№ 36
гр. Варна , 04.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100900887 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът П. Б. Л. чрез Законен представител В. Ц. Ц., редовно
призована, не се явява, представлява се от адвокат А. К., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ,
редовно призован, не се представлява.
Третото лице помагач В. С. В., редовно призован, представлява се от
адвокат П. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
За контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ - ВАРНА“ не се явява представител.
Вещото лице М. П. Т., редовно призован, не се явява.
Вещото лице Д. А. Д., редовно призован, не се явява.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 1866 от 01.02.2021 г. от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД чрез адвокат С. Р., в
която заявява, че е служебно ангажирана и моли, в случай че не са налице
процесуални пречки да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Заявява,
че няма въпроси към вещото лице д-р Г. и моли да бъде дадена възможност на
вещите лица да изготвят комплексната съдебна автотехническа и медицинска
1
експертиза. В случай че бъде даден ход по същество, моли да бъдат оставени
исковете без уважение по съображения, изложени в отговора.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. К.: Аз оспорвам отговора на третото лице помагач. С него са
направени и доказателствени искания и са представени такива.
Не възразявам да бъде прието като писмено доказателство копието на
свидетелството за управление на пострадалия водач, както и констативният
протокол за пътното транспортно произшествие.
Не знам какво е доказателственото значение, което колегата е придал
на разпечатки относно собствеността на лекия автомобил. Доколкото
разбирам от отговора, то е във връзка с твърдения за съпричиняване от страна
на собственика на автомобила. Така ли е, колега?
Адв. С.: Да.
Адв. К.: Считам, че това е неотносимо в настоящото производство, тъй
като собственикът на автомобила е трето, неучастващо по делото лице.
По отношение на регистрационния талон, не се противопоставям,
макар че по този факт не се спори, че това моторно превозно средство е
управлявано от пострадалия и че е участвало в пътното транспортно
произшествие.
По отношение на приложената искова молба до Окръжен съд – Русе,
считам, че същата е неотносима към настоящия правен спор, не касае
страните в това производство и не следва бъде приобщавана като писмено
доказателство.
2
По отношение на направеното искане за задачи към съдебно-
автотехническата експертиза, считам, че са допустими дотолкова, доколкото с
отговора е въведено и възражение за съпричиняване в частност по отношение
на скоростта на автомобила, който е управляван от пострадалия Б. Л..
Направено е искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита
на П. С. К. – лицето, което е съжителствало към момента на ПТП-то с водача
Б. Л.. Считам, че това доказателство е неотносимо към настоящия спор
дотолкова, доколкото с този разпит се стреми да се установи фактическата
раздяла между починалия Б. Л. и неговата бивша съпруга. Считам, че тези
отношения не касаят нестоящия спор и се противопоставям, но все пак
предоставям на преценката на съда дали да бъде допуснато това
доказателствено искане.
Адв. С.: Исковата молба, която е приложена като писмено
доказателство номер 4, е единствено във връзка с това, че цитирам част от
изложението в исковата молба. Ако прецените, моля да я приемете като
доказателство по делото.
По отношение на искането за разпита на П. К., същото е направено с
оглед на възражението, че ищцата по настоящото дело е прекарала много
ограничено време със своя баща до момента на пътното транспортно
произшествие и вярвам, че с този разпит ще можем да получим информация
за това какви са били отношенията между ищцата и починалия Б., който след
като се е разделил с майката на ищцата, се е върнал и е продължил да живее с
лицето П. К..
Адв. К.: Госпожо Председател, ще направя едно уточнение, а Вие ще
прецените дали това е като съдебно признание. Действително сме посочили в
исковата молба, че родителите на моята доверителка са се развели.
Действително не са съжителствали така пълноценно, както при едно здраво
семейство на неразведени родители. Твърдим, че е влязло в сила решението
по развода през месец декември или януари 2013 г. Не оспорваме
обстоятелството, че пострадалият шофьор е заминал в град Ветово и е живял
с жена на съпружески начела, впоследствие с която се случва тази катастрофа,
но това е станало в периода между 2013 г.–2014 г. След развода пострадалият
водач Б. Л. действително е напуснал семейното жилище по силата на
3
съдебното решение, но е останал да живее на квартира в същия квартал
„Аспарухово“, в който е било и семейното жилище, тъй като местоработата
му е била тук и е заминал в един по-късен момент в град Ветово.
Действително от тогава майката на моята доверителка и бившият и съпруг не
́
са поддържали контакт с такъв интензитет, с какъвто е нормално едни
разведени родители да не поддържат, но че е имало контакт между детето П.
и неговия баща, това го твърдим, макар и да не е бил с такъв интензитет,
какъвто би бил ако родителите живееха заедно естествено. Това е нормално
при различно местоживеене на двамата родители, детето да има по-кратки
контакти с него, отколкото ако не бяха разведени.
СЪДЪТ намира, че предвид постъпилия отговор от третото лице
помагач, на основание чл.253 от ГПК следва да се допусне изменение на
направения в съдебното заседание от 22.12.2020г. доклад по делото, като
същия се допълни същия с отговора на третото лице помагач, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА извършения с протоколно определение от 22.12.2020 г.
окончателен доклад по делото в следния смисъл:
Конституираното на страната на ищеца трето лице помагач В. С. В. е
депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен, както
и оспорва иска по размер. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият управлявал
МПС без наличната за това правоспособност предвид изтичане на
валидността на свидетелството за управление, както и управляване на
автомобила със скорост по-висока от позволената в участъка на ПТП,
алтернативно с несъобразена скорост. Твърди и съпричиняване от страна на
собственика на лекия автомобил, изразяващо се в предоставяне управлението
на МПС на неправоспособен водач.
СЪДЪТ, по отношение на представените с отговора от третото лице
помагач писмени доказателства, намира, че същите са допустими, поради
което следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по
делото, с оглед на което
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с отговора на исковата молба от третото лице помагач заверени преписи на:
Свидетелство за управление на МПС на Б. М. Л., № *********; Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, ПТП peг.№ 155/31.07.15 г.; ДП peг. №
330 ЗМ-453/31.07.2015 г., изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР -
Разград; Документи за собственост на МПС марка „Тойота, модел „РАВ 4",
peг.№ Р1608ВН, представени от ОД на МВР - Русе, сектор „Пътна полиция"
по гр. дело № 748/2020 г. на Районен съд – Разград; данни за първоначална
регистрация по заявление 141085010867/28.05.2014 г. (извлечение от
системата на МВР); справка по история на ПС с peг. номер Р1608ВН
(извлечение от системата на МВР); заявление за първоначална регистрация
141085010867/28.05.2014 г.; разрешение за временно движение, издадено от
ОД на МВР – Русе; договор за покупко-продажба на МПС от 12.05.2014 г.;
искова молба с вх. № 13294/10.12.2018 г., по която е образувано гр. дело №
841/2018 г. на Окръжен съд - Русе.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 25869 от 10.12.2020 г.
по допуснатата съдебно-психологична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. К.: Нямам възражение по изслушването на вещото лице
Адв. С.: Нямам възражение по изслушването на вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-психологичната експертиза, с оглед на което снема
самоличността му:
Р. С. Г. – 68 години, български гражданин, неосъждана, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Г.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.
Запозната съм с наказателната отговорност.
5
В. л. Г. на въпроси от адв. К.:
Това, което съм отразила, е към момента на изследването – как се
чувства П., описала съм я – самотна. Тези спомени, които са и привнесени,
́
защото тя е била само на 4 години и смътно си спомня някои неща…Колко са
нейни, колко са привнесени, това е под въпрос, защото лицата до тригодишна
възраст няма съзнателни спомени. Тя е била четиригодишна. Спомня си там
на плаж и така. След това аз съм описала и етапите, през които се осмисля,
осъзнава това понятие „смърт“ у децата, но така или иначе всички тези
обяснения, които са давани от майката за процесното ПТП и как е загинал
баща и, са се отразили така или иначе върху нея. Тя много вече съзнавано
́
започва да осмисля поведението си как да се държи пред своите съученици.
Адаптира се към тях, защото иска да бъде приета в средата, защото и тази
среда и осигурява опора и сигурност, но адаптацията и не е успешна, тъй като
́́
детето се притеснява. Казва: „Те ще ми се подиграват.“ Потиска си
преживяванията, вследствие на което слага една бариера, слага си една
цензура и не може така ефективно да се адаптира, както казах. Има сънища,
свързани пак с катастрофата, така че тя е включила доста психологични
защити – изтласкване, потискане, компенсация. Те са все несъзнавани
психологични защити, които имат за цел да тушират вътрешното напрежение,
безпокойство и чувство за вина. Как се отразява по-нататък? В момента това
как се е отразило, аз съм го описала и долу-горе го казах. По-нататък зависи
вече от това как ще се преработят тези спомени и преживявания, затова съм
писала, че е препоръчително за детето да работи с детски психолог.
Препоръчително е майката също да бъде консултирана какъв подход да има
към детето, защото все още има шанс, това дете, преработвайки тези
преживявания, да се адаптира по-успешно и по-нататък в разширения
социум. Това мога да кажа най-общо казано.
Пубертетната възраст е една кризисна възраст, в която се извършва
много бурно, хормонално, психическо, физическо развитие, така че през този
период как ще преработи детето тези спомени и преживявания, никой не
може да каже, но така или иначе тя пак ще се чувства самотна, пак ще се
чувства вътрешно тревожна и т.н. и затова препоръчвам действително от сега
да се започне с тези консултации, а ако трябва и клиничен психолог да
започне една терапия. Това за мен е наложително.
6
В. л. Г. на въпроси от адв. С.:
Преди малко казах, че детето до три години няма съзнавани спомени.
Какви са били отношенията и как са били поддържани след раздялата на
родителите, не мога да кажа. Към четиригодишна възраст децата имат доста
по-смътни спомени. Тя казва: „Аз си спомням, когато бяхме на плажа.“ Това
са и спомените. Каза също, че има привнесени спомени отвън. Тези спомени
́
могат да бъдат от майката, могат да бъдат от близките, могат да бъдат дори
от родителите на бащата, така че те могат да бъдат разностранни,
разнопосочни тези спомени и по-нататък как тя ще ги осмисли и как ще ги
преживява, това е също функция от всичкото онова, което и е казано,
́
съобщено за баща и. Например компенсацията „мама и тате са мечтали да
́
построят жилище във Варна и аз наистина искам да живея във Варна“ – това е
една компенсация, пак като защитен, несъзнаван механизъм, който помага на
детето да потисне тези деП.вни ако щете преживявания в него, да може да
живее с тази мечта и да може да се чувства малко по-комфортно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. К.: Да се приеме заключението.
Адв. С.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-психологична експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка-декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с вх.
№ 25869 от 10.12.2020 г. по допуснатата съдебно-психологична експертиза,
ведно със справка – декларация на вещо лице Р. С. Г..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Р. С. Г. в размер на
200.00 /двеста лева/ от бюджета на съда.
(Издаден РКО за 200 лв от бюджета на съда.)
7
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх.№ 769 от 15.01.2021 г. от
Апелативен съд – Велико Търново, с което се изпращат заверени преписи от
протокол за оглед и заверен препис от фотоалбум, приложени към НОХД №
251/2016 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Адв. К.: Да се приемат.
Адв. С.: Да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с писмо с вх.№ 769 от 15.01.2021 г. от Апелативен съд – Велико Търново
заверени преписи на протокол за оглед и на фотоалбум, приложени към
НОХД № 251/2016 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 968 от 19.01.2021 г. по чл.192, ал.1 от
ГПК от третото лице помагач, в която е направено искане да бъде задължена
майката на ищцата - В. Ц. да представи удостоверение за граждански брак и
съдебно решение за прекратяване на брака с видими означения за датата на
подаване на исковата молба и датата на влизане в сила на решението по
делото.
Адв. К.: Ако колегата го удовлетворява, имам удостоверението и мога
да го представя в днешно съдебно заседание.
Адв. С.: Съгласен съм да се приеме това удостоверение.
Формулираното искане и съответно това от молбата ги оттеглям, след като
колегата представя това удостоверение.
СЪДЪТ намира, че представения в днешно съдебно заседание от
ищцовата страна заверен препис на Удостоверение от Русенски районен съд
следва да бъде приет и приложен като доказателство по делото, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представения в
8
днешно съдебно заседание от ищцовата страна заверен препис на
Удостоверение с изх.№ 9527 от 29.03.2013 г. от Русенски районен съд.
СЪДЪТ, по отношение на направените с отговора на третото лице
помагач доказателствени искания за допускане на допълнителни задачи към
допуснатата комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза и
за разпит на свидетел, намира, че исканията са допустими, поради което и
следва да бъдат уважени, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълнителни задачи към допуснатата комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза в следния смисъл:
Да се определят скоростите на движение на двете процесни превозни
средства преди удара, непосредствено преди преминаване в насрещната лента
за движение на товарния автомобил, както и към момента на удара;
Да се посочи какво е било разстоянието между двата автомобила в
момента, в който водачите не са били в състояние да се възприемат един друг
и в момента на навлизане на товарния автомобил в лентата за движение на
лекия;
Да се определи за процесния лек автомобил, управляван от Б. Л., и
товарен автомобил, управляван от В. В.ов, каква е била максимално
допустимата скорост в участъка от пътя, в който е настъпило ПТП. За този
участък действали ли са други ограничения, освен тези на скоростта?;
Да се посочи дали има данни за наличието на спирачен път, оставен от
лекия и товарния автомобил;
ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване лицето П. С. К. с
посочени данни и адрес за обстоятелствата, посочени в отговора на третото
лице помагач, а именно, че ищцата е прекарала ограничено време с баща си
до момента на ПТП, както и за установяване на отношенията му с ищцата.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 30.00 /тридесет/ лева, който следва да
се внесе от третото лице помагач в едноседмичен срок от днес.
9
Адв. К.: До момента на ПТП, а кой е началният момент? Бихте ли
уточнили, колега?
Адв. С.: Момента, в който тя има някаква информация, която да
предостави на съда. Аз не знам откога Б. е заминал за Варна и е оставил във
Ветово семейството, с което е живял, така че началото на периода не мога да
посоча какъв е.
Адв. К.: Аз не оспорвам тези обстоятелства, че са имали ограничен
контакт, но…
СЪДЪТ пристъпва към разпит в днешното съдебно заседание на
първия свидетел, воден от процесуалния представител на ищеца, с оглед на
което снема самоличността му:
П. И. Д., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без дела
и трудово-правни отношения със страните, предупредена за отговорността по
чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
Свид. Д.: Аз съм баба на П. по майчина линия. Желая да
свидетелствам.
Свид. Д. на въпроси от адв. К.:
Когато се случи този инцидент, П. беше на 4 години и половина може
би. Живееше с майка си във Варна на квартира в квартал „Аспарухово“. Аз
отсъствах по него време от страната, но доколкото знам, майка и се
́
консултира с психолог как да го поднесе това съобщение, по какъв
безболезнен начин да бъде поднесено и доколкото знам, детето беше
информирано и тя съвсем малка беше тогава, но си спомням много добре от
разказите на майка и, а и аз после видях разликата. То беше едно много живо
́
дете, весело, щураво. След тези разговори и това, че повече не се срещаше с
баща си, много изменена я намерих, когато се върнах от чужбина. Детето
беше много променено – по-затворено. Във времето по наблюденията на
дъщеря ми, тя предприе някакви мерки и я води на детски психолог,
специално да се консултира какво да се прави и така.
Моите впечатления са, че тя обичаше баща си и до ден днешен след
10
тази вече преживяна или непреживяна, не знам, тя продължава да го сънува,
продължава да ми разказва сънищата си, разговорите си насън с него, какво е
сънувала, как е играла със сестра си и т.н. Тя продължава да си го носи в
съзнанието. Не е тайна, че те се бяха разделили - Б. с дъщеря ми, но той си
поддържаше връзка с детето, грижеше се за нея.
Разводът 2012 г. ли го получиха, не знам. Разделиха се, малко след
раждането на детето. Имаха там някакви несъответствия. Знам, че той нямаше
брак с първата си жена, но имаше дете от нея и в един момент поддържаше
отношения и с тях и разбира се, това води до недоразумения в семейството,
затова се и разделиха, но той си остана да живее във Варна. Не си смени
местоживеенето, не се върна в Русе при първата си жена. След развода той
остана във Варна. Не замина за Русе. До последно той си живееше във Варна
– до момента на катастрофата, но поддържаше отношения повече с другото
семейство. Той живееше тук и работеше в Оброчище.
П. е ходила на гроба му. Тя поддържа отношения с дядо си, с баба си –
родителите на баща и, с леля му и те си я вземат. Тя ходи на гости и е ходила
́
на гроба му.
Тя много е споделяла. Много е интересна като характер. Не можеш да
разбереш кога фантазира, кога си мисли и гледаш да го успокоиш детето, но
определено и е мъчно. Тя знае наизуст всички снимки от албумите от
́
сватбата им, показва ги, гледа си ги.
Това нещо, че баща и няма да се върне, може би го е осъзнала, че няма
́
да го срещне и че няма да дойде, но аз не знам как може да се измери. Има ли
измеримост това нещо колко може да и липсва, как го осъзнава? И аз не знам
́
просто как би могло да се изчисли.
Свид. Д. на въпроси от адв.С.:
След физическата раздяла и след развода Б. до момента на инцидента,
знам, че живееше във Варна. Не се е връщал в Разград. Може да си е ходил на
гости съботите и неделите, в почините дни, но със сигурност знам, че първата
година остана в „Аспарухово“ даже, а после се измести някъде зад пощата
тук във Варна.
11
Личните ми впечатление бяха, след като се върнах от чужбина - след
инцидента. По време на инцидента, през тези месеци аз отсъствах от страната.
Върнах се следващата година някъде около април-май месец, тоест нямаше
година – 7-8 месеца.
Връзката на дъщеря ми с Б. започна още, докато тя беше студентка –
някъде около началото на 2010 г. и след като забременя, така ми представиха
нещата, че трябва да си живеят заедно, решили са, че ще се оженят. Той си
напусна работата в Русе. Тогава работеше в „Каолин“ АД. Пристигна с
багажа, започна да си търси работа и т.н., заживяха си заедно. След раждането
на детето, имаше някакви…не знам, не мога да коментирам, някакви влияния
имаше.
Лятото някъде юли-август на същата година 2011 г. се скараха, тогава
решиха, че нещо не могат да се разберат и тогава започнаха проблемите.
Б., когато и да имаше свободна минута, винаги е наобикалял, така да
го кажа. Тя беше много мъничка. Ходили са с количката на разходка в парка.
Вече като по-голяма, когато вече можеше да я взима, си ходеше с нея сам на
разходка, но докато беше малка, идваше да я види, изкарваха я на разходка.
Като стана по-голяма, в месеца един-два пъти я взимаше. Аз не съм била
постоянно с тях, но си поддържаха връзка и той много и помагаше
́
финансово. В това отношение нямаше никакъв проблем. Спрямо детето…и
подаръци. От родителите му също.
По-скоро през деня прекарваше време с баща си, но при другите си
баба и дядо е нощувала. Оставала е и за повече.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в днешното съдебно заседание на
втория свидетел, воден от процесуалния представител на ищеца, с оглед на
което снема самоличността му:
И. М. К., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
12
Свид. К. на въпроси от адв. К.:
Познавам П., тъй като с майка и и с покойния и баща бяхме съседи.
́́
Ние живеем на четвъртия етаж, а те живееха на третия етаж и покрай децата с
майката се сближихме. П. я познавам от новородена, тъй като тя се и роди в
апартамента, който ни е в съседство. Понастоящем П. живее в Добрич, тъй
като майка и се измести там да живее. Поддържаме приятелски отношения,
́
близки сме, чуваме се от време на време. Децата ни от време на време играят
заедно.
Преди 2-3 години ли беше ПТП-то, не съм сигурна. Мисля, че лятото
беше самото ПТП. Б. беше много време в кома и почина ако не се лъжа
януари на следващата година. На П. и беше съобщено за кончината на баща и.
́
Аз конкретно с детето по този повод не съм водила разговор, тъй като честно
казано не намирах начин да разговарям с едно малко дете за случилото се, но
тъй като с майка и сме близки и сме си разговаряли, В. ми е споделяла, че П.
́
много тежко го изживява, тъй като те имаха доброто намерение В. и бившият
и съпруг Б. да съберат двете момиченца. Тя има сестричка от първия брак на
́
баща си и много се радваше, че ще се види с кака си и че ще има кака, което
беше много за нея, но казаха и, че кака и е починала и В. беше доста
́́
обезпокоена, тъй като малката се затвори в себе си. Споделяла ми е, че е
имала някакви сънища – кошмари. Общо взето в това се изразяваха
последиците от съобщението за кончината на баща и.
́
За съжаление бракът на В. и Б. просъществува много малко. Спомням
си, че сватбата им беше пролетта. Не мога да кажа точно в кой месец. Два-три
месеца след това се роди П.. Изкараха едно лято хубаво с разходка с
количката, на плажа и може би късна есен да е било или зимата и се
разделиха. Впоследствие разбрах, че и развод е имало официално.
Б. в началото живееше на около две-три преки от нас. Впоследствие
някъде във Варна си беше наел квартира, но не мога да кажа къде. След като
вече бяха разделени, съм го виждала да поддържа контакт с П.. Тя беше бебе.
Знам, че носеше пакети памперси и ябълки или портокали не си спомням.
Казвам го, защото си бях забравила ключа и чаках да ми донесат ключ. Той
дойде, торбата се скъса и събирахме плодовете. Това ми е много ясен спомен.
След това съм ги виждала заедно да я извеждат. Това е от позицията на съсед
13
и доколкото съм ги виждала в квартала.
Свид. К. на въпроси от адв. С.:
Ще се опитам да кажа откога познавам майката и бащата на П., като
няма да претендирам за точност. Ние сме в кооперацията от 2007 г. Може би
от 2008 г. или 2009 г. познавам майката. С бащата тя имаше връзка малко по-
късно във времето. Не мога да кажа точно откога.
Беше или късна есен, или зимата в годината, когато сключиха брак,
тогава се разделиха. В същата година, в която се роди и детето. Поради каква
причина, мога само да гадая, но пред мен сцени не е имало.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 1287 от 22.01.2021 г. от
вещото лице М. Т., в която заявява, че тъй като към момента не са приложени
необходимите за изготвяне на експертизата НОХД, досъдебно производство,
както и медицинска документация, е в невъзможност да изготви същата, като
моли да бъде уведомен при приобщаване на документите и да му се даде
възможност да изготви възложената експертиза.
Във връзка с така постъпилата молба, съдът намира, че следва да бъде
указано на вещите лица, с оглед изпълнение на задачата и предвид
обстоятелството, че исканите от тях материали - НОХД и досъдебно
производство, видно от постъпило писмо от Окръжен съд – Разград, са
изпратени по компетентност на Окръжен съд – Русе, а понастоящем се
намират в Апелативен съд - Велико Търново, да посочат конкретните
документи, които са необходими за изготвяне на допуснатата комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза и които са приложени по
НОХД и досъдебното производство, като в случай, че същите не могат да
конкретизират документите, следва да им бъде указано, че при необходимост
може да им бъде издадено съдебно удостоверение, което да им послужи пред
съответния съд за запознаване с материалите по НОХД № 251/2016г. на
Окръжен съд – Разград, ведно с приложенията към него, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
14
УКАЗВА на вещите лица М. Т. и Д. Д. да посочат конкретните
документи, които са необходими за изготвяне на допусната комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза и които са приложени по
НОХД и досъдебното производство, като в случай, че същите не могат да
конкретизират документите, им УКАЗВА, че при необходимост може да им
бъде издадено съдебно удостоверение, което да им послужи пред съответния
съд за запознаване с материалите по НОХД №251/2016г. на Окръжен съд –
Разград, ведно с приложенията към него.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица М. Т. и Д. Д. за така дадените
указания.
Адв. К.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 09.03.2021 г.
от 15.30 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.07
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15