Решение по дело №560/2021 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря	Ангелина Георгиева	и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов	изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 560/2021г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.М.П., ЕГН: **********,***, чрез адв.М.Х., против Решение №260183/08.02.2021г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 2/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0000972/18.11.2020г. на н-к Отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.34, пар.1, изр.3, пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и на основание чл.93в, ал.10, пр.1, т.1 от ЗАвП, му е наложена глоба в размер на 500,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Конкретно сочи, че пред ВРС е оспорил правомощието на АНО да издава наказателни постановления, като по делото е представено копие на Заповед № РД-08-30/21.01.2020г., което не отговаря на изискванията на чл.183, ал.1 ГПК - не е заверено от страна по делото, поради което в разрез с цитираната разпоредба ВРС е приобщил същото към доказателствата по делото. В тази връзка сочи, че положеният подпис до печата „вярно с оригинала“ не съвпада с този на директора на РД АА-Варна. На следващо място твърди, че при наличие на оспорване на данните в тахографския лист, в нарушение на служебното начало ВРС не е назначил СТЕ, въпреки че не притежава специални технически знания и умения да разчита такъв тип документи. Относно „загубата на данни“ твърди, че мотивите на съда са нелогични и неверни. Твърди и че приложеният като доказателство тахографски лист е нечетим, с множество размазвания на химизираната хартия, отпечатък от подпис на водача положен на обратната страна на листа, който припокрива част от данните върху самия лист и е негодно доказателство, което не би следвало да се приема за такова. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна - РД „Автомобилна администрация“-Варна, редовно призована за съдебно заседание, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 17.08.2020г. служители на ОО „АА“-Варна извършили проверка на превозни средства, осъществяващи превоз на товари в гр.Варна, в района на ул.Девня, на около 400 метра преди кръстовището с бул.Република. Сред проверените превозни средства бил и товарен автомобил „Скания“, категория N3, с рег.№ ***, управляван от А.М.П., който извършвал превоз за собствена сметка - перилни препарати по маршрут гр.Варна - гр.Бургас. По време на проверката било установено, че за 17.08.2020г. П. е използвал тахографски лист за период по-дълъг от 24 часа, като това е довело до загуба на данни - не би могло да се определи кога точно е поставен тахографския лист и колко точно е използван над допустимия период от 24 часа. Било прието, че П. е извършил нарушение на чл.34, пар.1, изр.3, пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. за което му е съставен АУАН № 277024/17.08.2020г. Въз основа на АУАН е издадено НП № 23-0000972/18.11.2020г., с което на основание чл.93в, ал.10, пр.1, т.1 от ЗАвП, на П. е наложена глоба в размер на 500лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че актосъставителят и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, спазен е тридневния срок за възражения по акта, НП е издадено в шестмесечния срок, АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. По същество ВРС е приел, че въз основа на събраните доказателства АНО е направил правилен извод за извършено административно нарушение и правилно е определил квалификацията на деянието, правилно е определил и наказанието по вид и размер. Относно оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 ЗАНН, ВРС е приел, че не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които да водят до отмяна на постановения краен акт. От обстоятелствената част на АУАН и НП са изводими всички признаци на състава на административно нарушение. При правилно установени факти от обвинението и прецизна правна квалификация, правилно е определена санкционната норма на ЗАвП. Размерът на наказанието е императивно определен, поради което и липсва възможност за прецизирането му от страна на АНО или съда. Относно оспорената компетентност на АНО, ВРС е приел, че съгласно Заповед № РД-08-30/21.01.2020г. НП е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му. Относно „загубата на данни“ ВРС е приел, че не е възможно да бъде описано какви точно данни са били изгубени, при положение че те вече обективно не съществуват. Посочването на някакви данни би представлявало единствено предположение и би било недопустимо като съдържание на обвинението. Относно оплакването, че не са събрани доказателства кога точно тахографския лист е бил поставен в устройството - в колко часа на 17.08.2020г., и не е ясно как е констатирано, че на 17.08.2020г. в 10,30 часа тахографският лист е използван повече от 24 часа, ВРС е приел, че от съдържанието на приложения тахографски лист от 17.08.2020г. се установява, че същият очевидно е бил използван в предходен период от време и към часа на проверката - 10,30 часа, вече е налице превишение в използването му над 24 часа. Възможността за използване на тахографския лист в ограничен период от време - 24 часа, води от една страна до загуба на данни при превишението на този часови диапазон, а от друга страна препятства възможността да бъде установен момента на поставянето, поради което и такъв момент не може да бъде посочен като факт от обвинението.

Така постановеното решение е неправилно.

Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати в съдебното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в приобщаване на доказателства в нарушение на изискването на чл.183 ГПК и недопускане на СТЕ. Позоваването на разпоредбата на чл.183 ГПК е неоснователно, т.к. съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН производството пред въззивния съд се развива по реда на НПК. Неоснователно е и оплакването, че за разрешаване на спора между страните съдът е бил длъжен да назначи служебно СТЕ за изследване съдържанието на тахографския лист. От една страна нито един от неведените във въззивната жалба доводи не е налагал изследване от вещо лице, а от друга, липсва релевирано искане от страна на жалбоподателя за това. Твърдението, че съдът няма специални знания да разчете данните от тахографския лист е неоснователно, т.к. всички подлежащи на регистрация данни и символите, с които се означават регистрираните периоди от време при задействане превключвателните механизми на тахографа, са нормативно установени - чл.4 и чл.34 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., и раздел ІV от Приложение І към Регламента.

Независимо от липсата на допуснати процесуални нарушения и в контекста на служебната проверка за приложението на материалния закон по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав преценява, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Изводът на ВРС, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и че е безспорно установено извършването на нарушение по чл.34, пар.1, изр.3, пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., не кореспондира с доказателствата по делото и повдигнатото обвинение. В нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не са описани всички релеванти факти и обстоятелства, които да позволяват да се изведе извод за извършване на вмененото административно нарушение.

Съгласно чл.34, пар.1, изр.3, пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени. Съгласно т.ІV, буква а), пар.2 от Приложение І към Регламент (ЕС) № 165/2014г., минималният обем за запис на тахографските листове, независимо от техния вид, трябва да е 24 часа. Съгласно санкционната разпоредба на чл.93в, ал.10 ЗАвП, наказуемо е използването на тахографски лист за период по-дълъг от този, за който е предназначен и това е довело до загуба на данни.

В случая, в административнонаказателното производство е прието, че нарушението на чл.34, пар.1, изр.3, пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. се изразява в това, че на 17.08.2020г. касаторът е използвал тахографски лист от същата дата - 17.08.2020г., за период от време
по-дълъг от този, за който е предназначен - 24 часа, като това е довело до загуба на данни - не би могло да се определи кога точно е поставен тахографския лист и колко точно време е използван над допустимия период от 24 часа.

За да се изведе извод за извършено административно нарушение по чл.34, пар.1, изр.3, пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. следва да са установени безспорни данни за това кога е поставен тахографския лист и колко време е продължило ползването му, а в случая данни за това няма установени в административнонаказателното производство. Според АУАН и НП, проверката е извършена на 17.08.2020г. в 10,30 часа и при същата е установено, че водачът използва тахографски лист от същата дата - 17.08.2020г. От записите на символите на тахографския лист се установява, че управлението е започнало около 10,15 часа - какъвто час на тръгване е посочен в представената по преписката заповед на управителя на „ЛС Комерс“ ООД. Според въведените от водача данни, каквито е длъжен да въвежда съгласно разпоредбата на чл.34, пар.6, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014г., тахографският лист е поставен и изваден от устройството на 17.08.2020г. При тези данни и с оглед часа на извършване на проверката, не става ясно как и от кои конкретно данни АНО е приел, че в нарушение на нормативните изисквания тахографският лист е използван за период по-дълъг от 24 часа.

Необосновано е и посочването в АУАН и НП, че е налице загуба на данни, т.к. не може да се определи кога точно е поставен тахографския лист и колко време е използван. Принципно използването на един тахографски лист за повече от 24 часа води до наслагване на записи и от там - до загуба на данни, но моментът (датата) на поставяне на тахографския лист няма как да е сред тези данни. Съгласно разпоредбата на чл.34, пар.6, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. датата и мястото, където започва използването на тахографския лист, и датата и мястото, където приключва използването, се въвеждат от самия водач, а не се регистрират от превключвателните механизми на тахографа. Данните, които се регистрират от аналоговите тахографи са посочени в чл.4, пар.4, вр.пар.3, букви а), б) и д) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и това са: изминатото разстояние и скоростта на превозното средство, измерването на времето, дейността на водача.

С оглед изложеното необосновано ВРС е приел, че доколкото се касае до „загуба на данни“ не е възможно да се посочи какви точно данни са изгубени. Бланкетен и без обосновка от фактите по делото и приложимия закон е извода на ВРС, че ползването на тахографския лист за период повече от 24 часа е безспорно установено, посредством съдържанието на самия тахографски лист. Такива данни в същия липсват, не се описани в АУАН и НП, поради което от обстоятелствената част на акта и наказателното постановление не може да се обоснове извод за извършено административно нарушение.

Като е стигнал до други правни изводи ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.38, ал.1, т.2, вр.чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. Атанасов адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за всяка инстанция.

Водим от горното, Варненският административен съд, І - ви касационен състав, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260183/08.02.2021г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 2/2021г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000972/18.11.2020г. на н-к Отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.34, §1, изр.3, пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и на основание чл.93в, ал.10, пр.1, т.1 от ЗАвП, на А.М.П., ЕГН: **********,*** наложена глоба в размер на 500,00лв.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна да заплати на адвокат М.Т.Х. - член на Софийска адвокатска колегия, номер на адвокат **********, адвокатско възнаграждение за две инстанции в размер на 600 (шестстотин) лева.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.