Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. Велико Търново, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV състав, в публично
заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
722/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 118, ал. 3 вр. чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. „ж“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Настоящето
производство е образувано след като е отделено от адм. д. № 718/2023 г. по
описа на ВТАС и същото има за предмет Решение № 1012-04-78#1/02.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново само в частта, в която е отхвърлена жалбата на С.И.П. *** срещу
Разпореждане № Д-04-999-00-**********/12.10.2023 г. на оправомощеното лице за
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Велико
Търново. От своя страна, с процесното разпореждане, на основание чл. 40, ал. 4,
т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
ДОО (НПОПДОО) е спряно производството по отпускането/изплащането на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на П. по неин
болничен лист № Е20232802613 за периода 27.09-26.10.2023 г. поради обжалването
на същия болничен лист.
Жалбоподателката
оспорва решението и потвърденото с него разпореждане за спиране на
производството като незаконосъобразно и излага подробни съображения за това, че
то е лишено от мотиви, както и че е неправилно, защото неоснователно
(немотивирано) се оспорва от ответника по настоящето дело болничния й лист. По
тези съображения моли за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него
разпореждане.
В съдебно
заседание жалбоподателката и процесуалния й представител адв. М. поддържат
жалбата по изложените в нея мотиви, които доразвиват. Претендират разноски, за което
представят списък.
Ответникът по
жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Счита, че предмет на настоящото дело е единствено
въпроса за това основателно ли е спряно производството по отпускането/изплащането
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на
П. по неин болничен лист № Е20232802613 за периода 27.09-26.10.2023 г. поради
обжалването на същия болничен лист, а не законността на самия болничен лист. По
изложените мотиви, доразвити и в писмената защита по делото, претендира за
отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително
тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Предмет на
обжалване по настоящето дело е Решение № 1012-04-78#1/02.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново
само в частта, в която е отхвърлена жалбата на С.И.П. *** срещу Разпореждане №
Д-04-999-00-**********/12.10.2023 г. на оправомощеното лице за ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – В. Търново, с което основание
чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 НПОПДОО е спряно производството по
отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване на П. по неин болничен лист № Е20232802613 за периода
27.09-26.10.2023 г., поради обжалването на същия болничен лист. Същото е
връчено на П. на 06.11.2023 г., видно от известието за доставянето му на л. 36
от делото, а жалбата до съда против него е подадена на 17.11.2023 г. - т.е. в
законния срок за обжалването му, от адресата на акта, до компетентния да
разгледа спора съд. Следователно жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на
настоящето дело е единствено въпросът дали спирането на производството по отпускането/изплащането
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на
основание оспорване на болничния лист, определящ основанието и периода на
временната неработоспособност е законосъобразно. Този въпрос е изцяло правен и
намира легален отговор в нормите на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2
от НПОПДОО.
Според чл.
40, ал. 4 от КСО съответното длъжностно лице издава разпореждане за спиране на
производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна
неработоспособност, когато са обжалвани актове на органите на медицинската
експертиза. С идентичен смисъл е и другата посочена като правно основание
разпоредба на чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО. Т.е. В тези случаи при условията на
обвързана компетентност съответното длъжностно лице е длъжно да спре
производството за обезщетението до окончателното решаване на въпроса относно
наличието на временна неработоспособност от органите на медицинската експертиза
и това е съвсем логично, защото обезщетението за временна неработоспособност се
следва само, ако самата временна неработоспособност е надлежно установена със
съответните валидни и законосъобразни актове на органите на медицинската
експертиза.
В случая
спор по фактите няма: На 02.10.2023 г. Община Велико Търново, като работодател
и осигурител, е представила в ТП на НОИ Велико Търново удостоверение вх. № Р14-04-000-00-**********
към болничен лист № Е20232802613 – „продължение“ за периода от 27.09.2023 г. до
26.10.2023 г. включително, за 30 календарни дни с определен режим „домашен
амбулаторен“, удостоверяващ временна неработоспособност поради общо заболяване
на С.П.. Болничният лист е издаден от специализирана ЛКК по очни болести към „ДКЦ“
ЕООД гр. Горна Оряховица и е оспорен по надлежен ред от директор на ТП на НОИ
Велико Търново с жалба срещу него изх. 1029-04- 8383 09 10.2023 г. до ТЕЛК по Общи
заболявания към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ Велико Търново.
От данните
по делото се установява, че ТЕЛК „Общи заболявания“ към МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ е постановила по тази жалба Експертно решение № 784 от заседание № 119
от 27.11.2023 г. (ЕР), с което не признава процесния болничен лист, поради
което посоченото ЕР е обжалвано от страна на жалбоподателката на 19.12.2023 г.,
като горното обстоятелство също не е спорно и се доказва от събраните по делото
писмени доказателства в хода на съдебното производство.
С какви
мотиви е оспорен болничния лист, съответно ЕР, което не признава този болничен
лист, и доколко състоятелни и доказани са те не е предмет на това дело.
Компетентен по този въпрос е НЕЛК (понастоящем), пред която въпросът е отнесен
от жалбоподателката с оспорването на ЕР на ТЕЛК. Наличието обаче на висящото
производство пред НЕЛК досежно болничния лист е пречка за процедиране по
въпроса за отпускането и изплащането на обезщетение за временна
неработоспособност по листа, по изложените по-горе мотиви. Наличието на този
преюдициален спор, включително и към момента на приключване на съдебното дирене
в настоящото съдебно производство обуславя правилността и законосъобразността
на обжалвания административен акт на директора на ТП на НОИ - Велико Търново в
процесната му част. Основанието за спирането на производство по изплащане на
паричното обезщетение е обжалване на акта на медицинската експертиза и до
приключване на производството по обжалване на болничния лист следва да се спре
произнасянето по въпроса за изплащането на обезщетението за временната
неработоспособност, удостоверена със спорния болничен лист, защото това е
изискването на закона (чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО).
Като е процедирало
по този, посочен от закона начин, съответното длъжностно лице е постановило единствено
възможния акт в случая – а именно разпореждане за спиране на производството по
отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване на жалбоподателката по неин болничен лист № Е20232802613
за периода 27.09-26.10.2023 г., поради висящото производство за законността на
същия болничен лист. Като е отхвърлил жалбата против споренето с оспорваното в
това дело решение ответникът е постановил също правилен акт, което е и
мотивиран именно с посочените фактически и правни съображения според текстовата
му част.
Ето защо
подадената жалба против потвърдителното решение на ответника е неоснователна и
следва да се отхвърли като такава.
Въпреки този
изход на делото на ответника не се присъждат разноски, защото не се претендират
такива от него.
Водим от
горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.П.
*** против Решение № 1012-04-78#1/02.11.2023 г. на директора на ТП на
НОИ – В. Търново и потвърденото с него Разпореждане №
Д-04-999-00-**********/12.10.2023 г. на оправомощеното лице за ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т.
2, б. „ж“ от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: