Р Е Ш Е Н И
Е № 1729
гр. Пловдив, 29.05.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 04.05.2017 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17536 по описа на съда за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М.А.Ч., ЕГН: **********,*** твърди, че на *** г. в
*** трябвало да хване автобус, за да се прибере до дома си от автобусна спирка ***
гр. П. Ищцата била редовна пътничка на градския транспорт и имала месечна
абонаментна карта № *** за месец януари 2011 г. Пристигнал автобус с ДК № ***.
Ищцата се опитала да се качи на автобуса, като прекрачила с десния си крак от
втора врата /двойна/ по стълбичките, трудно, тъй като ползвала патерица и
успяла да прибере тялото си. Още преди да е влязла изцяло в автобуса шофьорът
затворил вратите и левият крак на ищцата
в областта на бедреницата бил прихванат и останал от външната страна на
вратите. Ищцата политнала и поради
силната болка извикала за помощ. Автобусът спрял в западното платно преди ***,
вратата се отворила и с помощта на други пътници ищцата изтеглила висящия навън
ляв крак. Спирането било документирано от Джи пи ес – центъра в 17.37.08 ч. или
12 секунди след тръгването. Ищцата почувствала много силна болка в бедрената и
колянната стави, като пътниците й помогнали да слезе на спирката, а една от тях
и подала листче с номера на автобуса и я придружила до вкъщи. Ищцата твърди, че преди инцидента левият й
долен крайник бил напълно здрав, като една седмица след случилото се тя се
надявала болките в двете стави, невъзможността да стъпи на левия си крак и
подуването да отшумят и тя да се възстанови. На 16.01.2011 г. болките се
увеличили, като ищцата потърсила мецинска помощ в УМБАЛ *** гр. П. – спешен
травматичен кабинет и впоследствие и в други медицински заведения, където било
установено, че вследствие на инцидента – притискане от автобусните врати, на
ищцата били причинени следните увреждания, а именно: трайно обездвижване на
левия долен крайник с неприключил оздравителен процес и вече състояние на
осакатяване, което било вследствие на повиване на бедрото, вътрешно ставен
кръвоизлив и наливане на течност в бедрената и колянна става, спукване на
чашката на ставата и разтягане (навехване) на двете стави. В резултат на
уврежданията ищцата претърпяла болки и страдания в областта на ставите, болки
във вените, стрес, довел до ликвидиране на функциите на щитовидната жлеза,
високо кръвно налягане и невъзможност за самостоятелно придвиждане, като оценява тези
неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лв., от които претендира
частично 15 000 лв. След инцидента ищцата предявила претенциите си към
община П., като впоследствие установила, че автобусът е собственост на ЕТ *** с
налична активна застраховка Гражданска отговорност към ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
АД, поради и което е насочила претенцията си за репариране на претърпените
неимуществени вреди към застрахователя. Твърди се, че е налице виновно
поведение на лицето управляващо автобуса, което е нарушило разпоредбите на чл.
68, ал. 2 ЗДвП и чл. 126 и чл. 179, т.2 и т. 3 от ППЗДвП. Освен главница се
претендира и законна лихва, считано от датата на деликта – 08.01.2011 г. до
окончателното изплащане на главницата. С оглед така изложеното се моли
предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.
Ответникът ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК: ********* оспорва иска по основание и размер. Оспорва се
наличието на валиден застрахователен договор, както и твърдението, че на *** г.
е настъпило заявеното събитие, както и вината на водача на автобуса. Прави се
възражение за съпричиняване, доколкото ищцата не е преценила, че с оглед
здравословното й състояние и е била необходима помощ за придвиждане. Твърди се,
че към *** г. ищцата е имала влошено зрение и слух и не е могла да се ориентира
добре в обстановката. Оспорва се причиняването на сочените телесни увреждания,
както и причинно – следствената връзка със сочения инцидент, като се твърди, че
същите се дължат на злополука от месец ноември 2010 г. и други заболявания, от
които ищцата е страдала преди случилото се. Относно претенцията за законна
лихва се прави възражение за погасяването й по давност. С оглед изложеното се
моли предявеният иск да се отхвърли и се претендират разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа страна:
От приетата по делото едномесечна
карта за пътуващ пенсионер се установява, че към 08.01.2011 г. ищцата е
ползвала автобусен транспорт.
Установява се, че за превозно
средство с рег .№ *** е имало сключена
активна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател – ответното
дружество за периода от 31.12.2010 г. до 13.08.2011г. , което обуславя
неоснователност на възраженията на ответника в тази връзка.
По делото е прието като
доказателство ръчно написана бележка с изписан ръкописен текст „С 43 00“ (л.4), която бележка не се ползва с
материална доказателствена сила и следва да се преценява с оглед на останалите
събрани по делото доказателства в тази връзка. От разпита на св. *** – *** на
ищцата се установява, че тази бележка е била дадена на ищцата от друг пътник в
автобуса непосредствено след инцидента.
По делото са приети писмени
доказателства (л.123 - 134), от които се установява, че ищцата е предявила
претенции за обезщетяване на претърпените от нея вреди към Община П., от която
получила отговор, че автобусът, при качването в който се твърди да е настъпил
инцидента е собственост на частна фирма, а не на общината. На 10.02.2011 г.
ищцата е подала жалба до Община П. и е претендирала имуществени вреди, като е
получила отговор на жалбата си на 28.02.2011г. В отговора зам. кметът на Община
П. – А. К., е посочил, че жалбата на ищцата е изпратена до фирмата, собственик
на автобуса, която е изпратила отговор, в който се сочи, че шофьорът и
кондукторът не си спомнят за такъв инцидент. В писмото е отразено, че при
извършена справка в GPS центъра за контрол е установено, че автобус с
рег. № *** по автобусна линия *** на посочената дата – *** г. е тръгнал от
спирката на „*** север“ – западно платно в *** ч., в *** ч. е спрял и пак е
потеглил по маршрута. В 18.04. ч. автобусът е бил на последна спирка – кв. К.
На 20.11.2013 г. последвала отново жалба от ищцата до Община П. по повод
инцидента на 08.01.2011г. и установяване
на фактологията във връзка със случилото се. На
04.12.2013 г. и на 08.01.2014 г. са
входирано в ОБЩИНА ПЛОВДИВ писма до ищцата от Общинско предприятие
„Организация и контрол на транспорта“, в което е посочено, че превозвачът
ЕТ ***, собственик на автобуса е частна
фирма, на която е възложено на основание конкурс да извършва превоз на пътници
по маршрут и разписания от утвърдената общинска схема на община П., поради
което нито общината, нито общинското предприятие носят отговорност за причинени
при превоза на ищцата вреди. Посочва се, че отговорността се носи от
превозвача, а обезщетение се изплаща от застрахователя по сключена застраховка
„Злополука“ от същия.
По делото е приета, като
доказателство молба от ищцата до ДЗИ Общо застраховане от 14.02.2012 г., като
липсват данни за получаване на същата от ответното дружество. Приета е и
входирана молба от ищцата до ответното дружество от 26.07.2013 г., в която се описва инцидента и се претендира
обезщетение.
От приетите по делото медицински
документи се установява, че преди 08.01.2011 г. ищцата не е имала здравословни
проблеми с левия долен крайник и ставите, както и други сериозни здравословни
проблеми, свързани с повишено кръвно налягане, проблеми с щитовидната жлеза,
както и проблеми със слуха и зрението,
което опровергава възраженията на ответника в тази връзка. От приетата
по делото справка за извършени прегледи на ищцата (л. 101-106) и амбулаторни
листове (л. 157 -160) се установява, че в периода от 05.01.2010 г. до
16.09.2010 г. е посетила 4 пъти личния си лекар за консултация във връзка с
тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен като остър или хроничен (инфекциозно
възпаление на бъбречната система) и жлъчно каменна болест, заболявания на
панкреаса и пиритонеума, като е изследвана урината на ищцата и й е правена
антибиограма. Едва през ноември месец 2010 г. се установява извършването на
малки оперативни процедури на таза и долния крайник в УМБАЛ *** ЕАД, С., като
от приетата по делото Епикриза (л. 13)
се установява, че ищцата постъпва в клиниката за първи път, като
страданието й датира от 23.11.2010 г., когато след падане усетила силна болка в
дясна тазобедрена става. След извършени изследвания се установява, че няма
данни за травматични увреди на двете тазобедрени стави. В този смисъл е и Протокол от компютър –
томографско изследване на ТБС (л.14).
По делото са приети писмени
доказателства, от които се установява, че след 08.01.2011 г. ищцата е
посещавала многократно медицински заведения във връзка с оплаквания, касаещи
левия й долен крайник и други оплаквания
във връзка със здравето й, включително и травми, дължащи се на последващи
инциденти (л. 15, л. 137 -142). Първото
посещение на ищцата в болнично заведение след твърдения инцидент е от дата
16.01.2011 г. в спешния травматологичен кабинет в УМБАЛ ***, като от представеното
писмено доказателство, не се установява какви манипулации са извършени при това
посещение и какво е установено при прегледа. От приетите по делото амбулаторни
листове от 09.02.2011г. ; 14.03.2011 г. и 04.07.2011 г. , издадени от личния
лекар на ищцата – *** А.С. – З., е видно, че при прегледите са констатирани
невъзможни движения в колянна и тазобедренна става, като придружаващо
заболяване е посочено „коксартроза (артроза) на тазобедрена става“ и вътрешно
ставни увреждания на колянната става.
Ищцата е била насочвана към ортопед, като на 10.02.2011г. ищцата е била
прегледана от *** Н. Г. Н. – специалист „Ортопедия и травматология“, като й е
била поставена диагноза „контузия на коляното“, като в амбулаторния лист от 04.07.2011
г. е отразено, че не се констатира подобрение след проведеното лечение в С.
през март 2011 г. Видно от приложените
справки и медицински документи през
месец март 2011 г. ищцата е посетила три пъти *** Б.И.П. специалист „Ортопедия
и травматология“ , като е констатирано изкълчване, навяхване и разтягане на
ставите и ставните връзки в коляното. През месец юли 2011 г. се установява, че
ищцата страда и от коксартроза (артроза) на тазобедрената става. Впоследствие през месец август 2011 г. ,
септември, декември 2011 г. се установяват освен вътрешно – ставни увреждания
на колянната става и здравословни проблеми, свързани с щитовидната жлеза, както
и главоболие, световъртеж и тежък запек, като ищцата е насочена към ендокринолог. От амбулаторен лист от 10.12.2012 г., както и
справка за извършени прегледи се установява, че през месец ноември 2012 г.
ищцата е счупила лява гривнена става, поставена й е била гипсова имобилизация,
след което било необходимо да се проведе рехабилитация, поради сериозното
увреждане на ръката. В амбулаторен лист
от 14.01.2013 г. е отразено, че ищцата е с ограничени движения в раменен пояс и
тазобедренна става.
От приетата по делото съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице – *** Д.М. се установява, че
при описаното ПТП на 08.01.2011 г. са получени следните по вид увреди на
ищцата, а именно: контузия на лява коленна и тазобедренна става с оток на ляво
коляно и изразена увеличена ставна течност (хидропс) с ограничение на
движенията на същата, като тези увреди са предизвикали болки и страдания извън
случаите, представляващи престъпления по общия ред, а именно средни или тежки
телесни повреди. Вещото лице М. заявява,
че има причинно – следствена връзка между извършените действия и установените
травматични увреждания. Относно обемът на болките и страданията вещото лице е
посочило, че е била причинена болка със силно изразен характер, като травмата е
довела до болеви усещания, които са намалявали много бавно с времето.
Страданията, които ищцата е била изтърпяла са силно изразени, поради
невъзможност за самостоятелно придвижване – ползване на помощно средство
патерица заради предишни заболявания, прибавени ограничени движения на основни
стави и възрастта на лицето. Вещото лице
потвърждава установения с медицинска документация, приложена по делото, факт,
че през месец ноември 2010 г. ищцата е била приета в УМБАЛСМ *** с оплакване от
силна болка в дясна тазобедрена става след травма, като след извършено КТ на
двете тазобедрени стави се установява, че липсват увреди и в двете тазобедрени
стави, като ищцата е лекувана с обезболяващи. В експертизата е отразено, че
ищцата е постъпила през месец март 2011 г. в СБДПЛР КРЕМИКОВЦИ ЕООД, гр. С. с
оплакване от билки, скованост, засилващи се при натоварване и оток на лява
коленна става, като е установено деформация и отток с нарушена походка на лява
коленна става. По време на престоя в
СБДПЛР КРЕМИКОВЦИ ЕООД били извършени следните процедури:лечебна
физкултура;фонофореза; лечение с нискочестотен ток; лазартерапия. Относно
прегледа на ищцата в УМБАЛ *** гр. П. на 16.01.2011г. се сочи, че е установено
контузия на лява тазобедренна и коленна става с увеличение на ставна течност в
лявото коляно. Дадена е консервативна терапия, без да е съобщено каква. От
манипулации е извършена единствено рентгенова снимка. Вещото лице посочва, че след падането на
28.03.2011 г. на ищцата по време на престоя в СБДПЛР *** ЕООД е прегледана в ***
от невролог, офталмолог, интернист и травматолог, като в издадената епикриза е
описано, като патология единствено разкъсно- контузна рана по предната част на
главата, която е обработена първично, от което се подразбира, че останалите
специалисти не са открили друга патология от травмата. Относно твърдяното
счупване на ставна ямка, скъсване на ставни връзки и счупване на стави, вещото
лице К. посочва, че същото се доказва при съчетаване на клиничен преглед на
пострадалото лице със съответните оплаквания и клинични симптоми и
потвърждаването им с параклинични изследвания – рентгенография, скенер, ЯМР. Не се установява спукване на става. Сочи се,
че при подобри увреждания същите се лекуват с обезболяващи, НСТПВ, кортизонови
препарати; антитромботични. Относно заболяванията на ищцата преди 08.01.2011 г.
вещото лице посочва, че по време на
прегледи и престои в болници е отбелязано единствено артериална хипертония;
артрозни изменения в тазобедрените стави и остеопоротични изменения на костите.
Не се установяват данни за тяхното лечение отпреди 08.01.2011 г., като вещото
лице предполага, че ползването на помощно средство патерица по време на
инцидента е поради наличието на артрозни изменения в двете тазобедрени стави и
много вероятно от последващи оплаквания от травмата на 23.11.2010 г. Установява се, че в резултат на падането на
23.11.2010 г. и 28.03.2011 г. се е получило обостряне на съществуващи заболявания на ищцата.
Вещото лице М. заявява, че не
може да отговори на въпроса дали симптоматиката, която ищцата заявява е в
резултат на травмата или на артроза, хронично заболяване, което обостря
травмата, поради и което е допуснато изготвяне на съдебно – медицинска
експертиза от вещо лице – ревматолог. Съдът възприема изцяло изводите на вещото
лице В.Р., която категорично заявява, че
преди 08.01.2011 г. ищцата не е страдала от сериозни ревматични / ставно –
мускулни болести, като от рентгеновата снимка на тазобедрените стави след
падане през ноември 2010 г. не се установяват травматични увреждания на
тазобедрените стави. От преглед при ортопед
през февруари и март 2011 г. се установява коксартроза, повърхностна травма на
подбедрицата и контузия на коляното. На 18.03.2011 г. ортопед е установил
изкълчване, навяхване и разтягане с оток на ляво коляно и ограничена флексия.
Няма документация и данни за лечение преди 08.01.2011 г. Вещото лице Р.
посочва, че травмата при посочения инцидент води до увреждане на коляното,
мекотъканни увреди и ползване на помощно средство / патерица. Не се констатират
сериозни заболявания преди инцидента, които да се отразят върху способността на
Ч. да прецени и осмисли възникналата ситуация, което обуславя неоснователност
на възраженията на ответника в този смисъл. Вещото лице Р. потвърждава изводите
на вещото лице М., че състоянието на коляното и лявата тазобедрена става имат
връзка с описаното произшествие, като увредите са посттравматични. Относно
подуването на крайника се сочи, че може да се дължи на комплекс от увреди,
станали през периода 2011 -2017 г. В заключение вещото лице Р. посочва, че наличието на артроза няма пряка връзка с
констатираната увреда на ацетабулума и същият може да се дължи на удара при
затискането на автобусната врата, като при разпита в съдебно заседания допълва,
че артрозата няма връзка с травмата, като може да прогресира съвсем
индивидуално
От приетите по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Т. А. – очевидец на инцидента, св. ***
– *** на ищцата, чийто показания съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК и
св. ***, помогнала на ищцата след инцидента се установяват твърдените в
исковата молба обстоятелства по отношение на инцидента, както и претърпените
болки и страдания, непосредствено след него и в един по дълъг период. От
разпита на св. *** – очевидец на инцидента се установява описаната от ищцата в
исковата молба фактическа обстановка. Св. *** потвърждава, че на сочената дата
и в посочения час, въпросният автобус с № 1 е затиснал ищцата, като същият
потеглил рязко, със сериозно клатене и малко след спирката на пресечката с ул. ***
т.е. на няколко секунди разстояние автобусът спрял и хората издърпали ищцата
навътре. Посочва че ищцата е била с патерица, като се детайли описва как ищцата
се качвала през средната врата, била затисната от вратата на автобуса и извън
автобуса е бил левият й крак и част от таза, а другата част от тялото била в
автобуса. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, която е познавала
ищцата, като редовна пътничка по тази линия и е била на достатъчно близко до
случилото се разстояние, за да даде достоверни показания за случилото се на
08.01.2011 г. Относно последствията от инцидента от разпита на свидетелите (***)
се установява, че ищцата е променила
начина си на живот след инцидента, като не е била така дейна и енергична, дълго
време не продавала на сергията си, придвижвала се с патерица, изпитвала е силни
болки и многократно е посещавала медицински заведения, подлагала се е на терапия, правила е изследвания.
Свидетелката А. посочва, че преди ноември месец 2010 г. е виждала ищцата, като
тя не е била с патерица. Св. А. видяла ищцата след инцидента, като й казала, че
е била очевидец на случилото се. Изложеното от свидетелката А. по повод
инцидента се потвърждава и от показанията на св. М.Х., която не е била очевидец
на случилото се, а е разбрала от ищцата и съответно нейните показания в тази връзка представляват косвени гласни
доказателства. От разпита на св. Х. се установява, че през ноември 2010 г.
ищцата е ударила десния крак, вследствие на което й се подул глезена. Отишли в С.,
където констатирали, че няма нищо счупено, но предписали на ищцата помощно
средство, на което да пада тежестта, за да пази десния си крак. Казали, че са
здрави и двете стави. За инцидента св. Х. научила по телефона от майка си,
която й казала, че не се чувства добре, не ще си легне, ще се успокои и да не
ходят на лекар. Ищцата казала на дъщеря си – св. Х. да ходи на работа в
понеделник, като в следващия почивен ден на 16.01.2011 г. св. Х., която работи
в С. си дошла в П. и видяла, че майка й не може да стане от леглото, като била
уринирала в леглото. Дигнала я внимателно, свалила я в асансьора и отишли на
лекар в УМБАЛ ***, където направили снимка на ищцата и я прегледали, като
предписали обезболяващи и хомеопатични. Ищцата дала на дъщеря си бележка, на която жена
от квартала записала номера на автобуса, вследствие на което св. Х. решила да
се срещне с кмета на общината. След срещата с кмета, била депозирана жалба и
входирана в общината, като след известно време бил получен отговор. Относно
здравословното състояние след инцидента св. Х. посочва, че след прегледа на
16.01.2011г. ходили на още две места в П., където им казали, че всичко е наред.
Ищцата обаче се чувствала много зле, поради и което св. Х. се принудила да я
вземе в С., където посетили *** П., който установил, че има спукване на чашката
на ставата, като коляното е събрало вода и препоръчал ищцата да остане в Б. –
рехабилитационния център, за да се погрижат там за нея. Първо била в покой,
правили й лазер, нагрявки и др.Първоначално започнала да се учи да стъпва,
после да ходи. Изписали я с две помощни средства, като *** – св. Х. я върнала в
П. Психическото състояние на ищцата вследствие на инцидента и обездвижването
било много лошо, като дори казала на дъщеря си „не ми се живее“. Било
констатирано и високо кръвно налягане, както и увеличение на щитовидната жлеза
вследствие на стреса. Предписано й било медикаментозно лечение. Проблемите с
лявото коляно обаче продължили, като било консатирано, че пукването е
зарастнало, но лявото коляно било обезобразено, като препоръчали да се смени
ставата. Относно наличие на остеопороза,
св. Х. сочи, че е правено изследване, при което било установено, че
остеопорозата на ищцата не е толкова голяма, че да може да чупи костта, като
върви сама. От разпита на св. Х. се
установява, че преди инцидента ищцата е работила на две различни места, на две
сергии – сутрин и следобед, но последно се опитала да се върне на работа лятото
на 2011 г., но й било трудно. Имало подобрение единствено лятото на 2011 г., но
коляното не се е прибирало и ставало все по – зле.
От разпита на св. Д. – *** на
ищцата се установява, че непосредствено след инцидента, ищцата й се оплакала,
като й разказала за случилото се. Св. Д. видяла, че тазът й е син, кракът й и коляното са подути и не може да
стъпва на левия крак, поради което й направила студен компрес. Тъй като се
влошавала ищцата се обадила на дъщеря си св. Х., която дошла и отишли на
лекар. Потвърждава се установеното от
други двама свидетели обстоятелство, че преди инцидента ищцата е била много
дейна, работила е и се е оправяла сама. Вече обаче ходила с патерица и не се
върнала да работи на сергията за плодове и зеленчуци.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Между ответника и собственика на автобус с рег. № *** е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съдът счита за неоснователно
възражението на ответника в тази връзка, доколкото този факт се установява от
разпечатката от интернет страницата на Комисията за финансов надзор. В рамките на
срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие -
възникнала е отговорност на водача на застрахованото ППС за вреди в резултат от
причинено от същия инцидент.
Установява се, че при управление на застрахованото пътното
превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници – автобус с рег. № *** водачът
не е
осигурил възможност за безопасното качване и слизане на пътничката – М.Ч. и не е
изпълнил задължението си преди потегляне да се убеди, че са осигурени всички
условия за безопасното им превозване , като по този начин е нарушил разпоредбата
на чл. 68, ал. 2 ЗДвП и чл. 126 и чл.
179, т.2 от ППЗДвП..
Елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства - установява се настъпването на транспортно произшествие на
сочената дата, причинено виновно от водача на застрахованото превозно средство, който не е изпълнил нормативните си задължения да осигури
безопасно качване и слизане от автобуса.
Сочената от ищцата фактическа
обстановка се потвърждава от събраните гласни доказателства, като ответникът
при разпределената му доказателствена тежест за това не успя да докаже
възраженията си в тази връзка, а именно: че твърденият инцидент не е настъпил.
Посоченото в писмото от община П. обстоятелство, че водачът и кондукторът са
дали показания, че не си спомнят за подобен инцидент, не представлява годно
доказателствено средство. Единственият способ за събиране на гласни
доказателства е чрез разпит на свидетели, като не представляват доказателство
писмени свидетелски показания, а още повече и преразказани такива в писмени
доказателства.
От събраните писмени и гласни
доказателства и приетите заключения на съдебно – медицинските експертизи се
установява по безспорен начин, че при
описаното ПТП на 08.01.2011 г. ищцата е получила следните по вид увреди:
контузия на лява коленна и тазобедренна става с оток на ляво коляно и изразена
увеличена ставна течност (хидропс) с ограничение на движенията на същата. Това обстоятелство е установено още при прегледа
на ищцата в УМБАЛ *** гр. П. на *** и се потвърждава при последващите прегледи
в гр. С., като е назначено и лечение в тази връзка. Не се доказаха твърденията
на ищцата, че е налице спукване на чашката на ставата, доколкото това
обстоятелство не е надлежно отразено в издадените медицински документи, като
вещото лице М. заявява при разпита в съдебно заседание, че не се установява
спукване на става.
Установява се и наличието на
причинно следствена връзка между инцидента и причинените увреждания, като
вещото лице М. посочва, че има причинно – следствена връзка между извършените
действия и установените травматични увреждания. Този извод се потвърждава и от
вещото лице Р., както и от събраните в тази връзка гласни доказателства. Не се
установи основателност на твърденията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, като и двете вещи
лица заявяват, че преди инцидента ищцата не е имала сериозни здравословни
проблеми, като липсват данни за намалено зрение и слух. Относно инцидента през
ноември 2010 г. от събраните доказателства се установява, че същият не е довел
до травматични увреди на тазобедрените стави, като носенето на патерица се
наложило с цел да не бъде натоварван десния крак. Не се доказват възраженията
на ответника, че констатираните след инцидента на 08.01.2011 г. увреждания се
дължат на падането през ноември 2010 г. Относно установените хронични
заболявания – коксартроза, артроза, вещото лице Р. е категорична, че същите
прогресират самостоятелно, като няма данни преди инцидента на 08.01.2011 г.
ищцата да е страдала от сериозни ревматични / ставно – мускулни болести.
Не се доказаха и възраженията на ответника за
липса на вина на водача и доколкото същата съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното, то следва да се приеме, че се установява
виновно поведение на водача на автобус с рег. № ***.
Установява се настъпването на вреди за ищеца,
както и причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача и
вредоносния резултат. От приетото по делото заключение на СМЕ, от медицинската
документация и от показанията на свидетелите се установява, че в резултат от инцидента ищцата е претърпяла болки, страдания
и неудобства, окачествявани от съдебната практика като неимуществени вреди.
Същите са в причинна връзка с произшествието и поведението на водача на
застрахования при ответника автобус, тъй като се установи, че ищецът е
пострадал именно при посочения инцидент. Осъществени са следователно
предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ,
според която разпоредба увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера
на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г.).
В тази връзка, от
доказателствата по делото се установи, че в резултат от произшествието на ищцата е причинено контузия
на лява коленна и тазобедренна става с оток на ляво коляно и изразена увеличена
ставна течност (хидропс) с ограничение на движенията на същата. Ищцата е преживяла болка със силно изразен характер,
като травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали много бавно с
времето. Страданията, които ищцата е била изтърпяла са силно изразени, поради
невъзможност за самостоятелно придвижване – ползване на помощно средство
патерица заради предишни заболявания, прибавени ограничени движения на основни
стави и възрастта на лицето. Освен физическите болки и страдания, се нарушил и
психическия статус на ищцата, като вследствие на стреса от изживяното са
възникнали проблеми с щитовидната жлеза и високо кръвно налягане, които макар и да не се установява, че се дължат
единствено и само на инцидента, то безспорно е допринесъл частично до
възникналите проблеми. Ищцата е
претърпяла ограничения в свободното си
придвижване и в обичайните си занимания. Не се установяват твърденията на ищцата, че е
налице спукване на ставна ямка.
Съдът,
като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са
били причинени физически увреждания, довели до болки и страдания през
продължителен период от време, както и психическа травма вследствие
безпомощното състояние, в което се е намирала през доста дълъг период на
лечението, и от съзнанието за липса на подобрение, безпокойствие и тревожност
от липсата на възможност за нормален живот в бъдеще, възрастта на ищцата и
съответно необходимостта от по – дълъг период за възстановяване и други
установени обстоятелства, намира, че предявеният от ищцата иск е основателен за сумата 15 000 лв. –
частично от 30 000 лв., която съдът приема за справедлив с оглед обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът отчита
изпитаните от ищцата болки и страдания по време на лечението и все още
изпитвани от нея, неособено добрите компенсаторни механизми предвид възрастта на ищцата и засилилите се хронични
заболявания, като и установената от свидетелските показания психологическа
травма. Също така следва да се отчете и обстоятелството, че не са засегнати
жизненоважни органи, а усложненията при лечението на травматичните увреждания,
които всъщност са обусловили предимно претърпените от ищцата страдания, са
настъпили отчасти и от последващите заболявания на костната система, което
същевременно е станало причина и за удължаване на оздравителния процес и за
последващите травмите артрозни промени и възпалителни процеси, водещи до
невъзможност за цялостно компенсиране на уврежданията. По отношение на размера
на претенцията е взета предвид и постановена от ВКС практика по сходни случаи.
(в този смисъл Решение № 71
ОТ 14.07.2016 г. по т.д.№ 1241 /
2015 г., Решение
№ 155 от 30.09.2013 г., т.д. №
212/2012 г. и др, постановени по реда на чл. 290 ГПК). Предвид така изложеното предявеният иск за сумата от 15 000 лв.,
частично от 30000 лв. се явявява изцяло основателен и доказан и следва да се
уважи.
По
отношение на претенцията за законна лихва, то същата с оглед направеното
възражение за погасяването й по давност, следва да се присъди за периода, считано
от 23.12.2012 г. – три години преди датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата. Не се установява да са налице основания по чл. 116 и/или 117 ЗЗД за
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок. Подадената до ответното
дружество искане от ищцата от дата 26.07.2013 г. не попада в нито една от
хипотезите на чл. 117 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар на адв. Б. в
размер на 300 лв. Независимо, че преди последно съдебно заседание ищцата е
оттеглила пълномощията на адв. Б. до този момент той е извършвал процесуални
действия, за които му се дължи възнаграждение. Доколкото чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда,
че се дължи възнаграждение за един адвокат, то не следва да се уважава
претенцията на адв. П. за присъждане в полза на ищцата на платеното в негова
полза адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на М.А.Ч., ЕГН: **********,***
сумата от 15 000 лв. –
главница, представляваща частична претенция от 30000 лв. за претърпени
вследствие на инцидент – притискане с
автобусните врати на левия долен крайник, настъпило на *** г. в гр.П., причинено
виновно от водача на автобус с рег. № ***, собственост на ЕТ ***, застрахован по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен с ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД за срок от 05.07.2010 г. до 04.07.2011 г. неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на контузия на лява коленна и тазобедренна става с оток
на ляво коляно и изразена увеличена ставна течност (хидропс) с ограничение на
движенията на същата, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 23.12.2012 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на М.А.Ч., ЕГН: **********,*** сумата от 300 лв.
– разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ