на вреди за ищцата. Счита за нередовна исковата
молба, тъй като в нея не е конкретизиран размерът на обезщетенията, търсени на всяко едно
правно основание - чл. 403, ал. 1 от ГПК, чл. 45 от ЗЗД и чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. неоснователен е
искът и защото искът на дружеството е проява на защита на субективни права, които то е
упражнявало добросъвестно, считайки, че защитава свое съществуващо право.
Конституционно право на всички граждани е да подават жалби или да търсят защита, когато
смятат, че са нарушени техни права и не може да се ангажира отговорността им при
добросъвестно упражняване на това право, дори да се окаже, че исканията им за защита са
били неоснователни. Чл. 403 от ГПК предвижда удовлетворяване на ответника по
обезпечението от определената от съда гаранция, която се определя именно с тази цел.
Извън тази хипотеза според ответника обезщетение се дължи само при злоупотреба с право.
Затова при условията на евентуалност дружеството заявява, че ако настоящият иск бъде
сметнат за основателен от съда, той следва да бъде уважен само до размера на определената
във връзка с обзпечението гаранция от 3000 лв., чийто размер не е бил обжалван от ищцата.
Освен това ищцата е била наясно, когато е купувала имота, че той е бил купен и от трето
лице по друго изпълнително дело и това трето лице, "Николетти" АД, ще потърси защита на
правата си, така че е неприемливо да твърди, че е очаквала веднага да започне да ползва
имота.
Страните в хода на делото се представляват от упълномощени адвокати, ищцата освен това -
и от своя съпруг, и поддържат становищата си и претендират разноски.
В писмена защита ищцата чрез съпруга си ищцата излага подробни доводи за приложимите
правни норми, като сочи, че пълната и правилна квалификация на иска е по чл. 403, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 45 и чл. 51, ал. 1 от ЗЗД - търсените имуществени вреди не намират
уредба само в процесуалната норма на чл. 403, ал. 1 от ГПК, а и в материалноправните
разпоредби на чл. 45 и чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. По-нататък се сочи, че собствеността си ищцата е
установила по несъмнен начин, за нея между страните има влязло в сила решение на ВКС, с
което се отхвърля положителен установителен иск на дружеството, равносилно на уважен
отрицателен установителен иск на З. за установяване, че дружеството "Николетти" АД не е
собственик на имота. Това прави недопустими твърденията на ответника за придобиване от
2
него на право на собственост. Сочи, че при избора на процесуално поведение ответникът, в
чиято полза съдът се е разпоредил с определение за спиране на изпълнението, следва да е
поел процесуалния риск от необосновано предварително допускане на вероятна
основателност на иска му. Излагат се отново фактите, свързани с придобиването на
собствеността от ищцата и оспорването и от ответника. Пълномощникът се спира на
свидетелските показания, които установяват възможността на съпрузите З.и да ползват
имота едва от въвода във владение, като счита, че те следва да се кредитират; същото се
отнася до заключението на едното от двете вещи лица - Д. Т., като обосновано и съобразено
с вида на имота. Сочи освен това, че самото допускане и изслушване на повторната
експертиза на другото вещо лице, освен че е било ненужно, е свързано с допуснати от съда
процесуални нарушения, които са довели до неизпълнение на задачата по нея.
Ответната страна излага в писмената защита същите доводи, които е изложила и в отговора,
а по отношение на размера на пазарния наем, в случай че се приеме за релевантен, счита, че
следва да се кредитира заключението на Й. Д..
Фактическата обстановка по делото не е спорна (с изключение на размера на пазарния наем),
тя се установява от писмените доказателства и показанията на свидетелката Д. М. и е
следната:
След проведено наддаване по изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител Д. Д.
ищцата А. З. е обявена за купувач на процесния недвижим имот - самостоятелен обект в
сграда с предназначение за офис, върху който е било насочено принудителното изпълнение
на задължения на трето лице. С постановление на съдебния изпълнител от 30.04.2019 г.,
влязло в сила на 16.05.2019 г., имотът и е възложен за сумата 36123,45 лв.
Длъжникът по това изпълнение е бил прехвърлил собствеността на имота на друго
юридическо лице, но срещу него и правоприемника е бил успешно проведен от взискателя
по изпълнението иск по чл. 135 от ЗЗД.
С разпореждане от 07.06.2019 г. ЧСИ е насрочил въвод на купувачката З. във владение на
имота на 20.06.2019 г.
Въводът обаче не е извършен, тъй като ответното дружество "Николетти" АД, купило имота
на друга публична продан от друг публичен изпълнител (М. А.) по изпълнително дело с
друг длъжник - правоприемника по атакуваната по реда на чл. 135 от ЗЗД сделка, е
предявило срещу А. З. иск за установяване, че то е собственик на имота. След покупката
"Николетти" АД е било въведено във владение на имота от ЧСИ М. А., след което ЧСИ Д. Д.
е назначил за пазач взискателката по своето изпълнително дело - свидетелката Д. М.. С
определение на районния съд от 18.06.2019 г. изпълнението на въвода във владение на А. З.
е спряно като обезпечение на предявения иск при гаранция в размер 3000 лв., която е
внесена от ищеца "Николетти" АД. Първите две инстанции уважават установителния иск, но
с решение на ВКС от 23.02.2023 г., неподлежащо на обжалване, решението на окръжния съд
е отменено и искът е отхвърлен.
С молба от 06.03.2023 г. А. З. е поискала да се вдигне обезпечението, с определение от
3
17.03.2023 г. районният съд изрично е постановил отмяната му поради отхвърлянето на иска,
на 06.04.2023 г. З. е поискала от ЧСИ да бъде въведена във владение и нов въвод във
владение на купения от нея имот е насрочен и успешно извършен от ЧСИ Д. на 21.04.2023 г.
в присъствието на пазачката Д. М. и в отсъствието на представители на "Николетти" АД.
Ищцата е в брак с А. К. З. от 28.02.1999 г. до момента.
По делото са изслушани две експертизи с предмет пазарния наем за имота за периода. На
подробно изложените доводи от А. З. като пълномощник на своята съпруга за допуснати от
съда различни процесуални нарушения при назначаване и изслушване на втората от тях се
отговори подробно в предходното съдебно заседание, наред със също толкова
многобройните възражения на пълномощника по законосъобразното постановяване на
определението по чл. 140 от ГПК за насрочване на делото. Макар съдът да не счита, че
твърдяните от З. нарушения по изслушването на второто вещо лице водят до опорочаване
на събирането на доказателството и недопустимост на неговото използване при решаване на
делото, все пак намира, че заключението на Д. Т. е по-добре обосновано и по-добре защитено
пред съда, поради което приема, че то по-точно отразява размера на пазарния наем за
периода, независимо, че сочи усреднен наем за целия период, а в същото време са
общоизвестни колебанията в търсенето на помещения под наем - спад по време на обявената
карантина във връзка с ковид-19 през пролетта и лятото на 2020 г. и ново увеличаване след
това. Тези колебания не са дългосрочни, възможно е да не са повлияли съществено на
размера на наемните цени, и съдът не счита, че неотразяването им в заключението обуславя
съмнение в определения от вещото лице приблизителен размер на наемната цена - 445,75 лв.
месечно или 20504,49 лв. за целия период от 20.06.2019 г. до 20.04.2023 г., поради което
кредитира това заключение.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Доводите на ищцовата страна по квалификацията на иска не са свързани с посочване на
различна по същество квалификация от дадената от съда. Нормата на чл. 403, ал. 1 от ГПК
(която според настоящия състав не е процесуална, а материалноправна норма, независимо,
че се намира в ГПК - тя се занимава със съдържанието на отговорността) урежда частен
случай на непозволено увреждане, уредено като общи правила в чл. 45-52 от ЗЗД, като дори
не внася никакви изменения в тях, а само уточнява за яснота, че и в този случай за
причинените вреди се носи гражданска отговорност. Общите правила за непозволеното
увреждане очевидно си остават приложими за случаите на чл. 403 от ГПК и непосочването
им подробно при квалификацията на иска не означава, че съдът има друго разбиране за
характера на частния случай по чл. 403, а не като препращащ именно към правилата за
непозволеното увреждане, нито опорочава решението.
Влязлото в сила решение за отхвърляне на иска за собственост на "Николетти" АД
установява със сила на пресъдено нещо между страните, че най-малкото по отношение на А.
З. дружеството не е собственик и не е имало основание да се противопоставя на въвода и
във владение. Действията му, довели до спиране на изпълнението и отлагане на въвода от
20.06.2019 г. до 20.04.2023 г. са били неоснователни, и независимо, че са извършени по
4
законоустановения ред, по реда за обезпечаването на исковете, това дружество носи, както
сочи и пълномощникът - съпруг на ищцата, риска от бъдеща неоснователност на
обезпечения свой иск. Чл. 403, ал. 1 от ГПК урежда ясно отговорността на ищеца именно в
случаи като настоящия - правомерно допуснато обезпечение на иск, който обаче
впоследствие се оказва неоснователен и бива отхвърлен. Несъмнено е право на всички
граждани и юридически лица да търсят защита на правата си, които смятат, че са нарушени,
и за самото търсене те не следва да бъдат отделно или прекомерно санкционирани, но при
търсенето на баланс между тяхното право добросъвестно да търсят защита и неудобствата,
които останалите граждани или юридически лица следва да претърпят във връзка с това,
законодателят е приел, че поне имуществените вреди, резултат от неоснователното търсене
на защита, следва да бъдат обезщетени. Гражданската отговорност не изисква умисъл или
злоупотреба с право, достатъчна е непредпазливост, която в случая се изразява в неточната
преценка на ответното дружество за собствените му права и основателността на собствения
му иск - то носи риска от неточността на тази преценка. Доколкото имуществените вреди се
определят в размера на намаляването на имуществото на увреденото лице, а не по
справедливост, без значение за обезщетението е дали А. З. е знаела, че друго лице има
претенции относно имота, за който е наддавала на публичната продан.
Гаранцията, по начина, по който е уредена в ГПК, представлява само процесуално улеснение
за лицето, което евентуално ще претърпи вреди, при събирането на вземането му за
обезщетение, но не и ограничение на размера на това обезщетение. Тя се определя в
приблизителния размер на очакваните вреди, но не и като негова горна граница,
непозволяваща да се търсят по-големи вреди, ако се установят такива; важи и обратното - и в
размер, по-малък от определената гаранция, претендираните вреди се посочват и доказват на
общо основание. Без значение е дали ответникът е бил съгласен с размера на гаранцията,
или не. Ако обезпечението е допуснато без гаранция поради привидна основателност на
иска, това не означава, че искът не може да се окаже отново неоснователен или че
обезщетение за вреди не се дължи в този случай.
В съдебната практика няма особени колебания за това, че вредите от забавен въвод във
владение се изразяват в невъзможност имотът да се ползва и се оценяват в размер на
пазарния наем на имота за периода на лишаване от възможност за ползване (решение № 216
от 3.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2023 г., III г. о., решение № 32 от 11.07.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 60028/2016 г., II г. о. и т.н.).
Основанието за обезпечението е отпаднало с постановяването на решението на ВКС на
23.02.2023 г., но последиците от спирането на изпълнението, изразяващи се в невъзможност
ищцата да ползва имота, са продължили до самия въвод във владение. Ищцата е предприела
действия по възобновяване на въвода незабавно след постановяването на решението на ВКС
и не следва тя да носи риска от лишаването си от ползване в продължение на още два месеца
след него - това допълнително забавяне е също закономерен резултат от спирането на
изпълнението.
Имотът е придобит от А. З. възмездно, чрез покупка, по време на брак, и за него се отнася
5
презумпцията на СК за общ принос на съпрузите и придобиване в режим на съпружеска
общност. Въпреки това обаче би следвало да се приеме, че вредите от възпрепятстваното
изпълнение на въвода във владение са настъпили само за нея, и то в размер целия пазарен
наем за целия имот, а не половината, тъй като само тя е купувач по постановлението, само тя
е щяла да бъде въведена във владение на целия имот и само тя е ответница по обезпечения
иск, независимо, че имотът е станал собственост на двамата съпрузи.
Законната лихва, подобно на всяка лихва върху обезщетение за непозволено увреждане, би
следвало да се дължи от момента на увреждането и съответно - изискуемостта на
обезщетението, който момент за цялото обезщетение е 21.04.2023 г., когато е продължено и
довършено спряното изпълнение.
С оглед всичко изложено съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника "Николетти" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, ул. "Петър Бонев" № 154, да заплати на ищцата А. А. З., ЕГН **********,
сумата 20504,49 лв., представляваща претърпени от нея вреди в резултат на обезпечение на
иск, предявен от ответното дружество срещу нея по гр. дело 2514/2019 г. на Пазарджишкия
районен съд, чрез спиране на насрочен въвод във владение по изпълнително дело №
1063/2017 г. на ЦСИ № 887 - Д. Д. и изразяващи се в лишаването и от възможност да ползва
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.802.1.7 в периода от 21.06.2019 г.
до 20.04.2023 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2023 г., като
отхвърля искането за законната лихва за периода от 20.06.2019 г. до 20.04.2023 г.
Осъжда "Николетти" АД - гр. Пазарджик да заплати на А. А. З. сумата 3760 лв.,
представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6