Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе,
V-ти граждански
състав, в публично заседание на 22 януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Татяна Илиева
при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 5662 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, гр.София твърди, че на 22.11.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 22.11.2018 г. към Рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018 г. между него и
„Банка ДСК" ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
стоков кредит № 340847 от 27.03.2018 г. между „Банка ДСК" ЕАД и С.Н.И.,
било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор, което
вземане било индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 22.11.2018 г.
към Допълнително споразумение от 22.11.2018 г. за цедиране на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.
Съгласно чл. 6.5. от рамковия договора за цесия, „Агенция за събиране на
вземания“, в качеството на цесионер, се задължила от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което ищецът имал
изрично пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД. В изпълнение на поетите договорни
задължения и на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на
чл. 99, ал.3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК"
ЕАД от 06.12.2018 г. посредством „Български пощи"
ЕАД с известие за доставяне, което писмо се върнало в цялост с отбелязване, че
получателят е напуснал адреса. Изпратено било и второ уведомление за
извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост от страна на
„Банка ДСК" ЕАД от 23.04.2019 г.
чрез ЧСИ Иван
Хаджииванов, като уведомителното писмо било връчено лично на ответника.
Процесното
вземане произтичало от сключен на 27.03.2018 г. между „Банка ДСК" ЕАД
/кредитодател/ и С.Н.И. /кредитополучател/ Договор за стоков кредит № 340847 при спазване разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на Договора кредитополучателят заявил, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и
общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора
за кредит /т. 9 от Договора/. Кредиторът се задължил да отпусне на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 540.67 лв. за закупуването от „Технополис
България“ ЕАД на: СD плеър/рекордер РАNАSОNIС МАХ 4000 - 1 /един/ бр. с цена 1 399.00 лв.; както и
за сключване на застраховка „Стандарт +" за лица от 18 до 64 с еднократна
застрахователна премия в размер на 141.67 лв. В т.3 от договора кредитополучателят
се съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на
стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово, чрез превод на сумата по
банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по
сметка на Застрахователя. За сключения договор за кредит Банка ДСК издала уведомително
писмо до търговеца с дата 27.03.2018 г., в което било посочено, че е сключен
договор за кредит за закупуването на стоката, предмет на Договора за кредит, а
ответникът декларирал, че е получил от Търговеца стоката, описана във
фактурата, чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредит. С
извършването на плащанията към търговеца и застрахователя кредиторът изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
договора, като за потвърждаването на плащането търговецът издал Фактура №
02201769111/27.03.2018 г., а застрахователят издал Сертификат с №
340847/27.03.2018 г. Погасителните вноски, които кредитополучателят се
задължавал да изплаща на кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразявал общите разходи
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент
на разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за
кредит и включвал лихви и такси, които Кредитополучателят дължал на Кредитора.
Страните постигнали съгласие за срока на договора кредитът да се олихвява с
фиксиран лихвен процент, който бил посочен в него, като лихвата се начислявала
върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно. Така
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 535,24 лв.,
а общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2075,91
лв. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита в срок до 27.09.2019 г., на 18 броя месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за
кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, на основание т. 12.1 от Общите условия, неразделна част от договора
за кредит. От страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до
кредитополучателя било изпратено уведомително писмо, с което му било съобщено,
че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора
всички вземания по него били изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от
05.05.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се съгласил да
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
„БАНКА ДСК" ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти физически лица,
като едновременно с това декларирал, че е запознат с действащата към датата на
сключване на договора Тарифа. Съгласно Общите условия към договора за стоков
кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската
представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на
кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 83,60 лв. за
периода от 27.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Длъжникът
не извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството, поради което за
ищеца възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред. С оглед
на това било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл.410 ГПК срещу С.Н.И. ***, по което било образувано ч.гр.д.№
4095/2019 г. Длъжникът не бил намерен на заявените от него
адреси, поради което ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да
се признае за
установено, че
ответникът, като кредитополучател по договор за стоков кредит № 340847 от
27.03.2018 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, следните
суми, присъдени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 4095/2019 г. по описа на РС-Русе, а именно: 1 540.67 лв., представляваща главница по 18
бр. неплатени месечни погасителни вноски за периода 27.04.2018 г. - 27.09.2019
г., по отношение на които била обявена предсрочна изискуемост, считано от
05.05.2019 г.; 403.90 лв.
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 27.04.2018 г. до 22.11.2018 г; 83.60 лв. лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 27.04.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2019 г. до окончателно погасяване на
дълга. Претендира и присъждане на разноските в заповедното и исковото
производства.
В отговора
на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, счита
иска частично основателен. Твърди, че като кредитор, ищецът разполага с избор
за един и същ период да претендира или договорна лихва, или неустойка за
забава, но не и двете претенции едновременно, което противоречи на добрите
нрави. Моли акцесорните искове да бъдат оставени без уважение.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.03.2018 г. между „Банка ДСК“
ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за стоков
кредит № 340847, по силата, на който първият отпуска на втория стоков кредит в
размер на 1540.67 лв. за закупуване/заплащане на следните стоки, продавани от
„Технополис България“ЕАД: СD плеър/рекордер РАNАSОNIС МАХ 4000 с цена 1 399.00 лв., както и за сключване на
застраховка „Стандарт+" с еднократна застрахователна премия в размер на
141.67 лв. В т.3 от договора се предвижда сумата за закупуване на стоките да
бъде усвоена еднократно, безкасово, чрез превод по сметка на Търговеца, а
сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката, да бъде
усвоена еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. Срокът за
издължаване на кредита е уговорен да бъде 18 месеца, с месечни вноски /главница
и лихва/, съгласно погасителен план, съдържащ информация за общата дължима сума
от кредитополучателя, при ГПР от 48.44 %, и фиксиран лихвен процент от 40.16 %.
Съгласно приложения на л.8 от делото погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит, договорната лихва по кредита възлизала на сумата 535,24
лв., а общата стойност на плащанията по кредита била договорена на 2075,91 лв.,
а крайният срок за връщане на сумата по него бил 27.09.2019 г.
За сключения договор за кредит „Банка
ДСК“ изпратила уведомително писмо до търговеца на 27.03.2018 г., в което
ответникът чрез подписа си декларирал, че е получил от търговеца стоката,
описана във фактурата, чиято стойност е финансирана с процесния договор за
кредит. Като потвърждаване на плащането, търговецът издал фактура № 02201769111
от 27.03.2018 г., а застрахователят издал сертификат с № 340847 от 27.03.2018
г.
Неразделна част от договора са и
ОУ на „Банка ДСК“ по договори за стоков кредит, в чл.12.1. от които е
предвидено, че при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява
с договорения лихвен процент с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта.
На 22.11.2018 г. между „Банка
ДСК“ЕАД и ищцовото дружество е подписано допълнително споразумение за цедиране
на вземания към Рамков договор за цесия от 11.04.2018 г., по силата на което Банката
продава на купувача вземанията си по просрочени стокови кредити на физически
лица със забава между 180 и 210 дни, посочени в Приемо-предавателен протокол, в
който фигурират и задълженията на ответника по сключения с „Банка ДСК“ договор
за стоков кредит от 27.03.2018 г. С пълномощно към това допълнително
споразумение Банката упълномощава ищцовото дружество да уведоми всички длъжници
по прехвърлените вземания за извършената цесия, включително и на ответника. По
делото е приложено уведомително писмо от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
връчено лично на длъжника на 03.05.2019 г. чрез ЧСИ Иван Хаджииванов, с което С.И.
е уведомен за извършената продажба на вземанията срещу него, на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД.
Ищцовото дружество за дължимите
суми по договора за стоков кредит подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано приложеното към
настоящото производство ч.гр.дело № 4095/2019 г. по описа на РС-Русе и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
В процесния случай
ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му произтичат от рамков
договор за цесия от 11.04.2018 г. и допълнително споразумение към него от 22.11.2018 г.
Няма спор, че с тях ”Банка ДСК” ЕАД надлежно е прехвърлила вземането
си към заемополучателя на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В случая такава
възможност е предвидена в клаузата на чл.16 от ОУ на Банката по договори за
стокови кредити, според която кредиторът има право да
прехвърля правата си по договора на трето лице.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия. Доколкото цесионерът
действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова
пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия
цесионер, да извърши уведомяването. При изпълнение на посоченото условие следва да се приеме,
че е било спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД. Ответната страна няма
възражение в този аспект. Както беше посочено по-горе, длъжникът е бил лично
уведомен за извършената цесия на вземането срещу него чрез ЧСИ на 03.05.2019 г.
Предвид горното съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника,
поради което ищецът е установил активната си материалноправна легитимация по
иска.
В производството по иск с правно
основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а
ответникът – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват вземането,
предмет на заповедта за изпълнение.
По делото е установено, че на 23.03.2018
г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател е
сключен договор за стоков кредит № 340847, по силата, на който първият отпуска
на втория стоков кредит в размер на 1540.67 лв. за закупуване на продавана от
„Технополис България“ЕАД стока - СD
плеър/рекордер РАNАSОNIС МАХ 4000 с цена 1 399.00 лв., както и за сключване на застраховка „Стандарт+"
с еднократна застрахователна премия в размер на 141.67 лв. Няма спор, че двете
суми са усвоени еднократно чрез превода
им по сметки на търговеца и застрахователя. С това Банката е изпълнила задълженията
си на кредитор по договора. В тежест на кредитополучателя е да заплати кредита
чрез заплащането на 18 месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва,
съгласно представения погасителен план. Общата стойност на плащанията по
кредита възлизала на 2075,91 лв., от които 535,24 лв. е дължимата договорна
лихва.
Ищецът твърди, че поради липса на
каквито и да е плащания по кредита, същият бил обявен за предсрочно изискуем
при условията на чл.12.1 от ОУ, считано от 05.05.2019 г. – датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост от ответника. Приложеното на стр.45
от делото уведомително писмо е връчено лично на длъжника С.И. на 03.05.2019 г.,
но в същото не се съдържа изявление, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, а единствено какъв е общият размер на задължението му към 23.04.2019
г. Ето защо съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по приложеното заповедно производство не е била настъпила предсрочната
изискуемост на задължението на ответника по процесния договор от 27.03.2018 г. Съобразявайки
разпоредбата на чл.235 ГПК, обаче, съдът е длъжен да съобрази, че към датата на
проведеното съдебно заседание по делото уговореният срок на договора – 27.09.2019 г. е изтекъл.
Ето защо към настоящия момент
ответникът дължи цялата непогасена главница по кредита от 1540.67 лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, претендираната
възнаградителна лихва от 27.11.2018 г. до датата на прехвърляне на вземането в
полза на ищеца в размер на 403.90 лв., както и лихва за забава за периода
27.11.2018 г. – 01.07.2019 г. Съгласно чл.12 от ОУ към договора за стоков
кредит, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения
лихвен процент и с надбавка от 10 %. Този текст не противоречи на нормата на
чл.33 от ЗПК, според който когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, кредиторът има право обезщетение за
забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата в размер на законната
лихва.
Съгласно дадените задължителни указания на
съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното и настоящото производство
разноски от 90.56 лв. по ч.гр.дело № 4095/2019 г. по описа на РС-Русе и 521.07
лв. за настоящото дело.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.И., ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев”25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от изп.директор Димитър Бориславов Бончев, сумите: 1540.67 лева - главница по Договор за стоков
кредит от 27.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2019 г. до
окончателното й изплащане; 403.90 лева
договорна лихва за периода 27.04.2018 г. - 22.11.2018 г. и 83.60 лева обезщетение за забава за периода 27.04.2018 г. - 01.07.2019
г., предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № 4095/2019 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА
С.Н.И., ЕГН **********,***, да заплати на“Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр.София,
90.56 лева разноски за заповедното
производство – ч.гр.дело № 4095/2019 г. по описа на РС-Русе и 521.07 лв. деловодни разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: