Р Е Ш Е Н
И Е
София, 02.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 10979/17
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявени са искове от Г.К.П.,
ЕГН **********, чрез адв. Ц.В. - САК, съдебен адрес:***, офис 5, против З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, пл. *******, с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 154 050
лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, от която 150 000
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането – 05.03.2017 г. и 4 050 лв. –
за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от извършване
на разходите – 07.03.2017 г. до окончателното
изплащане и
сторените разноски по делото, в
това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 05.03.2017 г. около 04,15 ч., в к.к. Слънчев
бряг посока гр. Несебър, срещу хотел Русалка, Г.С.К., при управление на л.а.
Опел Астра с рег. № *******, поради движение с превишена скорост, губи контрол
на автомобила, излиза вляво извън пътното платно и се удря в уличен ел. стълб и
крайпътни дървета. В резултат на ПТП е починал К. П.П., пътник на предна дясна
седалка на ла.а Опел Астра, който е син на ищцата.
По случая е съставен КП за ПТП с пострадали лица № 16 от
05.03.2017 г. и е образувано ДП № 304 ЗМ - 135/05.03.2017 г. по описа на РУ на
МВР – Несебър. С Постановление от 01.08.2017 г. на ОП – гр. Бургас
наказателното производство е прекратено поради смърт на дееца.
Ищцата заявява, че изключително тежко понася загубата на
своя син. Той бил нейната опора, утеха и радост. Била лишена до живот от
смисъла на живота си. Приживе живеели в хармония, общували постоянно, а сина й
се грижел за нея, като й помагал морално и финансово. Твърди, че болка от
загубата му ще изпитва до края на дните си.
За лекия автомобил,
причинил катастрофата, ищцата твърди да е налице застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № 03116002544461 със срок на
валидност, считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г.
Във връзка с ПТП, ищцата твърди, че е предявила извънсъдебна
претенция за изплащане на обезщетение по доброволен ред, като е завела щета №
1880/11.04.2017 г., но с писмо с изх. № П00621/09.08.2017 г. ответникът е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищцата моли да бъдат допуснати и приложени към делото
писмените доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства и искания за допускане на
експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск.
Претендира разноски по списък.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди, че липсват доказателства по делото, които да
установяват в достатъчна степен механизма на ПТП и вината на водача, а оттам и
ангажиране отговорността на застрахователя.
Оспорил е представения по делото като доказателство Констативен
протокол за ПТП, както и Постановлението за прекратяване на наказателното
производство, образувано по случая.
Според отразеното в отговора на исковата молба, няма
данни кой е управлявал автомобила непосредствени преди ПТП. Евентуално заявява,
че причина за настъпване на събитието се явява вмешателство от страна на
починалия в системата за управление на автомобила, в резултат на което се е
стигнало до загуба на управление.
Твърди, че е налице съществено съпричиняване от страна на
починалия К.П., изразяващо се в осъзнаване факта, че се качва в автомобил с
употребил алкохол водач, бил е без поставен обезопасителен колан, както и че е
възможно да е въздействал върху кормилната уредба на автомобила.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени и имуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с
принципа за справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни
случаи.
На отделно основание оспорва претенцията за лихва от
датата на събитието.
Ангажира експертизи и свидетелски показания.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск.
Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 150 000 лв. и имуществени такива в размер 4 050 лв.,
ведно със законните последици - лихва, съответно: считано от увреждането –
05.03.2017 г. относно неимуществените вреди и считано от извършване на
разходите – 07.03.2017 г. за имуществените вреди, и сторените разноски.
По делото не се спори, че на 05.03.2017 г. около 04,15 ч. в к.к. Слънчев бряг
посока гр. Несебър, срещу хотел Русалка е станало ПТП, като водачът л.а. Опел
Астра с рег. № *******, Г.С.К., поради движение с превишена скорост и след
употреба на алкохол, е изгубил контрол върху автомобила, излязъл е вляво извън
пътното платно и се е ударил в уличен елекрически стълб и крайпътни дървета.
Вследствие катастрофата е са починали водачът на лекия
автомобил и синът на ищцата К. П.П., който се е возил като пътник на предната дясна
седалка на ла.а Опел Астра.
Не се стори също, че за катастрофата е съставен КП за ПТП
с пострадали лица № 16 от 05.03.2017 г. и е образувано ДП № 304 ЗМ -
135/05.03.2017 г. по описа на РУ на МВР – Несебър за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, което е прекратено с Постановление от
01.08.2017 г. на ОП – гр. Бургас поради смърт на дееца.
В хода на делото между
страните бе прието за безспорно обстоятелството, че към
момента на ПТП – 05.03.2017 г., е
налице валидно застрахователно правоотношение по з.п. 03116002544461
със срок на валидност, считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г. по отношение на л.а. Опел Астра с рег. № *******, чиито водач е причинил катастрофата.
Спорът между страните се свежда до механизма на
станалото ПТП, наличието на всички описани в исковата молба телесни повреди у пострадалата наследодателка на ищеца и
причинно – следствената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от
страна на водача, в чиито автомобил е пътувала ищцата,
както и до размера
на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
По искане на страните и за доказване на техните твърднеия
и възражения са изслушани и приети заключения на САТЕ и СМЕ и СПЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви
и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
По делото са допуснати, изслушани и приети две съдебно
- автотехнически
експертизи – първоначална и повторна /във връзка с оспорване на първоначалното заключение от
страна на ответника/, които поотделно дадоха
еднакви заключения на поставените т двете страни задачи.
От приетате заключения на двете
съдебно - автотехнически експертизи
се установява, следният механизъм на станалото ПТП: На 05.03.2017 год. към 04,15 часа лек
автомобил „Опел Астра” с рег. номер ******* с водач Г.С.К. се движи в
курортен комплекс „Слънчев бряг” /главната алея/ към гр. Несебър. Скорост на
движение 104-105 км/ч. В района на произшествието е имало ограничение на
скоростта 30 км/ч, с изкуствени неравности обозначени с пътен знак. След
преминаването през изкуствените неравности водачът на автомобила губи контрол
върху управлението на автомобила последният получава и ротационно движение и
придвижвайки се напред и наляво достига тревния разделителен остров вляво , удря
се в крайпътно дърво, преобръща се по таван, изкъртва електричеки стълб и други
дървета намиращи се в разделителния остров.
Вследствие на произшествието водачът на
автомобила К. и пътникът до него К.П. загиват.
ПТП е
настъпило в тъмната част от денонощието. Пътният участък е прав, равен, сух
асфалт. Двупосочно движение с по една лента за всяка посока. Отляво по посоката
на движение на автомобила има затревен разделителен остров с храсти, дървета и
електрически стълбове за улично осветление. Вляво от острова има велоалея, а
вляво от нея - тротоар.
Водачът на Опел Астра с per. № ******* навлязъл с висока скорост в състояние на алкохолно опиване (2,32%о) в участък с ограничение на скоростта до 30 км/час, изкуствени неравности на
платното, означени с пътен знак. След преминаването през изкуствените
неравности с висока скорост, водачът изгубил контрол над автомобила и навлязъл
в лентата за насрещно движение, след което автомобилът е изгубил напречна
устойчивост и със странично приплъзване достигнал затревения разделителен
остров. Автомобилът под действието на центробежната сила, която превишавала
силата на сцепление с асфалта, с въртене наляво и постъпателно движение в
посока гр. Несебър, след удар в бордюра и в дърво е предна лява част, се преобърнал
по таван, при което преобръщане изкъртил електрически стълб и още дървета в
затревения остров, след което се установил по таван върху велоалеята, находяща
се вляво от затревения остров.
Според вещото лице, в материалите по делото няма
данни за възникнали технически неизправности по автомобила преди
произшествието. Деформациите по автомобила са във връзка с произшествието и
ударите на автомобила в карайпътни дървета, електричеки стълб и преобръщането
на автомобила и, следователно, причината
за настъпване на произшествието не е техническа, а е от субективен характер.
По
– нататък вещите лица заявяват, че при скоростта с която се е движил
автомобилът – над 100 км/ч и наличието на изкуствена неравност, загубата на
контрол върху управлението на автомобила е била неминуема и водачът от момента
на преминаване през неравностите, не е разполагал с техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП – то. При
скорост на движение 30 км/ч, каквато е максимално разрешената скорост на
движение в този пътен участък, загуба на контрол върху управлението не би се
получила и произшествието не би настъпило.
И двете вещи лица са
категорични, че автомобилът е бил с поставен обезопасителен колан, както и че,
пред вид факта, че и шофьорът, и пътникът до него са загинали, не може да се
даде категоричен отговор на въпроса възможно
ли е, с
оглед характера на движението на автомобила непосредствено преди ПТП,
причина за транспортното произшествие да се явява поведението на пътника, който
да е въздействал върху кормилната уредба. Това е така, пред вид
факта, че по технически път не може да бъде определено дали завъртането на
волана е станало с въздействие или не от пътника, а лекият автомобил е
преминал с висока скорост през изкуствените неравности - преди и след пешеходната
пътека, което е предпоставка автомобилът да загуби напречна устойчивост.
Във връзка с направеното оспорване на иска от
ответната страна и и твърденията му,
че и водачът, и починалият пътник в автомобила са употребили алкохол,
съдът изслуша показанията на св. Й.Н. К.а.
В
съдебно заседание тя заяви, че починалият К.П. е живеел с майка й М.С.П.близо 4 години и
от там го познава. Шофьорът на автомобила, причинил инцидента, също починал, е
нейният съпруг Г.С.К.. Този ден било Тодоров ден, за това се били събрали, но свидетелката
била на работа до 12.00 вечерта. Когато
се върнала от работа, те били на маса, пийнали, после решили да излязат и никой не можал да ги спре, защото
буквално си избягали, като казали, че искат да отидат за цигари, било около 2 ч.
и нещо. Това се случило при майка й,в село Оризаре. На масата К. бил заедно с Г.. В периода от 24 ч. до 2 ч. през нощта те изпили
литър ракия единия /К./ и литър
водка съпруга й /Г./. Свидетелката им
казала да не излизат в такова състояние,
майка й също им се карала с тях,
молела ги да не излизат никъде, обаче те
не ги послушали . Лично тя не ги видяла как са се качили в колата, била си легнала при детето и задрямала. Събудила се
от виковете на майка си, която се опитвала да ги спре, но те се качили на
колата и заминали. Свидетелката знае от майка си, че майка ми зная, че са били
пълни бутилките, накрая ги видяла почти
празни, а те изпили остатъка от по 200
грама. Били видимо пийнали и весели. Не ги
е видяла да залитат.
Отново във връзка с оспорването на ответната страна и
твърденията за наличие на съпричиняване, по делото беше назначена, изслушана и
приета и съдебно - медицинска експертиза.
В заключението си вещото лице зави, че
в Съдебномедицинската експертиза по досъдебното
производство за оглед и аутопсия на трупа на К. П.П. не са описани травматични
следи от поставен обезопасителен колан, което не означава, че такъв не може да
е бил поставен. При огледа на автомобила, в който той се е возил, няма описание
за състоянието на обезопасителните колани. Според експерта, естеството на
травмата, причинила смъртта наП. /тежката черепно-мозъчна травма е причинена от
притискане между твърди ръбести предмети /хлътнал навътре таван на автомобила с
10 см. над предните седалки, деформация в страничната дясна част с хлътване 30
см в областта на предна дясна врата, скоростта на автомобила преди ПТП е била
над 100 км/ч. - колана е ефективен най-вече до скорост от 60 км/ч., механизма
на самото ПТП с преобръщане през таван/ показват, че с или без поставен
обезопасителен колан смъртта на К.П. е била неизбежна.
Бе изследван и въпросът дали двете лица – шофьорът К. и пътникътП., са се
намирали под въздействието на алкохол; каква е степента на алкохолното им
повлияване - лека, средна или тежка и как се отразява тя върху тях; могло ли е
при обикновено внимание да се възприеме, че същите се намират под въздействието
на алкохол. Вещото лице даде заключение, че поносимостта към алкохола е
различна и е строго индивидуална. Симптоматиката се изразява в нарушения в
поведението /отпадане на задръжките/, неврологични нарушения /говорни и
координационни/, смущения в съзнанието /от сънливост до кома/.
Установеното наличие на алкохол в кръвта на Г.С.К. е 2.32о/оо /промила/,
което говори за средна степен на алкохолно повлияване. При средна степен (при
наличие на 1,5 - 2,5 %о/промила/ алкохол в кръвта лицето е със силно подчертана
емоционална лабилност, като има периоди на повишено настроение, които се сменят
с потиснатост. От състояние на еуфория и веселост се преминава в потиснатост,
самосъжаление, плачливост. Самокритичността рязко спада, лесно се обиждат,
реагират неадекватно, понякога агресивно. Нарушена е координацията на
движенията, забавени са реакциите, мисленето, нарушен е говорът, имат
слюнотечение, гадене, повръщане, ускорена сърдечна дейност, усилена диуреза.
|
|
В кръвта на К. П.П. е
установено количество З.ООо/оо /промила/
алкохол. При тежка степен /2,5-3,0 % /промиа/
алкохол често се заспива, губи се съзнание, понижена е болковата чувствителност
и температурата, лицето е цианотично, кожата е влажна и студена, кръвното
налягане е ниско, пулсът е забавен, може да има повръщане, изпускане по малка и
голяма нужда, равновесието и походката са силно нарушени, говорът е
неразбираем. Такива пострадали се нуждаят от медицинска помощ, тъй като се
понижава кръвната захар рязко и има опасност от аспирация и сърдечно – съдова
слабост и колапс.
За установяване на претърпените неимуществени вреди съдът допусна до разпит един свидетел.
В показанията си
свидетелят Б. П.П., сина на ищцата е разбрал за катастрофата
на другата сутрин по телефона от М.П..
Майка си видял същия ден по обяд, преди това ходил в моргата, за да
идентифицира трупа. Той е човекът, който й е казал за станалото ПТП. Тя е на 73
години, доста тежко го приела, предварително носил валериан, валидол, като
медицинско лице, много е плакала, тя е с високо кръвно. ПочиналиятП. е бил
любимият й син, били са много близки. До 8-ми клас е живял с майка си, след
това е заживял в Бургас при свидетеля, където завърши средното си образование,
после след казармата има един сключен брак. От 10-15 години живее в Бургас. Брат
му и майка му се обичали много. Братята са посещавали майка си всяка събота, на
село винаги има работа, помагали в градините , каквото трябвало да се оправя,
оправяли го. Според свидетеля и до ден днешен майка му не се е възстановила, не
е преодоляла загубата, една майка може да се възстанови от такова нещо. Постоянно
си говорят за него, там има кутия с пръст
от гроба, която свидетелят е занесъл, постоянно се палят свещи.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД са за изплащане на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото на 05.03.2017
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Автотехническите експерти и
по двете приети експертизи – първоначална и повторна, в заключенията си посочват
причините за настъпването на катастрофата и те се коренят в поведението на
водача на л.а. Опел Астра с рег. № *******, Г.С.К., който, поради движение с
превишена скорост и след употреба на значително количество алкохол, е изгубил
контрол над автомобила, излязъл е извън пътното платно и се е ударил в уличен
електрически стълб и крайпътни дървета.
Доказано бе че, в резултат на
ПТП-то, са починали както шофьорът, така и седящият до него в авточобила син на
ищцата.
В резултат
на станалото ПТП на ищцата са причинени неимуществени вреди от смъртта на сина
й, а презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не бе опровергана.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и да се определи от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на пострадалата са
причинени сериозни страдания, пред вид факта, че починалият е неин син – млад
човек, с когото тя, като майка е била много близка. Мъката от загубата на
детето за една майка продължава цял живот и не може да отшуми..
Съдът дължи произнасяне по възражението на
ответната за съпричиняване, пред вид твърденията за липсата на поставен
обезопасителен колан у починалия и състоянието му на сериозно алкохолно
опиянение, при което той се е качил като пътник при лице, употребило значително
количество алкохол, съзнавайки това. Съдът, позовавайки се на заключението на
съдебно – медицинска и автотехническите експертизи и след преглед на всички
приложени доказателства, приема, че не може да бъде прието за доказано
възражението на ответника, че към момента на катастрофата пострадалият не е
била с поставен обезопасителен колан, още повече, че, според отразеното в СМЕ,
посочената травма щеше да настъпи независимо от поставяне или не на такъв. С
оглед на това съдът счита, че в тази част възражението е неоснователно.
Не така стои въпросът, обаче, досежно възражението за
съпричиняване, изразно въ в факта, че пострадалиятП. се е качил съзнателно в
автомобил, управляван от лице със значителна степен на алкохолно опиянение.
Фактът, че и двете лица са били със значителна степен на алкохолно пиянение се
доказва от всички представени доказателства в настоящото производство. А
обстоятелството, чеП. е бил в тежка форма на такова, следователно за него е бил
трудно да прецени и осъзнае факта, че се вози при пиян шофьор, не го оневинява.
С оглед на това съдът приема наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
50 % и то трябва да бъде взето пред вид при определяне размера на
обезщетението.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а техният размер следва да бъде определен съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда, при съобразяване съпричиняване от ищцовата страна на
вредоностния в резултат в размер 50 %.
Като съобрази описаните по-горе и доказани обстоятелства и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер от 150 000
лв. би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди, като, с
оглед доказаното наличие на съпричиняване, определението, което следва да се
присъди възлиза на 75 000 лв.
По тези съображения съдът приема, че искът за присъждане
на неимуществени вреди е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата 75 000 лв. и за
тази сума следва да бъде уважен, като за разликата до претендираните 150 000
лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираната законна лихва върху цитираното обезщетение,
съдът приема, че същата се дължи
върху присъдената главница считано от датата на деликта – 05.03.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение претенцията за имуществени вреди, представляващи разходи за погребение на сина на
ищцата, съдът намира същата за доказана по основание и размер и счита, че
следва да бъде уважена изцяло така, както е предявена – за сумата 4 050
лв.
Съобразно уважената част от иска на адвоката – повереник на
ищцата адв. Ц.В. – САК, следва да бъдат присъдени разноски в размер 2 902 лв.
на основание чл. 38 ЗА.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер 700 лв., съгласно представения по делото
списък с разноски.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 3 162 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, пл. ******* да заплати на Г.К.П., ЕГН **********, чрез адв. Ц.В.
- САК, съдебен адрес:***, офис 5, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 05.03.2017 г.
до окончателното изплащане и сумата 4 050 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 07.03.2017 г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта за разликата до 150 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.
„Б.В.И.Г.“ АД да заплати на адв. Ц.В. -
САК, съдебен адрес:***, офис 5,
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 за в размер 2 902 лв.
ОСЪЖДА Г.К.П., да заплати на З. „Б.В.И.Г.“
АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски, съобразно
уважената част от иска в размер 700 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД да заплати по сметка на СГС д.т., съобразно уважената
част от иска, в размер 3 162 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: