№
204 07.06.2018 год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
Минка Петкова
и с участието на
прокурора Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА КАН дело № 179 по
описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Д.Д. Т., подадена чрез пълномощника му адв.Г.П., против Решение № 16 от 28.02.2018г.,
постановено по АНД № 15/ 2018г. по описа на Районен съд – Раднево, в частта му,
с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 43-0000352/ 06.12.2017г.,
издадено от и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО“АА“/
гр.Стара Загора относно наложено на Д.Д. Танев административно наказание глоба
в размер на 2000лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/, за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ /т.2 от НП/.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
противоречие на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на въззивния съд
за формална изрядност на издаденото наказателно постановление, като се твърди,
че в случая липсвало пълно, ясно и точно описание на твърдяното нарушение. Моли
съда да отмени решението на районния съд, в обжалваната му част, и вместо него
да се постанови друго с което да се отмени изцяло НП № 43-0000352/ 06.12.2017г.
Ответникът
по касационната жалба – Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", Областен отдел "Автомобилна администрация“ гр.Стара
Загора, не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че решението на Радневския
районен съд, в обжалваната му част, е правилно и предлага да бъде оставено в
сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
С
решението на Радневския районен съд, в обжалваната му част, е потвърдено
наказателното постановление № 43-0000352/ 06.12.2017г. на и.д. Началник ОО“АА“
гр.Стара Загора, в частта относно наложено на Д.Д. Т. административно наказание
глоба в размер на 200лв., на основание чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвП, за нарушение на
чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министъра на транспорта /т.2 от
НП/. От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че
на 18.10.2017г. около 09.00ч. в обл.Стара Загора, в района на „ТЕЦ М. И.2“ЕАД,
като водач на товарен автомобил марка „Скания“ от категория №3, с рег.№ ,
собственост на фирма „К. Т.“ЕООД, Д. Т. извършва обществен превоз на
товари/фракция/ по маршрут с.Пъдарево – Марица изток „Р 3“, като по време на
проверката, при поискване от контролните органи Т. не представя карта за
квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвП.
При извършена справка в информационната система на ИА“Автомобилна
администрация“гр.София е установено, че водачът Д.Д. Т. не притежава карта за
квалификация на водача.
За
да потвърди наказателното постановление в тази му част въззивният съд е приел,
че същото е издадено от компетентен орган, в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията,
представляващи абсолютни основания за отмяна, като АУАН и НП законоустановените
реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. По съществото на спора, след преценка
на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях
фактическа обстановка съдът е направил извод за доказаност на деянието, описано
в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП като извършван от водача Д.
Т. обществен превоз на товари без карта за квалификация на водача. Изложени са
мотиви, че правилно органите на административно-наказателното обвинение са
свързали описаното в НП нарушение с неизпълнение на задължението по чл.2, ал.1
от Наредба № 41/ 04.08.2008г. на МТ и за същото са наложили санкция на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Така постановеното решение е неправилно.
В случая касаторът е обвинен в нарушаване на правилото за
поведение, регламентирано в чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ,
съгласно която по време на работа водачът
представя при поискване от
контролните органи карта за квалификация на водача, издадена по реда на
наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
За неизпълнението на това задължение е наложено административно наказание на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, а именно за извършване на обществен превоз
на товари от водач без редовно издаден документ, изискващ се от подзаконовите
нормативни актове по прилагането на ЗАвП.
Фактическото обвинение и посочената като нарушена разпоредба на чл.89,
т.4 от Наредба № 33/ 03.11.1999г. обаче се явяват в противоречие с
административно-наказателния състав на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, тъй като на
касатора е наложено наказание за непритежаване
на карта за квалификация на водач, въз основа на отправено правно обвинение
за нейното непредставяне. За яснота
следва да се каже, че описаното текстово в АУАН и НП поведение неправилно е
било квалифицирано като нарушение на чл. чл.89, т.4 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ, тъй като представлява неизпълнение на вмененото с
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. на МТ задължение на
водачите на МПС от определени категории, с които се извършват обществени
превози, да притежават карта за квалификация на водач. Съответно именно
неспазване изискването по чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. попада в
хипотезата на административнонаказателния състав на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП,
посочен като основание за налагане на санкцията.
Така констатираното несъответствие между
фактическото описание на нарушението, изведеното въз основа на него нарушение и
приложената към него санкция са съществени процесуални нарушения, които
опорочават наказателното постановление като акт на административно-наказателния
процес и засягат правото на защита на нарушителя, което право следва да бъде
гарантирано във всички стадии на административно-наказателното производство. В
случая без всякакво значение са индициите, че санкционираното лице е разбрало
какво му е вмененото нарушение и на какво основание е било санкционирано.
Правоприлагането по принцип и в частност административно-наказателното такова
не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. Основанието за ангажиране на административно-наказателната отговорност
на съответния правен субект – конкретно извършено нарушение по см. на чл.6 от ЗАНН, не може да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика. Това
би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна
степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Предвид гореизложеното настоящият състав
на съда намира, че НП, в частта относно наложеното на Д. Д. Т. административно
наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, за нарушение на чл.89, т.4 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, е
издадено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, съставляващи абсолютно основание за отмяна. Ето защо въззивното
решение, с което наказателното постановление е потвърдено в тази му част /т.2
от НП/, се явява постановено в нарушение на закона.
Водим от тези мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 16 от 28.02.2018г., постановено по АНД № 15/ 2018г. по описа на
Районен съд – Раднево, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление
№ 43-0000352/ 06.12.2017г., издадено от и.д. Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, в частта му, с която на Д.Д. Т. е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози, за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ /т.2 от НП/ и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
43-0000352/ 06.12.2017г., издадено от и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Стара Загора, в частта, с която на Д.Д. Т. е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози, за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ, като незаконосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.