ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 112
гр. Търговище, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500092 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД против Разпореждане № 530 от 10.03.2022 г. по ч.гр.д. №
278/2022 г. по описа на РС - Търговище, с което е отхвърлено искането на
заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта му за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р.М., за сумата от 184,07 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 29.12.2018 г. до
24.02.2022 г., като неоснователно.
Частният жалбоподател намира обжалваното разпореждане за
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита на първо място, че
първоинстанционният съд погрешно е приел наличието на нарушение на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Излага доводи в
подкрепа на това, че процесният договор съдържа всички необходими и
приложими в случая допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите (ГПР), съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Директива
2008/48. Жалбоподателят на следващо място твърди, че договорът за
потребителски кредит включва общата дължима сума от потребителя,
годишния лихвен процент по него, както и компонентите, които са включени
при определянето на ГПР. Цитирани са множество решения на различни
съдилища в подобни случаи в подкрепа на тези доводи.
Въз основа на всичко гореизложено частният жалбоподател, моли съдът
да отмени Разпореждане № 530 от 10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 278/2022 г. по
описа на РС - Търговище, с което частично е отхвърлено заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Р.М., като
вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно
претендираните със заявлението по чл. 410 ГПК вземания на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
Частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от
процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес. Оспорва се
подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество. По същество е и основателна.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си
по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС - Търговище е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Р.М. за
парично вземане, произтичащо от договор за паричен заем № 240131,
сключен на 30.11.2018 г. между „Сити кеш“ ООД и Р.М.. В заявлението се
сочи, че вземанията по договора са прехвърлени в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019 г., сключен между „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД и „Сити кеш“ ООД. Паричното вземане е за
647,35 лева - главница, 184,07 лева - обезщетение за забава, считано от
29.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда (24.02.2022 г.), с
изключение на периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г., съгласно чл. 6
ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране
на заявлението в съда (24.02.2022 г.) до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски: 25,00 лева държавна
такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че по
отношение на вземанията за сумата от 184,07 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 29.12.2018 г. до 24.02.2022 г., следва да
бъде отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение поради
това, че договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22
ЗПК, с оглед неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. РС -
Търговище сочи също в разпореждането си, че в договора е посочен ГПР, но
само като абсолютна стойност без да конкретизира начина, по който е
формиран, което води до нарушение на изискването за сключване на договора
по ясен и разбираем начин. Според първоинстанционният съд, като не е
посочил по ясен и разбираем начин как е формиран ГПР и не е включил
предвидените неустойки в чл. 6, 7, ал. 4 и чл. 8 от договора в общата сума,
дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
Параметрите на договор за паричен заем № 240131, сключен на
2
30.11.2018 г. между „Сити кеш“ ООД и Р.М. са следните: размер на
отпуснатия заем: 800 лева, срок на кредита – 16 седмици; ГПР 49.91%,
годишен лихвен процент 40.08%, обща сума за плащане – 857,03 лева.
Отделно заемателят е задължен да заплаща в рамките на тези 16 седмици и
първоначална вноска от 66,77, както и седмична вноска от 16,28 лева за
неустойка, съгласно чл. 8 от договора, в случай че не предостави на
заемодателя обезпечение в тридневен срок от сключването на договора. В
самото заявление няма твърдения, че не е представено обезпечение, т.е. няма
доказателства, че тази клауза е била приложена.
На първо място, страните са договорили фиксиран лихвен процент, като
размерът на възнаградителната лихва е точно определен процент и той е
фиксиран за целия срок на договора. ГПР е изчислен при точно определени
параметри и при стриктно изпълнение на договора, като евентуалното
забавяне и начисляването на мораторна лихва не се включва при изчисляване
на ГПР. Ако съдът е имал предвид, че трябва да е ясно дали договорената
неустойка влиза в ГПР, то това е основателен довод. Видно е обаче от
погасителния план, че ГПР е изчислен, без в него да се включва неустойката
по чл. 8 от договора. Няма и твърдения от заявителя, че тази клауза от
договора е била в сила. Т.е. между страните има сключен договор, по силата
на който ГПР е изчислен на базата на предоставената сума от 800 лв. и
възнаградителната лихва от 57,03 лв. Кредиторът по договор за
потребителски кредит не е длъжен да сочи точната математическа формула за
изчисляване на ГПР.
Ако беше влязла в сила клаузата за неустойка, то тогава на практика
страните биха сключили коренно различен договор, при който е видно, че
ГПР надвишава с много максимално допустимият и изводите на
първоинстанционния съд щяха да са правилни.
С оглед на това, въззивният съд счита, че не е налице противоречие на
сключения договор с императивни разпоредби на ЗПК относно посочването
на ГПР и неговият размер, поради което и договорът не е недействителен.
Самата клауза за заплащане на обезщетение за забава също не
противоречи на закона. Тя не е неравноправна и следва да бъде издадена
заповед за изпълнение за тази сума.
Предвид на това разпореждането е неправилно и следва да се отмени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 530 от 10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 278/2022 г.
по описа на РС - Търговище, с което е отхвърлено искането на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта му за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р.М., за сумата от 184,07 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 29.12.2018 г. до
3
24.02.2022 г., като неоснователно.
ВРЪЩА делото на РС-Търговище, с оглед издаване на заповед за
изпълнение в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Р.М.
за сумата от 184,07 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от
29.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда (24.02.2022 г.), с
изключение на периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г., съгласно чл. 6
ЗМДВИПОРНС, дължимо по договор за паричен заем № 240131, сключен на
30.11.2018 г. между „Сити кеш“ ООД и Р.М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4