№ 11569
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110124740 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ....... срещу ..............
Ищецът твърди, че на 25.03.2017 г. около 12:20 часа в гр. София на бул.
„Околовръстен път“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Волво“ с рег. № ........ и
застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ /полица №
.......... със срок на валидност: 12.02.2017 г. – 11.02.2018 г./ л.а. „Опел Инсигния“ с рег.
№ ........, собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД, при следния механизъм: л.а.
„Волво“ при извършване на маневра „престрояване в съседна лента“ блъска в задната
част правомерно движещия се л.а. „Опел Инсигния“, при което на последния са
нанесени щети. Твърди, че на 12.05.2017 г. в качеството на застраховател е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 593, 19 лв. Счита, че с изплащане
на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу
ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 593, 19 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или
общо за сумата от 608, 19 лв. Твърди, че ответникът е в забава за изплащане на
процесното задължение, с оглед на което в полза на ищеца съществува вземане за
мораторна лихва в размер на сумата от 185, 34 лв. за периода 25.02.2019 г. – 25.02.2022
г. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
10232/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав за процесните вземания. Моли съда да постанови
решение,с което да признае за установено съществуването им по отношение на
ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ....., с
който оспорва исковете. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва последното да е
настъпило по вина на водача на л.а. „Волво“ с рег. № ........, като твърди, че вина за
настъпването му има другият водач. Оспорва причинната връзка между щетите на
застрахования при ищеца автомобил и процесното ПТП. Оспорва иска за главницата
1
по размер по съображения, че последният се явява завишен. Оспорва претенцията за
мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411
КЗ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. 86, ал.1 ЗЗД.
Със заявление от 25.02.2022 г. заявителят ....... е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника ............. за сумата 608, 19 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, по щета № ....... във връзка с ПТП, настъпило на 25.03.2017 г.
в гр. София, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 25.02.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата 185, 34 лв. мораторна лихва за периода 25.02.2019 г.
0 25.02.2022 г.
С разпореждане на съда от 09.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като са присъдени и разноски, както следва: 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Безспорно е между страните, че на 25.03.2017 г. около 12:20 часа в гр. София на
бул. „Околовръстен път“ е настъпило ПТП с участието на автомобил „Волво“ с рег. №
........ и л.а. „Опел Инсигния“ с рег. № ........, собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД.
От ангажираните писмени доказателства – двустранен констативен протокол за
ПТП и заключението на АТЕ, се установява, че произшествието е настъпило при
следния механизъм: на 25.03.2017 г. около 12:20 часа в гр. София автомобил „Волво“ с
рег. № ........ с полуремарке с рег. № С 4135, управляван от ......., се движи по бул.
„Околовръстен път“, където водачът предприема маневра за смяна на лентите за
движение – от ляво надясно, като не пропуска попътно движещия се в дясно л.а. „Опел
Инсигния“ с рег. № ........, управляван от М. В., в резултат на което реализира ПТП.
Вещото лице е посочило, че водачът на автомобил „Волво“ е могъл да избегне удара,
ако изчака преминаването на попътно движещия се в съседната лента в дясно от него
л.а. „Опел Инсигния“ и едва след това да се престрои в дясна лента. Констатира се, че
щетите по л.а. „Опел Инсигния“ – заден ляв калник, задна броня и др. са в причинна
връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Опел
Инсигния“, възлиза на сумата 740, 52 лв. по средни пазарни цени.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Опел Инсигния“ с рег.
№ ........ е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“,
полица № .......... със срок на валидност: 12.02.2017 г. – 11.02.2018 г.
С уведомление по щета от 28.03.2017 г. собственикът на л.а. „Опел Инсигния“ с
рег. № ........ е уведомил ....... за настъпилото произшествие.
Изготвени са опис по претенция от 28.03.2017 г., 31.03.2017 г., както и доклад по
щета от 05.05.2017 г.
Безспорно е между страните, че на 12.05.2017 г. ищецът в качеството на
застраховател по имуществена застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 593, 19 лв., което се потвърждава и от представеното
2
преводно нареждане от посочената дата.
Пред СРС е разпитан свидетелят М. П. В., който заявява, че си спомня да е
участвал в ПТП през 2017 г. при управлението на л.а. „Опел Инсигния“ с рег. № ........
на кръстовището на бул. „Околовръстен път“ и ул. „Александър Пушкин“, преди обяд.
Депозира показания, че е потеглил на зелен светофар от дясна лента, при което
движещият се в същата посока в съседната за него лява лента камион също е потеглил
направо, но водачът, престроявайки се от лява в дясна лента – зад свидетеля, го е
ударил отзад, като ударът е бил в задна лява страна за свидетеля и предна дясна страна
за другия автомобил. Заявява, че не е спирал рязко и е потеглил втора кола от
светофара, както и че са спрели, за да обсъдят дали да викат КАТ, решили са да
съставят двустранен констативен протокол, като свидетелят потвърждава, че това е
предявеният му такъв, намиращ се на лист 8 от делото, който протокол са подписали и
другият водач е признал вината си, както е посочено в протокола.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и последователни,
основаващи се на непосредствено възприетите от него обстоятелства. Изводи в
различен смисъл не следват от обстоятелството, че свидетелят заявява, че не е сигурен
относно точния месец на настъпване на ПТП предвид отдалечеността на събитието във
времето спрямо момента на депозиране на показанията.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на автомобил „Волво“ с рег. № ........ е била застрахована при ответника.
Представена е регресна покана, получена от ищеца на 28.06.2017 г., видно от
поставения входящ номер, предмет на която е и вземането по процесната щета № .......
в размер на 608, 19 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от
длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно
3
между страните обстоятелства, ангажираните по делото писмени доказателства, както
и заключението на АТЕ и показанията на свидетеля В..
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от ангажираните писмени доказателства – констативен протокол за ПТП,
заключението на АТЕ и показанията на свидетеля В., с оглед на което неоснователно се
явява възражението на ответника за недоказаност на механизма на произшествието.
Като е предприел маневра престрояване от лява в съседната за него дясна лента, без да
пропусне движещия се в същата л.а. „Опел Инсигния“ с рег. № ........, при което,
престроявайки се зад него, му е нанесъл удар, водачът на автомобил „Волво“ с рег. №
........ е осъществил противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети
на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“
автомобил.
От страна на ответника не е оборена презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Установи се от заключението на АТЕ, че щетите по застрахования при ищеца
л.а. „Опел Инсигния“ с рег. № ........ са в причинна връзка с процесното ПТП.
Не се спори между страните, че към момента на ПТП гражданската отговорност
на виновния водач е била застрахована при ответника по силата на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
740, 52 лв., която надвишава размер на изплатеното застрахователно обезщетение.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от
колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е
равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за изплатеното
4
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на сумата 15 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК, в размер на сумата от 608, 19 лв., поради което искът
за главницата следва да се уважи в пълния му предявен размер.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличието на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като
прилага доказателствата, с които разполага.
С писмо, получено от ответното дружество на 28.06.2017 г., ищецът е предявил
регресна претенция пред ответното дружество, но плащане не постъпило. Съгласно
разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ с изтичане на 30-дневния срок от представянето на
всички доказателства, ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението
си за регресно плащане на застрахователно обезщетение по процесната щета.
При съобразяване на горното и при спазване принципа на диспозитивното начало
за исковия период 25.02.2019 г. – 25.02.2022 г. ищецът има вземане за мораторна лихва
в размер на 185, 34 лв., определен по реда на чл.162 ГПК, с оглед на което искът следва
да се уважи в пълния му предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 75 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство и сумата от 405 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ............., ЕИК ...... дължи на ......., ЕИК ......,
на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. 86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 608, 19 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по образувана при ищеца щета № ....... във
връзка с настъпило на 25.03.2017 г. ПТП в гр. София, бул. „Околовръстен път“, ведно
със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 25.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, и
сумата 185, 34 лв., представляваща мораторна лихва за периода 25.02.2019 г. –
25.02.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 09.03.2022 г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 10232/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
5
ОСЪЖДА ............., ЕИК ...... да заплати на ......., ЕИК ......, на основание чл.78,
ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 75 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 405 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6