Р Е
Ш Е Н
И Е
153/20.2.2020г.
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния
съдия гр. д. №2307 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е брачен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В
молбата си до съда ищецът В.Л.С., ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***-13,
офис 15, чрез адв. Н.Н.от ШАК, излага, че с ответника Б.В.Б., ЕГН **********,***,
са сключили граждански брак на 13.10.2012 г., като от брака си нямат родени
деца. По време на брака, до 25.02.2019 г., съпрузите живеели заедно в семейно жилище в гр. Шумен,
собственост на ответницата. Преди сключване на брака, страните живеели на
съпружески начала, заедно с децата на ответницата от неин предходен брак и
съвместно съжителство- пълнолетен син и непълнолетна дъщеря. Ищецът твърди, че
работата му изисквала за по- продължителни периоди да отсъства от дома, тъй
като работел на търговски кораб, но същата работа пък му позволявала да
реализира добри доходи, с които да издържа семейството. Ответницата работела на
по-ниско платена работа, възнаграждението от която не ѝ стигало да задоволи
дори собствените си потребности. Основно издръжката на семейството била поета
от ищеца. Отношенията между страните били свързани с много любов и
разбирателство, като през съвместното им съжителство не е имало сериозни
проблеми. Но през есента на 2018 г. отношението на ответницата към съпруга
ѝ започнало видимо да се променя. Тя започнала да се отчуждава, като
избягвала разговорите със съпруга си. Започнала често да закъснява вечер, като
е давала неясни и нелогични обяснения. Познати на ищеца са му казвали, че са
виждали жена му с друг мъж. Тази информация, съчетана с поведението на
ответницата накарала ищеца да се усъмни в искреността и верността ѝ. На
25.02.2019 г. същият заминал на поредното си дългосрочно пътуване, като в
началото имал възможност редовно да контактува със съпругата си, при които
разговори последната го уверявала, че всичко е наред по между им. Но в
последствие ищецът разбрал, че съпругата му го е лъжела, защото през
отсъствието му е била забелязвана с нейния интимен приятел, като двамата не са
криели отношенията си. Предвид спиране на комуникацията от страна ответницата,
ищецът разбрал, че тя също е узнала, че връзката ѝ е разкрита. При
разговор, проведен на 21.05.2019 г., ответницата лично му заявила, че има
интимна връзка с друг мъж, неин колега. След този разговор, комуникацията между
страните спряла, като ищецът поддържал връзка единствено с дъщерята на
съпругата си, която била много натъжена и огорчена от случващото се. В
последствие ищецът узнал, че от месец юни 2019 г. ответницата, заедно с мъжа, с
когото имала връзка, са заминали във Великобритания, с цел търсене на работа.
Ищецът преживял много тежко изневярата, тъй като се надявал този брак да се
основава на любов и разбирателство, като той правел всичко възможно те да са
налице. Предвид изложеното счита, че брачната връзка не може да продължи,
поради което моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде
прекратен сключения между страните граждански брак, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, по вина на ответника. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата
на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че
счита иска за развод за основателен, но оспорва част от фактическите твърдения
на ищеца. Излага твърдения за виновно брачно поведение на ищеца. Моли бракът
между страните да бъде прекратен, но по вина на ищеца. Претендира и разноски.
След като се запозна с изложеното и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на
акт за граждански брак №0366/13.10.2012 г., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Шумен, се установи, че страните са законни
съпрузи от 13.10.2012 г. Не се спори между страните, че същите са разделени и
не живеят заедно. От събраните по делото гласни доказателства, се установи, че проблемите
между съпрузите започнали, когато ищецът започнал да работи на кораб и работата
му изисквала да отсъства за по-дълги периоди от дома си. Тези отсъствия били
станали причина за разногласия между съпрузите.
Позовавайки се на изложеното и категоричното нежелание
на съпрузите да възобновят съжителството си, съдът намира, че бракът между
страните е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и
физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече в тяхна вреда,
отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Ето защо, приема,
че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.
Досежно вината, съобрази следното:
От събраните гласни доказателства, показанията както
на разпитаните в полза на ищеца, така и от разпитаните в полза на ответника
свидетели, се установи, че в началото на съвместния си живот съпрузите са нямали
проблеми по между си, живеели са нормално и между тях е имало разбирателство.
Проблемите по между им започнали след като ищецът е започнал работа на кораб,
което изисквало отсъствието от дома му за по- продължителни периоди. От
разпитаните в полза на ищеца свидетели, се установи, че причина за
разтрогването на брака е извънбрачна връзка на съпругата с друг мъж-“Огледах
се, видях Б. в колата и още някакъв мъж, пътуваха в посока Варна… Когато му се
обадих на В., той нещо каза „Б. ще кара майка си“. После вече му се обадих и му
казах, че е с мъж“- са показания на свидетеля Г.Н.. От показанията на другия
свидетел- Х., се установи, че ответницата, при разговор с ищеца по месинджър,
лично е признала на последния, че има извънбрачна връзка с друг мъж, който
ѝ обръщал внимание-„Той проведе разговор с Б. и искаше отговор защо е
станало това. Тя каза, даже мога да я цитирам, тя го нарече „боклук“ и каза, че
той не се е грижел достатъчно за тях и не ѝ обръщал достатъчно
внимание…Тя каза, че е с този, другият, въпросният, защото той ѝ обръщал
повече внимание“. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като същите са ясни,
конкретни, взаимно и вътрешно непротиворечиви, а от друга страна произлизат от
трети, незаинтересовани от изхода на делото лица, които са били преки очевидци
на изнесените от тях факти и обстоятелства. По делото са изслушани и свидетели,
водени от ответника, роднини на съпругата, които заявиха, че вина за породилите
се неразбирателства има и ищецът, но от изнесените от тяхна страна факти
относно брачно поведение и отношение на ищеца съдът не може да направи
категоричен извод за наличието на някакво виновно противобрачно поведение на
ищеца. Свидетелката К. П., майка на ответницата, няколкократно заяви, че дъщеря
ѝ не била съгласна със смяната на работата на съпруга ѝ, тъй като
последният щял често да отсъства, като направи извод, че страните живеели
заедно от 11 години и ако ищецът не плавал, щели да бъдат идеалното семейство.
Сам по себе си фактът, че съпругът е сменил местоработата си, налагаща му
по-дълги отсъствия от дома, с оглед изкарване по- добри доходи за семейството,
не прави поведението му виновно. Установи се, че въпреки отсъствията по време
на работа, ищецът не е спрял да полага грижи за семейството и да се интересува
от близките си. На следващо място, свидетелката П. в показанията си не беше
много категорична относно вината на ответника, като изявленията ѝ по
някои от фактите бяха неясни и противоречиви, което разколебава тяхната
достоверност. Подобни по съдържание и смисъл бяха и показанията на
непълнолетната свидетелка И., дъщеря на ответницата, като съдът преценява
същите изявления с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, отчитайки евентуалната
заинтересованост на свидетелката. Ето защо заключава, че вината за настъпване
на дълбокото и непоправимо разстройство на брака принадлежи на съпругата, тъй
като по делото се събраха доказателства за нейно противобрачно поведение /брачна
изневяра/, с което тя е нарушила основни принципи, залегнали в основата на
брачните отношения и предвидени в разпоредбите на чл.2, т.6, чл.14, и чл.16 от СК, а именно уважение, разбирателство и зачитане на личността в семейството/. Категорични
данни за осъществено противобрачно поведение от страна на съпруга, довело да
разпадане на брачната връзка между страните, не се събраха. Изложените от
ответника твърдения за осъществено от страна на ищеца виновно поведение,
станало причина за разстройство на брака, бяха противоречиви и неясни, което
води съда до извода, че липсва вина у ищеца.
Относно
фамилното име на съпругата, имайки предвид, че същата не е променяла фамилното
си име след сключване на брака, заключава, че след прекратяването му, тя следва
да носи фамилията Б..
На основание
чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски следва да се възложат върху виновния
съпруг Б.В.Б., ЕГН **********.
Съобразявайки
се с данните по делото относно доходите на страните, съдът определя окончателна
държавна такса по предявения брачен иск в размер на 75.00 лева, като констатира,
че ищецът е внесъл сума в размер на 25.00 лева. Остатъкът от сумата, а именно
50.00 лева следва да бъде заплатен от ответницата.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да изплати на ищеца извършените
по делото разноски, в размер на 730.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 13.10.2012
г., с акт № 0366/13.10.2012 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Шумен, граждански брак между В.Л.С., ЕГН **********,*** със съдебен
адрес:***-13, офис 15, чрез адв. Н.Н.от ШАК, и Б.В.Б., ЕГН **********,***, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГАТА- Б.В.Б., ЕГН **********.
ЗАПАЗВА
фамилното име на съпругата- Б..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото
в размер на 75.00 лева /седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Б.В.Б., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен
съд сума, в размер на 50.00 лева /петдесет лева/, представляваща остатък от държавна
такса за водене на делото.
ОСЪЖДА Б.В.Б., ЕГН **********,***, да заплати
на В.Л.С., ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***-13, офис 15, чрез адв. Н.Н.от
ШАК, сума в размер на 730.00 лева /седемстотин и тридесет лева/, представляваща
извършените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: