Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260071 / 9.9.2020г. 09.09.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тридесет и първи август Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Антония Стоева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №08157 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, срещу Е.Л.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която е предявен иск с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2838,16лв., представляваща неплатено задължение по Договор за потребителски кредит №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №2821/11.07.2019г. по ч.г.д.№04177/2019г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Е.Л.В. не е подал отговор.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.417 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №2821/11.07.2019г. по ч.г.д.№04177/2019г. на ПРС, поради което и производството по делото е допустимо и съдът следва да се произнесе по същество.
По основателността:
По настоящето гражданско дело е приет като доказателство Договор за потребителски кредит №*** от 05.08.2015г., видно от който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1650,00лв., като е уговорено ответникът да го погаси на 24 месечни вноски по приложен към договора погасителен план, с първи падеж- 07.09.2015г. и последен падеж- 07.08.2017г. Дължимата сума по кредита е в размер на 2448,24лв.
Неразделна част от Договора е и Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, в което са включени пет допълнителни услуги, а именно:
1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит
2.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски
3.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски
4.възможност за смяна датата на падеж
5.улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства
Общият размер на възнаграждението за допълнителни услуги е в размер на 1237,44лв., което страните се съгласяват да разсрочат за срока на потребителския кредит на равни месечни вноски добавени към главницата от по 51,56лв.
Общият размер на задължението по кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер на 3685,68лв., като месечната погасителна вноска е в размер на 153,57лв.
Не се спори по делото, а и видно от представените доказателства, че с две платежни нареждания от 06.08.2015г. ищецът е превел по банков път сумата по кредита в общ размер на 1650,00лв., от които част от 746,80лв. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД за погасяване задължение на ответника и сума от 903,20лв. по банкова сметка ***.
Не се спори по делото, че ответникът е изплатил по процесния договор сума от 860,00лв., като впоследствие е спрял плащания.
Предвид гореизложеното съдът намира, че между страните е налице облигационно отношение по Договор за потребителски кредит №*** от 05.08.2015г. Доколкото процесния договор е сключен на 05.08.2015г., то за същия са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в редакцията си от ДВ, бр.61 от 25.07.2014г.) Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съдът намира, че доколкото процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите на този закон следва да бъдат съобразени служебно от съда. Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съобразно императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира за нищожно Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги по следните съображения:
1.Настоящият състав намира, че предоставянето от ищеца на така наречените „допълнителни услуги“ накърнява общите принципи на добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си не могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията и на закона.
2.Предоставените допълнителни услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не са посочсни нито вида, нито размера, нито действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги само са изброени услугите.
3.В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 1237,44лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
4.В Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е посочено, че изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги е в размер на 1237,44лв., като настъпва от датата на сключване на самото Споразумение. Следователно възнаграждението се дължи независимо от това дали някоя от услугите е ползвана с включването на размера му във всяка от месечните погасителни вноски по кредита и това обстоятелство се установява от представения по делото Погасителен план.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1237,44лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по процесния Договор за потребителски кредит ответникът следва да дължи общо сума от 2448,24лв., от които главница в размер на 1650,00лв. и възнаградителна лихва в размер на 798,24лв., тъй като само същите клаузи са действителни и обвързващи страните.
По делото не се спори, че ответникът вече е изплатил сумата от 860,00лв. поради което има неизплатено задължение в размер на 1588,24лв.
Съдът е указал на ответника, че същият носи тежестта да докаже евентуално извършени плащания, но такива доказателства не са събрани в съдебното производство. Поради това и съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1588,24лв., представляваща неплатено задължение по процесния договор за кредит, като отхвърли като неоснователен иска за разликата до пълния претендиран за установяване размер от 2838,16лв.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че върху главницата се дължи и законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 413,52лв., от които в съответствие с уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от 231,40лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София,
бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, срещу Е.Л.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1588,24лв., представляваща неплатено задължение по Договор за потребителски кредит №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №2821/11.07.2019г. по ч.г.д.№04177/2019г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния предявен за установяване размер на иска от 2838,16лв.
ОСЪЖДА Е.Л.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, сумата от 231,40лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№04177/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: