Определение по дело №662/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 911
Дата: 20 август 2021 г. (в сила от 20 август 2021 г.)
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20211200500662
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 911
гр. Благоевград , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова

Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500662 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 423 от ГПК.
Образувано и по възражение с вх.№902672/17.06.2021 г., подадено от
АЛ. Д. СТ., чрез адв. П.З., против Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2466 от 24.03.2017 г., издадена по ч.гр.д 632/2017 г. по описа
на РС Благоевград. Възражението отговаря на изискванията за редовност по
чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.
Сочи се в него, че длъжникът е разбрал за образувано срещу него
изпълнително производство, след издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, които не са му връчени. Длъжникът счита, че
реализираното връчване на книжата по реда на чл. 47 от ГПК е ненадлежно,
тъй като не е посочен точно и конкретно адресът, на който е търсен и на който
е залепено съобщението. Ето защо иска въззивният състав да приеме
възражението по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК и заповедното производство да продължи с указания по чл. 415 от ГПК
към заявителя. Формулирано е и искане за спиране на изпълнителното
производство на осн. чл. 423, ал.2 от ГПК и за присъждане на разноски за
настоящото.
Писмен отговор по горното възражение е депозиран от заявителя
„Булпойнт“ ЕООД, който излага подробни доводи за недопустимост и
1
неоснователност на искането, базирани на тезата за надлежно връчване на
заповедта за изпълнение и другите книжа в производството. Въз основа на
това иска да бъдат оставени в сила заповедта за изпълнение и ИЛ, както и да
му се присъдят разноски за настоящото производство.
Окръжният съд, като обсъди доводите на страните и материалите в
заповедното производство, прие следното :
Възражението на длъжника по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК е
процесуално допустимо. Според горната разпоредба правото да се депозира
възражение срещу заповед за изпълнение пред въззивния съд, като
извънреден способ за защита на длъжника при пропуснат срок за възражение
по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е ограничено в едномесечен преклузивен срок, който
започва да тече от датата на узнаване на заповедта за изпълнение. В случая се
твърди и доказва узнаване на заповедта на 11.06.2021г., настоящото
възражение е подадено на 17.06. 2021г. Липсват данни, както в заповедното,
така и в настоящото производство, длъжникът да е узнало по – рано за
издаването на заповедта. Поради това съдът намира, че същото е депозирано
в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК. Същото
изхожда и от активно легитимирано да подаде възражението лице –
длъжникът в заповедното производство. Поради така изложеното се налага
извод, че възражението е допустимо.
Разгледано по същество се явява и основателно и следва да бъде
прието, по следните съображения:
Възражението е с пр. осн. чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК.
На 23.03.2017г. „Булпойнт“ ЕООД е подало до Районен съд Благоевград
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника АЛ. Д. СТ.. Издадена е заповед № 2466 от 24.03.2017г.
Съобщението за връчване на същата е изпратено на адрес Благоевград,
ж.к.“адрес“, бл. 41, вх. Б, ет.6, който е адресът, посочен в заявлението от
заявителя.
Независимо от така посочения адрес, заповедният съд е направил
справка в НБД“Население“ за постоянния и настоящия адрес на длъжника, от
която е видно, че първият е Благоевград, ж.к.“адрес“, бл. 41, вх. Б, ет.6, а за
2
втория е добавен и ап. 20.
Връчителят при РС Благоевград не е реализирал връчване на
съобщението за издаване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 46 от
ГПК, тъй като не е намерил адресата или член от домакинството му , на които
да връчи. Поради това, заповедният съд е разпоредил връчване чрез залепване
на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК. Въззивният състав счита, че
правилно БлРС е прил да се направи връчване по този ред, тъй като адресът е
бил посещаван 6 пъти в рамките на 1 месец от призовкаря и длъжникът не е
бил намерен.
Видно е от материалите в заповедното производство, че уведомлението,
което удостоверява връчването чрез залепване е съставено за адрес
Благоевград, ж.к.“адрес“, бл. 41, вх. Б, ет.6, т.е. без посочване на апартамент.
В същото е отразено отбелязване от връчителя на 17.05.2017г., че го е залепил
на външната входна врата на апартамента, но отново без посочване на кой
апартамент. От изложеното е безспорно, че липсва яснота на кой апартамент е
залепено уведомлението и дали този е апартаментът на длъжника. Поради
това не може да се приемем, че е осъществено редовно връчване по смисъла
на чл. 47, ал.1 от ГПК в редакцията съгласно ДВ, бр. 59/2007г., действаща
към релевантния момент.
Заповедният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника за сумите предмет на заповедта за изпълнение и такъв е бил
издаден.
При така установените факти, съдът счита, че съобщението за
издадената заповед за изпълнение не е връчено надлежно и е реализирана
предпоставката по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението на
длъжника АЛ. Д. СТ. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №2466
от 24.03.2017г. по ч.гр.д. №632/2017г. по описа на БлРС.
На основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, служебно следва да бъде
спряно производството по изпълнение на издадената заповед по чл. 410 ГПК,
чрез спиране на производството по образуваното изпълнително дело въз
основа на издадения във връзка със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
изпълнителен лист.
3
Заедно с горното, делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК
по отношение на взискателя.
По искането за присъждане на разноски по делото:
В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се
присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3
и т. 4 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай,
заповедното производство приключва, респ. заявителят може да търси
вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи
произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при
окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне
в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от
исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по
оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от ГПК/. Горният извод
се налага и по аргумент от т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за
настоящото производство не се следват. Определението на въззивния съд,
постановено по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК не подлежи на инстанционен
контрол, поради което настоящето определение е окончателно. По
съществото си производството е насочено към установяване съществуването
на основания за закъсняло оспорване на заповедта за изпълнение, има
характера на извънинстанционно, а актовете, постановени по този ред, не
подлежат на обжалване. Освен това липсва и изрична норма, която да
предвижда обжалване на определението.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 423, ал. 1 ГПК,
Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:

4
ПРИЕМА възражението на длъжника АЛ. Д. СТ., ЕГН **********, чрез
адв. П.З., против Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №2466 от
24.03.2017 г. по ч.гр.д.№632/2017г. по описа на РС Благоевград.
СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК с №2466 от 24.03.2017 г. по ч.гр.д.№632/2017 г. по описа на
РС Благоевград като СПИРА производството по изп. д. № 219/2021 г. по
описа на ЧСИ Шукри Дервиш, с рег. № 796 в КЧСИ, с район на действие ОС
Благоевград.
ПРЕПИС от настоящето определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Шукри
Дервиш, с рег. № 796 в КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград , за
сведение.
ВРЪЩА делото на РС Благоевград за изпращане на указания до
заявителя по реда на чл. 415, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5