№ 1235
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501155 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. Г. ХР. чрез
процесуалния му представител адвокат В.В. срещу решение № 260884 от 12.03.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 12396 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети
състав, с което е осъден Х. да заплаща в полза на детето М. М. Г. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Р. СТ. ЛЮБ. месечна издръжка в размер на 250 лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /02.10.2020 г./, с падеж първо
число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване на същата, на основание член 143,
алинея 1 от Семейния кодекс /СК/; осъден е Х. да заплати в полза на детето М. М. Г. чрез
неговата майка и законен представител Р. СТ. ЛЮБ. сумата от 3 000 лева, представляваща
издръжка за минал период, за времето от 02.10.2019 г. до 02.10.2020 г., на основание член
149 от СК; осъден е Х. да заплати на Р. СТ. ЛЮБ. сумата от 300 лева, представляваща
извършени разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Варна, държавна такса в размер 480 лева, на основание член 78, алинея 6 от
ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се твърди,
че първоинстанционният съд е направил грешни изводи за податните възможности на
бащата, още повече, че същият е давал суми на майката за издръжка на детето, което не е
отчетено от районния съд. Също така се сочи, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, като въпреки поисканато събиране на гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели, е допуснал само един. Иска се отмяна на решението и да бъда
определен минимален размер на издръжката за детето М., тоест обжалва се за разликата над
162,50 лева до присъдената сума от 250 лева.
1
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че Р. СТ. ЛЮБ. и М. Г. ХР. са родители на детето М. М. Г.,
роден на 12.08.2010 г. Считано от месец януари 2018 г. родителите са във фактическа
раздяла. От този момент единствено ищцата полага грижи за детето и осигурява средства за
издръжката му. Детето е ученик в четвърти клас, често боледува. Към датата на предявяване
на иска майката е безработна и получава единствено социална помощ. От друга страна
ответникът получава високи доходи от трудовата си дейност, но се е дезинтересирал от
проблемите на детето и неговите нужди, както и от тези на пълнолетното дете на страните,
за което също майката полага грижи. Претендира издръжка в размер на 250 лева месечно,
считано за една година назад преди подаване на исковата молба.
Ответникът М.Х. е депозирал отговор на исковата молба, с не оспорва допустимостта,
но намира искът за частично основателен. Сочи, че между страните е постигната спогодба,
по силата на която заплаща 150 лева месечно издръжка за детето. Отделно от това през
настоящия отоплителен сезон е осигурил дървата за отопление, нужни на ищцата. Оправя
искане за определяне на месечна издръжка в размер на 162,50 лева, а за миналия период – от
по 152 лева месечно.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е депозирала писмено становище, в което
излага, че интересът на детето кореспондира с уважаване на исковата претенция.
Спорът по настоящото въззивно производство се свежда само до размера на
издръжката, която бащата следва да заплаща за непълнолетното дете. Поради това и на
основание член 272 от ГПК настоящият състав намира, че не следва да преповтаря
фактическата обстановка, установена от районния съд, поради което и препраща към нея.
Следва да бъдат съобразени събраните пред настоящата инстанция писмени и гласни
доказателства.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в
семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
2
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
М. е на почти единадесет години, не страда от хронични или тежки здравословни
проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. Наведеното в тази връзка твърдение на
майката, че често боледува от респираторни заболявания не се доказва по делото.
Единственото представено в тази връзка доказателство е бележка от личния лекар на детето,
която по своята същност е свидетелски показания в недопустим от ГПК писмен вид. С оглед
на това и обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид
презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за
адекватен за нуждите на М. да определи общ размер на издръжката от 400 лева.
В хода на производството, включително и с оглед изявлението на майката в съдебното
заседание през въззивната инстанция, е установено, че Р.Л. получава минималната за
страната работна заплата и добавки за детето. Месечните доходи на бащата са средно около
700 лева, същият няма алиментни задължения към други лица.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените ежедневни
грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата
от 250 лева месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с възможностите му с
оглед данните по делото, а майката ще следва да поема разликата.
Също така следва да се отбележи, че няма спор между страните, че след раздялата им
през месец януари 2018 г. грижите за детето са поети основно от ищцата. Твърденията на
ответника, че е участвал през този период в издръжката чрез закупуване на дърва за
предходния отоплетелен сезон не са оспорени, а и се доказват от събраните по делото гласни
доказателства, но трябва да се има предвид, че отглеждането на едно дете не се изчерпва
само с осигуряването на дърва за отопление. За издръжката на детето са нужни и други
неща, а също така и заплащане на месечни разходи за режийни разноски. Поради това
въззивният съд намира, че и този иск се явява доказан и основателен.
С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъде
постановено въззивникът да заплати сторените от въззиваемата страна разноски пред
настоящата инстанция, които се претендират в размер на 400 лева.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира
същото за частично основателно. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 6 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела за
издръжка за една инстанция дължимото минимално възнаграждение е в размер на 300 лева,
за който размер и следва да бъде осъден въззивника.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260884 от 12.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 12396
3
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав.
ОСЪЖДА М. Г. ХР. ЕГН ********** от *** да заплати на Р. СТ. ЛЮБ. ЕГН
********** от *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща платено от нея адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4