№ 525
гр. Велико Търново, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110103057 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 415,ал.3 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Би Енд Джи Кредит“ ООД, чрез пълномощника си юк И.
твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № MAX-
**********/29.10.2020г., съгласно който кредитополучателят се е съгласил да
върне заетата сума ведно с договорна лихва съгласно погасителен план на
осем погасителни вноски с размери и падежи, описани в исковата молба.
Вноските от по 72 лева включват главница, договорна лихва, доброволен
пакет „Динамично плащане“ и „ Бързо разглеждане“ . Твърди, че общо
дължимата сума по договора е 576 лева, от които ответникът не е заплатил
432 лева. Тъй като му е отказано издаването на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 2056/22 г. на ВТРС, моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 432 лева главница, дължима по договор за кредит, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението – 12.08.2022 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща
представител.
Ответникът Д. М. Б. не е депозирала в срок отговор на исковата молба. В
съдебно заседание се явява лично. Заявява, че е сключила договор за кредит ,
1
като не е плащала сумите по него, тъй като няма работа и доходи. Моли съда
да не уважава исковата претенция изцяло.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното ч. гр.д.№ 2056/2022 г. на ВТРС се установява, че с
разпореждане № 3422/15.08.2022 г. съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение основана на представения по делото документ, от който
произтича вземането-запис на заповед издаден от Д. М. Б., тъй като е
констатирал разминаване в сумата, посочена в записа на заповед- 576 лева и
сумата, за която се е искало издаването на ЗНИ и изпълнителен лист- 840,42
лева. В предоставения едномесечен срок заявителят е депозирал осъдителен
иск по реда на чл. 415,ал.3 от ГПК, в който като основание на вземането си
посочва договор за кредит, сключен между страните на 29.10.2020 г. Съгласно
процесния договор за кредит № MAX _1001148480 кредиторът предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 400 лева. Договорено е
кредитът да се върне на 8 погасителни вноски, всяка от които по 52,87 лева за
срок от 4 месеца при падежни дати, посочени в погасителен план,
обективиран в договора. Годишният процент на разходите е 37,79% ,
годишният лихвен процент- 32,74%, а общата стойност на плащанията
възлиза на 422,96 лева. В чл. 9,ал.1 от договора е посочено, че съобразно
желанието на кредитополучателя искането му е било разгледано бързо,
поради което и на основание ОУ дължимата сума за Бързото разглеждане е в
размер на 61,04 лева и е дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка погасителна вноска по погасителния план от
договора. Според чл.9,ал.2 от договора, освен Бързото разглеждане
кредитополучателят е поискал и ползването на Динамично плащане съгласно
ОУ, като паричната сума за това е 92 лева, също дължима на равни части през
периода на кредита съразмерно добавен във всяка погасителна вноска от
погасителния план, заложен в настоящия договор. Така общия размер на
погасителната вноска по кредита става 72 лева. Приети са Общи условия
към договор за потребителски кредит , стандартен европейски формуляр и
запис на заповед подписан на 29.10.2022 г. от ответника за сумата от 576
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
2
правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
последния следваше да установи пълно и главно валидно облигационно
отношение между страните, основано на договор за кредит, изправността си
по договора, както и размера на претенциите си. Ищцовото дружество
представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства и това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Процесният договор за потребителски кредит, сключен от страните по делото
установява, че на 29.10.2020 г. ищецът е предоставил на ответника сума в
размер на 400 лева, получена в брой, което обстоятелство се признава от
ответницата в съдебно заседание. Ищецът признава факта, че ответницата е
погасила част от задълженията си и претендира остатъка от 432 лева.
Падежът на кредита е настъпил на 19.02.2021 г. , а ответницата не оспорва, че
не е заплатила цялото задължение след изтичане срока на договора. Тъй като
ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от ЗЗП и като
такъв се ползва от защитата на този закон сключеният договор за кредит
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и следва да
отговаря на императивните му разпоредби относно вид и съдържание, за да
бъде действителен. В доклада си по делото съдът е указал на страните, че ще
следи служебно за нищожността на договора или отделни негови части
съобразно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от съдържанието на
договора в чл. 9 от него е предвидено заплащане на допълнителен пакет
услуги - 61,04 лева такса за Бързо разглеждане и 92 лева такса Динамично
плащане. Горните такси според ищеца са дължими, тъй като
кредитоискателят сам е заявил изричното си желание да се ползва от тях.
Следва да се отбележи, че представеният Стандартен европейски формуляр, в
който таксите са описани не доказва изрично желание на клиента да ползва
тези услуги, независимо, че същият е подписан от него. В Общите условия,
към които препраща чл. 9 от договора- т.7.3 и т.7.4 се предвижда, че при
заявка за Бързо разглеждане искането се разглежда за два часа, ако искането
постъпи в работно време , като заплащането за него се дължи след отпускане
3
на кредита и е заложено в СЕФ в зависимост от кредитния продукт. В т.7.4 се
предвижда заплащане на услугата Динамично плащане, при която по искане
на кредитополучателя служител на кредиторовото дружество посещава дома,
или предварително уговорено място, на което кредитополучателят да
извърши редовно плащане не по-късно от датата на падежа. Тази услуга също
се таксува , ако кредитът бъде отпуснат и точният и размер се посочва в СЕФ,
впоследствие се пренася в договора за кредит. Така описаните клаузи на ОУ
– т.7.3 и т.7.4, възпроизведени и конкретизирани по размер в чл. 9 ,ал.1 и ал.2
от договора за кредит са нищожни, като противоречащи на закона. Законът за
потребителския кредит / чл. 10а,ал.1 от ЗПК/ допуска събирането на такси и
комисиони за допълнителни услуги, но забранява на кредитора да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Услугите, представляващи Бързо
разглеждане и Динамично плащане са именно такива действия. В първия
случай кредиторът извършва действия по оценяване на кредитоспособността
на кредитоискателя , които са свързани с това да бъде ли отпуснат кредита,
или не и това, че може да го направи в рамките на два часа се оценява като
положително действие в интерес на двете страни, но не следва да се заплаща
допълнително, тъй като таксуването му нарушава императивната законова
разпоредба. Услугата Динамично плащане , при която служител на
дружеството посещава посочен от кредитополучателя адрес, за да събере
дължимата месечна вноска е действие по управление на кредита и също не
подлежи на заплащане. Цитираните клаузи са нищожни още и поради това,
че с тях се цели заобикаляне на чл.19,ал.4 от ЗПК, касаещ ограничение на
размера на ГПР, като на практика тези такси представляват начисляване на
скрити печалби за кредитора, както и неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на кредитополучателя без реално да е извършена
конкретна услуга. По горните съображения съдът на основание чл. 26, ал.1,
пр. първо и второ от ЗЗД, вр. с чл. 10а,ал.2 от ЗПК , чл. 19,ал.5 и чл. 21 от
ЗПК счита клаузата на чл. 9 от договора за потребителски кредит за
нищожна, както са нищожни и клаузите на т. 7.3 и т. 7.4 от Общите условия.
От това следва, че таксите за допълнителния пакет услуги- Бързо
разглеждане и Динамично плащане , включени в размера на месечните
погасителни вноски не се дължат. Ответникът следва да плати чистата сума
по кредита от 400 лева и договорната лихва, възлизаща в общ размер на 22,96
4
лева, според приложение № 1 към СЕФ. При признание на неизгодния за
ищеца факт относно плащане на част от дължимата сума в размер на 144 лева
/ разликата между заявените по договор 576 лева и претендираните 432 лева/ ,
която представлява две погасителни вноски по 72 лева с включени в тях и
таксите по клаузите , които са нищожни, от общо дължимата сума от 422,96
лева следва да се приспаднат платените 144 лева. По изложените
съображения иска се явява основателен и доказан до размер от 278,96 лева
главница, представляваща неплатени задължения по договор за кредит от
29.10.2020 г. , като за разликата от 153,04 лева до пълния претендиран размер
от 432 лева иска, като неоснователен следва да се отхвърли. Следва да се
присъди законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба-
7.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство съобразно уважената част от иска, които се
претендират относно заплатената ДТ по делото в размер на 50 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. Доколкото юрисконсулта не се
е явявал по делото и не е депозирал други становища извън исковата молба
съдът счита, че следва да му определи юрисконсултско възнаграждение
съобразно предвидения минимум в чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ от 100 лева. Така на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 96,86 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. Б. с ЕГН ********** от с.**** по иск с правно
основание чл. 415,ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да
заплати на « БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ» ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, район « Изгрев», ул. » Незабравка» № 25,ет.5
сумата от 278,96 / двеста седемдесет и осем лева и 96 ст./ главница,
представляваща неплатени задължения по договор за потребителски кредит
№ MAX _1001148480/29.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата
от подаване на иска- 7.12.2022 г. до окончателното изплащане, като за
разликата от 153,04 / сто петдесет и три лева и 4 ст./ до пълния претендиран
5
размер от 432 / четиристотин тридесет и два/ лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. М. Б. с ЕГН ********** от с.К**** да заплати на « БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ» ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, район « Изгрев», ул. » Незабравка» № 25,ет.5 сумата от 96,86 /
деветдесет и шест лева и 86 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд ,
чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6