Р
Е Ш Е
Н И Е
№141/гр. Варна,13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева като разгледа докладваното
от съдия Георги Йовчев в.т.д.№207/2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на В.Д.К. от гр.Добрич срещу решение
№172/27.12.2019 г. по т.д.154/2019 г. по
описа на ОС - Добрич, в частта с която е отхвърлен иска ѝ срещу ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, със седалище гр.София, за заплащане на обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, поради претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 08.12.2016 г., причинено от Е И Г, водач на лек автомобил,
марка „Фолксваген“, модел “Пасат“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, за разликата над
8 000 лв. до 18 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 26.02.2019 г. до окончателно изплащане на сумата. Във въззивната жалба се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,
неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Поддържа,
че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем
претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната
част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди Насрещната страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“-гр.
София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата. Постъпила е и въззивна жалба от ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“-гр.София срещу решение №172/27.12.2019 г. по т.д.154/2019 г.
по описа на ОС - Добрич, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на В.Д.К.
от гр.Добрич, обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, поради
претърпяно пътно-транспортно произшествие на 08.12.2016 г., причинено от Е И Г,
водач на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел “Пасат“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, в
размер на 8 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
26.02.2019 г. до окончателно изплащане на сумата. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради
нарушение нормата на чл.52 от ЗЗД. Намира присъденото обезщетение за прекомерно
и неотговарящо на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че
постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената
съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Насрещната страна В.Д.К. от гр.Добрич,
не е подала писмен отговор. Настоящият съдебен състав намира
въззивните жалби за редовни, подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са процесуално допустими. Въззивният съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно
предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното: Предявени са искове с правно основание
чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от В.Д.К. срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“-гр.София за заплащане
на сумата от 48 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на ПТП настъпило на 08.12.2016 г., причинено виновно от Е И Г,
при управление на притежавания от него лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
“Пасат“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, ведно със законна лихва считано от изтичане на 15-дневния
срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ. С оглед очертаните предметни предели
на въззивната проверка съдът приема наличието на предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното
авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, както и причинените
на пострадалия травматични увреждания. Въззивните
възражения са сведени единствено до размера на дължимата обезвреда за
претърпяните неимуществени вреди и реално претърпените вреди, в който обхват
въззивният съд определя и спорния по делото въпрос. След анализ на събраните доказателства
по делото се установи претърпяването на следните телесни увреждания от страна
на ищцата: мекотъканна травма в областта на ахилесовото сухожилие на долен
десен крайник, в близост до залавното му място (частична увреда, без данни за
пълно разкъсване), както и на петна кост, без данни за фрактура на същата.
Съгласно изготвената от специалист ортопед и изслушана по делото СМЕ причините
за настъпилите увреждания са директна травма в областта на стъпалото и задната
повърхност на долния край на дясната подбедрица. Същите могат да бъдат получени
по посочения от ищцата начин. Начинът на лечение на гореописаната травма изисква
гипсова имобилизация на увредения крайник за период от четири седмици, а в
последствие – провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Целият цикъл на
лечение отнема общо около два месеца. По отношение болките и страданията
търпени от ищцата повреме на лечението и към момента, вещото лице заключва, че
в следствие на травмата се е проявил мекотъканен оток и обичайното
кръвонасядане. Същите са предизвикали за пострадалата болки със среден до силен
интензитет, като интензитетът на болката при тези увреждания обикновено
намалява около втората седмица. Поради наложилата се гипсова имобилизация и
необходимостта от спазване на щадящ двигателен режим, пострадалата е използвала
помощни средства за придвижвае (патерици). След свалянето на гипса са се
наблюдавали остатъчно ограничение в движенията, най-вече в областта на
глезенната става, довели до смутена походка. Касателно наличието на остатъчни
последици от получените увреждания и прогнозите за възстановяването на
пострадалата, към момента на сваляне на анамнезата от назначения за целите на
експертизата лекар-специалист последният е констатирал данни за болки в
травмираната зона – областта на петата и Ахилесовото сухожилие, и по-специално
при променливи климатични условия и след физическо натоварване. Обективно не са
установени видими остатъчни последствия, като е установен пълен обем на
движенията в глезенната става и ставите на стъпалото. Според вещото лице, че не
може да се прогнозира периода, за който болките окончателно ще изчезнат, тъй
като липсва обективен начин, по който да се установи има ли остатъчни
мекотъканни сраствания около Ахилесовото сухожилие, които биха могли да
обусловят оплакванията. От
показанията на свидетеля Ивелина К., се установява, че за лечението на
получените травматични увреждания оперативна интервенция не се е наложило,
което се потвърждава и от събраните по делото доказателства. Временната
невъзможност да посещава учебните занятия за около месец е лишило пострадалата от
възможността за участие в специален клас по изучаване на немски език на
най-високо ниво, което се е отложило за следващата година. Преди
произшествието, пострадалата е била с висока физическа активност, като
вследствие на инцидента се наложило да прекрати всички спортни занимания заради
травмата, което се е отразило негативно както във физически, така и в
емоционален план. Излага, че поради честите болки се налага да носи само ниски
обувки. Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: Критериите
за приложението на чл. 52 ЗЗД са изяснени чрез нормативната практика на
Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по
правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи.
Т.е. преценката за размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД се извършва за
всеки конкретен случай, по справедливост и вътрешно убеждение, поради което
съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични
аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. Според последователната
практика на ВКС, израз на която е и цитираното по-горе ППВС № 4/68 г.,
понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а винаги
свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на
самото общество, в основата на което е както преценката на конкретни обективно
съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида
обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна,
съгласно постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС:
№ 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г., по т. д. №
387/2008 г., се явява база за непрекъснато осъвременяване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение №
454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2527/2019 г., II т. о., ТК. С други думи,
за да се обезвъзмезди справедливо увреденото лице за понесените от него морални
болки и страдания е нужно да се отчете и вземе предвид характера и тежестта на
самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпяните
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както
и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. В
тази връзка съдът намира, че не е налице твърдяното от ищцата неотчитане
лимитите на застрахователните обезщетения. Не на последно място, причинените
неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени
чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, при това не следва да се
допуска чрез присъждане на по-високо обезщетение да се стигне до неоснователно
обогатяване за ищеца. Във всеки конкретен случай заместващата облага е
различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане,
поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната
афектационна стойност. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е фактологически обоснован за всеки конкретен казус, поради което не може
да бъде определян с противоречива съдебна практика. Относно
релевантните за размера на обезщетението обстоятелства следва да се вземат в
предвид възрастта на пострадалата, емоционалното и психофизично състояние след
инцидента. Анализът на фактическата установеност по делото сочи, че ищцата е
млад човек, в разцвета на силите си, без данни за хронични заболявания.
Възстановяването ѝ е преминало гладко, с нормална продължителност за получените
травми, без последващи усложнения и/или ограничения в движенията в травмираната
област. От медицинска гледна точка е налице пълно възстановяване на ищцата,
респ. липсват данни за обратното. Не на последно място, съдът отчита и това, че
по делото не са налице убедителни доказателства, които да потвърдят данните за
психическите страдания у пострадалата, в т.ч. към настоящия момент. Същите биха
могли единствено да се възприемат и отчетат като естествена последица
вследствие на претърпения пътен инцидент – преживян физически дискомфорт и
стресови емоционални преживявания. Тяхната по-висока степен и интензитет
(различни от нормалните) са останали недоказани, поради което и твърденията за
наличието на остатъчен посттравматичен стрес у пострадалата не биха могли да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди. Възрастта на пострадалата предполага, че тя тепърва ще се
развива като индивид – психически, физически, социално и професионално. С
необходимата грижа настъпилите естествени (несъществени) изменения в
психическото състояние на ищцата вследствие на стреса са преодолими, с оглед
липсата на съществени физически страдания или травми довели до осакатяване или
обезобразяване в областта на травмираната зона. Лечението е протекло гладко,
непродължително и без усложнения. Налице е пълно медицинско възстановяване на
получените телесни увреждания. При
тези съображения настоящият състав на ВАпС приема, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се определи в размер на 20 000 лева, на основание
чл. 52 ЗЗД, от които застрахователят е изплатил сумата от 12 000 лв. Ето
защо исковата претенция за разликата от 8 000 лв. е основателна и същата
следва да бъде уважена. Респ. за горницата над 8 000 лв. до размера от
18 000 лв. исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди
вследствие на ПТП, като недоказана, се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Претендираната
дължима законна лихва върху сумите за обезщетенията за неимуществени вреди
съгл. разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ следва да се изчисли от най-ранната
дата измежду следните: датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 ГПК; датата на
уведомяване или от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. В разглеждания случай ищецът е поискал присъждането им от
изтичането на 15-дневния срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, което съдът намира,
че не влиза в противоречие с посочената по-горе правна норма. С оглед
основателността на претенцията за неимуществени вреди в горепосочения размер,
основателна се явява и претенцията за лихви върху нея и същата следва да бъде
уважена по начина, по който е претендирана, а именно считано от 26.02.2019 г.,
на основание чл.86 ЗЗД, вр. чл.497 ал.1 от КЗ. С оглед
формираните от съда правни изводи, решението на ОС – Добрич се явява правилно и
същото следва да бъде потвърдено. По
отношение на разноските: Съобразно
изхода от спора и извода за правилност на обжалваното решение в съответните му
части, респ. за неоснователност на въззивните жалби, съдебни разноски не следва
да се присъждат, а сторените такива следва да останат в тежест на страната,
която ги е направила, без да се утежняват излишно насрещните по жалбите страни.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд, търговско отделение
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №172/27.12.2019 г. по
т.д.154/2019 г. по описа на ОС – Добрич в
частта, с която е отхвърлен иска на В.Д.К. от гр.Добрич срещу ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“, със седалище гр.София, за заплащане на обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди, поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на
08.12.2016 г., причинено от Е И Г, водач на лек автомобил, марка „Фолксваген“,
модел “Пасат“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, за разликата над 8 000 лв. до 18 000
лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до
окончателно изплащане на сумата, и в
частта, с която ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, със седалище гр.София е осъдено да
заплати на В.Д.К. от гр.Добрич, обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на 08.12.2016 г.,
причинено от Е И Г, водач на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел “Пасат“,
с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, в размер на 8 000 лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.
Решението
в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.