М О Т
И В И към
Присъда № 137/28.04.2016г., постановена
по НОХД № 1486/2016г. по описа на
Пловдивски районен съд, XI н.
с.
РП – Пловдив е повдигнала обвинение срещу А.Т.А. –
роден на ***г***, ***, български гражданин, средно образование, работещ,
неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че:
При условията на продължавано престъпление, в периода
от неустановена дата в началото на м. януари 2015г. до неустановена дата в началото
на м. февруари 2015г., в гр. Пловдив, е извършил действия на полово сношение и
полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Б.В.В.,
ЕГН **********, както следва:
- На неустановена дата в началото на м. януари 2015г.
е извършил действия на полово сношение с Б.В.В., ЕГН **********;
- На неустановена дата в средата на м. януари 2015г. е
извършил действия на полово сношение с Б.В.В., ЕГН **********;
- На неустановена дата в края на м. януари 2015г. е
извършил действия на полово удовлетворение с Б.В.В., ЕГН **********;
- На неустановена дата в началото на м. февруари 2015г.
е извършил действия на полово сношение с Б.В.В., ЕГН **********;
- На неустановена дата в началото на м. февруари 2015г.
е извършил действия на полово сношение с Б.В.В., ЕГН ********** – престъпление
по чл.157 ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК;
На неустановена дата в края на м. януари 2015г. в гр.
Пловдив, е извършил действия на полово сношение с лице от същия пол,
ненавършило 14-годишна възраст – М.Ц.Г., ЕГН ********** – престъпление по
чл.157 ал.4 от НК;
На 09.03.2015г. в гр. Пловдив е държал за себе си по
друг начин – чрез мобилен телефон „Алкател“ с IMEI 862149022094744 и микро SD карта в него, порнографски материали – файл VID_20150224_142413
и файл VID_20150224_143242, за създаването на които е използвано лице,
ненавършило 18 години – М.Д.Л., ЕГН ********** – престъпление по чл.159 ал. 6
от НК.
Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатите срещу подс. А.
обвинения като предлага на съда да признае същия за виновен, като за
престъплението по чл.157 ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК му наложи наказание в
максимално предвидения от закона размер от шест години лишаване от свобода,
което след редукцията на чл.58а от НК да бъде определено на четири години
лишаване от свобода; за престъплението по чл..157 ал.4 от НК – наказание не
по-малко от четири години лишаване от свобода, а за това по чл.159 ал.6 от НК –
максимално предвидения от закона размер от една година лишаване от свобода,
както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 2 000 лв. На
основание чл.23 от НК според прокурора следва да бъде наложено едно общо
най-тежко наказание четири години лишаване от свобода, което да бъде увеличено
с една втора, съгласно чл.24 от НК. Прокурорът предлага част от веществените
доказателства, като вещи без стойност, да бъдат унищожени, друга част от тях
отнети в полза на държавата, като вещи, послужили за извършване на
престъплението по чл.159 ал.6 от НК, а останалите – върнати на подс. А., на
когото да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Защитникът на подс. А. – адв. К.Щ. моли съда да наложи
на подзащитния и наказание при привес на смекчаващите обстоятелства,
алтернативно при баланс на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, което да
бъде намалено с една трета.
Подс. А. признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и поддържа заявеното от неговия защитник.
На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът
приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа
обстановка:
Подс. А.Т.А. е роден на ***г***, ***, български
гражданин, средно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********.
С Присъда № 82/02.07.2010г., постановена по НОХД №
2062/2010г., влязла в сила на 17.03.2011г., подс. А. е признат за виновен за:
извършено на 23.11.2009г. престъпление по чл.157 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което
на основание чл.58а вр. чл.55 вр. чл.2 ал.2 от НК е осъден на две години и
девет месеца лишаване от свобода; извършено на 23.11.2009г. престъпление по
чл.157 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което на основание чл.58а вр.
чл.55 вр. чл.2 ал.2 от НК е осъден на две години и единадесет месеца лишаване
от свобода; извършено на 23.11.2009г. престъпление по чл.157 ал.1 вр. чл.18
ал.2 от НК, за което на основание чл.58а вр. чл.55 вр. чл.2 ал.2 от НК е осъден
на една година лишаване от свобода, извършено на 23.11.2009г. престъпление по
чл.158а ал.1 от НК, за което на основание чл.58а вр. чл.55 вр. чл.2 ал.2 от НК
е осъден на пробация за една година, със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен
служител; извършено на 23.11.2009г. престъпление по чл.158а ал.1 от НК, за
което на основание чл.58а вр. чл.55 вр. чл.2 ал.2 от НК е осъден на пробация за
една година, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител, извършено на
23.11.2009г. престъпление по чл.339 ал.1 от НК, за което на основание чл.58а
вр. чл.55 вр. чл.2 ал.2 от НК е осъден на пробация за десет месеца, със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни срещи с пробационен служител. На основание чл.23 ал.1 от НК на
подс. А. е наложено едно общо най-тежко наказание две години и единадесет
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с една
година и пет месеца лишаване от свобода, като е определено едно общо и
най-тежко наказание четири години и четири месеца лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие
от открит тип. На основание чл.59 ал.1 от НК от така наложеното наказание е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.
Наказанието подсъдимият Е изтърпял на 29.08.2013г. с помощта на шест месеца и
двадесет и четири дни работа, поради което бил освободен по изтърпяване.
След освобождаването си подс. А. започнал работа в Д.
ц. „П.“, находящ се в гр. П., кв. ***. Едновременно с това, подсъдимият се
нанесъл под наем в жилище – апартамент № **, находящо се в гр. П., ул. „Д.“ № **.
Жилището подсъдимият обитавал съвместно със свидетелите Ш.С.Д. и Р.К.К., като
всеки един обитавал самостоятелна стая, а всички общо ползвали всекидневната на
апартамента.
Скоро след като изтърпял наложеното му наказание, подс.
А. случайно се запознал с непълнолетния св. М.Л.. Подсъдимият успял да спечели
доверието на св. Л., като се държал приятелски с него, черпел го, канел го в Д.
ц. „П.“. Така, след като св. Л. се привързал към подс. А. и започнал да му се
доверява, в началото на м. януари 2015г. подсъдимият предложил на свидетеля да
го задоволи полово с уста, както и да осъществи с него полов акт посредством
проникване в аналното отверстие на свидетеля. Св. Л. не се възпротивил, още
повече, че подсъдимият му обещал да му даде сумата от 10 лв. По този начин
непълнолетният св. Л. и подс. А. установили трайни сексуални отношения, при което
свидетелят започнал да посещава всеки ден обитаваното от подсъдимия жилище и
орално да задоволява сексуалния му нагон.
Малко след като установил сексуални
отношения с подс. А., св. Л. решил да го запознае със свой съученик –
малолетния св. Б.В.. Действително, подсъдимият и двамата свидетели се срещнали
на неустановена дата в началото на м. януари 2015г. на Автогара „Родопи“ в гр.
Пловдив. При срещата им, св. В. се представил, включително и обяснил на подс. А.,
че е ученик в шести клас на СОУ „С.“, както и че е малолетен. Подсъдимият обаче
решил да злоупотреби сексуално със св. В., поради което и решил да спечели
доверието му като почерпил двамата свидетели със сок и им дал няколко цигари.
Действително, след срещата им св. В. споделил
пред св. Л., че подс. А. много му е допаднал и би искал отново да се види с
него. Така, няколко дни по–късно, на неустановена дата в началото на м. януари
2015г. св. Л. позвънил по телефона на св. В. и му споделил, че смята да отиде
до жилището на подс. А., като предложил на св. В. да го придружи. Св. В. се
съгласил и двамата със св. Л. отишли в апартамента, обитаван от подсъдимия. При
пристигането им подс. А. решил да осъществи със св. В. полово сношение, като
проникне в аналното му отверстие, макар и да съзнавал, че свидетелят е
малолетен. За да го предразположи, подсъдимият пуснал музика и предложил на
свидетеля цигара. Няколко минути по-късно подс. А. седнал до св. В. и го попитал
дали е имал сексуални контакти с момиче. Същевременно, подсъдимият поставил
ръката си върху панталона на св. В. в областта на половия му член, като
започнал да го опипва. След като направил това, подсъдимият събул панталона си
и поискал от свидетеля да поеме члена му в уста и да му направи фелацио. Св. В.
не се възпротивил и сторил поисканото от подсъдимия. Последният обаче не успял
да еякулира по този начин, поради което събул панталона на св. В., минал зад
гърба на свидетеля и осъществил с него полово сношение като проникнал с
еректиралия си член в ануса му. Св. В. обаче изпитал силна болка и се
отдръпнал. Виждайки това, подс. А. решил да не прониква повторно в ануса на
свидетеля в този ден и отпратил свидетелите В. и Л..
Няколко дни по – късно, на неустановена
дата в средата на м. януари 2015г., св. В. и св. Л. решили отново да посетят
дома на подс. А.. Подсъдимият отново решил да извърши полово сношение със св. В.,
като първоначално пожелал му направи орална любов, след което отново проникнал
с еректиралия си член в аналното отверстие на свидетеля, но не успял да
еякулира при половия акт. Поради това, желаейки да удовлетвори сексуалното си
желание, подс. А. предложил на св. Л. да осъществи полов акт с него. Св. Л. се
съгласил, събул панталона си и се навел. От своя страна, подсъдимият минал зад
гърба му и проникнал с члена си в ануса му, след което еякулирал върху гърба и
задните части на св. Л..
На неустановена дата в края на м.
януари 2015г. св. В. и св. Л. избягали от училище и решили да се разходят, след
което да отидат до дома на подс. А.. Вървейки, двамата случайно срещнали свой
съученик – малолетния св. М.Г.. Св. Г. ги попитал къде отиват, при което св. Л.
му предложил да ги придружи до дома на подсъдимия, като му обяснил, че
последният може да плати 10 - 15 лв. на св. Г., ако същият се съгласи да осъществи
полов акт с него. Св. Г. се съгласил и отишъл заедно със свидетелите Л. и В. в
жилището на подс. А.. След като пристигнали, подсъдимият се запознал със св. Г.,
като последният му споделил, че е малолетен и е съученик на св. В. и св. Л..
Подсъдимият решил да извърши полово сношение със св. Г., макар и да съзнавал,
че същият е малолетен. За да го предразположи, подсъдимият пуснал на
свидетелите видео–клипове с музика и детски филми, като им направил и кафе, и
им дал да пушат цигари. Свидетелите Л., В. и Г. седнали на леглото в стаята на
подсъдимия, като последният седнал до св. Г.. Скоро след това, подс. А.
започнал да опипва и да разсъблича св. Г., така че последният останал само по
клин и тениска. Св. Г. се възпротивил, но подсъдимият продължил настоятелно да
опипва и гали свидетеля, след което го отвел в банята на апартамента. Там подс.
А. пуснал душа и облял с вода св. Г., като го приканил да се съблече. Св. Г.
първоначално отказал, при което подсъдимият съблякъл дрехите си и започнал да
се къпе, като поискал от свидетеля да го насапуниса. Св. Г. се съгласил и
сторил исканото от подсъдимия. След като се изкъпал, подс. А. съблякъл дрехите
на св. Г., накарал го да се наведе напред и с еректиралия си пенис проникнал
неколкократно в ануса на свидетеля, но не успял да еякулира. Когато приключил,
подсъдимият отпратил свидетелите Л., В. и Г., като дал на св. Г. сумата от 5 лв.
От получените от св. Г. пари, св. Л. взел сумата от 2 лева. Св. В. поискал св. Г.
да даде част от парите и на него, но последният не се съгласил.
Няколко дни по – късно, на неустановена
дата в края на м. януари 2015г. свидетелите Л., В. и Г., както и техният съученик
– малолетният свидетел И.С., отишли до жилищния блок, в който се намирал
апартаментът, обитаван от подс. А.. Свидетелите Л. и В. се качили до жилището
на подсъдимия, а свидетелите Г. и С. останали да ги изчакат пред блока. В дома
на подс. А., последният поискал от свидетелите Л. и В. да го задоволят с уста.
Същите се съгласили и първо св. Л. направил фелацио на подс. А., след което св.
В. задоволил подсъдимия орално, при което обв. А. еякулирал.
На неустановена дата в началото на м.
февруари 2015г. св. В. отново посетил дома на подс. А., където последният
осъществил с него полово сношение, като проникнал с еректиралия си пенис в
аналното му отверстие, без да еякулира.
По идентичен начин, няколко дни по –
късно, на неустановена дата в началото на м. февруари 2015г., св. В. отишъл при
подс. А. и последният отново осъществил с него полово сношение, прониквайки с
члена си в ануса на свидетеля, без да еякулира.
За случващото се при посещенията на
свидетелите Л., В. и Г. в дома на подс. А. разбрали и други съученици на свидетелите
– свидетелите Н.К., С., А.Г., А.М., А.С.М.. Тъй като силно се обезпокоила за
ставащото със съучениците й, св. К. решила да сподели за това с родителите им –
свидетелите Р.В. /майка на св. В./ и Т.Л. /майка на св. Л./. В изпълнение на
намисленото, на неустановена дата в началото на м. февруари 2015г. св. К.
останала пред блока, в който живеел св. Л., изчакала свидетелите В. и Л. да се
приберат от работа и им разказала за посещенията на свидетелите В. и Л. при
подс. А., както и за извършваните от него блудствени действия с двамата
свидетели. Свидетелите В. и Л. силно се смутили от чутото, но не предприели
каквито и да е действия, за да ограничат контактите на децата си с подсъдимия.
Едва на 09.03.2015г. при посещение на ИДПС при Първо
РУ към ОДМВР Пловдив в СОУ „К.“ същата била уведомена за случилото се, в която
връзка било образувано досъдебното производство.
Предвид установеното възникнал случай на неотложност
по смисъла на чл.161 ал.2 от НПК за извършване на претърсване и изземване в жилището, находящо се в гр. П., ул. “Д.” № ** ап.**,
обитавано от подс. А., като при извършване на това процесуално – следствено
действие от секционен шкаф във всекидневната на жилището били намерени и
иззети: 1 бр. хард диск “Hitachi” – 80 GB със сер. № SB2211SGH38D1B; 1 бр. лист
с ръчно изписани мобилни номера: ********** – Д.; ********** – М.; **********; 1
бр. тетрадка 80 листа формат А4; 1 бр. метални белезници; 11 бр.CD “Maxell”; 1
бр.CD “Princo” и 1 бр.CD “Princo” бял на цвят. При извършване на претърсването,
подс. А. изрично заявил, че иззетите вещи са негови. Извършеното при условията
на неотложност процесуално – следствено действие било надлежно одобрено с
Разпореждане от 10.03.2015г., постановено по ЧНД № 1335/2015г. по описа на ПРС,
III н. с.
Отделно от това, с Протокол за доброволно
предаване от 09.03.2015г. подс. А. предал на органите на досъдебното
производство: 1 бр. мобилен телефон марка „Алкател“ с № **********, без СИМ
карта и батерия, както и 1 бр. микро – SD карта – 8 GB в него.
С Протокол за доброволно предаване от
09.03.2015г. подс. А. предал на органите на досъдебното производство и: 1 бр.
флаш памет, черна на цвят с надпис “maxell” 4 GB; държач за микро SD карта и 1 бр. мобилен апарат марка „Sony Ericsson” 35820200-5643713-04
със счупен заден капак.
Съгласно заключението
на изготвената съдебно–техническа експертиза, в предадената с Протокол за доброволно
предаване от 09.03.2015г. микро - SD карта „Micro SD HC class C4 8GB“ се съдържат 57 бр. папки и файлове с общ
размер 5,57 GB.
В папка „Camera” на картата са налични 47 бр. цифрови изображения и 9 бр.
видеофайлове, два от които имат обозначение “VID_20150224_142413.3gp”
и “VID_20150224_143242.3gp”. Тези два файла съдържат хомосексуални
сцени с две лица от мъжки пол. При извършената експертиза не са били установени
манипулации или намеса върху записаната информация. Съдържанието на иззетия от
жилището на подс. А. твърд диск “Hitachi” – 80 GB със сер. № SB2211SGH38D1B не
е било подложено на изследване поради невъзможност за свързване на същия.
Преносимата цифрова памет с надпис “maxell” 4 GB, предадена от подсъдимия на органите на
досъдебното производство с Протокол за доброволно предаване от 09.03.2015г.,
съдържа папка „порно“, където са били установени общо 31 бр. видеофалове,
всичките с хомосексуални сцени.
В хода на
разследването при предявяване на св. Л. на двата съдържащи се в микро - SD карта „Micro SD HC class
C4 8GB“ видеофайла - VID_20150224_142413.3gp”
и “VID_20150224_143242.3gp”, на които са заснети хомосексуални сцени,
същият разпознал себе си като едно от двете участващи лица, а другото
свидетелят разпознал като подс. А..
Съгласно заключението
на назначената комплексна съдебно-психиатрична и съдебно–психологична
експертиза, св. Л. не се води на психиатричен учет при ЦПЗ Пловдив. В
амбулаторни условия има поставена диагноза „хиперкинетично разстройство“. Към
периода м. февруари 2015г. е могъл да разбира свойството и значението на извършените
с него блудствени действия и да ръководи постъпките си. Състоянието на св. Л.
позволява правилно да възприема фактите, да ги възпроизвежда и да участва в
наказателното производство.
Съгласно заключението на изготвената комплексна
съдебно–психиатрична и съдебно–психологична експертиза, св. В. не се води на
психиатричен учет и не страда от психично заболяване, като към периода м.
февруари 2015г. е могъл да разбира свойството и значението на извършените с
него блудствени действия и да ръководи постъпките си. Състоянието на св. В.
позволява правилно да възприема фактите, да ги възпроизвежда и да участва в
наказателното производство.
От заключението на изготвената комплексна
съдебно–психиатрична и съдебно–психологична експертиза на св. Г. се установява,
че същият не се води на психиатричен учет и не страда от психично заболяване,
като към периода м. февруари 2015г. е могъл да разбира свойството и значението
на извършените с него блудствени действия и да ръководи постъпките си.
Състоянието на св. Г. позволява правилно да възприема фактите, да ги
възпроизвежда и да участва в наказателното производство.
Описаната фактическа обстановка, съдът приема за
установена на основание направеното от страна на подс. А. самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство. В подкрепа на фактическата
обстановка са и показанията на свидетелите – М.Д.Л., Т.Г.Л., Б.В.В., Р.Ж.В., М.Ц.Г.,
Т.П.Г., Н.А.К., Д.Н.К., И.Л.С., В.Й.С., А.Р.Г., Ш.С.Д., Р.Е.Ш., А.С.В.М., В.С.М.,
А.Г.М., Р.К.К., разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът
кредитира, като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Както
от направеното от подс. А. самопризнание, така и от показанията на свидетелите,
се установяват фактите и обстоятелствата, предмет на доказване в настоящето
производство относно това, че подсъдимият в посочения период от неустановена
дата в началото на м. януари 2015г. до неустановена дата в началото на м.
февруари 2015г. е извършвал действия на полово сношение или полово
удовлетворение със св. В., както и на неустановена дата в края на м. януари
2015г. е извършил действия на полово сношение със св. Г., които лица към
момента на извършване на развратните действия с тях не са били навършили
14-годишна възраст. Наред с това при извършване на процесуално-следственото
действие претърсване и изземване в жилището, обитавано от подс. А., същият с Протокол за доброволно предаване от 09.03.2015г. предал на
органите на досъдебното производство 1 бр. мобилен телефон марка „Алкател“ с № **********,
без СИМ с 1 бр. микро – SD карта – 8 GB в него. Въз
основа на изготвената съдебно–техническа експертиза е било установено, че в микро - SD карта „Micro SD HC class
C4 8GB“ се съдържат 57 бр.
папки и файлове с общ размер 5,57 GB. В папка „Camera” на картата са налични 47 бр. цифрови изображения и 9 бр.
видеофайлове, два от които имат обозначение “VID_20150224_142413.3gp”
и “VID_20150224_143242.3gp”, съдържащи хомосексуални сцени с две лица
от мъжки пол. Двата файла са били предявени на св. Л., който е разпознал себе
си като едно от двете участващи лица, а другото свидетелят е разпознал като
подс. А.. За създаването на порнографския материал е било използвано лице,
ненавършило 18 години, предвид непълнолетието на св. Л..
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и
от събраните писмени доказателства по делото: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 09.03.2015г. /л.12-л.13/, албум за посетено
местопроизшествие, съставен на 31.03.2015г. /л.15-л.19/, Разпореждане от
10.03.2015г., постановено по ЧНД № 1335/2015г. по описа на ПРС, ІІІ в. с.
/л.20/, Протокол за претърсване и изземване от 09.03.2015г. /л.21/, албум за
посетено местопроизшествие, съставен на 31.03.2015г. /л.25-л.30/, Протокол за
доброволно предаване от 09.03.2015г. /л.34/, Протокол за доброволно предаване
от 09.03.2015г. /л.35/, Протокол за оглед на веществени доказателства от
11.03.2015г. /л.90-л.91/, справка за съдимост /л.136-л.137/, характеристична
справка /л.149/.
В подкрепа на описаната фактическа обстановка са и
заключенията на изготвените по делото съдебно–техническа
и комплексни съдебно-психиатрични и съдебно–психологични експертизи,
които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания
и опит в съответната област.
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна, че подс. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.157 ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК за това,
че при условията на продължавано престъпление, в периода от неустановена дата в
началото на м. януари 2015г. до неустановена дата в началото на м. февруари
2015г., в гр. Пловдив, е извършил действия на полово сношение и полово
удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Б.В.В.,
ЕГН **********, както следва:
- На неустановена дата в началото на м. януари 2015г.
е извършил действия на полово сношение с Б.В.В., ЕГН **********;
- На неустановена дата в средата на м. януари 2015г. е
извършил действия на полово сношение с Б.В.В., ЕГН **********;
- На неустановена дата в края на м. януари 2015г. е
извършил действия на полово удовлетворение с Б.В.В., ЕГН **********;
- На неустановена дата в началото на м. февруари 2015г.
е извършил действия на полово сношение с Б.В.В., ЕГН **********;
- На неустановена дата в началото на м. февруари 2015г.
е извършил действия на полово сношение с Б.В.В., ЕГН **********.
От обективна страна подс. А. е реализирал обективните
признаци от състава на посоченото по – горе престъпление, тъй като в инкриминирания
период, на неустановени дати в началото и средата на м. януари 2015г., както и
на неустановени дати в началото на м. февруари 2015г. в гр. Пловдив е извършил
действия на полово сношение със св. В.. Наред с това на неустановена дата в
края на м. януари 2015г. в гр. Пловдив е извършил действия на полово
удовлетворение със св. В.. Изпълнителното деяние на това престъпление може да
бъде осъществено чрез полово сношение, което е довършено с проникването, както
и с действия на полово удовлетворение. Подс. А. е осъществил спрямо св. В. и
двете форми на изпълнителното деяние на това престъпление. При първото от
деянията, включени в състава на продължаваната престъпна дейност, подсъдимият
осъществил полово сношение със св. В. като проникнал с половия си член в ануса
му. Наред с горното подс. А. е извършил и блудствени действия спрямо св. В.,
поставяйки ръката си върху половия му член и опипвайки го. Освен това подс. А.
поискал от св. В. да поеме члена му в уста и да му направи фелацио, което
свидетелят сторил, но тъй като подсъдимият не успял да еякурила по този начин,
осъществил и полово сношение с пострадалия. При следващото от деянията подс. А.
отново осъществил полово сношение със св. В. като проникнал с члена си в
аналното отверстие на свидетеля. Отново подсъдимият осъществил и блудствени
действия, като преди да проникне в свидетеля пожелал същият да му направи
орална любов. При третото от деянията изпълнителната форма на престъплението подс.
А. осъществил чрез извършване на действия на полово удовлетворение като същият
еякулирал след като бил задоволен орално от св. В.. Последните две деяния
подсъдимият отново извършил чрез полово сношение с пострадалия, прониквайки с
члена си в ануса му.
Подс. А. е извършил квалифициран състав на
престъплението с оглед на пострадалото лице, което е ненавършило 14-годишна
възраст, т. е. малолетно лице, като за съставомерността на деянието е без
значение дали действията са осъществени по насилствен начин или не. Пострадалият
бил склонен чрез „добро отношение”, почерпки от страна на подсъдимия, като по
този начин същият го предразположил, след което осъществил хомосексуални
действия с него. Тази хипотеза на престъплението не включва в себе си
употребата на сила и заплашване по отношение на пострадалия. За
съставомерността на деянието е достатъчно лицето, спрямо което се извършват
действията на полово сношение или полово удовлетворение да е малолетно.
Подс. А. е извършил деянията при условията
на продължавано престъпление, при което деянията осъществяват поотделно един и
същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
От субективна страна, престъплението е
извършено с пряк умисъл. Подс. А. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Подсъдимият е съзнавал, че извършва действия на полово сношение и
полово удовлетворение спрямо лице от същия пол, както и че пострадалият е
малолетен.
С оглед на
посочената и приета по – горе правна квалификация за извършеното от подс. А.
престъпление по чл.157 ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК, като се съобрази с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на
дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на
наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито
изключителни, нито многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание
да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване
от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Единственото
смекчаващо обстоятелство в случая е направеното от подсъдимия самопризнание. От
отегчаващите обстоятелства на първо място следва да се посочи съдебното минало
на подс. А.. Както беше посочено по–горе същият е осъждан, включително и за
няколко престъпления, свързани с извършването на престъпни хомосексуални
действия, включително и спрямо малолетни лица, както и за престъпления,
свързани с въвличането на непълнолетни лица в развратни действия. Наред с това
подсъдимият е осъждан и за престъпление по чл.339 ал.1 от НК. Като отегчаващо обстоятелство
следва да се отбележат и извършените от подс. А. спрямо св. В. блудствени
действия, наред с действията на полово сношение и полово удовлетворение.
Доколкото обаче за същите не е повдигнато обвинение, следва да бъдат взети
предвид при определяне на наказанието. Отегчаващо обстоятелство е и това, че подс.
А. е осъществявал спрямо св. В. в един продължителен период престъпни
хомосексуални действия, т. е. не става въпрос за инцидента проява, което
предвид и предходното осъждане на подсъдимия за такова престъпление, води до
извода за неговата висока степен на обществена опасност, както и на извършеното
от него деяние. Предвид изложеното за така извършеното от подсъдимия
престъпление следва да му бъде наложено наказание при превес на отегчаващи
вината обстоятелства, а именно пет години лишаване от свобода, което се явява справедливо
и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Така определеното наказание следва да
бъде намалено с една трета и на подс. А. да бъде наложено наказание три години
и четири месеца лишаване от свобода.
При така описаната фактическа обстановка съдът приема
от правна страна, че подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.157 ал.4 от НК за това, че на неустановена дата
в края на м. януари 2015г. в гр. Пловдив, е извършил действия на полово
сношение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – М.Ц.Г., ЕГН **********.
Подсъдимият е реализирал състава на
посоченото престъпление спрямо св. Г. чрез осъществяване на една от двете форми
на изпълнителното деяние, а именно полово сношение, прониквайки неколкократно в
ануса на свидетеля. Наред с това подсъдимият осъществил и блудствени действия
по отношение на свидетеля преди да проникне в него, като го опипвал и галил,
въпреки че свидетелят се възпротивил на това. Деянието подс. А. извършил спрямо
лице, ненавършило 14-годишна възраст, предвид това, че пострадалият е бил
малолетен към онзи момент, като подсъдимият го склонил чрез пускане на видео–клипове
с музика и детски филми, направил му кафе, дал му да пуши цигара. А освен
всичко това и накрая му дал сумата от 5 лв.
От субективна страна, престъплението е
извършено с пряк умисъл. Подс. А. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Подсъдимият е съзнавал, че извършва действие на полово сношение
спрямо лице от същия пол, както и че пострадалият е малолетен.
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подс. А. престъпление по чл.157 ал.4 от НК, като
се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност
на деянието и на дееца, съдът е на становище, че и за това престъпление на
подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК,
доколкото няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради
които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно
тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отново
отчита всички обстоятелства по делото. Смекчаващо обстоятелство е направеното
от подсъдимия самопризнание. Отегчаващи обстоятелства са предходното осъждане
на подс. А., както и извършените и спрямо св. Г. блудствени действия, и то
въпреки съпротивата на пострадалото лице, наред с действията на полово
сношение. Предвид изложеното за така извършеното от подсъдимия престъпление
следва да му бъде наложено наказание четири години лишаване от свобода, което
се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната
превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Така определеното
наказание следва да бъде намалено с една трета и на подс. А. да бъде наложено
наказание две години и осем месеца лишаване от свобода.
Подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна
и състава на престъплението по чл.159 ал. 6 от НК за това, че на 09.03.2015г. в
гр. Пловдив е държал за себе си по друг начин – чрез мобилен телефон „Алкател“
с IMEI
862149022094744 и микро SD карта в него, порнографски материали – файл VID_20150224_142413
и файл VID_20150224_143242, за създаването на които е използвано лице,
ненавършило 18 години – М.Д.Л., ЕГН **********.
Подсъдимият е осъществил престъплението чрез една от
двете форми на изпълнителното му деяние, а именно чрез държане за себе си,
упражнявайки фактическа власт върху порнографския материал чрез мобилен телефон „Алкател“ с IMEI 862149022094744 и микро SD карта в него, в която карта е имало два видеофайла с
наименование VID_20150224_142413 и файл VID_20150224_143242, съдържащи хомосексуални
сцени с две лица от мъжки пол, едното от които бил св. Л., чието съдържание
изобразявало реални блудствени действия и полово сношение, представляващи
порнографски материал по смисъла на чл.93 т.28 от ДР на НК.
Извършеното от подсъдимия деяние е
съставомерно, тъй като за създаването на порнографския материал е било
използвано лице, ненавършило 18 години. Повдигнатото на подс. А. обвинение е за
държане, доколкото по делото не са събрани категорични доказателства, че същият
е участвал в създаването на порнографията.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подс. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият
е съзнавал, че за създаването на порнографския материал е използвано лице,
ненавършило 18 години.
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подс. А. престъпление по чл.159 ал. 6 от НК,
като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената
опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че и за това
престъпление на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на
чл.54 от НК, доколкото няма основания за определяне на наказание при условията
на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради
които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно
тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита
както смекчаващото обстоятелство, а именно направеното от подсъдимия
самопризнание, така и отегчаващото, изразяващо се в предходното му осъждане,
като намира, че на същия за извършеното от него престъпление следва да му бъде
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което се явява справедливо
и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Така определеното наказание следва да
бъде намалено с една трета и на подс. А. да бъде наложено наказание четири
месеца лишаване от свобода, както и алтернативно предвиденото за престъплението
наказание глоба, която да бъде в размер на 1 000 лв., който се явява
справедлив и съобразен с имотното състояние на подсъдимия.
На основание чл.23 ал.1 от НК следва да бъдат
кумулирани така наложените на подс. А. наказания, като му бъде наложено едно
общо най–тежко наказание три години и четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.3 от НК следва към така
наложеното на подс. А. общо най-тежко наказание да бъде присъединено
наказанието глоба в размер на 1 000 лв., наложена му за престъплението по
чл.159 ал.6 от НК.
Съдът намира, че следва така наложеното на подс. А.
общо най–тежко наказание три години и четири месеца лишаване от свобода да бъде
увеличавано на основание чл.24 от НК. За да стигне до този извод съдът взема
предвид обществената опасност на извършените деяния, както и на самия подсъдим.
Подсъдимият е извършил няколко престъпления, които засягат обществените
отношения, свързани с половия морал и твърде много увреждат личността на
пострадалите, още повече, че в случая става въпрос за хомосексуални действия,
извършени с малолетни лица. Освен това в случая е налице едно трайно престъпно
поведение, което определя подсъдимият като лице с висока степен на обществена
опасност. Ето защо наказанието следва да бъде увеличено с една втора, или
същото да се счита за общо най-тежко и увеличено наказание пет години лишаване
от свобода, тъй като само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на
наказанието и да се поправи и превъзпита подсъдимият.
На основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така
наложеното на подс. А. общо най-тежко и увеличено наказание пет години лишаване
от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК от така
наложеното на подс. А. общо най–тежко и увеличено наказание пет години лишаване
от свобода следва да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по
реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 09.03.2015г. до
17.02.2016г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Веществените доказателства по делото – 1 бр. хард диск
“Hitachi” – 80 GB със сер. № SB2211SGH38D1B; 1
бр. лист с ръчно изписани мобилни номера: ********** – Д.; ********** –
М.; **********; 1 бр. тетрадка 80 листа формат А4; 1 бр. метални белезници; 11
бр. CD “Maxell”; 1 бр. CD “Princo”; 1 бр. CD “Princo” бял на цвят; държач за
микро SD карта и 1 бр. мобилен апарат марка „Sony Ericsson” 35820200-5643713-04
със счупен заден капак, намиращи се на съхранение в Първо РУ при ОДМВР гр.
Пловдив, след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на подс. А., от
когото са били иззети или доброволно предадени.
На основание чл.159 ал.9 от НК следва да бъдат отнети
в полза на държавата веществените доказателства по делото – 1 бр. мобилен
телефон марка „Алкател“ с № **********, без СИМ – карта и батерия, както и 1
бр. микро – SD карта – 8 GB в него, намиращи се на съхранение в Първо РУ при
ОДМВР гр. Пловдив, след влизане на присъдата в сила, тъй като същите са предмет
на престъплението по чл.159 ал.6 от НК.
Вещественото доказателство по делото – 1 бр. флаш
памет, черна на цвят с надпис “maxell” 4 GB, намиращо се на съхранение в Първо
РУ при ОДМВР гр. Пловдив, следва да се унищожи като вещ без стойност, след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. А. следва да
бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР сумата от 550 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Причини за извършване на деянието – незачитане
на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
АМ