№ 125
гр. Пазарджик, 27.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20245220104049 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:54 часа се явиха:
Майката С. Л. се явява лично и с пълномощника си адв. Е. Б..
Не се явява бащата Й. Г. – редовно и своевременно призован.
Не се явява представител за Дирекция „Социално Подпомагане“ - гр.
Пазарджик, редовно и своевременно призована. Доведено е детето л Й.ова Г.,
което следва да бъде изслушано от съда на основание чл. 127, ал. 2 и чл. 15 от
ЗЗДт.
Във връзка с изслушването се явява социален работник от Отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Социално Подпомагане“ - гр. Пазарджик
– **-**.
АДВ. Б.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
И ГО ДОКЛАДВА:
Производството е охранително за съдебна администрация на
гражданските отношения. Образувано е по молба с правно основание чл. 127,
ал. 2 от СК, в която молителката С. Р. Л. твърди, че с ответника Й. А. Г. са
родители на детето л Й.ова Г., родена на ** г. Твърди, че родителите са
разделени от над три години, като детето живее при нея и тя се грижи за него.
1
Твърди, че с ответника не могат да постигнат съгласие относно
упражняването на родителските права, поради което иска от съда да
постанови решение, с което да й предостави упражняването на същите и
детето да живее при нея, а на ответника да се определи режим за лични
контакти с детето. Претендира месечна издръжка за детето в размер на 300
лева, считано от подаването на молбата в съда, ведно със законна лихва за
забава при просрочие. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор.
АДВ. Б.:- Заявявам от името на доверителката ми, че тя поддържа
молбата. Вие сте приел писмените доказателства. Запозната съм със
социалния доклад и не се противопоставям да бъде приет. Да се приемат
писмените доказателства постъпили след насрочване на делото.
Съдът счита, че като писмени доказателства следва да се приемат
депозираният социален доклад на ДСП гр. Пазарджик, както и справките от
ТД на НАП Пловдив оф. Пазарджик за трудовата заетост и за доходите на
двамата родители за една година назад. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства Социален доклад на Дирекция
„Социално подпомагане“ Пазарджик, както и два боря справки от ТД на НАП
Пловдив оф. Пазарджик за доходите на родителите С. Р. Л. и Й. А. Г..
АДВ. Б.: - Господин съдия, да пристъпим към изслушване на детето, за
да освободим и социалният работник.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на детето л Й.ова Г., което се поведе в
присъствието на майката С. Р. Л., нейния пълномощник, както и на социалния
работник – ** – **.
ДЕТЕТО л Г.: - Здравейте. Не съм идвала друг път в съда. Не ме
притеснява нищо. Добре съм. Да, ще Ви отговоря на въпросите. Да, знам, че в
момента мама и тате са разделени. Откакто са разделени аз живея при мама,
тук в Пазарджик. С тате сме в добри отношения. Чуваме се, обажда ми се. Той
си отиде на село, в х. Той ме взима и ме води в х. Там нямам приятели, с които
да си играем. Баба и дядо са в х. Ходя на училище тук в Пазарджик, в училище
**в, в четвърти клас съм. Мама ме води на училище и мама ме забира. Или
бате а или деде също помагат на мама, когато е заета да ме водят и забират от
2
училище. Заедно с мен и мама живее и дядо , – нейният баща. Аз съм доволна,
не искам да се променя нищо, искам така да си остане. Нямам какво да добавя.
ИЗСЛУШВАНЕТО на детето приключи.
След приключване на изслушването, детето л Г. и социалният работник
** – ** напуснаха съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ,
ДОВЕДЕНИ ОТ МАЙКАТА С. Л..
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
, и л: - на 54 години, български гражданин, вдовец, неосъждан, баща съм
на С. Л..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. , л: - Желая да бъда свидетел по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 190 от НК.
СВ. , л: - Да, напълно Ви разбрах за отговорността. Обещавам да кажа
истината. Живея в Пазарджик на ул. „**“, заедно с дъщеря ми и внучка ми. Аз
бях в чужбина и от две години съм се върнал в България, и когато се върнах се
настаних да живея в това жилище. Тогава там живееха дъщеря ми и внучка
ми, а бащата на внучката ми вече не живееше там. Родителите на детето –
дъщеря ми и бащата на детето, са разделени от около 3-4 години. До преди
раздялата те живееха в същото това жилище. Това жилище си е моя
собственост – на майка ми и баща ми, но те починаха. След като се разделиха,
детето остана при дъщеря ми още от самата раздяла. Бащата е напуснал
жилището, той си отиде в неговото жилище, а дъщеря ми с детето си останаха
там, и от тогава до ден днешен детето живее с майка си в това жилище и тя се
грижи за него.
Какво е отношението на бащата към детето след раздялата – аз бащата
не съм го виждал откакто съм си дошъл, почти две години. Не казвам, че не е
идвал, аз не съм го виждал. Ами, взима го. За пари не съм виждал да дава, не,
това не съм го виждал – нито пари, нито подаръци. Да, взима детето, не мога
да кажа, че не го взима. Взима го, взима го детето, става въпрос за пари, за
подаръци – не е дал. Не дава пари за издръжка, аз поне не съм виждал, не
подпомага материално детето.
3
Детето е щастливо ходи на училище сутрин, прибира се, два пъти в
седмицата ходи на народни танци, има си своя среда, приятели, където
общуват, излиза, играе. Аз не знам детето да посещава други занимания, но
два пъти в седмицата на танци, това са достатъчно разходи. Плаща се такса за
тези танци. Купува се народна носия и такива неща – правят се разходи за
закупуване на народни костюми за народните танци. Нямам представа какви
суми се плащат, това майката може да каже точно. Също така танцовият
състав ходят на лагери, през лятото и през зимата, които също са платени.
Докато бях в чужбина, дъщеря ми споделяше и поддържахме връзка. Дъщеря
ми ходеше допълнително на работа събота и неделя, за да може да си помага,
защото реално тя си издържа сама детето. В този живот на никого не му е
лесно, затова ходи и на втора работа, да се подпомага. Когато мога и аз
помагам, да. В момента дъщеря ми работи на две места – от колко време не
знам, но откакто съм от две години тук, тя работи така, знам, че и от преди
това е било така. Аз да Ви кажа честно, той работи не повече от един месец и
след това няма работа – слушам детето какво казва, няма работа. Сега
доколкото знам работи – къде, какво, що, не знам подробности.
АДВ. Б.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА МАЙКАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
т иА к-Й.ОВА: - на 34 години, българско гражданство, омъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. к-Й.ОВА: - Разбрах за отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавам страните. С. е моя приятелка, бяхме съученички, и от ученическите
години си запазихме приятелството до ден днешен. От много години я
познавам, знам, че тя има дете. Родителите на детето са разделени, от около
три години мисля са разделени, не мога да кажа с точност, но горе-долу мисля
че толкова. Детето живее при майката. Още от самото раждане, така или иначе
тя си я гледа. В началото, бащата е бил при тях само физически, нищо повече.
4
Да, чисто финансово и психически изпитва затруднения при отглеждането на
детето. Аз лично не съм видяла за всичките тези години да има някаква
подкрепа от бащата в отглеждането и възпитаването на детето, като детето е
на десет години, не съм виждала. Говоря, че не съм видяла нещо нормално, аз
съм майка на две деца. По никакъв начин не я подкрепя, нито емоционално.
Бащата, по моите възгледи е това, просто само да я вземе от нея, аз само
веднъж съм виждала. Но това дете е оставено, нали. Аз комуникирам и с
детето. Моят възглед е, че този човек нищо не заслужва, защото за всичките
тези години на нашето приятелство, те бяха, това е нещо покъртително. А не
съм видяла отношение към това дете, нещо да я повика или нещо да й каже.
Това е моето мнение, нали, аз такова нещо не съм видяла като интерес към
този човек. Не, не го виждам да участва и не съм го виждала, не, не никога –
да води детето на училище, на почивка.
АДВ. Б.: - А знаете ли дали ходи в селото, в дома на баща си, в?
СВ. к-Й.ОВА: - Ами, в смисъл, по това което тя ми е казвала
(свидетелката сочи ищцата), че някой път я взима, но само това знам, не мога
да кажа с подробности колко пъти.
Като я взима, детето не се чувства добре. Така, казвам Ви, защото моят
големият син са приятелчета, нали все пак заедно израснаха, и последното
нещо, което той ми каза: „Мамо, тя не спираше да плаче, че баща й идва да я
взима, но трябва да я вземе.“ И това бяха на детето ми думи. Каза, че тя не
искала.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): - Да кажа защо е имало случаи, когато тя плаче и
не иска да отиде – защото там няма с кой да си играе, а не, че има физически
тормоз.
СВ. к-Й.ОВА: - Не че има физически тормоз, просто, нали, тя не желае
да ходи там, защото предпочита да си е тук, защото има приятели.
АДВ. Б.: - Нямам други въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА МАЙКАТА С. Л.:
МАЙКАТА С. Л.: - Смятам, че аз съм по-подходяща да упражнявам
родителските права, защото аз съм си я отгледала откакто се е родила. Да, той
е идвал бащата преди време с нас, но изцяло грижите, както отглеждането от
5
бебе до ясла, после аз съм я водила на градина, аз съм се грижила за нея, аз
знам всичко за нея. Тя споделя с мен абсолютно всичко, дори когато вече е по-
голяма. Да, поддържа контакт с баща си, ходи при него, по телефона също се
чуват, тя има нейн си телефон, чуват се всеки ден. Няма ден, в който той да не
й е звъннал, тя на него, имат контакт. С желание ходи при баща си. Няма
физически тормоз там. Когато той й обещае, че ще я води примерно някъде тя
отива с желание, така да го кажа, то е дете. По-спокойно й е тук, защото, сега,
не знам дали само причината е, защото там няма приятели, не е там нейната си
стая, просто казва, че нищо не правят. Не й обръща достатъчното внимание,
което едно дете иска, още повече, собственото му дете. Това си е и до човек.
Имало е случаи, тръгвала е с плач, когато разбере, че ще я забере – примерно,
има случаи, когато я забере в петък след училище, а не в събота, както по
принцип се разбираме, и тя казва: „Сега две вечери трябва да стоя там и не ми
се ходи“ и тогава, пуска сълзичка. Не знам да има проблем между детето и
бащата. Някой път казва, че има конфликт той с родителите му, и тя чува,
примерно, и не й става приятно. Сега, може би защото в нашата къща няма
такива, говорене на висок тон и на нея и идва малко в повече.
По принцип аз тези три години, вече четири почти, в които сме
разделени се опитвам всячески да поддържам контакт с него, държа го в
течение всичко, което става с нея, но той злоупотребява с тази моя добрина –
така да я наречем, защото прави, физически не, но телефонен тормоз, така да
го кажем. Постоянно иска да знае дали ние ще отидем с Вики до магазина,
дали ще отида до Пловдив с нея, искаше всяка една стъпка, и така и двете с
детето се притеснявахме да отидем някъде, да вземем решение какво да
правим, след като той ще възрази на това нещо и няма да допусне. В началото
на тази учебна година, му казах, че това ще е последната година в „**“ и
догодина трябва да е в друго училище, това му обяснявам на него. И той казва:
„Ами в кое училище ще я запишем ти решавай, аз не разбирам“. За танците,
когато тя ходи от танците на лагер летен, и от училището платен лагер пак, и
му казвам: „Ами Вики ще ходи на лагер. Какво е мнението ти?“, и той вика:
„Ами, хубаво, ама колко пари е?“. Днес сутринта ми се обади бащата.
Обсъждали сме с него условия за доброволно разрешаване на
родителския въпрос, той казва да се разберем помежду си, но аз му казвам, че
толкова години не се разбираме помежду си, той не искаше да се разберем, да
каже, примерно две седмици ще я взимам събота и неделя, две седмици да е
6
при теб, или всяка седмица ще я взимам в точно определен час,
предварително.
Почти всяка събота и неделя я взимаше, но някой път в последния
момент каже, „Не, няма да я взема сега, ще я взема примерно другата
седмица“. Нямаше яснота. Имаше някакъв режим за родителските
отношенията. За издръжка ми казваше всеки път: „Когато започна работа ще
ти дам пари“. По Вики е пращал, примерно, 5 лева, 10 лева, това не го броя
като издръжка, това са й за деня разходите, джобни, затова казвам, че не го
броя като издръжка. Първата година, имало е случаи, когато ми е давал,
първата година когато сме били разделени, тоест преди три-четири години.
Няколко пъти тогава е работил редовно, и ми е давал, примерно 100 или 150
лева, но това беше преди години. Сега, последния разговор, когато говорихме
и за делото ми казва: „Не може ли да ти ги давам на теб, когато ги имам, а не
съдът да определя сумата?“ Желанието ми е да има яснота кои дни от месеца
ще се взима детето, не точен час нали, всичко се случва, но поне кои дни, за да
знаем. Ние така не можем да си направим планове. Решаваме да отидем на
ски, примерно, тази събота, но той решава, че преди ние да тръгнем той ще
дойде да я вземе, и аз ако я спра, той ще каже: „Ти не ми я даваш.“ И затова,
винаги нашите планове остават на заден план. Не сме обсъждали с него кога
иска да я взима – колкото се може повече, но пък от друга страна, детето казва,
колкото се може по-малко седмици да е, защото иска да е тук. Затова
написахме с адвокат Б. да е втората и четвъртата седмица. Детето ми казва, че
той работи от декември месец. От преди празниците каза, че: „Тате каза, че е
на работа и работи.“ Детето и бащата си общуват нормално, няма нежелание
от страна на детето, просто искаме всичко да е регламентирано и да има
яснота. Просто искам да има вече спокойствие.
ИЗСЛУШВАНЕТО НА МАЙКАТА ПРИКЛЮЧИ.
АДВ. Б.: - Няма да соча други доказателства, господин съдия. Смятам, че
делото е изяснено.
Съдът счете, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: - Уважаеми районен съдия, моля Ви да постановите решение, с
7
което изцяло уважите молбата на доверителката ми като приемете, че фактите
и обстоятелствата се установяват, точно такива, каквито майката ги твърди, а
майката е заявила, че включително до лятото тази година, детето почти всяка
събота и неделя е пребивавало при баща си. Проблемът се появява с
израстването на детето и желанието да има регламент в тези неща, а не това да
става, когато бащата реши. И поради това е посочен съвсем обичаен режим на
лични отношения, така, че и детето ще си знае коя събота и неделя ще бъде
при бащата, и бащата, за да може това дете да бъде с приятелите си, да
общува с тях, което е много ценно за детето. От събраните доказателства, ясно
е, че майката е тази която се грижи непосредствено за детето, моля на нея да й
възложите родителските права, да определите местоживеенето така, както сме
го посочили, както и режим на лични отношения какъвто е посочен, и който е
като във всеки един обичаен подобен казус. Бащата два пъти ще го взима през
почивните дни, така, че и майката Ви каза, нека и тя да има и два почивни
дни, в които може да отиде заедно с детето или пък то да бъде с приятели.
Установи се, че бащата не е заплащал издръжка през целия период от време,
но независимо от това майката претендира издръжка, и този въпрос трябваше
да бъде вече решен, а не тя да е зависима от това какво би преценил и кога би
преценил бащата, и затова ще Ви моля да го осъдите да плаща 300 лева
месечна издръжка считано от датата на подаването на исковата молба, ведно
със законна лихва при просрочие. Бащата работи, получава, макар и
минимална, работа заплата, но и издръжката която се претендира също е в
минимален размер, господин съдия. Данните са, че майката, само за да живее
детето пълноценно, работи на две места. Изключително отговорен и съвестен
родител, за да може да осигури всичко необходимо за това дете, то да се
чувства спокойно и обгрижвано, и да не бъде лишавано от нищо. Така, че тя
изцяло отговаря на критериите да бъде родителят, който да се грижи за детето.
Цялостното му поведение, така, ни кара да мислим, че този човек няма
необходимия респект да се уредят нещата. При положение, че сме направили и
предложение за споразумение. Затова Ви моля, в този смисъл за Вашето
решение. Моля да ни присъдите и сторените разноски по представения
списък.
Съдът УВЕДОМЯВА страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:34
8
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9